№ 290 19.01.2016г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 313 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с 130, ал.9 от Закона за туризма /ЗТ/.
Образувано е по
жалба на „Адо 99”ЕООД, ЕИК 203203659, със седалище и адрес на управление
гр.Крън, общ.Казанлък, ул.”Бузлуджански конгрес”№9, представлявано от И. Ибраим
З., против Заповед №1211/ 19.06.2015г. на Кмета на Община Казанлък, с която е отказано
определянето на вид и категория на обект „пансион” по подадено Заявление за
категоризиране на средство за подслон или място за настаняване с вх.№ 68-5091-1
от 26.09.2014г.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди,
че същата е постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Оспорва се извода на административния орган за непълнота на
приложените към заявлението документи като се твърди, че представеното
Разрешение за строеж № 230/ 27.09.2005г. и Удостоверение № 49/ 25.06.2010г. за
въвеждане в експлоатация /УВЕ/ удостоверяват законността на обекта, чието
категоризиране е поискано. По тези съображения се иска обжалваната заповед да
бъде изцяло отменена и преписката да бъде върната на административния орган за
продължаване на процедурата.
Ответникът по
жалбата - Кмет на община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със заявление вх.№ 68-5091-1/
26.09.2014г до Кмета на Община Казанлък „АДО 99” ЕООД гр.Крън е поискало категоризиране на обект –
пансион, с адрес гр.Крън, ул.”Бузлуджански конгрес” № 9, като се кандидатства
за категория една звезда, 5 стаи. Към заявлението са приложени описаните в него
документи, сред които : Разрешение за строеж № 230/ 27.09.2005г., Забележка към
него от 25.03.2010г. и Удостоверение № 49/ 25.06.2010г., установяващи
законността и въвеждането в експлоатация на строеж, пета категория:
„Преустройство на съществуваща сграда и надстройка със застроена площ
109,26кв.м и разгърната застроена площ 327,78 кв.м., допълващо застрояване със
застроена площ 162,20кв.м., Пристройка със застроена площ 87,46кв.м. и
разгърната застроена площ 266,43кв.м”, находящ се в УПИ Х-595, кв.61 по плана
на с.Крън, общ.Казанлък, ул.”Бузлуджански конгрес”№ 9, с възложител СНЦ”За
подпомагане и култура. Приложен е и Договор за заем за послужване от
25.09.2014г., от който се установява, че обектът е собственост на СНЦ „За
подпомагане и култура” гр.Крън със седалище и адрес на управление гр.Крън,
ул.”Бузлуджански конгрес” № 9 и е предоставен за ползване за срок от една
година, считано от датата на сключване на договора, на „Адо 99” ЕООД гр.Крън.
Между страните не се
спори, че с Решение №2347/ 03.11.2014г. на Кмета на Община Казанлък, на
основание чл.27, ал.2, т.2 от АПК, е оставено без разглеждане като недопустимо
заявлението за категоризиране на пансион с адрес гр.Крън, ул.”Бузлуджански
конгрес” № 9, подадено от „АДО 99” ЕООД
гр.Крън, поради наличие на висящо
административно производство със същия предмет и страни. Това решение е било
отменено с Определение № 364/ 12.12.2014г., постановено по адм.дело № 531/
2014г. по описа на Административен съд Стара Загора и преписката по заявление
вх.№ 68-5091-1/ 26.09.2014г от „АДО 99” ЕООД гр.Крън е изпратена на Кмета на
Община Казанлък за решаване на искането по същество, при спазване изискванията
на АПК. Определението на Старозагорския административен съд е влязло в сила на
23.04.2015г. На свое заседание, проведено на 05.05.2015г. Общинската експертна
комисия по категоризиране на туристически обекти ОЕККТО/, назначена със заповед
№ 471/ 12.03.2015г. на Кмета на Община Казанлък, е разгледала подаденото от „Адо 99”ЕООД
заявление вх.№ 68-5091-1/ 26.09.2014г. за категоризиране на обект – пансион, с
адрес с.Крън, ул.”Бузлуджански конгрес” №9 и е констатирала, че следва да бъде
представен одобрения проект за строежа, въведен в експлоатация с УВЕ № 49 от
25.09.2010г. Тази констатация на ОЕККТО е обективирана в съставения Протокол №
78/ 05.05.2015г. Жалбоподателят е бил уведомен с писмо изх.0 68-5091-1/
13.05.2015г. за необходимостта да представи в 14-дневен срок искания проект.
Писмото е получено на 18.05.2015г. от управителя на „Адо 99”ЕООД, видно от
представеното по делото известие за доставяне /лист 134/. С молба вх.№
68-5091-1/ 19.05.2015г., адресирана до Кмета на Община Казанлък, жалбоподателят
е представил за справка исканите документи, но е направил възражение, че
искането за представяне на одобрения проект за обекта е неоснователно, тъй като
законът не изисква представяне на такива документи към заявлението за
категоризиране.
Видно от Протокол №
79/ 09.06.2015г. на ОЕККТО е прието, че съгласно допълнително изискания и
представен технически проект, е налице извършено преустройство на съществуваща
жилищна сграда в общежитие, а не в сграда, годна да бъде туристически обект –
пансион /средство за подслон или място за настаняване/. Изложени са доводи за
съществуващи несъответствия между инвестиционния проект и заявените данни в
приложените справки към заявлението за категоризиране, тъй като във формуляра
за определяне на категория на средство за подслон и място за настаняване общият
брой на стаите в пансиона е 5, от които 2 с две легла, една с пет легла и една с
щест легла, а от част Архитектурна на проекта се установявало, че не
съществуват стаи с пет легла изобщо в цялата сграда. На следващо място се сочи,
че съгласно представения Договор за заем за послужване от 25.09.2014г.
заемодателят СНЦ”За подпомагане и култура” предоставя на заемателя – „Адо
99”ЕООД безвъзмездно за временно ползване целия трети етаж в „Общежитие за
ученици”, като последният се задължава
да ползва обекта според предназначението му /което е общежитие/. По тези
съображения Комисията предлага на Кмета на Община Казанлък да бъде постановен
отказ за определяне на вид и категория на обект пансион, находящ се в гр.Крън,
ул.”Бузлуджански конгрес” №9, по подадено заявление за категоризиране на
средство за подслон или място за настаняване с вх.№ 68-5091-1 от 26.09.2014г.
от „Адо 99”ЕООД”.
Със Заповед № 1211/
19.06.2015г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.130, ал.3 и чл.130,
ал.2 във връзка с чл.129, ал.1, т.7 от Закона за туризма и предвид предложение
на ОЕККТО по Протокол № 79/ 09.06.2015г., е отказано определянето на вид и категория
на обект пансион, находящ се в гр.Крън, ул.”Бузлуджански конгрес”№ 9, по
подадено заявление за категоризиране на средство за подслон или място за
настаняване с вх.№ 68-5091-1 от 26.09.2014г. от „Адо 99”ЕООД. От фактическа
страна отказът се основана на това, че в случая е налице извършено
преустройство на съществуваща жилищна сграда в общежитие, а не в сграда, годна
да бъде туристически обект – пансион, въз основа на което е направен извод, че
подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.129, ал.1, т.7 от ЗТ,
тъй като към него не е приложен документ за въвеждането на обекта в
експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта.
За изясняване на
обстоятелства от значение по делото е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза. Представеното и прието като доказателство заключение, съдът
кредитира като компетентно, мотивирано и обективно. От заключението на вещото
лице се установява, че изграденият по проект обект е за общежитие, тъй като приложения
по делото технически проект /от л.6 до л.116/ е изготвен съгласно „норми за
проектиране на общежития”, утвърдени със заповед № РД-02-14-408/ 29.12.1988г.
на председателя на Комитета за териториално и селищно устройство /публикувани в
БСА, 1983г., бр.2/3/ и Наредба № 5 от 4 март 1996г. за хигиенните изисквания
към устройството, обзавеждането и експлоатацията на общежития. Според вещото лице, тъй като
процесният обект е проектиран по норми за общежитие, а не като място за
настаняване – пансион, в който случай е следвало да бъдат съобразени
изискванията на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, в сила от 7.01.2005г.,
промяната от една функция в друга е следвало да стане с преустройство на обекта
от съществуващата към момента функция в желаната от инвеститора нова такава,
съответно отговаряща на изискванията за такъв вид обект. Експерта е категоричен,
че в случая такова преустройство не е процедирано, а представеното по делото
УВЕ № 49/ 25.06.2010г. е за обект, който не е с функция пансион. Според вещото
лице общежитието е жилищна сграда, която се проектира с функционално обособени
зони – жилищна и обслужваща, а пансиона е туристически обект, поради което
двата обекта са с различна функция.
При така установената
по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването, като
направено в законово установения срок, от легитимирано лице и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Заповед № 1211/
19.06.2015г. е
издадена от материално и териториално компетентния по см. на на чл. 130, ал.
3 ЗТ във връзка с чл. 128, т. 1,
б.”д” от ЗТ орган – Кмета на
Община Казанлък.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
всички изискуеми съгласно АПК реквизити. Заповедта съдържа както правното, така
и фактическото основание за нейното издаване. Посочени са правно-релевантните за наличието на хипотезата
на чл.130, ал.3 във вр. с чл.129, ал.1, т.7 от ЗТ факти, а именно неотстраняване
на непълноти в представените документи, тъй като не е приложен документ за
въвеждането на обекта в експлоатация или друг документ, удостоверяващ
законността на обекта, при спазване изискванията на ЗУТ. Изложени са обстойни
съображения защо представените към заявление с вх.№ 68-5091-1/ 26.09.2014г.
Разрешение за строеж №230/ 27.09.2005г. и УВЕ №49/ 25.06.2010г. не са приети
като документи, изпълняващи изискването на чл.129, ал.1, т.7 от ЗТ и
установяващи въвеждането в експлотация и законността на туристическия обект –
пансион, чието категоризиране е поискано.
След като административният орган е мотивирал заповедта с
обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираните предпоставки за издаването й при
упражняването на правомощието по чл.130, ал.3 от ЗТ, следва да се приеме, че е
изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила,
които да създават вероятност за неистинност на фактите, които административният
орган е приел за установени. При провеждане на административното производство
са спазени специалните изисквания, регламентирани в Наредбата за категоризиране
на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечениия /обн.ДВ, бр.2 от 7.01.2005г, отм. ДВ, бр.65 от 25.08.2015г/,
действала към момента на провеждане на административното производство и
постановяване на оспорения административен акт.
Обжалваната заповед е постановена и
в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава.
В нормата на чл.129, ал.1 от ЗТ е
предвидено, че лицето, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в
места за настаняване и в заведения за хранене и развлечения, или упълномощено
от него лице, подава до съответния категоризиращ орган заявление за
категоризиране по образец, към което прилага изрично изброени в девет точки
документи. В точка 7 на посочената норма е предвидено, че лицата трябва да
представят и „ документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация,
или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване
изискванията на Закона за устройство
на територията, съответно разрешение за ползване на повърхностен
воден обект и свидетелство за годност - за заведенията за хранене и
развлечения, разположени върху понтони или върху закотвени в близост до брега
плавателни съдове”. Аналогични са и приложенията, изискуеми при подаване на
заявление за категоризиране, изчерпателно изброени в чл.6 от Наредбата за
категоризиране средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения/отм./, действала към момента на постъпване на заявлението
за категоризация.
Спорният по делото въпрос се свежда до това дали с
приложените към заявлението документи - Разрешение за строеж №230 от
27.09.2005г., ведно със забележка към него от 23.05.2010г. и Удостоверение №49/
25.06.2010г, заявителят „Адо 99”ЕООД е изпълнил изискването на чл.129, ал.1,
т.7 от ЗТ да представи надлежен документ, удостоверяващ въвеждането в
експлоатация или законността на заявения обект - пансион, подлежащ на
категоризиране съгласно чл.119, ал.1 във вр. с чл.123, ал.2, т.3 от ЗТ.
Видно от Разрешение за строеж № 230/ 27.09.2005г., същото е
било издадено за извършване на строителство на обект V категория, въз основа на виза за проектиране на
„Постройка от допълващото застрояване в УПИ Х-591, кв.61, на странична рег.линия
с УПИ VIII-592 и за надстройка с 1 ет. и пристройка към
съществуваща жил. сграда – за общежитие”,
издадена от Гл.архитект на Община Казанлък на 11.11.2004г. и съгласно одобрен
на 27.09.2005г. технически проект за обект: „Преустройство на съществуваща
сграда, пристройка и надстройка за общежитие” – УПИ Х-595, кв.61, гр.Крън,
общ.Казанлък. Именно този обект, проектиран и изграден при спазване на
специфичните строителните изисквания за общежитие, е бил въведен в експлоатация
с приложеното към заявлението УВЕ №49/ 25.06.2010г., което се установява по
несъмнен начин от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Индиция
за това, че процесният обект е функционирал като общежитие е и приложеният към
заявлението Договор за заем за
послужване от 25.09.2014г., в чл.1 на който е посочено, че на заемателя – „Адо
99”ЕООД се предоставя за безвъзмездно ползване целия трети етаж в „Общежитие за
ученици” на ул.”Бузлуджански конгрес” №9 в гр.Крън.
Следователно писмените доказателства по делото,
включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, установяват по
несъмнен и категоричен начин, че заявеният обект, находящ се на адрес: гр.Крън,
ул.”Бузлуджански конгрес” №9, е проектиран, изграден и функционира като общежитие.
Според вещото лице, изпълнило съдебно-техническата експертиза, „пансион” и
„общежитие” са обекти с различно функционално предназначение и промяната от
една функция в друга се осъществява с преустройство на обекта от съществуващата
към момента функция /в случая общежитие/ в желаната от инвеститора това такава
/пансион/, каквото в случая не било процедирано.
Понятието „промяна на предназначението” е определено
в §5 т.41 от ДР на ЗУТ и представлява: промяна от един начин на ползване в друг
съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните
актове за неговото прилагане.
Съгласно класификатора за предназначението на
сградите и самостоятелните обекти в тях, регламентиран в т.1 на Таблица 3 от
Приложение №2 /към чл.16, ал.2/ от Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за
„общежитие” е предвиден отделен код 150. Това обстоятелство води на извод, че при
промяна във фактическото ползване на обекта от общежитие в пансион е налице
„промяна на предназначението” на обекта по см. на §5 т.41 от ДР на ЗУТ.
Извършване на преустройство с промяна на предназначението представлява
„строеж”, съгласно §5 т.38 от ДР на ЗУТ, а за строежите от пета категория,
какъвто е процесния /и по този въпрос не се спори от страните/ се изискват
одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, и подлежат на въвеждане в
експлоатация по реда на чл.177 от ЗУТ, до който момент се явяват забранени за
ползване съгласно чл.178 от същия закон. В тежест на лицето, което иска да
извършва хотелиерство или ресторантьорство в места за настаняване и в заведения
за хранене и развлечения е да докаже законността на обекта. В случая нито в
хода на административното производство, нито в настоящото съдебно производство
жалбоподателят ангажира доказателства относно наличието на документ,
удостоверяващ заявения за категоризиране обект – пансион да е въведен в този си
вид в експлоатация или друг документ, удостоверяващ законността на обекта.
Ето защо правилно административният орган е приел, че
приложените към заявлението Разрешение за строеж №230/ 27.09.2005г. и УВЕ № 49/
25.06.2010г. не удовлетворяват изискването на чл.129, ал.1, т.7 от ЗТ,
доколкото същите не удостоверяват законността и въвеждането в експлоатация на
заявения туристически обект – пансион. В случая юридическите факти, с които
правната норма свързва постановяване на заповед по чл.130, ал.3 от ЗТ са били
налице към момента на издаване на оспорения административен акт. Предвид
доказаното съществуване на изложените като мотиви в оспорения акт релевантни
юридически факти, субсумиращи се в посоченото от административния орган правно
основание, заповедта се явява
постановена при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона –
туристически услуги да се предоставят само в законни обекти. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв, определено съобразно чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Адо 99” ЕООД, ЕИК 203203659, със
седалище и адрес на управление гр.Крън, общ.Казанлък, ул.”Бузлуджански конгрес”
№ 9, представлявано от И. Ибраим З., против Заповед №1211/ 19.06.2015г. на
Кмета на Община Казанлък, с която е отказано определянето на вид и категория на
обект „пансион” по подадено Заявление за категоризиране на средство за подслон
или място за настаняване с вх.№ 68-5091-1 от 26.09.2014г, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Адо 99” ЕООД,
ЕИК 203203659, със седалище и адрес на управление гр.Крън, общ.Казанлък,
ул.”Бузлуджански конгрес” № 9, представлявано от И. Ибраим З.,*** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: