Р Е Ш Е Н И Е
№281 14.01.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
и петнадесета година, в състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар З.Д., като разгледа докладваното от съдията
Михаил Русев адм. дело №330 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалбата на С.И.К.
*** против заповед №94С-203-4#5/13.07.2015 год. на Кмета на Община Мъглиж,
с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
е наредено премахването на незаконно построената „масивна постройка” със ЗП от
10.80 м2, изпълнена и покрита с панели, находяща се в ПИ №060023
, по КВС на с. Ягода, Община Мъглиж. Наведени са опбаквания, че са налице
разминавания между фактите отразени в констативния акт и тези посочени в
оспорената за заповед. Твърди, че процесния строеж е търпим, за което има
издаден и съответния документ, а като такъв не подлежи на премахване. Претендира
се да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юриск. Здравкова изразява становище за неоснователност на жалбата,
като намира заповедта за издадена при липсата на съществени процесуални
нарушения и в съответствие с материалния закон. Счита, че е налице безспорно
установяване на незаконен строеж, който е
построен в чужд имот, същият не е заявен за узаконяване и не подлежи на
узаконяване, доколкото не е установено кога е построен същият, както и дали е
отговарял на нормите, действащи към момента му на построяване.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази
законосъобразността на оспорвания административен акт, намира жалбата за
допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на индивидуален
административен акт в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл.168, ал.1
от АПК съдът не се ограничава само с наведените в жалбата оплаквания, а
проверява законосъобразността на административният акт на всички основания по
чл.246 от АПК.
При извършена проверка на място от
служители на Община Мъглиж, е съставен констативен акт №3/18.06.2015 год., с
който е установено, че е извършено строителство на навеси и постройки за
отглеждане на животни, като постройките са изпълнени от тухли и панели, покрити
с керемиди без одобрени строителни книжа. Навесите са с дървени греди, покрити
с ламарина, гума и бетонови елементи. Част от постройките се намират извън ПИ
№060043. Строежът е извършен без строителни книжа и разрешение за строеж от
Община Мъглиж. Възложител и изпълнител на строежа е жалбоподателят. При
извършената проверка С.К. е присъствал, като екземпляр от констативният акт му
е връчен на същата дата. В законоустановения седемдневен срок е депозирал
становище вх.№94С-203-4/02.07.2015 год. по така съставеният констативен акт. В
него са изложени съображения, че владее имота още от 1981 год., когато му е бил
предоставен по силата на ПМС №1/1981 год., което е посочено и в нотариалния му
акт. Счита, че строежът е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Въз
основа на констативен акт №3 е образувано административно производство по
чл.225, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на
жалбоподателят на 27.07.2015 год. лично. Жалбата е депозирана в деловодството
на административният орган на 06.08.2014 год., и като такава е своевременно
подадена и допустима. Подадена е от лице, чиито права са засегнати от
издаденият индивидуален административен акт и като такова у него е налице
правен интерес от направеното оспорване.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По силата на чл.225а, ал.
1 от ЗУТ Кмета на Община или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповеди за премахване на незаконни строежи на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях.
Когато се констатира, че за строежа липсват строителни книжа и документи, Кмета
на Община или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен
констативен акт, нарежда с мотивирана заповед премахването на строежа. В
заповедта не е отразено коя категория е строежът, но от назначената
съдебно-техническа експертиза, се установи, че същият е шеста категория. С
оглед на това, оспорената заповед №94С-203-4#5/13.07.2015 год. на Кмета
на Община Мъглиж е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираната му от
закона компетентност.
Същата е издадена в
законоустановена писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите и
правни основания за издаването й.
Безспорно е по делото, че С.К. е собственик
на процесния строеж. Не се оспорват параметрите му, но се твърди, че същият е
търпим.
За изясняване на фактите и обстоятелствата
по делото бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът намира за компетентно дадено и отговарящо на поставените
въпроси. Съгласно заключението, масивна постройка представлява строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, разположена е в ПИ 060023 на западната му
граница, като ПИ е собственост на наследниците на Никола Неделчев Рашев, шеста
категория е, а издаденото удостоверение за търпимост от 2013 год., не се отнася
за нея. Имотът е със статут на стопански двор и както през 1972 год., така и
към настоящия момент за него няма изработен ПУП. За изграждането му не са
представени нито открити, каквито и да е било строителни книжа, нито разрешения
за построяването му.
За да се приеме, че процесния
строеж е незаконен и да се издаде заповед за негово премахване, следва същият
да е изграден без строителни книжа, както и да не съответства на строителните
норми към момента на изграждането му. В периода 01.01.1950 год. – 01.06.1973
год. е действал Закона за плановото изграждане на населените места, както и
строителните правила и норми за изграждане на населените места от 1959 год. В
закона е налице празнота и в същия не е налице законова регламентация относно
възможността и реда за изграждане на строежи, техните видове и параметри извън
територията на населените места. Следователно според действащата към момента на
построяването на масивната постройка нормативна уредба, не е съществувало
ограничение в параметрите на изградените извън населените места строежи. Видно
от заключението на вещото лице, такава възможност за изграждането на строежът е
съществувала, като §103 от строителните правила, е изисквал разрешаването на
строежите да стане от председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
съответно на градския народен съвет по обоснован доклад на главния архитект.
Безспорно е обаче, че както към 1972 год. /когато според свидетелските
показания е изграден строежът/, така и сега, процесния парцел е извън границите
на населеното място, а отразяването в КВС като стопански двор към настоящия
момент, предполага е предназначението като селскостопанска сграда. Всъщност
този факт не е спорен между страните. Не е спорно също така, че за неговото
изграждане не е издавано каквото и да е било разрешение, респективно същият е
незаконен.
Единственият спорен момент между
страните, е дали този строеж е търпим или не. Процесната масивна постройка е
със площ от 10.80 кв.м., видно от заключението на вещото лице и е от шеста
категория съгласно чл137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Видно
от събраните свидетелски показания, строежът е изпълнен през 1972 год. към него
момент са действали ЗПИНС и строителните правила и норми за изграждане на
населените места от 1959 год., съгласно които не е съществувало ограничение
относно параметрите на изгражданите селскостопански постройки, каквато се явява
и процесната масивна постройка. Следователно същата е търпима по смисъла на
§16, ал.1 от ДР на ЗУТ. Изследването на строежите за
търпимост в условията на §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ изисква или същите да са били допустими по действащите към
момента на реализиране градоустройствени норми или по сега действащите норми. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая са налице и двете
предпоставки. Масивната постройка е бил допустима за изграждане към датата на
реализирането й – 1972 год., като не съществува законово ограничение и по сега
действащите норми за нейното изграждане. Обстоятелството, че при построяването
й, част от нея е разположена в съседния поземлен имот №060023, собственост на
трети лица, е обстоятелство обосноваващо незаконосъобразността на самия строеж,
доколкото съгласието на собственика е абсолютно необходимо за издаването на
разрешението за строеж. Липсата му е неоспорима, но това не води автоматично до
извода за нетърпимост на процесната сграда.
Дори и да приемем, че строежът е
изграден след 1981 год., когато е предоставено мястото на жалбоподателя по ПМС
№1/1981 год., то строежът отново е допустим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. В
този период законовата регламентация се е съдържала в ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5
за правилата и норми на териториално селищно устройство. Съгласно чл.40, ал.2
от ЗТСУ, извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи,
като техният вид, размер, разположение и предназначение се определят с
правилника да приложение на закона. Съгласно чл.108 от ППЗТСУ, извън
строителните граници на населените места, строежите могат да се извършват на
базата на частично застроително разрешение в земеделски заеми, ако са
съвместими с основното предназначение на имотите и в земеделски земи, чиито
предназначение се променя – след провеждането на съответните процедури.
Условието тези строежи да се разрешат, е ако за обекта са осигурени източници на
водоснабдяване и електроснабдяване. В чл.168 от Наредба №5, са определени и
видовете строежи които могат да бъдат изграждани, като е допустимо
строителството на животновъдни и птицевъдни ферми. Следователно и по тези норми
е допустимо изграждането на животновъдни ферми, каквото е и предназначението на
процесната сграда.
Производството по чл.225 от ЗУТ се
образува със съставянето на констативен акт, който следва да се връчи на
заинтересованите страни. Именно връчването му играе ролята на уведомление за
започване на административно производство по смисъла на чл.26, ал.1 от АПК. В
настоящият случай, това е налице – констативен акт №3 е връчен по надлежния ред
на жалбоподателят, който е депозирал в срок възраженията си, които са приети за
неоснователни, видно от становището на инж. Христо Щерев – Директор Дирекция
„ИОСУТ” при Община Мъглиж и адресирано до Зам. Кмета. Същите могат да се
приемат и като мотиви на административният акт, доколкото представляват част от
административната преписка по издаването на оспоранета заповед. По този начин
се е осигурило участието на заинтересованото лице в административното
производство и е гарантирано в пълна степен правото му на защита.
При издаване на оспорената заповед
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Заповедта е издадена въз основа на
Констативен акт №3/18.06.2015 год. Като правно основание
за издаване на административния акт е посочена нормата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно тази
норма, релевантните факти за издаването на заповед по ал.1 на същия член са: 1.
да е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. В настоящия казус тези релевантни факти са налице.
Отразеният в констативният акт строеж – масивна постройка, е изградена както
без одобрени инвестиционни проекти, така и без разрешение за строеж. Видно от
законовата разпоредба, е достатъчно да е налице само една от двете хипотези –
липса на одобрен проект или липса на разрешение за строеж за да е имаме
незаконен строеж, който да подлежи на премахване. В настоящият случай са налице
и двете хипотези. Строителните книжа за обекта не са представени и от жалбоподателят, в чиято тежест е докаже наличието на
инвестиционния проект и издаденото разрешение за строеж.
Констативният акт, въз основа на
който е установен незаконния строеж, е официален
документ, съставен от длъжностни лица в кръга на функциите им и се ползва с
материална доказателствена сила по отношение установяването на параметрите на
строежа и неговият извършител. В хода на съдебното производство и при дадени от
съда на основание чл.171, ал. 4 от АПК
указания, оспорващият не е провел насрещно доказване, с което да опровергае
констатациите на административния орган. Екземпляр от констативният акт е връчен
на жалбоподателят, и същият се е възползвал от законовата възможност да
депозира в срок възраженията си. По този начин е осигурено надлежното му
участие в административното производство по издаването на заповедта и К. е имал
възможността да представи доказателства, оборващи констатираното при
проверката, а именно наличието на инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж. Следва да се отбележи, че в административна преписка не се съдържат
данни да е налице каквато и да е било строителна документация относно
незаконния строеж. Такава не е представена от жалбоподателят нито на
контролните органи, нито пред настоящият съдебен
състав. В случая се касае за доказването на положителни факти, чиято тежест на
доказване е на страната която се позовава на тях, в случая на С.К.. Всъщност
спор относно това не съществува между страните. В констативният акт обаче,
допълнително са номерирани установените строежи, като отделни обекти, без това
да е направено в екземпляра връчен на жалбоподателят. Всъщност в констативният
протокол, установените незаконни строежи, са описани общо, без каквато и да е
било конкретика. В този смисъл, не е ясно от административната преписка, за кой
обект е издадена оспорената заповед. Едва от заключението на вещото лице и въз
основа на казаното от ответника, е установено, че заповедта се отнася за
обекта, номериран под №3 в окомерната скица, неразделна част от протокола. По
този начин е сериозно накърнено правото на защита на жалбоподателят от една страна, тъй като не знае за коя част от
имота трябва да организира защитата си. Не на последно място, видно от
окомерната скица, става въпрос за една сграда, което се потвърждава и от
разпитаните в хода на делото свидетели. Ето защо е неясно, на база какво и
каква е причината ответника по делото да раздели сградата на отделни незаконни
строежи и кой е критерия за това разделяне. Съдът намира, че се касае за един
незаконен строеж, който следва да е предмет на един индивидуален
административен акт, а не всяка отделна стая от сградата да е предмет на
отделна заповед.
Неоснователно в заповедта е
прието, че за строежа не е представено удостоверение за търпимост. Дали един
строеж е търпим или не, е обстоятелство което следва да бъде изследвано от
административният орган и следва да бъде мотивирано по надлежния ред в
заповедта. Това в конкретния случай не е направено. Кметът на Община Мъглиж е
приел, че такова удостоверение не е представено. Не следва да се изисква представяне
на официален документ от страна на собственика или възложителя на строежа,
който документ се издава от администрацията, ръководена от административният
орган в чиято компетентност е издаването му. Неиздаването на такова
удостоверение не прави автоматично строежа нетърпим. За да е такъв същият
следва да не отговаря на технически изисквания на строежите, действащи по
времето на неговата реализация или по сега действащите изисквания. За да е
нетърпим, е необходимо да са налице наличието на съответните законови
предпоставки, измежду които обаче не е издаването на удостоверение за
търпимост. Обстоятелството, че един строеж е незаконен, не води до изводът, че
същият е нетърпим. Възможно е даден строеж да е незаконен и нетърпим, но е
възможно да е незаконен, но да е търпим, поради което и да е налице законовата
забрана за неговото премахване, както е в конкретния случай. Всъщност в частта
относно търпимостта на строежът, настоящия съдебен състав намира, че в
административният акт не се съдържат каквито и да е мотиви. Такива не могат да
се извлекат и от съпътстващата оспорената заповед административна преписка по
нейното издаване.
С оглед на гореизложеното
настоящия съдебен състав намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен.
Действително се касае за
административно производство, при което административният орган действа в
условията на обвързана администрация и при констатирането на правно
релевантните факти е длъжен да издаде индивидуалния административен акт. Допуснатите
в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила /липсата на мотиви за търпимостта на строежът/, както и противоречието
й с материалния закон /касае е се за търпим строеж по смисъла на §16, т.1 от ПР
на ЗУТ/, предполагат обаче незаконосъобразност на оспорената заповед.
Предвид изложеното, настоящият
състав приема оспорената заповед за незаконосъобразна, а жалбата за основателна.
В съдебно заседание е направено искане
за присъждане на разноски и от двете страни по делото. С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от
АПК искането на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено като се
присъдят направените разноски за един адвокат в размер на 300.00 лв.,
съгласно представеният договор за правна защита и съдействие и заплатената
държавна такса в размер на 10.00 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.1 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по
жалба С.И.К. *** Заповед №94С-203-4#5 от 13.07.2015 год. на Кмета на
Община Мъглиж, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община
Мъглиж, представлявана от Кмета Господин Господинов да заплати на С.И.К. *** сумата
от 310.00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: