Р Е Ш Е Н И Е

№ 279 13.01.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 263 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Ц.Х.И. като пълномощник на сина си Т.Ц.Х. ***, срещу Експертно решение /ЕР/ № 291 от заседание 52/ 01.04.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Първи специализиран състав по неврологични болести, в частта му, с която не се признава потребността от чужда помощ. В жалбата се твърди, че здравословното състояние на Т.Х. не позволява да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности, поради което се иска ЕР на НЕЛК да бъде отменено в обжалваната му част.

Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана молба с вх.№ 28.09.2015Г., с която се оспорва жалбата като неоснователна. С изложени съображения за формална и материална законосъобразност на оспореното ЕР на ТЕЛК е направено искане същото да бъде оставено в сила.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С ЕР № 515/ 04.03.2014г. на ТЕЛК за психични заболявания към „Център за психично здраве-Стара Загора”ЕООД на жалбоподателя е определена оценка на работоспособността – 100% т.з.р. без чужда помощ, за срок до 01.03.2017г.

Това решение е било оспорено от Т.Ц.Х. пред НЕЛК с жалба вх. № 2223/ 13.03.2014г.

След извършен личен преглед на жалбоподателя на заседание от 01.04.2015г. НЕЛК, Първи специализиран състав по неврологични болести постановява оспорваното Решение № 291 и потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи, включително по липсата на необходимост от чужда помощ.

По делото е прието експертно заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р К.В.А. – специалист нервни болести, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. След запознаване с медицинската документация, извършен преглед на жалбоподателя и разговор с неговата майка, вещото лице е установило, че освидетелстваното лице има ежедневни кратки пристъпи от гърчове на дясна лицева половина и дясна ръка с втренчване на погледа, отклоняване на очите и главата надясно и изкривяване на устата надясно, и зачестяване на припадъците със загуба на съзнание, гърчове в десни крайници, хъркащо дишане, изпущане на ТР /последните не ежедневно/ въпреки провежданата редовно антиконвулсивна терапия с два, а след 02.12.2014г. с три антиконвулсивни медикамента, с допълнително добавяне на Diazepam 5 mg при пристъп. Въз основа на това вещото лице дава заключение, че в случая се касае за резистентна епилепсия с ежедневни пристъпи, за което заболяване съгласно т.4.6 от раздел VII на Приложение №1 към чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ на лицето се следват 100% трайно намалена работоспособност /ТНР/ с чужда помощ. В обясненията, дадени в съдебно заседание при изслушване на експертизата, вещото лице е категорично, че след проведено освидетелстване през 2010г /ЕР на ТЕЛК № 2428 от 17.11.2010г./, с което е прието, че Х. страда от резистентна епилепсия и на лицето са били определени 100% ТНР с чужда помощ, няма промяна в неговото здравословно състояние в посока подобрение. Това се потвърждавало и от факта, че през 2014г. е изписано трето допълнително лекарство, което свидетелствало за липса на добър контрол на припадъците.

Експертът сочи, че с оглед установеното състояние на освидетелстваното лице, същото не е в състояние без чужда помощ да изпълнява медицинските предписания, а за него е необходимо да приема редовно предписаните му лекарства.

По делото е представено Медицинското експертно досие на освидетелстваното лице Т.Ц.Х..

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал.5 от Закона за здравето във вр. с чл. 106, ал.2 от същия нормативен акт. ЕР на НЕЛК №291/ 01.04.2015г. е взето след извършен личен медицински преглед на освидетелстваното лице по см. на чл.50, ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Решението е издадено при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта и при спазване на административно-производствените правила, но в оспорената част се явява постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Спорен между страните по делото е въпросът има ли лицето потребност от чужда помощ или не.

Потребността от чужда помощ представлява компонент на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане по силата на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съгласно чл. 68, ал.1 и ал.2 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност /степен на увреждане/ над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, като чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК №515/ 04.03.2014г., потвърдено изцяло с оспореното решение на НЕЛК, на жалбоподателя е била определена 100% ТНР без чужда помощ. Като мотиви, обосноваващи отказа да бъде определена чужда помощ съставът на ТЕЛК посочва възможността на лицето да се „самообслужва”. За да потвърди решението на ТЕЛК в тази му част НЕЛК излага съображения, че жалбоподателят може да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности, поради което приема, че не са налице условията съгласно чл.68, ал.1 и ал.2 от НМЕ. Но от заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ и уточненията на вещото в проведеното открито съдебно заседание се установява, че освидетелстваното лице не е в състояние само да задоволява ежедневните си потребности, тъй като в същите се включва и нуждата неколкократно на ден да приема лекарства, а без чужда помощ то не може да изпълнява медицинските предписания. Вещото лице е категорично, че в случая се касае за резистентна епилепсия с ежедневни пристъпи, за което заболяване съгласно т.4.6 от раздел VII на Приложение №1 към чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на лицето се следват 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Аргументите на вещото лице, основани на приложената по делото медицинска документация и извършен преглед на жалбоподателя, навеждат на извод за неправилна оценка на административния орган на обективното състояние на освидетелстваното лице, което е довело до постановяване на оспорения акт при неправилно приложение на материалния закон.

В допълнение следва да се отбележи също, че според настоящия съдебен състав под „ежедневни потребности” по см. на чл.68, ал.2 от НМЕ в никакъв случай не трябва да се разбират само „битови” потребности, т.е. свързани единствено с хранене, хигиенни навици и т.н., а означава всякакви потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на живот и социална интеграция, в т.ч. придвижване извън дома с или без обществен транспорт, пазаруване, посещаване на учреждения и др., които обаче жалбоподателят, предвид здравословното си състояние /ежедневни припадъци и интелектуални затруднения/, не е в състояние сам да задоволи.

С оглед изложеното съдът намира, че административния орган неправилно е приел, че на лицето не следва да бъде определена чужда помощ в съответствие с изискването на чл.68, ал.2 от НМЕ.

Решението на НЕЛК, в оспорената му част, следва да се отмени и преписката следва да се върне на ответника, при условията на чл. 173, ал.2 от АПК, за ново решаване по същество на въпроса относно потребността от чужда помощ при правилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал.1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 200 /двеста/ лева, представляващи заплатен възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 173, ал.1 АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т.Ц.Х. *** Експертно решение № 291 от заседание 52/ 01.04.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав по неврологични болести, в частта му, с която не се признава потребността от чужда помощ.

ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия, за ново произнасяне относно потребността от чужда на помощ на освидетелстваното лице Т.Ц.Х., съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в едномесечен срок от получаване на административната преписка.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, с адрес: гр.София, бул.”Акад.Иван Евстратиев Гешов”№ 15, да заплати на Т.Ц.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: