Решение по Административно дело 243/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116 26.05.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА Т.

при секретар П.М. и с участието

на прокурор Петя Драганова като разгледа

докладваното от съдия Р. Т. административно дело № 243 по описа за 2015г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на „БИОТЕСТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ”Захарий Княжески” №71, ет.2, представлявано от управителя П.Г.Г., уточнена с молба вх. № 2340/14.07.2015г., с която, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са предявени обективно съединени искове срещу Агенция „Митници” - гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от „БИОТЕСТ” ЕООД имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне през 2010г. от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател, бандероли за бутилирани алкохолни напитки, както следва: 1. Иск за сумата от 791.76лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ в размер на заплатената обща стойност на заявените, но неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД – гр. Стара Загора 27 689 броя бандероли за бутилирани алкохолни напитки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2. Иск за сумата от 362.68лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 791.76лв. от 01.01.2011г. до 22.06.2015г.; 3. Иск за сумата от 25 658.88лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнени договори и нереализирана печалба за 2010г. и 4. Иск за сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството неимуществени вреди - увреждане на доброто търговско име и престиж на „БИОТЕСТ” ЕООД, пропусната възможност за ангажиране на по - голям пазарен дял и загуба на доверие на клиенти. От фактическа страна исковете се основават на обстоятелството, че „БИОТЕСТ” ЕООД притежава данъчен склад в с. Свобода, общ. Чирпан, в който осъществява производство и търговия с акцизни стоки - алкохолни напитки. Бутилираните алкохолни напитки, при напускането на данъчния, следва да се облепват с бандероли, за снабдяване с каквито дружеството съобразявало процедурата, регламентирана в чл. 59 - чл.64 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в неизпълнение от страна на митническата администрация на задълженията й да предостави заявените и заплатени от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли. Ищецът твърди, че от началото на 2010г. до началото на 2011г., Агенция „Митници” - Митница Пловдив, е престанала да му предава всички заявени и заплатени от дружеството бандероли, за който период останали неполучени общо 26 392 броя бандероли, платени като номинал на стойност общо 791.76лв., а именно бандероли за: 1. ликьор 0.200л – 6 000бр., поискани със заявления от 20.07.2010г. и от 04.08.2010г.; 2. водка и ракия 0.200л – 2 730бр., поискани със заявление от 04.08.2010г.; 3. мастика 0.200л – 100бр., поискани със заявление от 12.01.2010г.; 4. ликьор 0.050л – 3 800 бр., поискани със заявление от 17.05.2010г.; 5. ракия 0.050л -13 080бр., поискани със заявление от 17.05.2010г., от които получени само 6 920бр.; 6. ракия 0.500 л. - 383бр., поискани със заявления от 07.07.2010г. и от 04.08.2010г., от които получени само 577бр.; 7. ракия 0.700л - 200бр., поискани със заявление от 04.08.2010г.; 8. водка 0.700л - 69бр., поискани със заявление от 12.01.2010г., от които получени 31бр. и 9. мастика 0.700л - 30бр., поискани със заявление от 12.01.2010г. Поради неполучаването от Митница Пловдив на заявените и заплатени бандероли, дружеството не разполагало с бандероли, с които да облепи бутилираните спиртни напитки, за производството и продажбата на които имало сключени договори и съответно не е могло да ги изведе от данъчния склад и да ги реализира. С ЕТ „ЛЕМА - М.Т.”*** дружеството имало сключен договор за производство и продажба на бутилирани алкохолни напитки за 2010г., с очакван приход от продажбите и заложена печалба в размер на 32 000лв., а със „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас - сключен договор за производство и продажба на бутилирани алкохолни напитки, с очакван приход от продажбите и заложена печалба в размер на 6 000лв. Двата договора били частично неизпълнени от ищеца и той не успял да реализира печалби – 21 910.22лв. по договора с ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” и 3 748.68лв. по договора със „Сън Фикс” ООД, поради което е претърпяло имуществени вреди /пропуснати ползи/. Ищецът поддържа и че е било уронено доброто търговско име на „БИОТЕСТ” ЕООД, като клиентите му - ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” и „Сън Фикс” ООД, не сключили с него договори за следващата 2011г., именно по причина на неизпълнените договори от 2010г.

Ответникът – Агенция „Митници” – гр. София, чрез процесуалните си представители по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор по чл.131 от ГПК и писмено становище, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Недопустимостта на исковете се основава на възраженията, че Агенция „Митници” не е пасивно легитимирания ответник, който да отговаря по исковите претенции; че е налице предвиден специален ред в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, който по аргумент от разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, изключва приложението на ЗОДОВ и че незаконосъобразността на административната дейност, от която се твърди че е настъпило увреждането, не е установена с влязло в сила съдебно решение. По същество се поддържа недоказаност и неоснователност на исковете по съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от „БИОТЕСТ” ЕООД имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност от органи и длъжностни лица на Агенция „Митници”, Митница Пловдив. Твърди, че не е налице незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия на митнически служители, тъй като всички заявени от „БИОТЕСТ” ЕООД за отпечатване бандероли са отпечатани, заведени под отчет в специален регистър на Митница Пловдив и отразени в досието на лицензирания складодържател и в системата за управление на бандероли (СУБ), като предаването на бандеролите, предназначени за облепване на алкохолни напитки, е било извършвано при стриктното спазване и съобразно с установените със Заповеди № ЗАМ-506/ 03.09.2009г. и № ЗАМ-511/ 04.09.2009г. на Директора на Агенция „Митници” ред и процедура – по договорени между заявителя и митническото учреждение ден и час за облепване, митническите служители носят необходимите за облепване бандероли в данъчния склад, като за всеки конкретен случай на облепване Началникът на РМД Пловдив е издавал нарочна заповед за определяне по двама митнически служители, които да осъществяват контрол по облепването с бандероли по конкретните заявки и да съставят протокол за дейността. Изложени са доводи, че за да възникне задължението за предоставяне на отпечатаните бандероли за облепване, е било необходимо активно поведение на ищцовото дружество, каквото в случая то нямало - извън заявените за получаване и получени бандероли, като част от общото количество заявени за отпечатване бандероли, „БИОТЕСТ” ЕООД не е подавало заявления за получаване на отпечатани бандероли. Процесуалните представители на ответника твърдят, че в периода 24.08.2010г. - 27.12.2010г., „БИОТЕСТ” ЕООД изобщо не е заявявало бандероли за получаване, във връзка с извършвана му проверка по повод промяна в обстоятелствата, при които е издаден лиценза за управление на данъчен склад № 95/ 27.06.2006г., която проверка е приключила с Протокол № 34/ 31.08.2010г. с констатация, че „БИОТЕСТ” ЕООД е престанало да отговаря на условието по чл.47, ал.1, т.7 от ЗАДС, тъй като не разполага със собствени и наети помещения, както и че в нарушение на чл.59 от ЗАДС придобиващото предприятие - „ВИНАРИС” ЕООД, произвежда и складира алкохолни напитки, облепва ги с бандероли, заявени и закупени от името на „БИОТЕСТ” ЕООД, без да притежава лиценз. С оглед на констатациите от проверката заявените на 23.08.2010г. 2 000 бр. бандероли от страна на „БИОТЕСТ” ЕООД, били отказани с писмо изх. № 2845/ 01.09.2010г. на ТМУ Пловдив, който отказ бил влязъл в сила. Обосновава се, че дори за дружеството да са настъпили имуществени вреди /претърпени финансови загуби и пропуснати финансови ползи/, то това увреждане било в причинна връзка с бездействието на ищеца, а не с незаконосъобразна административна дейност. По съображения, че предявените по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ искове са недоказани както по основание, така и по размер, е направено искане за тяхното отхвърляне, като неоснователни.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и неоснователност на предявените искове. Счита, че не са налице твърдените в исковата молба незаконосъобразни бездействия от страна на органи и служители на Агенция „Митници” при и/или по повод изпълнение на административна дейност. Поддържа, че по делото не е доказано наличието на нито една от нормативно предвидените в условия на кумулативност предпоставки за присъждане на обезщетения по предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ искове при ангажиране отговорността на Агенция „Митници”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От фактическа страна не е спорно между страните по делото, че ищецът „БИОТЕСТ” ЕООД е имало качество на лицензиран складодържател по ЗАДС с идентификационен код BGNCA 00090000, като титуляр на Лиценз № 95/ 27.06.2006г за управление на данъчен склад по см. на чл.50 от ЗАДС, издаден от Агенция „Митници”, за данъчен склад с ИНДС BGNCA00090001, находящ се в с. Свобода, общ. Чирпан – „Цех за производство на вино и високоалкохолни напитки”, собственост на лицензирания складодържател „БИОТЕСТ” ЕООД. Ищецът е произвеждал бутилирани алкохолни напитки с код КН 2208, които са акцизни стоки по смисъла на чл.4, т.5 от ЗАДС, поради което и адресат на задължението да осигури поставянето на бандероли на потребителската опаковка на произведените от него спиртни напитки.

В исковия период „БИОТЕСТ” ЕООД е подавало „заявления за бандероли” - по образец - Приложение № 10 към чл.60 от ППЗАДС /л.10 и сл., л. 409 и сл. по делото/, вкл. на датите, посочени в исковата молба, с посочване на броя и вида на бандеролите, които се иска да бъдат отпечатани и с приложени към заявленията платежни документи за стойността на бандеролите. Всички заявления са били администрирани от служители на Митница Пловдив чрез незабавното им препращане заедно с платежните документи до Министерство на финансите за отпечатване на бандероли ( л. 408 и сл.). По делото няма спор, че всички заявени за отпечатване от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли са били отпечатани и налични /което се потвърждава и от изпълнената съдебно-икономическа експертиза/, като от общо заявените през исковия период за отпечатване бандероли, „БИОТЕСТ” ЕООД е заявило за получаване общо 60 098бр. бандероли, от които в периода 21.01.2010г. - 27.04.2011г. - 56 928 бр. (съгласно обобщената справка към заключението на експертизата). Предаването на бандеролите, отпечатани по искане на „БИОТЕСТ” ЕООД, от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на дружеството – заявител, е документирано, чрез подадените от ищеца „заявки” за получаване на бандероли на конкретна дата и час; издадените заповеди от Началника на Митница Пловдив за определяне на митническите служители, които да извършат контрол при облепването на бандеролите на посочените време и място; приемно-предавателни протоколи, удостоверяващи предаването на бандероли от вида на заявените на представител на дружеството – ищец и протоколи за осъществен контрол по поставянето на бандероли върху бутилираните алкохолни напитки / л. 222 - л. 402 по делото/.

По делото е представен и приет като доказателство Протокол № 34/31 от 23.08.2010г. (л.142 и сл.), за резултатите от извършена на „БИОТЕСТ” ЕООД проверка, във връзка с Уведомление вх. № 149/06 от 04.05.2010г. /л.112/, с което „БИОТЕСТ” ЕООД с управител П.Г. уведомява Агенция „Митници” за сключването на Договор от 27.04.2010г. за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по реда на ЗОЗ с приобретател „ВИНАРИС” ЕООД и по повод Заявление вх. № ЗАДС /149/06 от 17.05.2010г. (л.109) от „ВИНАРИС” ЕООД, управлявано също от П.Г., с искане да бъде заличено „БИОТЕСТ” ЕООД като титуляр на лиценз за управление на данъчен склад № 95/27.06.2006г. и да бъде вписано „ВИНАРИС” ЕООД като титуляр на лиценза. При проверката е констатирано, че „ВИНАРИС” ЕООД произвежда акцизни стоки - вина и високоалкохолни напитки /ракии и винен дестилат/, съгласно хронологична ведомост на с/ка 303 - продукция/ и ги складира в с. Свобода, - „Цех за производство на вино и високоалкохолни напитки”, без да притежава необходимия за тези дейности лиценз по чл.50, ал.1 от ЗАДС, а „БИОТЕСТ” ЕООД, след 27.04.2010г., не произвежда вина, високоалкохолни напитки и съответно не реализира готова продукция. Установено е, че прехвърлянето на готовата продукция, материали и персонал от „БИОТЕСТ” ЕООД към „ВИНАРИС” ЕООД било осчетоводено с МО 19/79 от април 2010г. След като е продало всичката си продукция, „БИОТЕСТ” ЕООД е следвало да подаде АДД на основание чл.84, ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от ЗАДС, вместо което дружеството в нарушение на ЗАДС и ППЗАДС продължавало да освобождава за потребление акцизни стоки, каквито няма заведени по счетоводните си сметки и да отразява това „движение” в дневниците за складова наличност. Констатирано е и че след 27.04.2010г. дружеството е престанало да отговаря на изискването по чл.47, ал.1, т.7 от ЗАДС за разполагаемост със собствено или наето помещение, като не е уведомило митническите органи за настъпилите промени. „БИОТЕСТ” ЕООД е подало възражение вх. № ЗАДС 149/06/ 03.09.2010г. срещу констатациите в съставения протокол, с приложен договор за наем.

Представени са два договора от 02.01.2010г., сключени между „БИОТЕСТ” ЕООД /като продавач/ и ЕТ „ЛЕМА - М.Т.”***, съотв. „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас /в качеството им на купувачи/, по силата на които договори „БИОТЕСТ” ЕООД е поело задължение за производство и продажба на посочените в договорите по вид и количества бутилирани спиртни напитки, на договорените цени /л. 63 и л. 66/. С тристранно споразумение от 30.04.2010г. към сключен договор за покупко-продажба /л.65/, подписано между „БИОТЕСТ” ЕООД, ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” и „ВИНАРИС” ЕООД, страните са се съгласили считано от 05.05.2010г., ”ВИНАРИС” ЕООД да участва в изпълнението на задълженията на „продавача „БИОТЕСТ” ЕООД” по Договор за покупко-продажба от 02.01.2010г., като предоставя на „БИОТЕСТ” ЕООД суровини, материали, машини, съоръжения и продава на купувача ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” готовата продукция при условията на същия договор. С тристранно споразумение към сключен договор за покупко-продажба от 30.04.2010г. /л.68/, подписано между „БИОТЕСТ” ЕООД, „Сън Фикс” ЕООД и „ВИНАРИС” ЕООД, страните са се съгласили считано от 05.05.2010г., ”ВИНАРИС” ЕООД да участва в изпълнението на задълженията на „продавача „БИОТЕСТ” ЕООД” по Договор за покупко - продажба от 02.01.2010г., като предоставя на „БИОТЕСТ” ЕООД суровини, материали, машини, съоръжения и продава на купувача „Сън Фикс” ЕООД готовата продукция при условията на същия договор.

По делото са приети като доказателства Заповед № ЗАМ-506/ 03.09.2009г. и Заповед № ЗАМ-511/ 04.09.2009г., издадени от Директора на Агенция „Митници” (л.205 и 206) и Заповед № РД 15-281/ 07.09.2009г. на Директора на РМД Пловдив (л.208), относно реда за предаване и приемане на бандероли, предназначени за облепване на алкохолни напитки с код КН 2208 и алкохолно съдържание равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, вкл. за периода на 2010г.

За изясняване на обстоятелства от значение за делото е назначена, изпълнена и изслушана съдебно - икономическа експертиза, заключенията по която, неоспорени от страните, съдът възприема като компетентни, обективни, обосновани и безпристрастни. Съгласно заключението на СИЕ, за периода 01.01.2010г. - 30.04.2011г., „БИОТЕСТ” ЕООД е заявило за отпечатване 85 670 бр. бандероли /л. 539 и справка Приложение № 1.1. към основното заключение/, като ищецът е получил 56 928 броя бандероли /приложение № 2 към заключението, л. 557 – л.558/. Вещото лице е констатирало, че в началото на 2010г. „БИОТЕСТ” ЕООД е заявявало за получаване и е получило бандероли от вид и по брой, извън заявените за отпечатване от него в исковия период, т.е. такива, които е бил заявил за отпечатване и са били отпечатани в период преди 01.01.2010г. Следователно установените от СИЕ като общ брой заявени за получаване бандероли с цел облепване (които съгласно справка - приложение № 1.2 са общо 60 098 бр. /л.547 – л.549/), включват и такива, заявени за отпечатване преди началото на исковия период, съотв. броя на получените от ищеца 56 928 бр. бандероли през исковия период включва и бандероли, заявявани преди 01.01.2010г. От заявените за отпечатване в исковия период 85 670 бр. бандероли, „БИОТЕСТ” ЕООД не е заявило за получаване и не е получило 26 992 бр. бандероли, конкретизирани по вид в заключението на СИЕ - т. 2.2 от констативно-съобразителната част на заключението /л.540/, в т.ч. за ликьор 0.200л – 5 820бр.; за мастика 0.200л - 100бр.; за ликьор 0.050л – 5 400бр.; за ракия 0.050л – 15 080бр.; за ракия 0.500л - 383бр.; за ракия 0.700л - 140бр. и за водка 0.700л – 69бр. Експертизата потвърждава, че „БИОТЕСТ” ЕООД е сключило договори през м. януари 2010г. с ЕТ „ЛЕМА - М.Т.”*** и със „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас, за производство и продажба на бутилирани спиртни напитки общо на стойност 87 140лв. без акциз и ДДС, които договори „БИОТЕСТ” ЕООД не е изпълнило изцяло. В допълнителното заключение се сочи, че спрямо първия съконтрагент - ЕТ „ЛЕМА - М.Т.”, неизпълнението на договора от страна на „БИОТЕСТ” ЕООД е 73 %, а спрямо втория - „Сън Фикс” ЕООД – неизпълнен е 56% от договорения обем, с посочване на асортименти и количества. Произведените от „БИОТЕСТ” ЕООД спиртни напитки били осчетоводени като продадени от „ВИНАРИС” ЕООД, по издадени от последното фактури на ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” в периода 11.05.2010г. - 30.11.2010г. и на „Сън Фикс” ЕООД в периода 28.05.2010г. - 05.08.2010г. „ВИНАРИС” ЕООД е отчело и задължението към бюджета по сч. сметка 456 „Акцизи” и по сметка 453/2 „ДДС—продажби” /л.585/. Изпълнилото съдебно-икономическата експертиза вещо лице е определило размера на неполучения приход от договорите, като разлика между отчетената от „БИОТЕСТ” ЕООД производствена себестойност и договорената цена на спиртните напитки - по договора с ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” – 11 117.57лв. за 14 380бр. бутилки гроздова/ гюлова ракия, а по договора със „Сън Фикс” ЕООД – 2 068.20лв. за 10 800 бр. бутилки ликьор роза – 0.050л.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М.Ц.Т., Н.К.Ч., И.Н.Т., Т.С. Балбузанов, Л.Й.В., П.Т.П. и А.К.Н..

Свидетелите М.Т. и Н.Ч. потвърждават, че по възлагане от представляваните от тях – съотв. ЕТ „ЛЕМА-М.Т.” и „Сън Фикс” ЕООД, чрез сключени писмени договори за покупко-продажба, „БИОТЕСТ” ЕООД е произвеждало им е продавало, вкл. през 2010г., алкохолни напитки в сувенирни бутилки (ликьор „Роза” и гюлова ракия с аромат на роза). Някъде от пролетта на 2010г., „БИОТЕСТ” ЕООД започнало да бави изпълнението на поръчките. С двамата търговци били сключени тристранни споразумения, с участие на „ВИНАРИС” ЕООД. Търговските отношения на ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” и „Сън Фикс” ЕООД с „БИОТЕСТ” ЕООД продължавали и към настоящия момент.

Свидетелката И.Т. /през 2010г. технолог в „БИОТЕСТ” ЕООД/ разяснява най - общо каква е била процедурата по снабдяване с бандероли. Твърди, че към 2010г. заявките били правени от офиса на митническото бюро в гр. Стара Загора и когато имало получени бандероли дружеството било уведомявано. След което от „БИОТЕСТ” ЕООД пускали заявка какъв брой бандероли им трябват и за кой ден. Свидетелката П.П. работела през исковия период в дружеството - ищец, като дегустатор и окачествител и е присъствала на бутилирането на алкохола. Св. Т. и св. П. сочат, че имало периоди, в които дружеството е разполагало с произведена продукция, но нямало бандероли, необходими за продажбата й.

Свидетелите Т.Б. и Л.В. - служители през исковия период на Митническо Бюро - Стара Загора и свидетелката А.Н. – заемала длъжността Началник сектор „Алкохолни напитки и тютюневи изделия” в Митница Пловдив, описват подробно действалата и приложима за 2010г. процедура за заявяването и предоставянето на бандероли за облепване на бутилирани алкохолни напитки. Твърдят че редът, утвърден със заповед на Директора на Агенция „Митници”, е включвал заявяване за отпечатване на бандероли, предаването на заявките на МФ, предаването на отпечатаните вече бандероли от МФ на митнически служители за завеждане под отчет. След това лицензирания складодържател заявявал конкретно количество вече отпечатани и налични в Митническото бюро бандероли и конкретен ден за тяхното предоставяне, като облепването с бандероли се извършвало в присъствието и под контрола на митнически служители, за което били съставяни съответните приемно-предавателни протоколи.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия на органи /длъжностни лица/ на държавата, срещу Агенция „Митници” - гр. София - юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за митниците – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяното от ищеца бездействие - непредоставяне от администрацията на Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател бандероли за бутилирани алкохолни напитки, е във връзка и при осъществяване на правно регламентирана, административна по своя характер дейност, свързана с упражняване на правомощията и изпълнение на дължими фактически действия по ЗАДС и ППЗАДС от митническата администрация. При прилагането на чл. 204, ал.4 от АПК и доколкото твърдяната незаконосъобразна административна дейност се основава на неизпълнение на нормативно регламентирано административно задължение /т.е на административно бездействие/, не само че няма процесуална пречка, но и установяването на незаконосъобразното административно бездействие следва да се извърши в съдебното производство по чл.203 и сл. от АПК, в което ищецът търси обезщетение за претърпените вреди в резултат на тази административна дейност. Доколкото нито в ЗАДС, нито в ППЗАДС, е регламентиран специален ред за обезщетяване по см. на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, изключващ възможността да се търси обезщетение по реда, предвиден в ЗОДОВ, не е налице сочената от ответника процесуална пречка за разглеждане и произнасяне по предявените от „БИОТЕСТ” ЕООД искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ето защо съдът приема, че предявените от „БИОТЕСТ” ЕООД, гр. Стара Загора срещу Агенция „Митници” обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане в полза на ищеца на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от органи и длъжностни лица на Агенция „Митници” – Митница Пловдив, са процесуално допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените от „БИОТЕСТ” ЕООД – гр. Стара Загора искове срещу Агенция „Митници”, гр. София, се явяват недоказани и неоснователни, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Бандерол по определението, дадено в чл.4, т.7 от ЗАДС е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерство на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Като особен вид ценни книжа, заявяването, отпечатването, предаването и поставянето на бандеролите е елемент от правно регламентираната дейност, чиято крайна цел се свързва със заплащането на акциз и удостоверяване изпълнението на това задължение (чл.64 ЗАДС, чл.59 и сл.от ППЗАДС). Действалата през 2010г. уредба в ЗАДС - чл.64, ал.8, както в редакцията на разпоредбата ДВ бр.95/ 2009г., така и съгласно тази, обн. ДВ бр.55/ 2010г., предвижда, че лицензираните складодържатели /какъвто е бил „БИОТЕСТ” ЕООД, като титуляр на лиценз за управление на данъчен склад за производство и склад на акцизни стоки по см на чл.50 от ЗАДС/, заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение, което в 30 дневен срок предава на заявителите бандероли в количества /брой/, съобразен с количеството по т.1 - т.3 на чл.64, ал.8 ЗАДС, а именно ненадвишаващо средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто или спрямо прогнозното такова. В същия смисъл е и нормативната уредба по чл.63 от ППЗАДС. Подробно процедурата по заявяване, отпечатване, закупуване и предаване на бандероли, е регламентирана в чл.59 - чл.64 от ППЗАДС, която процедура включва: заявяване на необходимите бандероли от правоимащите да ги получат лица - лицензираните складодържатели и лицата по чл.64, ал.2 и 3 от ЗАДС, пред съответно компетентната митница /по местонахождението на данъчния склад за лицензираните складодържатели/. Заявяването за отпечатване се извършва с подаване на писмено искане по образец, съгласно чл.60 ал.1 и приложение №10 от ППЗАДС, към което се прилага платежния документ, удостоверяващ заплащането на себестойността на бандеролите. Подадените заявления за бандероли заедно с приложените към тях платежни документи, незабавно се изпращат от митническите служители на отдел "Контрол върху отпечатването на ценни книжа" в МФ /чл.61 от ППЗАДС/. След отпечатването им, според нормата на чл.62, ал.1 ОТ ППЗАДС бандеролите се предават от МФ на съответната митница с приемно - предавателен протокол, където бандеролите се завеждат под отчет и се отразяват в досието на заявителя /ал. 2 на чл.62/.

Разпоредбата на чл.63, ал.1 от ППЗАДС поставя следните изисквания за получаване на бандеролите: В редакцията на нормата - ДВ бр.4/2008г., действала до 25.03.2010г., се предвижда, че лицата по чл.59, ал.1 /лицензираните складодържатели/ могат да получават бандероли, размерът на акциза за които във всеки един момент не надвишава размера на предоставеното обезпечение съгласно чл.77. В редакцията на чл.63, ал.1 от ППЗАДС, в сила от 26.03.2010г., правото на получаване на определен брой бандероли вече е обвързано с количеството на акцизните стоки, като за лицензираните складодържатели броят на бандеролите, които могат да получат, е обусловен от средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто или прогнозното такова. Получаването на бандеролите от правоимащото лице и съответно предаването им, е обвързано и с изискване за срок, като според чл.64, ал.1 от ППЗАДС /в редакциите, действали през периода на 2010г./, бандеролите се предават на заявителя в количествата, определени в чл.63 от ППЗАДС и в срок не по - късно от 30 дни от заявяването им с приемно - предавателен протокол по образец – Приложение №11. След 26.03.2010г. е предвидена възможност неполучените бандероли да бъдат предадени на лицата до 30 дни след изтичане на срока по ал.1 на чл.64, след което се връщат в отдел „Контрол върху отпечатването на ценните книжа” в МФ.

Редът за предаването на бандеролите, вкл. предназначените за облепване на алкохолни напитки с код КН 2208 и алкохолно съдържание равно и превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, е детайлизиран със Заповед № ЗАМ-506/ 03.09.2009г. и Заповед № ЗАМ-511/ 04.09.2009г. на Директора на Агенция „Митници” (л.205 и сл.). Според т.3 от Заповед ЗАМ-506/03.09.2009г., предаването на бандероли за алкохолните напитки по чл.64 от ЗАДС, следва да се извършва по следния начин: Специално определени за целта митнически служители се явяват в договорения ден и час с необходимите бандероли в данъчния склад, като облепването се извършва под контрола на митническите служители, които изготвят протокол за броя и номерата на използваните (поставени и тези, получили дефект по време на облепването) бандероли. Последващата организация на дейността е възложена на директорите на РМД, във връзка с което е издадена Заповед № РД 15-281 от 07.09.2009г., с която Директорът на РМД Пловдив е възложил на началниците на митници, вкл. на Митница Пловдив, за всеки конкретен случай да издават нарочни заповеди, в които да определят по двама митнически служители, които да осъществяват контрол по облепването с бандерол по конкретна заявка, както и нуждата от обективиране действията им в нарочен протокол.

По отношение на предявените от „БИОТЕСТ” ЕООД на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск срещу Агенция „Митници” за сумата от 791.76лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне през 2010г. .от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател, бандероли за бутилирани алкохолни напитки, в размер на заплатената обща стойност на заявените, но неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД 27 689 бандероли за бутилирани напитки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск за сумата от 362.68лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 791.76лв. от 01.01.2011г. до 22.06.2015г.:

По твърденията за неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли спрямо заявените от дружеството за отпечатване и предоставяне, въз основа събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

1. за ликьор 0.200л – ищецът твърди като неполучени 6 000 броя бандероли, заявени за отпечатване със заявления за бандероли вх. № 2600-3499/ 21.07.2010г. и вх. № 2655/05.08.2010г. За този вид бандерол след 21.07.2010г., „БИОТЕСТ” ЕООД е подало заявки за получаване /или за облепване/ на бандероли, както следва: на 05.08.2010г. - за 1 464 броя, получени на 06.08.2010г.; на 10.08.2010г. - заявени 1 776 броя, от които на 11.08.2010г. са получени 1 596 броя /съгласно заявка и протокол № 536 - л.360 и л.361/; на 24.01.2011г. – заявени 1 680 бр., получени на 25.01.2011г.; на 01.02.2011г. – заявени 870 броя, получени на 02.02.2011г.; на 01.03.2011г. – заявени 1 440 бр., толкова и получени на 02.03.2011г.; на 30.03.2011г. - заявени 1 110бр., получени на 31.03.2011г. Общия брой на заявените за получаване бандероли от този вид е 8 340бр. и надхвърля заявените за отпечатване на посочените от ищеца дати брой бандероли. Неполучени спрямо заявените на 10.08.2010г. за облепване (получаване) бандероли за ликьор 0.200л, са 180 броя бандероли.

2. за водка и ракия 0.200л – ищецът твърди като неполучени 2 730 броя бандероли, заявени за отпечатване със заявление за бандероли вх. № 2655/05.08.2010г. Искане за облепване /получаване/ на този вид бандерол ищецът е подал на 05.08.2010г. - за 960бр., получени на 06.08.2010г.; на 10.08.2010г. – заявени 1 210 броя, от които на 11.08.2010г. са получени само 40 бр. (л.358 и л.361); на 12.08.2010г. – заявени 2000 броя, получени на 13.08.2010г.; на 24.01.2011г. – заявени 1 080 броя, толкова и получени на 25.01.2011г.; на 01.02.2011г. – заявени 600 бр., получени на 02.02.2011г.; на 01.03.2011г. – заявени 960 броя, получени на 02.03.2011г. и на 30.03.2011г. заявени 720бр., предоставени на 31.03.2011г. Неполучени спрямо заявените за облепване (получаване) на 10.08.2010г. са 1 170 бр. бандероли за водка и ракия 0.200л, 0.40 %v.

3. за мастика 0.200л – ищецът твърди като неполучени 100 броя бандероли по подадено заявление за отпечатване вх. № ЗАДС 2600/0226 от 13.01.2010г., за които не са подавани искания за облепване с такъв бандерол.

4. за ликьор 0.050л – ищецът твърди като неполучени 3 800 от общо 10 000 броя бандероли, заявени за отпечатване със заявление за бандероли вх. 1424/18.05.2010г. /л.25 и л.423/. Искания за облепване /получаване/ на този вид бандероли ищецът е подал, както следва: за ликьор „priz”, обем 0.05l и 28% v. - заявки за облепване за 6 700 броя - 2 000бр. заявени на 23.06.2010г. и предадени на 24.06.2010г.; 2000 бр. - заявени на 29.06.2010г. и получени на 30.06.10г. /л.308 – л.311/; 1 000 броя – заявени на 30.06.2010г. и предадени на 01.07.2010г. /л.313/;. 1 200 броя – заявени и предадени на 04.08.2010г. /л.343/ и 500 броя – заявени и получени на 27.04.2011г. (съгласно справка на л.445 и приемно -предавателни протоколи на л.303, л.308, л.313, л.343 и л.401). Предадените на посочените дати брой бандероли съответстват на заявения брой бандероли за облепване /6700 бр./, като не се установяват неудовлетворени искания за облепване.

5. за ракия 0.050л – ищецът твърди като неполучени 13 800 от общо 20 000 броя бандероли, заявени за отпечатване със заявление за бандероли от 17.05.2010г. След 17.05.2010г., въз основа на направена заявка, на „БИОТЕСТ” ЕООД са предадени общо 7 420 броя от този вид бандероли /гроздова ракия, гюлова/, както следва: на 01.07.2010г. - 1000 броя, на 12.07.2010г. – 1 000 броя, на 22.07.2010г. - 1 000 броя, на 27.07.2010г. – 2 120 броя, на 05.08.2010г. – 1 800 броя и на 31.03.2011г. - 500 броя /справка л. 445, СИЕ, л.558/. Предадените на тези дати брой бандероли изцяло съответстват на заявените от дружеството брой бандероли за получаване.

Изрично отказани за предаване спрямо заявените за получаване са 2 000 броя бандероли, за които на 18.08.2010г. „БИОТЕСТ” ЕООД е подало заявка за получаването им на 23.08.2010г. Искането касае 2 000 броя бандероли за ракия гроздова, гюлова, 0.050л - 40 % vol (л.214), повторно заявено с вх. № ЗАДС 2845/ 24.08.2010г. (л.212-213). По тази заявка е постановен отказ изх. № ЗАДС - 2845 от 01.09.2010г. на Началника на Митница Пловдив /л.217/ по съображения за неизпълнение на изискванията на ЗАДС - чл.41, ал.1, т.7 и условията, при които е издаден лиценза за управление на данъчен склад ИНДС: BGNCA00090001, констатирано с Протокол № 34/31/23.08.2010г. Актът е връчен на „БИОТЕСТ” ЕООД на 03.09.2010г. /л.218/ и няма данни да е обжалван.

6. за ракия 0.500л – ищецът твърди като неполучени 383 броя бандероли от заявените за отпечатване с подадени заявления за бандероли от 07.07.2010г. (720 бр.) и от 04.08.2010г. (за 240бр.). Въз основа на направени заявки, на „БИОТЕСТ” ЕООД са предадени общо 1 297 броя бандероли, както следва: на 12.08.2010г. - 577 броя; на 25.01.2011г. – 180 броя; на 02.02.2011г. – 180 броя; на 02.03.2011г. - 180 броя и на 31.03.2011г. - 180 броя (справка на л.445, приемно- предавателни протоколи от посочените дати). Предадените на тези дати брой бандероли изцяло съответстват на заявените от дружеството брой бандероли за получаване, като по делото няма доказателства за неудовлетворени заявки за облепване/получаване/.

7. за ракия 0.700л – ищецът твърди като неполучени 200 броя бандероли от заявените за отпечатване с подадено заявление за бандероли от 04.08.2010г. (вх. №2665/ 05.08.2010г). За този вид бандерол е направено искане за облепване със 110 броя бандероли, което изцяло е удовлетворено, като бандеролите са получени от дружеството /протокол от 25.01.2011г., л.374/. Няма доказателства за неудовлетворени заявки за получаване.

8. за водка 0.700л – ищецът твърди като неполучени 69 броя бандероли от заявените за отпечатване с подадено заявление за бандероли от 12.01.2010г. /вх. № 2600-0266/13.01.2010г./. Получените от този вид бандероли по направена от „БИОТЕСТ” ЕООД заявка са 31 броя бандероли на 12.03.2010г. (л.229), не се установява наличието на неизпълнени заявки за получаване на бандероли.

9. за мастика 0.700л ищецът твърди като неполучени 30 броя бандероли от заявените за отпечатване с подадено заявление за бандероли от 12.01.2010г. Същия брой бандероли за мастика 0.700л. се установяват предадени на 21.01.2010г. /протокол л.222, СИЕ, справка на л.445/.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице при упражняване на правомощия в рамките на неговата материална, териториална и по степен компетентност, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение при наличието на съответните законово регламентирани материалноправни предпоставки. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност.

В глава ХV, раздел ІІ от АПК са регламентирани две хипотези на незаконосъобразни бездействия. В първата - по чл.256 от АПК, неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване, релевира незаконосъобразно бездействие. Нормата на чл.257, ал.1 от АПК регламентира бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Общото между двете хипотези на “неоснователни бездействия” е неизпълнението на задължение за административно действие от страна на административен орган или на длъжностно лице, източник на което задължение е правна норма. Различието се състои в това, че в първия случай, релевираща неоснователно бездействие е липсата на активно поведение от компетентния орган по надлежно отправено и законово обосновано искане – т.е възникването и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно определено и индивидуализирано действие. Във втория случай задължението възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за извършването на съответното действие.

В случая задължението, неизпълнението на което се релевира като неоснователно /незаконосъобразно/ бездействие, е такова, възникването и изпълнението на което е обусловено от направено искане до административния орган т.е обусловено е от волеизявление на заинтересованото лице за извършване на действието. Този извод следва от регламентацията, съдържаща се в действалата към 2010г. и посочена по-горе нормативна уредба в ЗАДС и ППЗАДС - чл.64, ал.8 от ЗАДС и чл. 59 – чл. 64 от ППЗАДС. Нещо повече – с оглед на предвиденото в чл.64, ал.8 от ЗАДС /в редакцията на разпоредбата ДВ бр.95/ 2009г. и ДВ бр.55/ 2010г./ и в чл.63, ал.1 от ППЗАДС изискване, че на заявителите – правоимащи лица, се предават заявените бандероли в количества /брой/, съобразен с количеството по т.1 - т.3 на чл.64, ал.8 ЗАДС /чл.63, ал.1 от ППЗДС/, а именно ненадвишаващо средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто или спрямо прогнозното такова, следва извода, че митническата администрация няма задължение за предоставяне на правоимащото лице –лицензиран складодържател, на всички заявени за отпечатване, заплатени и отпечатани бандероли, а само на бандероли, за получаването на които е направена заявка /с посочване на вида и броя на исканите за предоставяне бандероли/ и съобразно средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто или прогнозното такова. Аргумент за този извод е и предвиденото връщане на отпечатаните бандероли в отдел „Контрол върху отпечатването на ценните книжа” в МФ, след изтичане на регламентирания срок за тяхното получаване – т.е липсата на активно поведение на правоимащото лице за заявяване получаване на отпечатаните бандероли съобразно нормативно предписаната процедура, изключва задължението на митническата администрация за тяхното предоставяне.

С оглед на което съдът приема, че твърдяното административно бездействие, на което се основава исковата претенция, следва да бъде квалифицирано като такова по чл.256 от АПК. Както беше посочено в хипотезата на чл.256 от АПК, бездействието се свързва с неизпълнение на административно задължение, възникването и изискуемостта на което задължение са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно определено и индивидуализирано действие. В случая, с оглед на обсъдените по - горе в решението /стр. 9 – стр.11, т.1 – т.9/ твърдения за неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли спрямо заявените от дружеството за отпечатване и приетото от съда за установено въз основа събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ, доказано се явява единствено непредаването от митническата администрация и съответно неполучаването от „БИОТЕСТ” ЕООД на 180 броя бандероли за ликьор 0.200л от заявените от дружеството за получаване със заявка от 10.08.2010г., както и на 1 170 броя бандероли за водка и ракия 0.200л, 0.40 %v, заявени за получаване със заявка от 10.08.2010г. Съгласно представените по делото писмени доказателства /заявки и приемно-предавателни протоколи/, всички останали заявени от „БИОТЕСТ” ЕООД за получаване по вид и брой бандероли, са били предоставени на дружеството и получени от него. Липсват доказателства, установяващи наличието на неизпълнени заявки за получаване на бандероли по направени от „БИОТЕСТ” ЕООД искания в рамките на исковия период. Налице е един единствен отказ изх. № ЗАДС - 2845 от 01.09.2010г. на Началника на Митница Пловдив за предоставянето на 2 000бр. бандероли за ракия 0.050л /л.217/ по искане на „БИОТЕСТ” ЕООД, който обаче не е бил обжалван и е влязъл в сила. Следователно дори и да са налице непредадени от Митница Пловдив на „БИОТЕСТ” ЕООД заявени за отпечатване, заплатени и отпечатани бандероли, то това не се свързва с бездействие на митническата администрация, още по-малко с незаконосъобразно такова. След като възникването и изискуемостта на задължението за предоставянето на бандеролите, са обусловени от наличието на сезиране на административния орган със заявка за получаване на конкретизирани по вид и брой бандероли на определена дата, очевидно по отношение на частта от заявените за отпечатване и отпечатани, но незаявени от „БИОТЕСТ” ЕООД за получаване бандероли, не е налице възникнало и дължимо за изпълнение задължение на митническата администрация за тяхното предаване на правоимащото лице, неизпълнението на което задължение да релевира незаконосъобразно /неоснователно/ административно бездействие по см. на чл.256 от АПК.

Съдът приема и че по отношение на заявените от „БИОТЕСТ” ЕООД за получаване, но непредадени от Митница Пловдив на дружеството 180 броя бандероли за ликьор 0.200л от заявените от ищеца за получаване със заявка от 10.08.2010г., както и 1 170 бр. бандероли за водка и ракия 0.200л, 0.40 %v, не е налице формирано незаконосъобразно административно бездействие във връзка с непредоставянето на бандеролите. Извън изискването за заявяване, не се доказа наличието на останалите законово предвидени предпоставки за предоставянето на заявените бандероли, свързани със средномесечното количество на освободените от заявителя за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол или прогнозното такова. В тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него са били изпълнени нормативно регламентираните условия и предпоставки и съответно че е съществувало право да получи заявените бандероли. В случая такива доказателства не са представени от ищеца. Нещо повече - при извършена от митническите органи проверката на „БИОТЕСТ” ЕООД, обективирана в Протокол № 34/31 от 23.08.2010г. (л.142 и сл), във връзка със Уведомление вх. № 149/06 от 04.05.2010г. /л.112/, с което „БИОТЕСТ” ЕООД уведомява Агенция „Митници” за сключването на Договор от 27.04.2010г. за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие по реда на ЗОЗ с приобретател „ВИНАРИС” ЕООД, е констатирано, че „БИОТЕСТ” ЕООД, считано от 27.04.2010г., не произвежда вина, високоалкохолни напитки и съотв. не реализира готова продукция, като в нарушение на ЗАДС и ППЗАДС дружеството продължавало да освобождава за потребление акцизни стоки, каквито няма заведени по счетоводните си сметки и да отразява това „движение” в дневниците за складова наличност.

След като ищецът не е доказал, че по отношение на „БИОТЕСТ” ЕООД е съществувало право да получи цялото количество на заявените на 10.08.2010г. за получаване бандероли, недоказано се явява възникването, съществуването и изискуемостта на изпълнението на насрещното административно задължение – за предаване на всички заявени за получаване бандероли.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че непредаването от митническата администрация на отпечатани, но незаявени за получаване от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли респ. непредоставянето на част от заявени за получаване бандероли, за които не е доказано съизмерявеното им със средномесечното количество на освободените от заявителя за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол или по отношение на които има влязъл в сила отказ за предоставяне, не релевира наличието на незаконосъобразно административно бездействие.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

В случая съдът приема, че не са налице вреди за „БИОТЕСТ” ЕООД с посочения в исковата молба произход - заплатената от дружеството обща стойност на заявените за отпечатване, но неполучени бандероли. За 6 000 броя бандероли за ликьор 0.200л, заявени за отпечатване със заявления вх. № 2600-3499/ 21.07.2010г. и с вх. №2655/05.08.2010г.; за 2 730 броя бандероли за водка и ракия 0.200л, заявени за отпечатване със заявление вх. № 2665 от 05.08.2010г.; за 383 броя бандероли за ракия - 0.500л, заявени за отпечатване със заявления от 07.07.2010г. и от 04.08.2010г. и за 200 броя бандероли за ракия 0.700л, заявени за отпечатване със заявление от 04.08.2010г. (вх. № 2665/ 05.08.2010г.), разходите за заплащане на себестойността на бандеролите са извършвани от „ВИНАРИС” ЕООД /видно от платежните нареждания от 07.07.2010г., 20.07.2010г., 04.08.2010г./. Посочените платежни нареждания съдържат доказателства за плащане за посочен брой бандероли, извършено от „ВИНАРИС” ЕООД /”наредител”/, с посочване на „БИОТЕСТ” ЕООД в графата „задължено лице”. След като стойността на заявените за отпечатване бандероли е заплатена от „ВИНАРИС” ЕООД и липсват доказателства за направен от ищеца разход за плащане стойността на заявените бандероли, очевидно липсва твърдяното неблагоприятно засягане на имуществените права, което да бъде определено като имуществена вреда.

Не е налице и изискуемата се от закона за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ причинна връзка между твърдяната като незаконосъобразна административна дейност и претендираното от ищеца имуществено увреждане.

Съгласно чл.7 от Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа /НУРОКЦК/, държавата чрез МФ издава и отпечатва посочените в разпоредбата ценни книжа, вкл. бандероли за алкохолни напитки. Вътрешния ход на процедурата е регламентиран в чл. 14 – чл.16 от НУРОКЦК. В чл.14 от НУРОКЦК /в действалата към 2010г. редакция на разпоредбата/ е предвидено, че Министърът на финансите или упълномощени от него длъжностни лица разглеждат и одобряват заявката за отпечатване на ценни книжа в 14 дневен срок от постъпването й, като могат да изискат допълнителни сведения или документи. Според чл.15 от НУРОКЦК, Министърът на финансите или упълномощени от него длъжностни лица могат да откажат да одобрят заявката за отпечатване в предвидените хипотези, който отказ за одобрение на заявката подлежи на обжалване по реда на АПК /чл.16 НУРОКЦК/.

С подаването заявления за бандероли по чл.60, ал.1 от ППЗАДС правоимащото лице заявява отпечатването им, а с приемането на заявлението държавата поема задължение да отпечата бандероли от съответния вид и брой, с реквизитите и защитите, предвидени в закона. Себестойността на бандеролите, която се заплаща по реда на чл.60 от ППЗАДС, според чл.21 от НУРОКЦК се определя по калкулация от печатницата производител, т.е. това е стойността на услугата по отпечатване на бандеролите. Следователно с факта на отпечатване на заявените бандероли с конкретни реквизити и предаването им на съответната митница за завеждането им под отчет, задължението на държавата по отпечатването им, се явява изпълнено, а цената /себестойността на бандеролите/, заплатена от заявителя - оправдана, т.е не е заплатена без основание.

Въз основа на посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че заплащането на себестойността на бандеролите се свързва с тяхното отпечатване, като фактическият състав на отношенията между правоимащите заявители и Държавата във връзка с отпечатването на бандероли, включва: подаване на заявление за отпечатване на бандероли; заплащане от правоимащото лице на услугата за отпечатване в размер на себестойността на бандеролите (чл.60 ал.1 от ППЗАДС); отпечатване на бандеролите по възлагане от МФ и предаването на отпечатаните бандероли от МФ на съответната митница, където да се заведат на отчет (чл.62, ал.1 от ППЗАДС). Следователно предаването на отпечатаните бандероли на заявителя, тяхното поставяне /облепване/, съответно връщането или бракуването на отпечатани бандероли, макар да представляват елемент на административна по естество си дейност, не са свързани с отпечатването на бандеролите, във връзка с което са направени разходите за себестойността на бандеролите от заявителя. В този смисъл претендираното от ищеца имуществено увреждане, съизмеряващо се със заплатената обща стойност на заявените за отпечатване, но неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли за бутилирани алкохолни напитки, не може да бъде разглеждано като пряка и непосредствена последица от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, тъй като непредаването на заявените за отпечатване и отпечатани бандероли е елемент вече от друго правоотношение между правоимащия да получи ценната книга и държавата, в лицето на митническата администрация, което се развива при други нормативно регламентирани условия и предпоставки. В причинна връзка с вреди от такъв характер може да бъде разглеждано неотпечатването на бандеролите, каквото обаче в случая не се твърди. От доказателствата по делото безспорно се установява, че всички подадени от „БИОТЕСТ” ЕООД през исковия период заявления за отпечатване на бандероли, придружени от документ по чл.60, ал.3 от ППЗАДС — платежно нареждане, удостоверяващо плащане за „бандерол”, са били администрирани и незабавно изпращани на отдел „Контрол върху отпечатване на ценни книжа” в Министерство на финансите и всички заявени от ищеца бандероли са били отпечатани.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че искът за сумата от 791.76лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател, бандероли за бутилирани алкохолни напитки, в размер на заплатената обща стойност на заявените, но неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД 27 689 бандероли за бутилирани алкохолни напитки, се явява недоказан и като такъв неоснователен. По съображения за неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и искът за обезщетение за забава в размер на мораторна лихва върху сумата от 791.76лв. от 01.01.2011г. до 22.06.2015г.

По отношение на предявения от „БИОТЕСТ” ЕООД на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск срещу Агенция „Митници” за сумата от 25 658.88лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнени договори и нереализирана печалба за 2010г., вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне през 2010г. от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател, бандероли за бутилирани алкохолни напитки:

По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице първият елемент от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране имуществената отговорност на държавата в лицето на Агенция „Митници”, а именно незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразно административно бездействие, изразяващо се в непредоставяне от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството бандероли за бутилирани алкохолни напитки. Както вече беше посочено, по делото е установено и доказано единствено наличието на непредадени от митническата администрация, заявени за получаване от „БИОТЕСТ” ЕООД 180бр. бандероли за ликьор от заявените от дружеството за получаване със заявка на 10.08.2010г., както и 1 170 бр. бандероли за водка и ракия 0.200л, 0.40 %v, заявени за получаване със заявка от същата дата. При липса на представени от ищеца доказателства, че по отношение на него са били изпълнени нормативно регламентираните условия и предпоставки и съответно че е съществувало право да получи заявените бандероли, недоказано се явява възникването, съществуването и изискуемостта на изпълнението на насрещното административно задължение – за предаване на заявените за получаване бандероли. Поради което не е налице административно бездействие, което да бъде квалифицирано като незаконосъобразно такова. Следователно липсва първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на правото на обезщетение за „БИОТЕСТ” ЕООД на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и по тази искова претенция.

Действително от доказателствата по делото безспорно се установява, че през и за 2010г. са сключени договори за покупко-продажба между „БИОТЕСТ” ЕООД /като продавач/ и ЕТ „ЛЕМА- М.Т.”***, съотв. „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас /в качеството им на купувачи/, по силата на които договори „БИОТЕСТ” ЕООД е поело задължение за производство и продажба на посочените в договорите по вид и количества бутилирани спиртни напитки, като договорените за производство и продажба бутилирани алкохолни напитки възлизат общо на стойност 87 140лв. без акциз и ДДС. От фактическа страна по делото не е спорно, „БИОТЕСТ” ЕООД е изпълнило тези договори само частично. Но по делото при условията на пълно главно доказване ищецът не доказа настъпването на претендираното имуществено увреждане, изразяващо се в пропуснати ползи /нереализирана печалба/ от неизпълнените договори по причина на твърдяната като незаконосъобразна административна дейност. „Пропуснатата полза” представлява приращение на имуществото, които при обикновени условия би настъпило. В конкретния случай „пропуснатата полза” се свърза с нереализирана от дружеството – ищец финансова печалба за 2010г., която печалба твърди, че би получило, при изпълнение на сключените с ЕТ „ЛЕМА- М.Т.”*** и съотв. със „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас договори за производство и продажба на бутилирани алкохолни напитки. За настъпването на твърдяната имуществена вреда е необходимо да се докаже не само какъв би бил размера на печалбата при пълното изпълнение на договорите, но и че неизпълнението на договорите и съотв. нереализираната печалба, са пряка и непосредствена последица от твърдяното незаконосъобразно административно бездействие. Съответно "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. В случая по делото не се доказа настъпването на твърдения от ищеца вредоносен резултат - нито по основание, нито по размер, още по-малко че същият е пряка и непосредствена последица от твърдяната незаконосъобразна административна дейност.

На първо място по делото не бяха ангажирани никакви доказателства, че ищецът реално е произвел алкохолните напитки от вида и в количеството - предмет на сключените с ЕТ „ЛЕМА - М.Т.”*** и съотв. със „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас договори от 02.01.2010г. и за които алкохолни напитки „БИОТЕСТ” ЕООД е поело задължения за производство и продажба. Нещо повече - с Договор от 27.04.2010г. е продадена, съответно закупена обособена част от търговското предприятие на „БИОТЕСТ” ЕООД по реда на ЗОЗ с приобретател „ВИНАРИС” ЕООД. Съгласно Протокол № 34/31 от 23.08.2010г. (л.142 и сл.)., „ВИНАРИС” ЕООД е придобило всичката готова продукция от „БИОТЕСТ” ЕООД, започнало е да я облепя с бандероли, закупени от името на „БИОТЕСТ” ЕООД, както и да реализира готовата продукция на пазара. „БИОТЕСТ” ЕООД, считано от 27.04.2010г., е престанало да произвежда вина, високоалкохолни напитки и не реализира готова продукция. С оглед на което не може да е оправдано твърдяното очакване за печалба на ищеца от продажбата на акцизни стоки, производството и продажбата на каквито стоки е преустановено от него. Не следва друг извод от представения Договор за наем от 28.04.2010г. /л.154/. Съгласно този договор „ВИНАРИС” ЕООД е предоставил за временно възмездно ползване като наемодател на „БИОТЕСТ” ЕООД като наемател „Цех за производство на вино и високоалкохолни напитки”, заедно с находящи се в него машини и съоръжения, заедно с обслужващия персонал, суровини и материали и едновременно с това е възложил на „БИОТЕСТ” ЕООД да произведе в отдадения под наем имот вино и алкохолни напитки с материали и суровини на наемодателя, срещу заплащане на услугата по реда и начина, договорен между страните.. На следващо място, въз основа на тристранни споразумения от 30.04.2010г., подписани между „БИОТЕСТ” ЕООД, ЕТ „ЛЕМА - М.Т.”*** /съотв. „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас/ и „ВИНАРИС” ЕООД, след 30.04.2010г. „ВИНАРИС” ЕООД се е задължило и е осъществявало посредничество в продажбите на цялата произведена от „БИОТЕСТ” ЕООД продукция. При изслушването в съдебно заседание на заключението на изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза вещото лице уточни, че по счетоводни данни счетоводна сметка 303 при „БИОТЕСТ” ЕООД, която отразява движението на готовата продукция по асортименти, сметката се дебитира с отразяване производството на готовия продукт срещу кредитиране см. 611 „разходи за основна дейност”, като по дебита на сметка 303 се отразява готова продукция и въз основа тристранното споразумение, тя се кредитира и стоката постъпва във „ВИНАРИС” ЕООД като асортименти. Съгласно заключението на експертизата произведените през исковия период напитки от „БИОТЕСТ” ЕООД са били осчетоводени като продадени от „ВИНАРИС” ЕООД по издадени от последното фактури на ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” в периода 11.05.2010г. - 30.11.2010г. и на „Сън Фикс” ООД в периода 28.05.2010г. - 05.08.2010г., като „ВИНАРИС” ЕООД е отчело и задължението към бюджета по счетоводни сметки 456 Акциз и 453/2 „ДДС – продажби” /л.585 по делото/. С оглед на тези счетоводни записвания може да се направи извод, че реално финансовата печалба от изпълнението на договорите е за „ВИНАРИС” ЕООД, поради което и нереализираната печалба вследствие на неизпълнението на тези договори не може да бъде разглеждана като пропусната полза и респ. имуществена вреда за „БИОТЕСТ” ЕООД.

Отделно от това неизпълнението на сключените с ЕТ „ЛЕМА- М.Т.”*** и със „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас договори, надхвърля по обем количеството бутилирани алкохолни напитки, за облепването на които не са били предоставени от Митница Пловдив заявени за получаване от „БИОТЕСТ” ЕООД бандероли. Това е още един аргумент, че неизпълнената част от договорите и съотв. нереализираната финансова печалба, не се свързва с липсата на предоставени бандероли и съотв. с незаконосъобразна административна дейност.

Ето защо съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за неблагоприятно засягане на имуществена му сфера и претърпяна имуществена вреда - пропусната полза, изразяваща се нереализиране на финансова печалба по сключените с ЕТ „ЛЕМА- М.Т.”*** и със „Сън Фикс” ЕООД, гр. Бургас договори от 02.01.2010г., поради неизпълнението на тези договори, което неизпълнение да е резултат от незаконосъобразна административна дейност.

С оглед на гореизложеното предявеният на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск за сумата от 25 658.88лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнени договори и нереализирана печалба за 2010г., вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството бандероли за бутилирани алкохолни напитки, също се явява недоказан по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на предявения от „БИОТЕСТ” ЕООД на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск срещу Агенция „Митници” за сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател,бандероли за бутилирани алкохолни напитки:

Въпреки направеното от пълномощника на ищеца в хода на съдебните прения изявления, че не поддържа този иск, при липсата на надлежно обективирано волеизявление за отказ или за оттегляне на иска, същият следва да бъде разгледан по същество. Освен, че не е доказано наличието на незаконосъобразна административна дейност, като материалноправна предпоставка за възникване правото на „БИОТЕСТ” ЕООД за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по делото не се доказа и че ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто търговско име и престиж на дружеството, загуба на доверите на клиенти и т.н. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, доказателства в посочения смисъл не бяха ангажирани по делото от ищеца. Нещо повече - свидетелите М.Т. и Н.Ч. заявяват, че представляваните от тях – съотв. ЕТ „ЛЕМА - М.Т.” и „Сън Фикс” ЕООД, продължават да са в търговски отношения с „БИОТЕСТ” ЕООД и към настоящия момент. Ето защо и този иск се явява недоказан и като такъв – неоснователен.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на органи /длъжностни лица/ на Агенция „Митници”, поради което предявените от „БИОТЕСТ” ЕООД обективно съединени искове срещу Агенция „Митници” се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Предвид изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. „БИОТЕСТ” ЕООД – гр. Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници” – гр. София сумата от 1 664лв., представляваща 180лв. – внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-икономическа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 484лв., определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БИОТЕСТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ”Захарий Княжески” №71, ет.2, представлявано от управителя П.Г.Г., срещу Агенция „Митници” – гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 791. 76лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от „БИОТЕСТ” ЕООД имуществени вреди, в размер на заплатената обща стойност на заявените, но неполучени от „БИОТЕСТ” ЕООД – гр. Стара Загора 27 689 броя бандероли за бутилирани алкохолни напитки, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне през 2010г. от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател, бандероли за бутилирани алкохолни напитки, ведно с предявения иск за сумата от 362.68лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 791.76 лв. за периода 01.01.2011г. - 22.06.2015г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БИОТЕСТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ”Захарий Княжески” №71, ет.2, представлявано от управителя П.Г.Г., срещу Агенция „Митници” – гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв., за претърпени от „БИОТЕСТ” ЕООД неимуществени вреди - увреждане на доброто търговско име и престиж на „БИОТЕСТ” ЕООД, пропусната възможност за ангажиране на по - голям пазарен дял и загуба на доверие на клиенти, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в непредоставяне през 2010г. от Агенция „Митници” – Митница Пловдив на заявени и заплатени от дружеството – лицензиран складодържател, бандероли за бутилирани алкохолни напитки, като неоснователен.

ОСЪЖДА „БИОТЕСТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ”Захарий Княжески” №71, ет.2, ЕИК 833157390, да заплати на Агенция „Митници” - гр. София сумата от 1 664 /хиляда шестстотин шестдесет и четири лева/, представляваща направените от ответника разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: