№ 288 15.01.2016г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 227 по описа за 2015г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.121,
ал.1, т.3, във връзка с чл. 104, ал.1
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано по искова молба на И.В.В. с ЕГН **********
против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.Бургас, за заплащане
на обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 6000лв.,
представляващ обезщетение за оставането му без работа в периода 20.06.2014г до
20.12.2014г. вследствие на незаконно уволнение, ведно със законната лихва в
размер на 260лв., считано от 06.01.2015г. до датата на завеждане на исковата
молба, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. В открито съдебно заседание, проведено на
16.12.2015г. искът е изменен, съгласно изискването на чл. 214, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 144 от
АПК, като е намален размера на главницата от 6000лв. на 3605,24лв и
на претендираната мораторна лихва от 260лв. на 157,39лв.
Ответникът – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр.Бургас, редовно и своевременно призован не се
представлява в съдебно заседание. В представения по делото отговор на исковата
молба оспорва исковата претенция по основание и размер. По делото е депозирано
и писмено становище от процесуалния му представител – юриск. Арабаджиева, с
което се поддържа становището за неоснователност на иска. Прави се и възражение
за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение с правно основание чл.106,
ал.4 от ЗДСл в размер на 1000лв, установено с приетия като доказателство по
делото фиш № 1/ юни 2014г.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №ЧР 214 от 16.06.2014 год.
на Изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е
било прекратено служебното правоотношение на И.В.В., изпълняващ в ИАРА длъжност
„Главен инспектор РК” с място на работа Отдел „Рибарство и контрол” – Стара
Загора. С решение №204/18.11.2014 год., постановено по адм.дело № 289/ 2014г.
по описа на Административен съд Стара
Загора, тази заповед е била отменена като незаконосъобразна. Съдебното решение
е влязло в сила на 18.12.2014г. С молба
вх.№ 9400-5/ 05.01.2015г. ищецът е поискал, в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение, да бъде допуснат да изпълнява служебните си задължения, както
и да му бъде изплатено полагаемото му се обезщетение. Със Заповед № ЧР 30/
27.01.2015г., издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.122,
ал.1 от ЗДСл и в изпълнение на влязло в сила решение № 204 от 18.11.2014г. на
Административен съд Стара Загора, И.В. е бил възстановен на заеманата от него
длъжност „Главен инспектор РК”, отдел „Рибарство и контрол” – Стара Загора, с
посочено основно възнаграждение, считано от датата на издаване на заповедта.
Заповедта е била връчена на ищеца на 02.02.2015 год. Видно от обстоятелствата,
изложени исковата молба и от отговора на исковата молба, представен от
ответника по иска, страните не спорят помежду си относно гореизложеното.
От представените и приобщени по делото
писмени доказателства, а именно: Справка актуално състояние на действащи
трудови договори за ЕГН ********** за период от 20.06.2014г. до
20.12.2014г./лист 36 от делото/ справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени
суми от фирми за И.В.В. /лист 37 от делото/, издадени от ТД на НАП Пловдив,
Офис за обслужване Стара Загора, се установява, че от 05.08.2014г. до
12.01.2014г. ищецът е работил по трудово правоотношение с договорена месечна
основна заплата в размер на 470лв.
По делото е назначена, изслушана и
приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, от
заключението /основно и допълнително/ на която се установява, че размерът на
основната заплата на ищеца, определена към момента на признаване на уволнението
за незаконно, а именно 18.12.2014г./датата на влизане в сила на Решение №204/
18.11.2014г. по адм.д.№ 289/2014г. на Старозагорския административен съд/ е
1000лв. За периода от м.08.2014г до м.януари 2015г. вкл. на ищеца е начислено
брутно трудово възнаграждение в размер на 2394,76лв. Според вещото лице
размерът на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за период от 6
месеца, считано от 20.06.2014г., е в размер на 3605,24лв. - брутна сума за
получаване, установена като разлика между заплатата за длъжността „Главен
инспектор” в ИАРА за периода от 6 месеца - в общ размер на 6000 лв. и
полученото трудово възнаграждение за част от този период в общ размер на
2394,76лв. Размерът на мораторната лихва върху дължимото обезщетение за периода
от 06.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2015г. е
157,39лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен от надлежна страна, против
юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед
за прекратяване на служебното правоотношение и след нейната отмяна по съдебен
ред, поради което и на основание чл. 204, ал.
1 и чл. 205 от
АПК е процесуално допустим.
Разгледан по същество, е и основателен.
Съгласно нормата на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца; когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
В процесния случай предвидените от
законовата норма предпоставки са налице - ищецът, в качеството му на държавен
служител, е бил в служебно правоотношение с ответника – Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури; това служебно правоотношение е било прекратено от органа
по назначаването със със заповед № ЧР 188/25.07.2012 г.; с влязло в сила
съдебно решение по адм.д.№ 289/ 2014г. на Административен съд Стара Загора
заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена; след
прекратяване на служебното правоотношение за част от претендирания период
ищецът е получавал възнаграждение по трудово правоотношение /470лв на месец/,
което е по-ниско от основната заплатата /1000лв/ за длъжността, заемана от
ищеца - „Главен инспектор РК” в ИАРА. , не е бил назначен на друга държавна
служба или по трудово правоотношение. Следователно, предявеният иск за
обезщетение е доказан по основание. Същият се явява доказан и по размер. От
приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като обективна,
безпристрастна и съответна на събраните по делото доказателства, се установява,
че през периода от 05.08.2014г. до 12.01.2015г. ищецът е
получил възнаграждение за положен труд по трудов договор в общ размер на
2394,76лв, като разликата между основната
заплата за длъжността „Главен инспектор” в ИАРА /към момента на признаване на
уволнението за незаконно – 18.12.2014г/ за периода от 6 месеца - в общ размер
на 6000 лв. и полученото трудово възнаграждение за част от този период, възлиза
на 3605,24лв. Следователно, дължимото на И.В. обезщетение по чл. 104,
ал.1, изр.второ от ЗДСл е в размер на 3605,24 лева.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника с молба вх.№4081/ 14.12.2015г., депозирана преди
последното по делото заседание, възражение за прихващане с изплатеното на ищеца
обезщетение на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл. Не може да бъде споделено становището, че при отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна, изплатеното
обезщетение за неспазено предизвестие е с отпаднало основание и подлежи на
връщане. Обезщетението по чл.106, ал.4 от ЗДСл е изплатено поради факта, че
органът по назначаването не е изпълнил
задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на
служебното му правоотношение. Ако това бе сторено служителят за същия период,
за който е платено обезщетението по чл.106, ал.4 от ЗДСл, би получил
възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на
служебното му правоотношение е законосъобразна или не. Ето защо заплатената
сума в размер на 1000лв., представляваща обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл не
е изплатена на отпаднало основание и не подлежи на възстановяване. В този
смисъл е и константната съдебна практика – решения по адм.дело13843/2014г,
адм.дело №5809/2013г, адм.дело №15890/2013г, адм.дело№8718/2012г. на Върховния
административен съд.
Поради изложеното, съдът приема, че
искът с правно основание чл. 104 от
ЗДСл е основателен и доказан в пълния претендиран размер на
обезщетението от 3605,24 лева .
По отношение претенцията за дължима
законна лихва съдът приема, че доколкото въпросът за присъждане на законна
лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл не е предмет на регламентация
в специалния закон /ЗДСл/, приложима се явява общата разпоредба на чл.86 от
ЗЗД, според която при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
предявеното искане за заплащане на сумата в размер на 157,39лв., представляваща
законната лихва върху главницата от 3605,24лв за периода от 06.01.2015г /деня,
следващ отправената писмена покана с молба вх.№ 9400-5/ 05.01.2015г за
заплащане на дължимото обезщетение/ до 12.06.2015г. /датата на подаване на исковата молба в
съда/, както и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, се явява основателно и следва да
бъде уважено.
По изложените съображения съдът намира,
че така предявеният иск по чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл
следва да бъде уважен за размера от 3605,24 лв., ведно с лихвата за забава
върху главницата в размер на 157,39 лв., за периода от 06.01.2015г. до
12.06.2015г /датата на завеждане на иска/, както и законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в пълен размер
от 10лв, за платено възнаграждение за вещо лице в пълен размер от 65 лв, а за
адвокатско възнаграждение в редуциран размер от заплатения по договор за правна
защита и съдействие № 2581/ 11.09.2015г, а именно 493,38лв, определен по чл.8,
ал.1, т.2 от Наредба № 1/ 2004г на Висшия адвокатски съвет за размера на
минималните адвокатски възнаграждения, съобразно направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и предвид обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическата и правна сложност.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.121, ал.1, т.3 във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –
гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В.,
ЕГН **********, от гр. Стара Загора, сумата от 3605,24 лв. /три хиляди
шестстотин и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение
на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл, за периода от 20.06.2014г. до 20.12.2014г.,
както и лихва за забава в размер на 157,39лв. за периода от 06.01.2015г. до
12.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 3605,24лв., считано
от 12.06.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури –
гр. Бургас, представлявана от Изпълнителния директор Янчо Янев, да заплати на И.В.В.,
ЕГН ********** от гр. Стара Загора сумата от 568,38лв. /петстотин шестдесет и
осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направените от ищеца
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: