Р Е Ш Е Н И Е

№1 19.01.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №361 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.Т.К. срещу мълчалив отказ на Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР - Стара Загора, да се произнесе по подадено от него молба на връщането на късо бойно оръжие „Маузер” кал. 9х19 с номер 1073 и три броя пълнители. Според изложеното в обстоятелствената част на жалбата, жалбоподателят К. е подал молба на 26.06.2015 год. за връщането на придобитото по наследство оръжие. Входирана е в деловодството на административният орган на същата дата и същият е следвало да се произнесе в законоустановеният срок от получаването й. Жалбоподателят счита, че Началникът на Второ РУ е отказал да му издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по подаденото заявление от 26.06.2015 год.. С определение №270/25.09.2015 год., настоящето дело бе прекратено като недопустимо, поради липсата на формиран мълчалив отказ, тъй като искането не е адресирано до компетентния орган. С определение №11703/05.11.2015 год., постановено по адм. Дело №12251 по описа на ВАС, определението е отменено, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Според мотивите на касационното определение, К. е придобил оръжието по наследство и образуваното съдебното производство следва да се разглежда като производство по формираният мълчалив отказ да се върне оръжието, а не като производство по отказ да се издаде разрешение по ЗОБВВПИ. Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав в изпълнение на определение на ВАС, приема че жалбата е допустима, като подадена в срок, от лице имащо правен интерес и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

В жалбата са изложени доводи, че в предвидения от закона срок, административният орган в лицето на Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора не се е произнесъл по молбата му за връщане на оръжието, поради което приема, че е налице мълчалив отказ. Иска се от съдът да отмени мълчаливият отказ и изричният такъв и да се задължи административният орган да му върне оръжието.

Ответникът по жалбата – Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че правилно е приел, че не са налице данни относно произхода на процесното оръжие, поради което и същото не може да бъде върнато.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно правния спор:

На 26.06.2015 год. жалбоподателят е депозирал молба с вх. №824500-10652 до Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, в която излага съображения за придобиването по наследство на оръжието и моли същото да му бъде върнато. След извършена проверка, ответникът на 30.07.2015 год. е отговорил, че не съществуват данни относно произхода на оръжието, поради което отказва връщането му.

Последвала е жалба до Административният съд Стара Загора, /вх.№2734/26.08.2015 год. в деловодната система на съда/, против мълчаливият отказ да се произнесе по молбата му от 26.06.2015 год.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

На първо място следва да се изясни правния характер на направеното искане за връщане на оръжието. Видно от намиращите се в административната преписка документи, същият е предаден с протокол за доброволно предаване от майката на жалбоподателят. По повод на това е образувано и досъдебно производство №36/15 год. по описа на Второ РУ, което е приключило с постановление на Районна прокуратура Стара Загора, за прекратяването на досъдебното производство, като след влизането му в сила е разпоредено същото да се изпрати на Началникът на Второ РУ за изпълнение на правомощията му по ЗОБВВПИ, а след проверка и при наличие на законовите изисквания на ЗОБВВПИ да се прецени предаването на оръжието на наследниците на Иван К.. Съгласно чл.59, ал.3 от този закон, който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно уведомява органите на МВР, без да нарушава месторазположението им. В изпълнение на това свое задължение, майката на жалбоподателя е предала намереното в къщата й в с. Лясковец оръжие. Контролът върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи на МВР – чл.152, ал.1. Следователно предаването и съхранението в ОД на МВР – Стара Загора да е по повод осъществяваната административна дейност на ответника. В подкрепа на горното твърдение са и следните съображения:

В чл.6 от ЗМВР са посочени основните задачи на МВР, като в т.7 е предвидено контролна дейност, а в т.9 – административнонаказателна и предоставяне на услуги. В чл.30, ал.1, т.1 от същия закон, предвижда контролната дейност да се извършва чрез издаване, отказване и отнемане на разрешителни и лицензии. Доколкото молбата на жалбоподателя от 26.06.2015 год. е направено искане за връщане на предаденото за съхранение наследствено оръжие, то съдът намира, че са касае за осъществяваната от районното управление административна дейност по спазване на разпоредбите на ЗОВББПИ.

Следователно с не произнасянето си по подадената молба от К. на 26.06.2015 год. год., както до 26.07.2015 год., ответника по делото е осъществил елементите от фактически състав на фикцията на мълчаливият отказ. Безспорно е, че в случая не става въпрос за развило се производство по реда на ЗОБВВПИ, видно от мотивите и на ВАС, а за обикновено производство по връщането на оръжието, което следва да бъде извършено според процесуалните правила, предвидени в АПК. Тъй като е необходимо събирането на доказателства за съществени обстоятелства /издаденото разрешение дали е валидно и т.н./, съдът намира, че ще е налице хипотезата на чл.57, ал.6 от АПК относно срокът за издаване на акта – едномесечен от постъпването на заявлението, т.е. до 26.07.2015 год. С формирането на фикцията на мълчаливият отказ, както и изричният такъв, постановен по-късно, ответникът е засегнал правата на жалбоподателя по отношение на придобитият от него по наследство пистолет, т.е налице годен за обжалване административен акт.

Със заявление вх.№730 – К от 02.06.2015 год. до Началника на Първо РУ Стара Загора, жалбоподателят Н.К. е поискал по реда на чл.76, ал.1 от ЗОБВВПИ да му бъде издадено разрешение за придобиването по наследство на пистолет, който е собственост на дядо му Иван Т.К., намиращо в КОС на Второ РУП на МВР Стара Загора. В съответствие с нормата на чл.76, ал.3, т.2 от същия закон са посочени и имената на наследодателя. Наличието на ясно изразена воля относно придобиването на огнестрелното оръжие, посочването на наследодателя, както и посочването на мястото на съхранение на оръжието, в достатъчна степен конкретизира вида на оръжието, което К. желае да придобие по наследство. В развилото се производство и след преценка на законовите изисквания, е издадено разрешение №20150122906/03.06.2015 год. от Началника на Първо РУ за придобиването на едни брой късоцевно огнестрелно оръжие. С издаването на това разрешение е завършен фактическия състав на придобиването на процесното оръжие. Именно Началника на Първо РУ Стара Загора, е компетентния орган, който следва да провери законовите изисквания за придобиването на оръжието – дали същото е наследство от дядо му, как същият го е придобил, както и дали не са налице някои законови пречки за неговото придобиване. В този ход на мисли, ако е съществувало някаква неяснота относно произхода на оръжието, то Началникът на Първо РУ е компетентен да установи същото, респективно да откаже придобиването на пистолета. Той оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение – чл.83, ал.1 от закона. С издаването му е изпълнен разрешителния режим за наследственото придобиване на оръжието.

След получаването на разрешението за придобиването на оръжието, съответното физическо лице може да съхранява, носи и/или употребява на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за съответните дейности /чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ/. В конкретния случай такова разрешение не е представено нито пред ответника, нито в настоящето съдебно производство, поради което и съдът не може да прецени дали са налице законовите предпоставки за връщането на оръжието. Безспорно е налице разрешение за придобиване на процесното оръжие, но нямаме данни за издаването на такова разрешение за носене, съхранение или употреба. В този смисъл, при постановяване на изричния си отказ, ответникът не е изследвал всички законови изисквания, предпоставящи връщането на оръжието, нито е установил законови пречки за неговото връщане. Като такава пречка не може да се приеме и изрично изразеното становище отговора от 30.08.2015 год., че не са намерени данни в информационните системи на МВР и липсват документи, доказващи неговият произход. Тези факти и обстоятелства е следвало да бъдат проверени в рамките на развилото се административно производство пред Началника на Първо РУ Стара Загора, по издаването на разрешението за придобиването по наследство на процесното оръжие, а не в производството по връщането на оръжието. Всъщност и самите мотиви са неясни – не е ясно за какво липсват данни в информационните системи на МВР – за неговото производство, придобиване, продажба, носене, съхранение или употреба /които дейности подлежат на разрешителен режим според ЗОБВВПИ/. Що се отнася до вторият мотив – липсва на данни за произход, то съдът намира, че началникът на Второ РУ Стара Загора, няма правомощията да ревизира издадените разрешителни от страна на Началника на Първо РУ Стара Загора разрешителни за придобиването, съхранението, носенето или употребата на огнестрелните оръжия. Двата административни органа не се намират в йерархична зависимост един от друг, а са равни по степен и компетентност. В този ход на мисли, ответникът би следвало да зачете доказателствената сила на представеното разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и относимостта му към намиращото се за съхранение при него оръжие.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че мълчаливият отказ на Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР Стара Загора е незаконосъобразен, но тъй като въпроса е от изключителната компетентност на административният орган, преписката следва да се върне на същият да се произнесе по същество на направеното искане. Произнасянето следва да се извърши след обстойна проверка относно обстоятелството, има ли издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на процесното оръжие и ако такова е налице едва тогава да се пристъпи към връщането на оръжието.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н.Т.К. *** мълчалив отказ на Началника на Второ Районно управление при ОД на МВР - Стара Загора, да се произнесе по подадено от него молба за връщането на придобитото по наследство оръжие.

ВРЪЩА преписката на административният орган за произнасяне по молбата съгласно дадените указания по прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: