Р Е Ш
Е Н И Е
№
174 30.06.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на първи
юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 345 по описа за 2015г,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.124б, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Образувано
е по жалба на Едноличен търговец Живко Иванов Желязков с фирма ”Атила-66-Ж.Ж.”,
ЕИК 833103834, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Генерал
Столетов”, бл.47, вх.0, ап.9, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 367/ 05.08.2015г.,
издадена от Началника на Митница Пловдив. С оспорената заповед, на основание
чл. 124б, ал.1 от ЗАДС е разпоредено да бъде запечатан търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се на ул.”Първа”№22 в с.Християново, общ.Стара
Загора, стопанисван от ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” считано от 24.08.2015г. – 12.00ч.,
като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до търговския
обект считано от същата дата и час. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на заповедта по съображения за постановяването й в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че доколкото към датата
на издаване на оспорения административен акт, наказателното постановление, с
което на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.”
на основание чл. 123, ал.6 от ЗАДС е
наложено административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност”
в обекта, не е било влязло в сила поради обжалването му по съдебен ред, не е
налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Направено е
искане за отмяна на оспорената заповед и на приложената с нея принудителна
административна мярка.
Ответникът
по жалбата - Началник на Митница
Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не изразява становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На
основание чл.36, ал.1 от ЗАНН и чл.128, ал.2 от ЗАДС, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 297 от 17.06.2015г. от
инспектор в Агенция „Митници”, ТМУ Пловдив, срещу ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” гр.Стара
Загора. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 16.05.2014г. при извършена от служители на Митница Пловдив
проверка във връзка с формуляр за разузнавателна информация № 12/ 11.05.2015г.
относно продажба на тютюневи изделия – цигари без бандерол, в търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се на ул.”Първа”№22 в с.Християново,
общ.Стара Загора, е установено, че в
складовото помещение на обекта се държат акцизни стоки – 10 броя кутии по 20 къса, общо 200 къса
цигари с надпис върху кутиите, съдържащ думите DUTY FREE, подробно описани в опис за
иззети стоки №1544/16.05.2015 год. Прието
е че ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” е нарушил забраната по чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС, с което
е осъществен състава на чл.123, ал.6 от ЗАДС.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 433/ 2015г. от
05.08.2015г. от Началника на Митница Пловдив, с което на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” е наложена
имуществена санкция в размер на 4000лв., на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, за
нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС; на основание чл.124, ал.1 от същия закон
са отнети в полза на държавата стоките – предмет на нарушението и на основание
чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 123, ал.6 от ЗАДС на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” е наложено
административно наказание „лишаване от правото да упражнява търговска дейност”
за срок от един месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки в село
Християново, общ.Стара Загора.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № РД 15 – 367/ 05.08.2015г.,
издадена от Началника на Митница Пловдив, на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с
чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.124в, ал.1 от ЗАДС, е наложена принудителна
административна мярка – „запечатване на обект”, като е разпоредено
запечатването на търговски обект – „магазин за хранителни стоки”, находящ се в
с.Християново, общ.Стара Загора, ул.”Първа”№22, стопанисван от ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.”, считано от 24.08.2015г. – 12.00ч., на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС
и на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до посочения
търговския обект, считано от същата дата и час, а наличните стоки в обекта, с
изключение на тези, които са предмет на установеното нарушение, да бъдат
отстранени в срок до 21.08.2015г. от едноличния търговец. От фактическа страна
заповедта се основава на обстоятелството, че с Наказателно постановление № 433/
05.08.2015г. на Началника на Митница Пловдив, на основание чл.124а, ал.1 от
ЗАДС във вр. чл.123, ал.6 от ЗАДС, е постановено на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” „лишаване
от правото да упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.Християново, общ.Стара
Загора, ул.”Първа”№22.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № РД 15 – 367/ 05.08.2015г.
за налагане на принудителна административна мярка е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по см. на чл.124б, ал.2 от ЗАДС
– Началника на Митница Пловдив, в кръга на законово регламентираните му
правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен и при
спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта.
Изрично е посочено както материалноправното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл.124б, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.124а
от ЗАДС, така и фактическото основание - издадено от Началника на Митница
Пловдив Наказателно постановление № 433/ 05.08.2015г., с което на основание
чл.124а, ал.1 от ЗАДС във вр. чл.123, ал.6 от ЗАДС е постановено по отношение
на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.”гр.Стара Загора „лишаване от право да упражнява търговска
дейност” за срок от един месец в търговски обект – „магазин за хранителни стоки”,
находящ се в с.Християново, общ.Стара Загора, ул.”Първа”№22, стопанисван от ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.”.
Посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на
чл.124б, ал.1 от ЗАДС обстоятелства /наложено административно наказание по чл.
124а, ал.1 от ЗАДС/, с които нормата свързва налагането на принудителна
административна мярка „запечатване на обекта, в който е установено
нарушението”, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се
обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие
и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че е изпълнено както общото изискване на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.124б, ал.2 от ЗАДС за
постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на
принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.
При
извършената проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на
обжалваната заповед.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици.
Наложената принудителна мярка се основава на разпоредбата на чл. 124б, ал.1 от
ЗАДС, съгласно която в случаите на налагане на административно наказание по чл.
124а от ЗАДС се налага и принудителна административна мярка запечатване на
обекта или обектите, където е установено нарушението. Следователно фактическият
състав, с който правната норма на чл.124б, ал.1 от ЗАДС свързва налагането на
ПАМ „запечатване на обект”, изисква наложено административно наказание по
чл.124а от ЗАДС /лишаване от право да се упражнява определена дейност или
дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението/ за
изчерпателно посочените в чл.124а, ал.1 от ЗАДС административни нарушения /в
т.ч. за нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС/, като налагането на ПАМ е ограничено
до обекта, където е установено нарушението. В този смисъл наложено с издадено
наказателно постановление наказание „лишаване от право да се упражнява дейност
в обекта, където е установено нарушението”, се явява нормативно
регламентираната предпоставка и условие за законосъобразното прилагане на ПАМ
по чл.124б, ал.1 от ЗАДС, като при налагането на мярката компетентният
административен орган действа при условията на обвързана компетентност.
В
случая от фактическа страна не е спорно между страните по делото, че при
извършена от митнически служители проверка в търговски обект – магазин за
хранителни стоки с адрес с.Християново, общ.Стара Загора, ул.”Първа”№22,
стопанисван от жалбоподателя, е установено, че в складовото помещение на обекта
се държат акцизни стоки – 10 броя
кутии по 20 къса, общо 200 къса цигари с надпис върху кутиите, съдържащ думите DUTY FREE. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства АУАН № 297 от
17.06.2015г.; Протокол за извършена проверка № 1544/ 16.05.2015г.; Опис на
иззети акцизни стоки, НП № 433/ 2015г. от 05.08.2015г. и др. Безспорно е и че с
Наказателно постановление № 433/ 2015г. от 05.08.2015г., издадено от Началника
на Митница Пловдив, на жалбоподателя в настоящото производство – ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.”
гр. Стара Загора, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000лв., на
основание чл.123, ал.6 ЗАДС, за нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС и на
основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл. 123, ал.6 от ЗАДС е наложено
административно наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за
срок от един месец в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се
в с.Християново, общ.Стара Загора, ул.”Първа”№22. Наложеното с посоченото
наказателно постановление наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС, за допуснато
нарушение по чл.123, ал.6 от ЗДС, съставлява релевантно фактическо основание за
прилагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. В условията на обвързана
компетентност административният орган е бил длъжен при налагането с издаденото
НП № 433/ 2015г. от 05.08.2015г.
наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС, кумулативно да приложи и ПАМ по чл.
124б, ал.1 от ЗАДС, без да има право на самостоятелна преценка дали да наложи
или не ПАМ при установено административно нарушение, включващо се в предметния
обхват на хипотезата на чл.124а, ал.1 от ЗАДС.
Доколкото
с НП № 433/ 2015г. от 05.08.2015г. на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.” е наложена
имуществената санкция на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС, за държане в търговски
обект на акцизни стоки – тютюневи изделия - цигари с надпис DUTY FREE, в
нарушение на забраната по чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС, е ирелевантно от кого са
закупени стоките и чия собственост са, след като безспорно е установено
наличието им в складово помещение на търговския обект, стопанисван от
санкционирания търговец.
На
следващо място законът не изисква като условие за налагането на ПАМ по чл.124б,
ал.1 от ЗАДС наказателното постановление да е влязло в сила. Съдът в рамките на
настоящото производство не следва да извършва проверка и преценка дали е
извършено административно нарушение по повдигнатото на санкционираното лице със
съставения АУАН административнонаказателно обвинение, доколкото от значение за
налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС е не дали е извършено
административното нарушение, а дали към момента на издаване на заповедта за
прилагането на мярката е било наложено административно наказание по чл. 124а от
ЗАДС - това е единствената материалноправна предпоставка за издаване на заповед
по чл.124б, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАДС. Самата разпоредба на чл.124б, ал.1 от
ЗАДС предвижда че в случаите на налагане на административно наказание по чл.
124а от ЗАДС се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекта или обектите, където е
установено нарушението. А налагането на административно наказание по см. на регламентацията,
съдържаща се в раздел ІV, чл.52 – чл.58 от ЗАНН, приключва с издаването на
наказателното постановление и с връчването на препис от него на нарушителя.
Обжалването на наказателните постановления и респ. влизането им в сила не са
уредени като част от производството по налагане на административни наказания.
Ако законодателят свързваше издаването на заповед за прилагане на ПАМ с
наличието на извършено административно нарушение или влязло в сила наказателно
постановление, то формулировката на материалноправната предпоставка по чл.124б,
ал.1 от ЗАДС би била различна. Разпоредбата, регламентираща прилагането на ПАМ
обаче свързва издаването на заповедта единствено с наложено с издадено
наказателно постановление наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС. Всъщност от
самата правна същност на принудителните административни мерки в т.ч. на ПАМ по
чл.124б, ал.1 от ЗАДС следва извода, че налагането на ПАМ не е обусловено от
влизането в сила на наказателно постановление. Целта на ПАМ е да предотвратят
извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването
на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече
започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите
вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. В този смисъл се явява неоснователно
възражението на жалбоподателя, че доколкото наказателното постановление, с
което на ЕТ „Атила-66-Ж.Ж.” е наложено административно наказание „лишаване от
право да упражнява дейност” за срок от един месец на основание чл.124а, ал.1
във вр. с чл. 123, ал.2 от ЗАДС, не е влязло в сила поради оспорването му по
съдебен ред с подадената от санкционираното лице жалба до Районен съд – Стара
Загора, наложената със Заповед № РД 15 - 367/ 05.08.2015г. на основание
чл.124б, ал.1 във вр. с чл. 124а от ЗАДС принудителна административна мярка се
явявала незаконосъобразна. Освен това при извършена от съда служебна проверка
се установи, че НП № 433/ 2015г. от 05.08.2015г на Началника на Митница Пловдив
е потвърдено от съда с влязло в сила на 14.05.2016г. съдебно решение.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагане на ПАМ по чл.124б, ал.1 от ЗАДС -
наложено за нарушение по чл.123, ал.2 от ЗАДС с издадено наказателно
постановление административно наказание по чл.124а, ал.1 от ЗАДС – лишаване от
правото да се упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124в, ал.1 от ЗАДС, при налагането на ПАМ по чл.124б, ал.1
от ЗАДС, се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Тази забрана няма
характер на самостоятелна принудителна административна мярка, а е обусловена от
налагането на мярка по чл.124б, ал.1 от ЗАДС. Установената материална и
процесуална законосъобразност на наложената с обжалваната заповед ПАМ по
чл.124б, ал.1 от ЗАДС, обуславя законосъобразност и на разпоредената със
заповедта забрана за достъпа до обекта, спрямо който е насочена ПАМ.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ”Атила-66-Ж.Ж.”, ЕИК 833103834, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Генерал Столетов”, бл.47,
вх.0, ап.9, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № РД 15 – 367/ 05.08.2015г., издадена от
Началника на Митница Пловдив, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: