Р Е Ш Е Н И Е
№61 01.04.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи март две хиляди и шестнадесета
година, в състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар З.Д., като разгледа докладваното от съдията
Михаил Русев адм. дело №276 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалбата на „Пътно
поддържане - Стара Загора”ЕООД от гр. Стара Загора против заповед №10-00-1119/25.05.2015
год. год. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал.2 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж, пета категория, „Административна сграда” с размери
16.00/10.00 м., изпълнен от „Пътно поддържане – Стара Загора”ЕООД, без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от
ЗУТ, находяща се в УПИ №ХІ543, кв.43 „Голиш”, по плана на гр. Стара
Загора. Наведени са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на констативния акт, както при издаването на оспорената заповед.
Не са установени по безспорен начин, участниците в строежа, както и че не става
ясно каква част от имота попада в чуждия имот. Не е ясно и обстоятелството,
кога е изграден строежа. Конкретния обект е бил предмет на приватизацоионен
договор, като с констативният акт не е изследван докрай въпроса за собствеността
в процесния имот. Претендира се да бъде отменена като незаконосъобразна
оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юриск. Вълчева изразява становище за неоснователност на жалбата, като
намира заповедта за издадена при липсата на съществени процесуални нарушения и
в съответствие с материалния закон.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази
законосъобразността на оспорвания административен акт, намира жалбата за
допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на индивидуален
административен акт в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл.168, ал.1
от АПК съдът не се ограничава само с наведените в жалбата оплаквания, а проверява
законосъобразността на административният акт на всички основания по чл.246 от
АПК.
Производството е започнало по
повод сигнал подаден от лицето Румен Василев Ангелов вх.№10-01-2863/30.04.2013
год. Извършена е проверка на 29.07.2013 год., обективирана в констативен
протокол №27 от същата дата. Протоколът е подписан от служителите на Община
Стара Загора и адв. Ив. Илиева за собственика и е връчен по надлежния ред.
Впоследствие е извършена втора проверка, за която проверка жалбоподателят е бил
надлежно уведомен на 04.11.2014 год. Резултатите от втората проверка са
отразени в констативен протокол №36/05.11.2014 год., които по същество са
същите установени и на предходната проверка – налице е незаконен строеж –
едноетажна административна сграда с размери 16.00 на 10.00 м., чийто
северозападен ъгъл попада в място отредено за паркинг и представляващо общинска
собственост. Жалбоподателят е отказал да получи констативния акт, поради което
е залепен на самата сграда и в Община Стара Загора. Строежът е пета категория и
е извършен без строителни книжа и разрешение за строеж от Община Стара Загора. Възложител
и изпълнител на строежа е жалбоподателят. По така съставният констативен акт, е
постъпило възражение от „Пътно поддържане – Стара Загора”ЕООД, с вх.№10-04-138/12.11.2014
год. към възражението не са представени строителни книжа, не е представено
удостоверение за търпимост и същият не подлежи на узаконяване по реда на §127,
ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Въз основа на констативен акт №36 е образувано
административно производство по чл.225, ал.1 от ЗУТ и на 25.05.2015 год. е
издадена оспорената заповед №10-00-1119 от Кмета на Община Стара Загора.
Заповедта е връчена на
жалбоподателят на 26.06.2015 год. чрез пълномощника му Христо Георгиев. Жалбата
е депозирана в деловодството на административният орган на 07.07.2014 год., и
като такава е допустима като
своевременно подадена, от лице имащо правен интерес и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По силата на чл.225а, ал.1
от ЗУТ Кмета на Община или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповеди за премахване на незаконни строежи на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Когато се констатира, че за строежа липсват строителни книжа и документи, Кмета
на Община или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен
констативен акт, нарежда с мотивирана заповед премахването на строежа. С оглед
на това, оспорената заповед №10-00-1119/25.05.2015 год. год. на Кмета на Община
Стара Загора е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираната му от
закона компетентност.
Същата е издадена в
законоустановена писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите и
правни основания за издаването й.
Безспорно е по делото, че „Пътно
поддържане - Стара Загора”ЕООД е собственик на процесния строеж. Не се оспорват
параметрите му, както и неговата категория - пета.
За изясняване на фактите и
обстоятелствата по делото бе допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно дадено и отговарящо на
поставените въпроси. Съгласно заключението, административна сградата
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, била е налична към
2000 год. и е довършена в периода 2005 – 2006 год. по сведения на
жалбоподателят. В одобрената кадастрална карта със Заповед №РД-18-65/30.05.2008
год. на Изпълнителния Директор на АГКК София, като по тази карта е образуван и
ПИ с идентификатор 68850.526.640 собственост на жалбоподателят. Северозападният
ъгъл на административната сграда с площ от 12 кв.м. се намира в терен, който е
бил отреден за паркинг и представлява общинска собственост. Сградата не подлежи
на узаконяване, тъй като част от нея попадат в чужд имот, поради което и не е
допустима по смисъла на ЗУТ. Подадено е заявление за узаконяване, което обаче
на касае процесната сграда.
Производството по чл.225 от ЗУТ се
образува със съставянето на констативен акт, който следва да се връчи на
заинтересованите страни. Именно връчването му играе ролята на уведомление за
започване на административно производство по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК. В
настоящият случай, това е налице – констативен акт №36 е връчен по надлежния
ред на жалбоподателят, който е депозирал в срок своите мотивирани възражения.
По този начин се е осигурило участието на заинтересованото лице в административното
производство и е гарантирано в пълна степен правото му на защита. Единствено и
само от волята на страната зависи обема на упражняване на това право на защита. Отразеното в констативен акт №36/21.08.2013 год.
съвпада с установеното и от експертизата.
При издаване на оспорената заповед
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт №36/05.11.2014 год.
Като правно основание за издаване на административния акт е посочена нормата на
чл.225, ал.2 от ЗУТ. В заповедта не е
изрично посочена коя от хипотезите на цитираната правна норма е налице, но от
словесното изписване на диспозитива на административният акт, става ясна че е
приложима хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно тази норма,
релевантните факти за издаването на заповед по ал.1 на същия член са: 1. да е
налице строеж; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти са налице.
Отразеният в констативният акт строеж – Административна сграда, е изградена
както без одобрени инвестиционни проекти, така и без разрешение за строеж.
Видно от законовата разпоредба, е достатъчно да е налице само една от двете
хипотези – липса на одобрен проект или липса на разрешение за строеж за да е
имаме незаконен строеж, който да подлежи на премахване. В настоящият случай са
налице и двете хипотези. Строителните книжа за обекта не са представени и от
жалбоподателят, в чиято тежест е докаже наличието на инвестиционния проект и
издаденото разрешение за строеж.
Констативният акт, въз основа на
който е установен незаконния строеж, е официален документ, съставен от
длъжностни лица в кръга на функциите им и се ползва с материална
доказателствена сила по отношение установяването на параметрите на строежа и
неговият извършител. В хода на съдебното производство и при дадени от съда на
основание чл.171, ал.4 от АПК
указания, оспорващият не е провел насрещно доказване, с което да опровергае
констатациите на административния орган. Екземпляр от констативният акт е връчен
на жалбоподателят, който се е възползвал от законовата възможност да депозира в
срок възраженията си. По този начин е осигурено надлежното му участие в
административното производство по издаването на заповедта и същият е имала
възможността да представи доказателства, оборващи констатираното при
проверката, а именно наличието на инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж. Не са оспорени параметрите на констатирания строеж. Следва да се отбележи,
че в административна преписка не се съдържат данни да е налице каквато и да е
било строителна документация относно незаконния строеж. Такава не е представена
от жалбоподателя нито на контролните органи, нито пред настоящият съдебен
състав. В случая се касае за доказването на положителни факти, чиято тежест на
доказване е на страната която се позовава на тях, в случая на „Пътно поддържане
- Стара Загора”ЕООД. Всъщност спор относно това не съществува между страните. С
оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че оспореният
административен акт е законосъобразен.
Съдът намира, че процесният строеж
е нетърпим както по стария ЗТСУ, така и по сега действащите разпоредби на ЗУТ.
Когато се касае за извършване на строеж в два поземлени имота – на инвеститора
и на трето лице, то е необходимо и съгласието на третото лице. В случая е
безспорно установено и от назначената съдебно-техническа експертиза, че
административната сграда не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.3 от ПР на
ЗУТ.
Налице административно
производство, при което административният орган действа в условията на
обвързана администрация и при констатирането на правно релевантните факти е
длъжен да издаде индивидуалния административен акт.
Предвид изложеното, настоящият
състав приема оспорената заповед за законосъобразна, а жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по делото. С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено при
условията на чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 600.00 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.1 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „Пътно поддържане - Стара Загора”ЕООД, представлявано от Управителя Сашо
Петков Желязков на Заповед №10-00-1119 от 25.05.2015 год. год. на Кмета на
Община Стара Загора, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Пътно
поддържане - Стара Загора”ЕООД, ЕИК 123535511 от гр. Стара Загора,
представлявано от Управителя Сашо Петков Желязков да заплати на Община Стара
Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров сумата от 600.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: