Р Е Ш Е Н И Е

№ 68 01.04.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 323 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от И.Й.З., уточнена с допълнителна молби /вх. № 2652/ 18.08.2015г. и вх. № 3863/ 30.11.2015г./, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени от И.З. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора – неоказана медицинска помощ чрез насочване за преглед от медицински специалист по очни болести и неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние. Ищецът твърди, че в края на м. декември 2014г. получил замъгляване на дясното око, като след празниците отишъл по график при лекаря на Затвора – Стара Загора за преглед. От Медицинския център в Затвора бил насочен с направление за преглед в МБАЛ – Стара Загора, „очен кабинет”, където е било констатирано заболяването му. Лекарят – специалист по очни болести му обяснил, че повече няма да може да вижда с дясното око, като трябва да пази и лявото, защото заболяването било вегетативно и ако не се вземат нужните мерки, заболяването може да се прехвърли и на здравото ляво око. В исковата молба се сочи, че след прегледа З. отново е потърсил помощ от лекаря на Затвора – Стара Загора, който обаче бил безучастен и не предприел никакви действия за предписване и провеждане на лечение. Претърпените вреди, обезщетение за които се претендира, се основават на твърдяното частично ослепяване с едното око, като резултат от неосигуреното своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на И.З. вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Обосновава, че на лишения от свобода е била осигурена своевременна и адекватна медицинска помощ вкл. чрез насочване за преглед, консултация и диагностициране от медицински специалист извън Медицинския център към Затвора - Стара Загора. Сочи, че доколкото твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия не са свързани с осъществяването на административна дейност, а с упражняването на лекарската практика, предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се явява неоснователен.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Обосновава, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на факти и обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поддържа, че в случая не само че не е установено незаконосъобразно административно бездействие, довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца, но и безспорно е доказано, че лицето своевременно е насочено за преглед от медицински специалист по очни болести, като неназначената терапия от извършилия прегледа лекар – офталмолог, не може да бъде основание за присъждане на обезщетение по предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ при ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът И.Й.З. е постъпил в Затвора – Стара Загора на 19.07.2013г., за изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 8075/2010г. на РС – Пловдив, НОХД № 952/ 2010г. и НОХД № 1050/2010г. на РС – Стара Загора и НОХД № 337/2010г. на РС – Димитровград в размер на 1 година и 3 месеца и общо наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 1338/ 2013г. и НОХД № 1586/ 2013г. на РС – Казанлък в размер на три години. От Медицинска справка на л.св. И.Й.З. /л.69 по делото/, изготвена от д-р Петкова – Началник на Медицинския център към Затвора – Стара Загора, е видно, че по време на медицински преглед на 13.01.2015г. З. е съобщил че е получил замъгляване и силно намаляване на зрението на дясното око. Проведена е консултация с офталмолог през м. януари 2015г., като при прегледа е установено силно намаление на зрението на дясното око и е поставена диагноза „Дегенераця на макулата на дясното око”, като не е назначено лечение. Съгласно представената и приета като доказателство по делото медицинска справка относно здравословното състояние на лишения от свобода И.З., изготвена от Диана Китова – фелдшер в МЦ към Затвора – Пазарджик /л.45 по делото/, при първоначалния преглед при постъпването си в Затвора – Пазарджик на 26.06.2015г. З. е съобщил за увреждане на зрението на дясното око. В картона, изпратен от МЦ към Затвора – Стара Загора имало отразяване на извършен преглед от очен лекар през м. януари 2015г. с поставена диагноза „Дегенерацио макуле окули декстра”. На 17.09.2015г. З. отново е консултиран с очен лекар, като диагнозата е същата и е препоръчано лечение с капки „Йелокс”. В справката е посочено че давността на заболяването не е ясна и е възможно то да датира отдавана. Зрението е частично увредено, каквото е и същността на заболяването, като с напредването на възрастта оплакванията ще се засилват, независимо от действията или бездействията на когото и да е било, като е отразена необходимост от извършване един път годишно на преглед от очен лекар.

По делото са представени и приети като доказателства копие от личния амбулаторен картон на л.св. И.З., медицинска документация и медицински справки, както и писмо изх. № 1022/ 22.04.2015г. от Омбудсмана на РБългария до И.З..

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявения иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, се явява недоказан и неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоказана медицинска помощ чрез насочване за преглед от медицински специалист по очни болести и неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца И.З..

С оглед на посоченото в исковата молба фактическо основание за настъпилите вреди, обезщетение за които се иска, първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответника – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е наличието на незаконосъобразно административно бездействие на орган или на длъжностно лице от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” в т.ч. териториалните й служби по чл.12, ал.3 от ЗИНЗС.

За квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа при упражняване на неговите правомощия, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на

лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.

Анализът на посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по см. на ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС, вкл. на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване /чл.3, ал.2, т.2 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, така и с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че при извършен по график в Медицинския център към Затвора – Стара Загора преглед и оплаквания за замъгляване на дясното око, през м. януари 2015г. ищецът И.З., с издадено му направление бл. МЗ 119, е бил насочен за преглед към очен кабинет в МБАЛ – Стара Загора. Посочените обстоятелства се установяват както от твърденията на ищеца /съгласно изложеното в исковата молба и в допълнителни молби вх. № 2652/ 18.08.2015г. и вх. № 3863/ 30.11.2015г. и изявлението му в проведеното на 02.03.2016г. съдебно заседание по делото/, така и от приложените медицински справки и медицинска документация. От медицинската документация безспорно се установява и че по така издаденото направление от МЦ към Затвора – Стара Загора, на ищеца З. е проведен консултативен преглед с лекар - офталмолог през м. януари 2015г., при който преглед е установено силно намаление на зрението на дясното око и е поставена диагноза „Дегенерацио макуле окули декстра”, като не е назначено лечение. Извършването на диагностично - консултативния преглед и липсата на назначено лечение /изписани лекарства/ от лекаря – специалист по очни болести, се потвърждава от ищеца. При тези фактически обстоятелства съдът приема, че в случая не е налице твърдяното от И.З. незаконосъобразно бездействие - неоказана медицинска помощ чрез насочване за преглед от медицински специалист по очни болести и неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение. Тъкмо обратното – след проведения медицински преглед на ищеца в Медицинския център към Затвора – Стара Загора и с оглед оплакванията на лишения от свобода за замъгляване и силно намаляване на зрението на дясното око, е констатирана необходимост от извършване на консултативен преглед в лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода, като лицето незабавно е било насочено с направление бл. МЗ 119 и изпратено за извършване на преглед от лекар – офталмолог в МБАЛ – Стара Загора. При липса на предписано от лекаря – офталмолог лечение и/или извършване на допълнителни медицински изследвания, очевидно няма как и медицинските специалисти в МЦ към Затвора – Стара Загора да проведат такова лечение.

Отделно от това следва да се отбележи, че е налице разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г., като и в чл.2, чл.3 и чл.4 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието. Видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., препращаща съм чл.5 от ЗЛЗ, както и от установената трайната съдебна практика, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява "административна дейност" по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В глава VІ на Наредба № 2/ 2010г. по императивен начин е определен обхватът на осъществяваните от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН дейности, свързани с упражняване на лекарска практика, като по аргумент от нормите на чл.66 и сл., администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху медицинската дейност на съответния лекар /медицински специалист/. Ето защо твърдяното бездействие на лекаря на Затвора – Стара Загора /Началника на МЦ към Затвора – Стара Загора/, изобщо не може да бъде определено като такова "при и/или по повод осъществяване на административна дейност" по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което не може да ангажира отговорността на държавата по този законов текст. В този смисъл претенцията за претърпени вреди, произтичащи от твърдяно, но неустановено от доказателствата по делото неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение, не основава отговорността на ответника Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност. Дължима административна дейност съставлява изпълнението на задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В конкретния случай обаче не е доказано, че са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране. Напротив, установено е по делото, че в мястото за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказание ищецът, е организирано медицинското обслужване; спрямо ищеца е извършена медицинска дейност по преценка на необходимостта от провеждането на диагностично-консултативен преглед от лекар специалист в лечебно заведение извън мястото за лишаване от свобода; издадено е медицинско направление и лицето е изпратено за извършването на такъв преглед – т.е на ищеца са предоставени медицински грижи и помощ и няма никакви доказателства да му е отказано предписано лечение. Обстоятелството, че от лекаря-офталмолог от МБАЛ – Стара Загора не е предписано лечение, което да бъде приложено от медицинските специалисти в МЦ към Затвора – Стара Загора, не може да релевира неосъществена дължима административна дейност и съотв. незаконосъобразно административно бездействие. В този смисъл дори и да е налице твърдяното от ищеца „неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение”, с оглед на повторно извършения на З. на 17.09.2015г. консултативен преглед с очен лекар и препоръчано лечение с капки „Йелокс”, то това не се свърза с осъществяваната медицинска дейност от медицинските специалисти в МЦ към Затвора – Стара Загора, а с тази на лекаря – офталмолог.

Доколкото по делото не се установи наличието на каквато и да е било проявна форма на нелегитимно третиране във връзка с осъществяването на правно регламентираната административна дейност по създаване на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишения от свобода при изпълнението на наложеното му наказание, съдът приема, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни административни бездействия и съотв. първия елемент от правопораждащия фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ иск.

От събраните по делото доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди така, както се претендират от ищеца. Действително отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, без значение дали са причинени виновно от тях. Но за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица. В конкретния случай ищецът З. не установи с допустими доказателствени средства, че е претърпял претендираните в исковата молба вреди от неимуществен характер, свързани с „частично ослепяване” с едното око и влошаване на здравословното му състояние, както и причинната им връзка с незаконосъобразна административна дейност, за да бъде обоснован извод за възникнало по отношение на него право на парично обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Действително от представената медицинска документация безспорно се доказва, че И.З. има увреждане на дясното око с поставена и потвърдена диагноза от лекари – офталмолози „Дегенерацио макуле окули декстра”. Но също така от заключенията на медицинските специалисти се установява и че давността на заболяването не е ясна и е възможно то да датира отдавана, като с оглед същността на заболяването с напредването на възрастта оплакванията ще се засилват, независимо от провеждането или не на някакво лечение. В този смисъл обострянето на симптомите и развитието на заболяването не се свързва нито с условията на изтърпяване на наложеното на ищеца наказание в Затвора – Стара Загора; нито с неоказана /респ. несвоевременно и неадекватно оказана/ медицинска помощ и лечение, още по-малко е резултат на неправомерна административна дейност.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Затвора – Стара Загора, поради което предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. д № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. И.Й.З. следва да бъде осъден да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София сумата от 3 530 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.З., ЕГН **********, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени от И.З. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора – неоказана медицинска помощ чрез насочване за преглед от медицински специалист по очни болести и неоказано адекватно и своевременно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Й.З., ЕГН **********, да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, сумата от 3 530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: