Р Е Ш Е Н
И Е
№11 28.01.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, седми състав
на деветнадесети
януари през две хиляди и шестнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар З.Д. като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №356 по описа за 2015 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Г.М.К., в
качеството му на управител на „Ворек”ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул.”Хаджи Димитър Асенов”№91А против приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил рег. №СТ 4767 АК,
собственост на търговското дружество. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като противоречащ на материалноправните разпоредби,
постановен при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят счита, че автомобилът не е бил паркиран в нарушение на
ЗДвП, нито в нарушение на Наредбата за обществения ред при използването на
превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Ако е бил
паркирал в нарушение е следвало да му съставят акт за административно
нарушение, а такъв не му е бил съставен, нито връчен. Счита също така, че
липсва надлежно издадено разпореждане за преместването на автомобила, а
преместеният автомобил е бил снабден и с карта за предплатен абонамент за
паркиране в зелената зона на града. Изложени са съображения че не са налице
законовите предпоставки за прилагането на мярката по чл.171, т.5, б.”б” от
ЗДвП. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на
заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - Т.Л.Л., старши
полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената ПАМ от 28.11.2014
год., постановена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран
паркираният лек автомобил марка „Опел”, модел „Антара”, рег. №СТ 4767 АК,
собственост на търговското дружество, представлявано от управителя Г.К.. От фактическа
страна е обоснована с паркиране на МПС на 11.08.2015 год. в 10.55 ч. на
тротоара на ул.”Хаджи Димитър Асенов” пред
№91 в гр.Стара Загора /чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата, за което е съставена
докладна записка №965/12.08.2015 год. от ответника Т.Л.Л., старши полицай в
звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр. Стара Загора и са направени
снимки с дата 11.08.2015 год. и час – 10:55.
За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е
заплатена сумата 63.60 лв., влючваща 3.60 лв. такса „отговорно пазене” и 60 лв.
такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 11.08.2015
год. 13.10 ч.
От показанията на служителя на Община Стара Загора Т.Б.,
разпитан в качеството на свидетел, се
установява, че той участва в репатрирането на автомобили, посочен му от
дежурния полицай. Помни че автомобила е бил паркиран на тротоара и не е имало
разстояние за свободното преминаване на пешеходците, като разстоянието е било 113.00
см. Същият извършва заснемането на самия автомобил и товареното му на камиона.
Свидетелката К. – съпруга на жалбоподателят, заявява, че в процесния ден са
били паркирали на тротоара, като съпругът й е отишъл до съседното училище по
работа, а тя е видяла самото репатриране на автомобила. Предложила е да
премести колата, но дежурният полицай не я е изчакал. Според нея, така както е
бил паркиран автомобилът не е пречел на движението на пешеходците.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от
АПК съдът направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в
специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен
със закон за това.
Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че
улиците в гр. Стара
Загора, в частност ул.”Хаджи Димитър Асенов”, са публична общинска собственост,
съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Със Заповед №РД-25-472/13.03.2012 год.
на Кмета на Община Стара Загора /стр.13 от делото/ полицейските служители от
звено „ООР” – Община при ОД на МВР са определени да осъществяват принудителното
преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б”
от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства
и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна и на
интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши
полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред
и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара
Загора. В утвърдената му длъжностна характеристика е предвидено да осъществява
контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и административнонаказателна
дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския
съвет. Звено „ООР” – Община при ОД на МВР Стара Загора
съответства на „Общинска полиция” Стара Загора по допълнителен щат към щата на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел
„Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора.
За мярката по чл.171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква
писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е
устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този
вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са
допустими всички доказателствени средства, влючително снимков материал, какъвто
е приложен към преписката.
Разпореждането е извършено в съответствие с материалния
закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП,
приложима като материално правно основание за налагане на конкретната ПАМ, са
три:
1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
2. когато създава опасност и
3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните
предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не съществува
правна възможност за административният орган да осъществи във всеки конкретен
случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането
или не принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на
ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената
принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на
автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.
В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание
за репатрирането „чл.57, ал.1, т.6”. От това отбелязване, съпоставено със
свидетелските показания на служителя Т.Б. и снимковия материал, може да се изведе, че в случая процесната ПАМ е
наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира
с чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни
средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят,
наложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението и по-конкретно на
пешеходците. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното
обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство.
Нормата на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентира като
допустими престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. В случая ответникът е представил достатъчно доказателства, от
които да се заключи, че към момента на налагане на ПАМ действително са осъществени
предпоставките на чл.171, т.5, б.”б”, пр.3 ЗДвП. От снимковия материал по
делото ясно се вижда от снимката, че разстоянието от автомобила до оградата на сградата е 1.13 м.,
като по този начин се създава затруднения за преминаването на пешеходците като
участници в движението по смисъла на §6, т. 28, изр. второ от ДР на ЗДвП,
защото свободното разстояние остава по-малко от 1.20 м.
Пречки за движението биха се създали и за определени категории пешеходци, като
майки с малки деца с колички и пешеходци, които се придвижват с помощни
средства, а освен това разминаването по тротоара е почти невъзможно.
Следователно не е изпълнено едно от кумулативните условия за паркиране върху
тротоар, а именно наличие на свободно разстояние от 2 м за преминаване на пешеходци.
В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката К., които
се потвърждават и от приложеният снимков материал, че автомобилът е бил
паркиран на тротоара и не е затруднявал движението на пешеходците, които
отразяват субективна й интерпретация на релевантните факти. Законодателят е
предвидил минималното разстояние от паркираният автомобил до най-близката
сграда да е 2.00 м. и именно това разстояние е релевантно за процесния случай,
а не субективното възприятие на свидетелката относно спокойното преминаване на
пешеходците. Всъщност спор относно начина на паркиране на автомобила не
съществува между страните. Единственият спорен момент е спокойното преминаване
на пешеходците по тротоара. Безспорно е, че законодателят допуска престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В
конкретния случай обаче, видно от представеното удостоверение за регистрация на
автомобила, същият е с максимално допустима маса от 2505 кг., което от своя го
изключва от приложното поле на чл.94, ал.3 от ЗДвП, т.е. за процесния автомобил
въобще не е предвидена законова възможност същият да може да бъде паркиран на
тротоара. От друга страна, съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки за осъществяването на такова паркиране за който и да е автомобил
на тротоара пред сградата с административен адрес гр. Стара Загора, ул.”Хаджи
Димитър Асенов”№91 – от една страна не се доказа, че на този тротоар Община Стара
Загора е разрешила паркирането на автомобили, а от друга страна се доказа, че
разстоянието от автомобила до сградата, оградата на имота, е по-малко от 2.00
метра. Обстоятелството, че на същото място е предвидено подход към имота, не
променя горния извод. Той дава възможност единствено и само за преминаване през
тротоара, доколкото в двора на имота съществува възможност за паркирането на
автомобил, но не предполага възможност за паркирането на автомобила на самият
тротоар. Гореизложеното обосновава изводът, че е налице неправилното паркиране
на автомобила и че същото е в нарушение на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП.
Не води до друг извод и заплатеният едногодишен талон за
предплатено локално паркиране на леки автомобили. Безспорно е че същият допуска
паркирането на този автомобил, но само на разрешените за това места, определени
от собственика на пътя – в случая Община Стара Загора. Доколкото тротоарът на
който е бил паркиран автомобилът не е посочен в Заповедта на Кмета на Стара
Загора като част от „зелената зона” за паркиране в Стара Загора, то и
паркирането на автомобилът върху тротоара не е разрешено от Кмета на Община
Стара Загора.
Репатрирането на самият автомобил предполага техническото му
преместване, като самият процес изисква технологично време за безопасното му
осъществяване. От друга страна процеса на репатриране се преустановява ако водача на неправилно
паркираното МПС дойде на място, преди потегляне на специализирания автомобил. В
случая е безспорно, че водача К., не се е явил на мястото преди потеглянето на
специализираният автомобил. Явяването на К. е безспорно, но не се доказа по
безспорен начин, че същата е имала готовност и техническата възможност да
осъществи преместването на автомобила. Близостта на жилището до паркираният
автомобил от една страна, изискващото се технологично време за заснемането на
автомобила и неговото натоварване от друга страна, опровергават заявената от
нейна страна техническа възможност за преместване на автомобила. Ако това бе
така и същата е имала техническата готовност да премести автомобилът преди
потеглянето на специализираният автомобил, то тогава съществува и задължение на
лицата, осъществяващи репатрирането да преустановят процеса – чл.55, т.6 от
Наредбата. Това е било направено по отношение на отбелязаният в т.2 от
докладната записка автомобил. Видно от показанията на свидетелката К., когато е
излязла с ключовете на автомобилът същият е бил откаран. Водачът К. се е явил
едва след потеглянето на специализираният автомобил.
По така изложените съображения съдът намира за доказан факта,
послужил като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил
е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението
/пешеходците/, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие
със законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки за
постановяването й.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна,
издаването й съответства на целта на
закона -
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен
от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.М.К.,
в качеството на управител на „Ворек”ЕООД - гр. Стара Загора против принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик” за лек автомобил марка „Опел”, модел „Антара”,
рег. №СТ 4767 АК, собственост на „Ворек”ЕООД, приложена на 11.08.2015
год. с разпореждане от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора
към ОД на МВР гр. Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.