Р Е Ш Е Н И Е

№ 19 28.01.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 329 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от С.И.К. *** против Заповед № 94С-203-4/4 от 13.07.2015г на Кмета на Община Мъглиж, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна постройка”, находяща се в ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че е налице разминаване между обстоятелствената част на заповедта и тази на констативния акт, въз основа на който тя е издадена по отношение на разпоредения за премахване обект. Счита, че са налице предпоставките на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на строежа и той не подлежи на премахване. Позовава се на издадено от Главния архитект на Община Мъглиж удостоверение за търпимост на масивен навес. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Мъглиж, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава нетърпимост на строежа, посочен под № 2 в окомерната скица, изготвена при проверката на място, поради извършване на строителството без одобрено застроително решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С оспорената заповед № 94С-203-4/4 от 13.07.2015г. на Кмета на Община Мъглиж на основание чл.225 ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Масивна постройка” със ЗП 15.70 кв.м., изпълнена от тухли, покрита с керемиди, находяща се в ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че описания строеж, установен съгласно констативен акт № 3 от 18.06.2015г., съставен от служителите на Община Мъглиж, е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В заповедта се сочи, че не са представени строителни книжа, нито удостоверение за търпимост и строежът не подлежи на узаконяване съгласно § 127, ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж е собственост на жалбоподателя С.К..

При извършена проверка от служители на Община Мъглиж е съставен констативен акт № 3/ 18.06.2015г, в който е отразено, че в ПИ № 060043 са изградени незаконно навеси и постройки за отглеждане на животни, изпълнени от тухли и панели, покрити с керемиди, а навесите са с дървени греди, покрити с ламарина, гума и бетонови елементи. Прието е, че строителството е с възложител и собственик С.И.К., извършено е без разрешение за строеж в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Актът съдържа окомерна скица, в която е отразено разположението на строежа в имота.

В постъпило възражение вх.№ 94С-203-4/ 02.07.2015г против констативния акт жалбоподателят посочва, че строителството е извършено от него още пред 80-те години на ХХ век и за него му е издадено удостоверение за търпимост № 51/ 23.04.2013г от Главния архитект на Община Мъглиж. Възражението не е уважено от административния орган, който въз основа и на становище от Директора на дирекция „ИОСУТ” в общината, издава оспорената заповед за премахване на постройката като незаконен строеж.

По делото е представено Удостоверение № 51/ 23.04.2013г, издадено от Главния архитект на Община Мъглиж, за търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ на масивен навес, построен в ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж.

От показанията на разпитаните в качеството на свидетели Таньо Колев Маринов и Тончо Симеонов Тончев се установява, че постройките на жалбоподателя за отглеждане на животни се намират на около 3км от селото,в местността „Старите пресевни”, и са изградени през 1972г от жалбоподателя и неговия баща.

В заключението си вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза сочи, че процесната постройка се идентифицира само като се има предвид и описанието, дадено в становището на ответника по делото. Постройката е изпълнена от три ограждащи тухлени стени и е покрита със стоманобетонови панели, трайно прикрепена към терена. Разположена е близо до западната граница на ПИ 060043 и по средата, спрямо северната и южната граница на парцела. За имота няма план изработен подробен устройствен план, а статутът му е за стопански двор. Според експерта строежът е от шеста категория и не може със сигурност да установи идентичност с посочения в Удостоверение за търпимост № 51/ 23.04.2013г, издадено от Главния архитект на Община Мъглиж. За него липсва изискуемото от § 103 Строителните правила и норми за изграждане на населените места и от ЗУТ разрешение за строеж като последното се издава без инвестиционен проект, но със становище на проектант-конструктор.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Оспорването, като направено от заинтересовано лице – адресат на Заповед № 94С-203-4/4 от 13.07.2015г на Кмета на Община Мъглиж, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед № 94С-203-4/4 от 13.07.2015г е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.225а, ал.1 от ЗУТ орган – Кмета на Община Мъглиж.

Заповедта е издадена в писмена форма, но не съдържа в пълнота всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Като фактически основания, върху които основава своето разпореждане, Кметът на Община Мъглиж е посочил наличието на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за незаконен строеж, извършен без необходимите строителни книжа от жалбоподателя С.К.. Установените факти са квалифицирани под правната норма на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Не е отразена година на строителството, не е уточнено местоположението на строежа и не му е дадено подробно описание с технически характеристики и параметри, което да позволява еднозначното му идентифициране, да позволи организиране на адекватна защита и да изключи възможността да възникне грешка при премахването му. Такива данни не се съдържат и в предхождащия издаването на заповедта констативен акт. По тази причина посоченият процесуален порок е съществен и не може да се преодолее в съдебната фаза чрез доказателства или изложени в съдебния акт правни съображения, основани на депозираното на становище от административния орган изх.№ 11-01-12/ 28.10.2015г, изготвено за нуждите на делото, в което за първи път се посочва, че процесният обект е отразен под № 2 в окомерната скица към констативния акт.

При постановяването на обжалваната заповед са допуснати и съществени нарушения на административно - производствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК за всестранно пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства от значение за случая, което е довело до издаване на административен акт при непълнота на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка и от там в нарушение на материалния закон. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, липсват изложени съображения относно търпимостта на строежа във връзка с подаденото възражение от адресата на заповедта против съставения констативен акт. В случая административният орган, въпреки че е бил длъжен, не е изследвал наличието на условия за признаване статут на търпимост на строежа, доколкото такъв статут е пречка за премахването му.

Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя, т.е. съдебната инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на акта на база посочените в него фактически основания за издаването му като проверява дали те действително са съществували и ако отговорът на този въпрос е положителен - следват ли от тях по силата на правната норма разпоредените от административния орган правни последици. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, установяването на фактическите основания за издаване на заповедта е в тежест на административния орган.

От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява, че обект № 2 в окомерната скица към констативен акт № 3/ 18.06.2015г представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като постройката е масивна и закрепена трайно към терена, от шеста категория. Не се спори, че строителството е извършено без разрешение за строеж. Спорният въпрос по делото е дали строежът е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ЗИД на ЗУТ /в сила от 26 11.2012г, следователно приложим в хода на образуваното административно производство/, при условията на който не би подлежал на премахване.

Представеното Удостоверение № 51/ 23.04.2013г, издадено от Главния архитект на Община Мъглиж, освен, че не касае обект № 2 в окомерната скица към констативния акт, няма обвързваща доказателствена сила в настоящото производство.

Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. Както се посочи, в заповедта не е отразено времето на извършване на строежа. В съдебната фаза на производството жалбоподателят установи чрез свидетелски показания, че изграждането е извършено през 1972г, което не съответства на изложеното от него в подаденото възражение срещу констативния акт - 80-те години на ХХ-ти век. Предвид липсата на възприето от административния орган конкретно обстоятелство в тази насока и на доказателства, опровергаващи установяванията от показанията на свидетелите, съдът приема, че годината на изграждане на строежа е 1972г.

В конкретния случай процесният ПИ е със статут на стопански двор към настоящия момент и преди включването му в КВС се е намирал извън границите /строителни/ на с.Ягода като в имота са разположени само постройки за отглеждане на животни. По смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ „правилата и нормативите” представляват техническите, строителни изисквания към обектите. Само те са от значение при преценката за търпимостта на строеж, което не е идентично с узаконяването му. Разликата е, че търпимият строеж остава незаконен, но не подлежи на премахване.

Съгласно разпоредбата на § 103, ал.1 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /ДВ бр.75 от 1959г, отм.ДВ бр. 69 от 1977г/, е допустимо изграждане на стопански постройки извън населените места при спазване на нормативно изискване, визирано в ал.3, за издаване на разрешение за строеж от председателя на окръжния, съответно градския народен съвет по обоснован доклад на главния архитект след съгласуване на идейнозастроителното разрешение с Държавния комитет по строителство и архитектура. Безспорно разрешение не е представено в производството, но понеже по тази причина строежът се квалифицира като незаконен, липсата на разрешение не е относима към признаване на неговата търпимост. От данните по делото за техническите характеристики на постройката е видно, че за нея няма отклонение от техническите изисквания за застрояване на селскостопански постройки по § 103, ал.1 от Строителните правила и по ЗУТ, потвърдено от разпита на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза.

Тези обстоятелства - 1.постройката съответства устройствения статут на имота /стопански двор/ и 2. отговаря на строителните правила и норми, действали към 1972г и предвидените в действащия ЗУТ, ведно с категорично установеното от свидетелските показания изграждане преди 1987г обуславят наличието на приложното поле на ал. 1 от § 16 ПР на ЗУТ. По изложените съображения обратният извод на вещото лице в изготвеното от него заключение не се споделя от съда. Търпимите строежи не подлежат на премахване, което само по себе си обосновава незаконосъобразност на издадената за целта заповед и представлява основание за нейната отмяна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, договорено и заплатено, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2015г.

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.К. ***, Заповед № 94С-203-4/4 от 13.07.2015г на Кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Масивна постройка”, находяща се в ПИ № 060043 по КВС на с.Ягода общ.Мъглиж, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Мъглиж ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К. сумата 310 /триста и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: