Р Е Ш Е Н И Е № 3

гр.Стара Загора 22.01.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от ИРЕНА ЯНКОВА адм.дело № 363 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.195, ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от В.С.Г. *** против Заповед № 10-00-1791/ 12.08.2015г на Кмета на Община Стара Загора за премахване на метална клетка № 10 по схемата, неразделна част от заповедта, разположена в УПИ ІІІ _{жилищно строителство и гаражи}, кв.334а по плана на гр.Стара Загора и ползвана като гараж. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на процесуални правила. Според жалбоподателя в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна разпореденото премахване на обекта Поддържа, че заповедта е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства относно статута на обекта /преместваем обект или строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ/. Оспорва приетото от административния орган, че поставената в имота метална клетка, ползвана за гараж, е неподходяща по вид и материали и подлежи на премахване в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Излага доводи, че при образуването и провеждането на административното производство са допуснати груби нарушения на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и се претендират направените разноски по представен списък.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт Вълчева и с представеното писмено становище оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като липсват доказателства, установяващи по безспорен начин нейни вещни права върху разпоредения за премахване гараж. Поддържа, че процесният административен акт като издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност, при спазване на предвидената в ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон, е правилен и законосъобразен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По повод постъпили сигнали и извършена проверка от служители на общинска администрация Стара Загора на място в УПИ ІІ-жилищно строителство и гаражи и в УПИ ІІІ-жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, с административни адреси ул. „Одринска епопея” № 5 и № 7, с оглед установеното ситуиране в имотите на гаражи /метални и бетонни клетки/, от Кмета на Община Стара Загора е изпратено писмо, адресирано до Министерство на отбраната на РБългария и до управителите на етажни собствености на ул. „Одринска епопея” № 5 и № 7, с искане за съдействие за установяване собствеността на строежите. В писмото е указано, че собствениците на строежите е необходимо да представят в Община Стара Загора строителни книжа. Видно от служебна бележка е залепено съобщение с изх. № 10-11-5655/ 15.05.2015г. на Кмета на Община Стара Загора /съобщение за което на основание §4 /1, 2/ е залепено на вратите на металните гаражни клетки, поставени в УПИ ІІ – жилищно строителство и гаражи и в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора/, е определен 7-дневен срок за премахването им, като е указано, че след този срок Община Стара Загора ще започне процедура по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ /незаконно строителство/. С последващо писмо на Кмета на Община Стара Загора, адресирано до Министерство на отбраната на РБългария и до управителите на етажни собствености на ул. „Одринска епопея” № 5 и № 7, е указано, че собствениците на гаражните клетки е необходимо в 14-дневен срок от получаване на писмото да представят в Община Стара Загора документи, с които да удостоверят законността им /писмено съгласие и одобрена схема за поставяне или учредено право на строеж от собственика на УПИ – Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната”/ и Разрешение за поставяне или Разрешение за строеж, издадени от Община Стара Загора. Посочено е че след този срок Община Стара Загора ще започне процедура по ЗУТ за законосъобразното приключване на случая. На 29.06.2015г. Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповеди № 10-00-2085/ 18.09.2013г. и № 10-00-1098/ 10.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, е направила оглед в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по кадастралния и регулационен план на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 443/ 10.04.2003г. на Кмета на Община Стара Загора, за резултатите от което е съставен и подписан Констативен протокол. Комисията е установила, че в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, е ситуирана метална клетка с размери 2.70м/ 5.00м и височина 2.00м., № 10 в придружаващата протокола схема, която се ползва за гараж на автомобили, поставена е върху терена, без трайно закрепване за същия. Металната клетка има неестетичен, неугледен вид, изпълнена е от ламарина. Същата е с неустановена собственост, ситуирана в имота без разрешение от собственика на УПИ. Комисията е направила предложение тази метална клетка да бъде премахната в интерес на хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Съгласно служебна бележка от 14.07.2015г., съставена и подписана от длъжностни лица от отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара Загора, на 14.07.2015г. Констативният протокол от 29.06.2015г. е залепен на вратата на метална клетка № 10 по придружаващата протокола схема, ползваща се за гараж, ситуирана в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес ул. „Одринска епопея” № 7.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-1791/ 12.08.2015г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ и Констативен протокол от 29.06.2015г. на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповеди № 10-00-2085/ 18.09.2013г. и № 10-00-1098/ 10.06.2014г. на Кмета на Община Стара Загора, е разпоредено да се премахне метална клетка с размери 2.70м/ 5.00м и височина 2.00м , ползваща се като гараж, разположена в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, отбелязана като № 10 в схемата, неразделна част от заповедта. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че при извършена служебна проверка от служители на Община Стара Загора, е установено, че в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, е ситуирана метална клетка с размери 2.70м/ 5.00м и височина 2.00м, отбелязана като № 10 в схемата, неразделна част от заповедта. Металната клетка се ползва за гараж на автомобили, поставена е върху терена, без трайно закрепване, изпълнена е от ламарина и има неестетичен, неугледен вид. Металната клетка е поставена в поземления имот без разрешението на собственика на УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора. Въз основа на приетите като установени факти ответникът е направил извод, че е изпълнен фактическият състав на чл.195, ал.5, предл. първо от ЗУТ и че металната клетка – гараж, като неподходяща по вид и материали, подлежи на премахване в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

От приложената по делото кореспонденция между Община Стара Загора и Министерство на отбраната на РБългария, Главна Дирекция „Инфраструктура на отбраната” и представеното решение № 28/ 19.12.2008г по адм.д.№ 225/ 2008г. по описа на Административен съд Стара Загора, се установява, че Министерство на отбраната не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68850.509.4081 по КККР на гр. Стара Загора, част от който имот съставлява УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, нито на металните клетки, ползвани за гаражи, поставени в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора и не е давало разрешение за поставянето им.

По делото е приета като доказателство декларация от В.С.Г. от 19.10.2015г., в която е декларирала, че е собственик на метална клетка, разположена в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68850.509.4081 по КККР на гр. Стара Загора, закупена през 2003г и оттогава използвана като гараж.

От показанията на разпитания свидетел Г. Данаилов – съсед на жалбоподателя, се установява, че металната клетка, собственост на жалбоподателката изглежда добре. Тя е прикрепена добре, боядисано е в зелено. Гаражът е направен от тръби с гофрирана ламарина. Гаражът е построен през месец март 2003 г. Веселина се грижи за гаража и той е добре поддържан. Гаражът се намира в задблоковото пространство, граничи с оградата на това пространство , между парка и парцела има изградена мрежеста ограда , а гаражът се намира на 2-3 метра от оградата .

От назначената по делото съдебно- техническа експертиза се установи, че гаражът не е трайно прикрепен към земята .

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което оспореният административен акт е неблагоприятен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че процесната метална клетка е монтирана директно върху терена. Това обстоятелство я характеризира като движима вещ, за която законът позволява съдът да приеме представената по делото декларация от В.Г. от и показанията на свидетеля за достатъчни доказателства за установяването по несъмнен начин, че жалбоподателят е собственик на разпоредената за премахване метална клетка, респективно - адресат на оспорената заповед. Действително декларацията е частен документ, но данните от нея се подкрепят напълно от свидетелските показания, поради което съдът приема за безспорно доказано обстоятелството чия е собствеността върху металната клетка. Тъй като разпоредените с обжалвания административен акт материалноправни последици са неблагоприятни за жалбоподателя и засягат негативно правната му сфера, за него е налице очевиден правен интерес от оспорването му и активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника за липса на правен интерес поради обстоятелството, че В.Г. не е упражнила предоставените й от закона процесуални права като заинтересовано лице в проведеното административното производство, именно защото се касае за права и неупражняването им не може да се отчита във вреда на носителя им.

Заповедта, предмет на съдебен контрол, е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Посоченото от административния орган правно основание за постановяване на оспорения акт – чл.195, ал.5 от ЗУТ предоставя правомощия на кмета на общината да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В заповедта е направено формално възпроизвеждане на законовия текст на посочената като правно основание за упражненото правомощие разпоредба на чл.195, ал.5 от ЗУТ, което не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства от състава на регламентираното материалноправно основание по чл. 195, ал.5 от ЗУТ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. От съдържанието на обжалваната заповед не е ясно и не може да се установи нито на какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации металната клетка – гараж е определена като такава с неестетичен и неугледен вид и съответно неподходяща по вид и материали. Само по себе си обстоятелството, че металната клетка, използвана за гараж, поставена върху терена без трайно закрепване, е изпълнена от ламарина, не е достатъчно за обосноваване, че същата е неподходяща по вид и материали. Не е обоснована с конкретно посочени факти и обстоятелства и необходимостта от премахването на обекта по съображения, че това се налага и е в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед № 10–00-1791/ 12.08.2015г. на Кмета на Община Стара Загора не могат да бъдат изведени и от съдържащия се в приложената административна преписка Констативен протокол от 29.06.2015г. на Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, чието съдържание е идентично с това на заповедта. Отразените в Заповед № 10-00-1791/ 12.08.2015г. на Кмета на Община Стара Загора обстоятелства относно собствеността върху поземления имот, в който е ситуирана металната гаражна клетка и липсата на разрешение за поставянето й от собственика на имота, са ирелевантни за наличието на материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие по чл.195, ал.5 от ЗУТ. По тази причина заповедта се явява необоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма, т.е постановена е в нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Процесната заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Упражняването на административното правомощие по чл.195, ал.5 от ЗУТ е ограничено до визираните в нормата строежи /заварени или търпими/, по отношение на които по предвидения от закона ред е установено, че са неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали и разпореждането за тяхното премахване е насочено и цели да се осигури и обезпечи сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. С оглед съдържанието и систематичното място на нормата на чл.195 от ЗУТ - Раздел ІІІ на Глава ХІІІ на ЗУТ, озаглавен "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", следва да се приеме, че административната компетентност по чл.195, ал.5 от ЗУТ се отнася само за обекти, представляващи строежи по смисъла на легалната дефиниция по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Разпоредената за премахване метална клетка не представлява такъв строеж, тъй като по делото е безспорно установено /чрез изрично обвяваване от съда/, че е поставена върху терена без трайно закрепване, следователно може да бъде премествана в пространството без поставянето или премахване й да изменя трайно нейната субстанция или ползване, нито тези на терена, върху който е поставена. Затова, въпреки че е предназначена и се ползва гараж за автомобили, тя не може да бъде определена като обект, спрямо който административният орган да упражни правомощието си по чл.195, ал.5 от ЗУТ. Предвид изложеното не се налага извършване на преценка дали металната клетка е неподходяща по вид и материали и дали е необходимо премахването й в интерес на хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

По същите съображения за неприложимост в настоящия случай на правомощието на кмета на община по чл.195, ал.5 от ЗУТ е безпредметно разглеждането и обсъждането дали са спазени нормативно установените процесуални изисквания по чл.196, ал.2 от ЗУТ за надлежно уведомяване на жалбоподателя за образувано административно производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ, за изслушването му от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ и за възможността да упражни всички предоставени му от закона права в това производство.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 10-00-1791/ 12.08.2015г. на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменена като формално и материално незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата от 710 лв, от които 10 лв. внесена държавна такса, 600 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат и заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева .

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.215, ал.7 от ЗУТ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на от В.С.Г., с ЕГН ********** *** Заповед № 10-00-1791/ 12.08.2015г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ е разпоредено да се премахне метална клетка с размери 2.70м/ 5.00м и височина 2.00м, ползваща се като гараж, разположена в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, отбелязана като № 10 в схемата, неразделна част от заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Стара Загора да заплати на В.С.Г., с ЕГН ********** *** сумата 710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ :