Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

       

№ 154                                              07.06.2016 г.                           град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ:ГАЛИНА ДИНКОВА

 

 

при секретар А.А.                                                                

и с участието на прокурора                                                                                         

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 294 по описа за  2015г, за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на 292 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.    

 

            Образувано е по искова молба от Г.Д.Д., Л.Х.Д. и М.Г.Д., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол —Югоизточен район /РДНСК—ЮИР/, Началник на Регионален отдел /РО/ „НСК” Стара Загора и Началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, гр. София, че задължението на Г.Д.Д. и Л.Х.Д. за премахване на незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж”, находящи се в ПИ №113186, землище на с.Овощник, местност „Каракос”, община Казанлък, произтичащо от  Заповед № ДК -02-ЮИР-16 / 14.08.2009г на Началник РДНСК, не е изискуемо и не подлежи на принудително изпълнение до приключването на производството по узаконяване на строежа.

            Исковата молба се основава на следните твърдения: Началникът на ДНСК е разпоредил в периода от 13.07.2015г —20.07.2015г да се извърши принудително изпълнение на задължението за премахване на собствен на ищците незаконен строеж — „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж” в ПИ №113186. Спрямо същия, и след влизане в сила на Заповед №ДК-02-ЮИР-16/14.08.2009г /02.03.2013г/, ищците  подали заявление за узаконяване, каквато възможност е възникнала по силата на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/Д бр.82/2012г/, а именно заявление № 194-Г-530-1/08.05.2013г до главния архитект на община Казанлък. От това, че строежът не попадал сред изброените в ал.15 на §127 и спрямо него не е постановен изричен отказ за узаконяване, счита, че не се следва принудителното му премахване до приключване на производството по узаконяване с влязъл в сила акт.

 

            Ответниците — Началник на РДНСК—Югоизточен район и Началник на РО „НСК” Стара Загора в своевременно подаден писмен отговор /л.59/ оспорват иска като недопустим и като неоснователен. Съображенията за недопустимост се свеждат до това, че в исковата молба не се твърди настъпването след издаване на изпълнителното основание на факти с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението на задължението за премахване на строежа, посочен в  Заповед № ДК -02-ЮИР-16 / 14.08.2009г, а бъдещото несигурно  събитие не е изобщо факт, обуславящ допустимостта на образуването на производство по §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Счита, че тази разпоредба (§127) е принципно приложима спрямо заповеди за премахване на строежи, влезли в сила след 26.11.2012г, е неприложима към въпросния строеж, тъй като заповедта за премахването му е влязла в сила преди това. Твърди се, че искът на М.Г.Д.  е недопустим и поради това, че тя не е адресат на заповедта, задължението по която оспорва.

            Изложени са и съображения за неоснователност на иска, тъй като изхода на производството по узаконяване е бъдещо несигурно събитие и като такова не влияе правопогасяващо, нито правоотлагащо спрямо правото на принудително изпълнение на задължението за премахване. Твърди, че по заявление № 194-Г-530-1/08.05.2013г не е налице произнасяне в срок, както и че заявеният за узаконяване строеж е неузаконим, а подаденото от ищците заявление № 194-Г-530-1 /19.06.2015г е подадено след срока по §127 ал.3 ПЗР ЗИДЗУТ и касае  сграда със „смесено предназначение”, каквото разпоредената за премахване няма.  Това производство не било и не можело да бъде основание да се приеме, че е отпаднало задължението за премахване незаконната сграда, поради което моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

            Ответникът - Началник на ДНСК гр. София, не взема становище по допустимостта и основателността на иска.

 

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,  приема от фактическа страна  следното:

           

            Със Заповед № ДК -02-СЗ-16 /14.08.2009г на Началника на РДНСК —Стара Загора и на основание Констативен акт № 59 /08.07.2009г (л.13-16) е разпоредено премахване на незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж в приземния етаж” , находящ се в поземлен имот № 113186, землище на с.Овощник, местност „Каракос”, община Казанлък, извършен от Л.Х.Д. и Г.Д.Д.. Размерите на строежа са посочени в акта така — ЗП 70 кв.м, РЗП 140 кв.м, изпълнена стоманобетонова носеща конструкция /стоманобетонови греди и плочи/, тухлени зидове, четирискатен покрив /дървена покривна конструкция, покрита с керемиди/. Монтирани са прозорци, врати и метална гаражна врата. Не е изпълнена външна мазилка. 

            Заповедта за премахване е влязла в сила на 02.03.2013г, след като жалбата на Л.Х.Д. и Г.Д. Д. против нея е отхвърлена с Решение №195/07.10.2011г по а.д. № 233/2010г на АС Стара Загора, оставено в сила с Решение № 3126/02.03.2013г на Върховния административен съд на РБългария по а.д.№ 249/2012г/л.66—69/.

            За привеждането на посочената заповед за премахване в изпълнение е издадено възлагателно писмо изх.№СЗ -2-04-262 от 19.06.2015г на началник ДНСК гр. София, с което на основание чл.225 ал.4 от ЗУТ, чл.271 ал.3, чл.286 от АПК и сключен Договор изпълнението е възложено на  „Главно управление Строителство и възстановяване” ЕАД гр.София /л.10—12 по делото/. Разпоредено е при липса на доброволно изпълнение, премахването на незаконния строеж да се извърши принудително в периода от 11:00 ч на 13.07.2015г до 17:00ч на 20.07.2015г, както и разпоредени са действия на другите участници в изпълнението.

            На 08.05.2013г Л.Д. и Г.Д. са подали заявление № 194-Г-530-1/08.05.2013г до главният архитект на община Казанлък за узаконяване на сградата, премахването на която е било разпоредено с горната заповед (л.82). По това заявление  е бил постановен отказ за образуване на производство №2 /07.06.2013г на главният архитект на община Казанлък (л.74), отменен с окончателно по въпроса определение № 239 /13.08.2013г по ч.а.д.№323 /2013г. Последвал е отказ за узаконяване №2/28.03.2014г на главният архитект на Община Казанлък (л.84) оставен в сила със Заповед № ДК-10-ЮИР —26/05.06.2014г на Началника на РДНСК— ЮИР (л.87). Двата акта са отменени с Решение № 218/25.11.2014г по а.д. 265 / 2014г на АС Стара Загора / л.90-92/. Видно от мотивите, съдът, обратно на становището на администрацията, е направил извод, че правото на узаконяване, каквото разпоредбата на §127 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр.82/2012г/ регламентира, не се явява отречено единствено поради издаването на заповед за премахване на въпросния строеж. За отговора на въпроса, подлежи ли въпросния строеж на узаконяване е счел относими данните относно времеизграждането на строежа и съответствието му с разпоредбите на ЗУТ към момента на разглеждане на заявлението или разпоредбите на устройствените закони, действали по време на изграждането. Доколкото по преписката са липсвали документи по §127 ал.4 от ПЗР към ЗИДЗУТ, от които да се направят изводи за тези факти, преписката е върната на главния архитект на община Казанлък за ново разглеждане и произнасяне по заявление № 194-Г-530-1 от 08.05.2013г.По същата преписка, в отговор на дадени указания, със заявление вх.№ 194-Г-530-1 /19.06.2015г, Л.Д., Г.Д., М.Г.Д. са поискали съгласуване  и одобряване на инвестиционен проект за „Узаконяване на сграда със смесено предназначение в ПИ 113186, с.Овощник”. Заявлението е разгледано от ОбЕСУТ при Община Казанлък на 25.06.2015г видно от протокол №13 от същата дата.

 

            За изясняване обстоятелствата по делото е назначена, допусната и изпълнена съдебно—техническа експертиза, от заключението по която се установява хронологията по издаване на актове, подробни параметри на съществуващия строеж и въз основа сравнението им с посочените такива на строежа, премахване на който е разпоредено, вещото лице заключава, че описания в заповед №ДК-02-СЗ-16 от 14.08.2009г на РДНСК Стара Загора и този, предмет на внесения проект за узаконяване, е един и същ от гл.т. на конструкция и етажност. Няма пълно съвпадение на площите, етажните височини и състоянието на довършителните работи. Извода за идентичност на вещото лице се основава на обстоятелството, че се касае за сгради със сходно местоположение, като отклонението в размерите и др.строителни параметри са незначителни.

             Размерите на незаконния строеж „Двуетажна жилищна сграда с приземен етаж са посочени в Констативен акт № 59 /08.07.2009г —приблизително 12м / 6м, кота корниз +5.00м, кота било +7.00 м., а със заявление № 194-Г-530-1 /08.05.2015г е депозиран за съгласуване и одобряване от община Казанлък инвестиционен проект за „Узаконяване на сграда със смесено предназначение” в ПИ №113186, с.Овощник, м.„Каракос” от съсобствениците — Г.Д., Л.Д., М.Г.Д.. Проектът е разработен въз основа архитектурно заснемане, което показва, че застроената площ е 65.27кв.м, а РЗП е 136.56 кв.м. Сградата е на два етажа. Размерите, посочени в инвестиционния проект са : 11.28 м (север и юг) /6.60 м (изток), 6.78 м запад, кота корниз е +5.35 (фасада север и изток, кота било е 6.72 м (фасади изток и запад и 6.70м- фасада север, посочена е кота на втория етаж 2.70м.

            В проекта на първия етаж са изчертани три помещения -гараж, дизелов агрегат и склад, предверие и стълбище за втория етаж. На втория етаж са изчертани четири стаи и предверие пред тях. Довършителните помещения във всички стаи не са изпълнени. До сградата няма изпълнен водопровод /договор за доставка на вода № 12/23.07.2015г с ВиК ЕООД/. Сградата няма номер на измервателна точка и не е присъединена към енергийната система / писмо изх.№ 15691 -290-1 /28.08.2015г на „ЕВН България електроснабдяване”. Вещото лице подробно описва находящите се помещения, като сочи, че няма налични такива за кухня или кухненски бокс, баня и санитарен възел—тоалетна. Всички помещения се използват като складови. В сградата не са налице условия да се обитава постоянно като жилищна. С оглед данни за конструкцията и извършено прострелване на стоманобетоновите елементи /протоколи от 25.08.2011г, вещото лице прави извод, че времеизграждането на различните плочи и елементи на строежа е различно, като първата плоча над средното помещение /дизелов агрегат/ на първи етаж е от 1965-1967г; достроената плоча на гаража и над входа (над първия етаж) е през 1967-1970г, втората плоча над втория етаж —през 1970—1975г.

            Вещото лице е посочило подробно, че действителното състояние на сградата не съответства на жилищна, тъй като не отговаря на техническите изисквания за жилищна сграда съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/21.05.2001г за правила и нормативи за устройство на отделните  видове територии и устройствени зони:  не е годен за постоянно обитаване в този си вид, не са изградени най—малко 60 на сто от РЗП в завършен вид на обитаване, не е завършена във вид, достатъчен за обитаване съвкупността от помещения, покрити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, няма изградени кухня или кухненски бокс и баня и тоалетна, няма изградени ВиК и ел.инсталации, няма съответните светли части. Счита,че процесния строеж е на етап груб строеж. Процесният строеж технически не отговаря и на техническите изисквания за жилищна сграда съгласно нормативните изисквания за жилищна сграда по ППИНМ, действали по време на изграждането му /1967—1975г/.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

 

            По допустимостта:

            Съгласно чл.292 от АПК, задължението, предмет на изпълнение може да се оспори въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.

            Предмет на защитата чрез отрицателния установителен иск по чл.292 от АПК е следователно съдебно отричане на удостовереното с изпълнителното основание задължение, а нейната цел е осуетяване на принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл.293 ал.1 АПК сочи кои са процесуално легитимираните да предявят такъв иск лица и кои са процесуално легитимирани да отговарят по него, а именно:  искът се предявява от длъжника срещу взискателя. Съгласно чл.274, ал.2 от АПК качеството на длъжници могат да имат гражданите и организациите, органите, посочени в изпълнителното основание или техни правоприемници. С оглед на това, процесуалните предпоставки за допустимост на производството по предявен иск по чл.292 АПК се свързват с процесуалната легитимация на страните и твърденията за факти, съответни на предмета на иска и търсената от съда защита.

            С оглед на тези разпоредби, съдът намира за процесуално недопустим поради липса на легитимация иска  на М.Г.Д., доколкото тя  не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, не е длъжник по изпълнението, нито е адресат на заповедта, нито е правоприемник на длъжник по изпълнението, поради което и не е активно легитимирана да предяви такъв иск. Обстоятелството, че след датата на издаване на изпълнителното основание М.Г.Д. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху поземления имот  и постройките в него, не обуславя качеството й на длъжник по изпълнението.

            В тази част се следва връщане на исковата молба на М.Г.Д. и прекратяване производството по делото в тази част.

           

            Процесуално допустим е и се следва разглеждане по същество на иска на Г.Д. и Л.Д., за признаване за установено в отношенията между страните, че задължението на Г.Д.Д. и Л.Х.Д. за премахване на незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж”, находящи се в ПИ №113186, землище на с.Овощник, местност „Каракос”  не е изискуемо и не подлежи на принудително изпълнение до приключването на производството по узаконяване на този строеж по заявления от 2013 и 2015г.        Искът е с правна квалификация чл.292 от АПК, предявен е от процесуално легитимирани лица — длъжници по изпълнението и е насочен срещу пасивно легитимирани ответници, по смисъла на чл.293, ал.1 и ал.2 от АПК - Началника на ДНСК и Началниците на РДНСК —ЮИР и  РО „НСК” при РДНСК—ЮИР, защото органите на ДНСК по силата на чл.225, ал.4 от ЗУТ привеждат в изпълнение издадените от тях заповеди за премахване. Искът е основан на твърдения за факти, които попадат обхвата на търсената в производството по чл.292 от АПК съдебна защита — ищците твърдят, че производството по узаконяване на строежа, образувано след влизане в сила на заповедта за премахването му, е пречка за привеждането й в изпълнение. Наличието на твърдените факти и отражението им спрямо  задължението, предмет на оспорване, е въпрос по същество на иска.

           

            Разгледан по същество искът е  неоснователен.

            Задължението предмет на изпълнение може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване, погасяване или отлагане/,  разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнително основание. Т.е. успешното провеждане на исковата защита по този ред е обусловена от доказване наличието на последващи изпълнителното основание факти с правоизключващо, правоотлагащо или правопогасяващо действие спрямо  задължението, предмет на изпълнение. 

            Искът в случая се основава на съображения, че  спрямо строежа, премахване на който е предмет на принудително изпълнение, е налице производство по узаконяване,  което е пречка за премахването му по аргумент от §127 ал.15 ПЗР ЗИДЗУТ. Ответникът Началник РДНСК—ЮИР, чрез процесуалния си представител Т.Маркова поддържа, че строежът е неузаконим, че разпоредбата на §127 ал.2 ПЗР на ЗИД ЗУТ не е приложима спрямо него, както и че искането за узаконяване касае сграда със смесено предназначение, а не жилищна.

            Съгласно разпоредбата на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ бр.82/2012/, строежи по §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ бр.65 / 2013), а това са строежи, извършени незаконно до 25.07.2003г,  незаявени за узаконяване до влизането на този закон в сила (26.11.2012г), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон. Тази разпоредба е материална и има правно действие занапред във времето, считано от влизането й в сила, спрямо незаконни строежи отговарящи на условието по §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ, какъвто е и настоящия строеж /Определение № V-239/13.08.2013г по а.д.№ 323/2013г на л.75/. В това определение, обратно на становището на администрацията, че не се следва производство по разглеждане искането на Димови за узаконяване на строежа /заявление № 194-Г-530-1/08.05.2013г/, съдът е посочил, че правото на  Л. и Г. Димови да поискат узаконяване по §127  ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ на въпросната сграда,  не е отречено с влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, нито от висящи производства по издаването им. Разпоредбата на §127 ал.2 от ПЗР ЗИДЗУТ урежда по нов начин правните последици от вече възникнали факти, а именно до 26.11.2012г незаконните строежи, незаявени за узаконяване са подлежали на премахване, а след тази дата се установило отново правото да бъдат узаконени, което е всеобщо и всички собственици на незаконни строежи могат да се ползват от него на принципа на равенството пред закона, вкл.  жалбоподателите Димови.

            По делото се доказа, че производството узаконяване, инициирано със заявление № 194-Г-530-1/08.05.2013г и заявление вх.№ 194-Г-530-1 /19.06.2015г,  подадени от Л. и Г. Димови /в рамките на едно административно производство/, касае същата сграда като разпоредената за премахване, изключая пренебрежими разлики в параметрите и посочването й като „жилищна” в заповедта за премахване и съответно като сграда със „смесено предназначение”в заявлението от 2015г и внесения  проект.

            Съгласно СТЕ описания в заповед №ДК-02-СЗ-16 от 14.08.2009г на РДНСК Стара Загора строеж и този, предмет на искането за узаконяване от 2013г и внесения инвестиционен проект, е един и същ, макар да няма пълно съвпадение на площите, етажните височини и състоянието на довършителните работи. Извода за идентичност на вещото лице се основава на сходство в  местоположението, конструкцията и етажността, като отклонението в размерите и др.строителни параметри са незначителни.

            Наличието на открито производство по узаконяване на строежа  няма обаче за последица погасяване на задължението за премахването му, каквото е и съдържанието на задължението, разпоредено със Заповед № ДК -02-СЗ-16 /14.08.2009г. Такъв извод не може да се направи и от съдържанието на ал.15 от §127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Тази разпоредба гласи, че строежите по ал.2, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 и чл.225а от ЗУТ.  Т.е. цитираната правна норма не сочи строежите по ал. 2 като такива, които не подлежат на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяването им и нов период, допълващ този по §16 от ПР на ЗУТ за признаване за търпимост.

            Самото подаване на заявление за узаконяване /в случая/ не обуславя неизискуемост на изпълнението. Дори и процедурата по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да е допустима и за влезли в сила преди 26.11.2012 г. заповеди, както е в процесния случай, то тази процедура не е правопогасяващ правото на принудително изпълнение факт и не обуславя основателност на иска по чл. 292 от АПК - отричането със сила на пресъдено нещо на правото на принудително изпълнение за в бъдеще.  Такъв факт би бил единствено положителния за процедурата завършващ акт. В този смисъл наличието на висяща процедура за узаконяване на строежа по § 127, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, може да представлява основание за спиране на предварителното изпълнение до приключването й с влязъл в сила акт и в зависимост от характера на акта-производството по премахване на строежа да бъде след това продължено или прекратено.

            Следователно предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, поради това, че посоченият от ищците факт не обуславя твърдените от тях правни последици по изключване, погасяване или прекратяване правото на принудително изпълнение на задължението, което е негов предмет,  с оглед на което се следва и отхвърлянето му като такъв.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.292 АПК, Старозагорският административен съд,  

                       

                                        Р     Е     Ш     И     :

 

           

            ВРЪЩА исковата молба на М.Г.Д. против Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район,  Началника на Регионален отдел „НСК” Стара Загора и Началника на  Дирекцията за национален строителен контрол гр. София, поради процесуална недопустимост на предявения от нея иск за признаване за установено, че не е изискуемо и не подлежи на принудително изпълнение задължението на Г.Д.Д. и Л.Х.Д. за премахване на незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж”, находящи се в ПИ №113186, землище на с.Овощник, местност „Каракос”, община Казанлък, произтичащо от  Заповед № ДК -02-ЮИР-16 / 14.08.2009г на Началник РДНСК, и прекратява производството по делото в тази му част.

 

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Д.Д. и Л.Х.Д. против Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район, Началник на Регионален отдел  „НСК” Стара Загора и Началника на  Дирекцията за национален строителен контрол гр. София за признаване за установено, че задължението на Г.Д.Д. и Л.Х.Д. за премахване на незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж”, находящи се в ПИ №113186, землище на с.Овощник, местност „Каракос”, община Казанлък, произтичащо от  Заповед № ДК -02-ЮИР-16 / 14.08.2009г на Началник РДНСК, не е изискуемо и не подлежи на принудително изпълнение до приключването на производството по узаконяване на строежа, като неоснователен.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: