Р Е Ш Е Н
И Е
№280 11.01.2016 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на
петнадесети декември две хиляди и петнадесета год. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар З.Д. като разгледа
докладваното от съдия М. Русев
адм. дело №365 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на В.К.К. ***, против Заповед №10-00-1789/ 12.08.2015 год., издадена
от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ е
разпоредено да се премахне метална клетка с размери 2.70м/5.00м и височина
2.00м., ползваща се като гараж, разположена в УПИ ІІІ жилищно строителство
и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, отбелязана като №3 в
схемата, неразделна част от заповедта. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила;
при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са
изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на законово
регламентирана материалноправна предпоставка за разпореденото премахване на
обекта на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ. Сочи, че заповедта е издадена без да е
извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно
релевантни факти и обстоятелства в т.ч. относно статута на обекта /преместваем
обект или строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ/, неговото състояние и вид,
като в този смисъл се оспорва приетото от административния орган, че
поставената в имота метална клетка, ползвана за гараж, е неподходяща по вид и
материали и подлежи на премахване в интерес на сигурността, естетиката,
чистотата и спокойствието на гражданите. Излага доводи, че при образуването и
провеждането на административното производство са допуснати груби нарушения на процесуалните
правила. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна. Поддържа, че при липса на установено по безспорен начин право на
собственост на В.К. върху разпоредения
за премахване гараж, жалбоподателят, по аргумент от разпоредбата на чл.195,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ, не е адресат на оспорената заповед и за него липсва
правен интерес от обжалване на административния акт, като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното производство. Обосновава, че Заповед №10-00-1789/12.08.2015
год., като издадена от административен орган в кръга на неговата компетентност,
при спазване на предвидената в ЗУТ процедура, в съответствие и при наличие на
нормативно регламентираните основания за разпореденото премахване на гаражната
клетка, е правилна и законосъобразна.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Във връзка с
постъпили сигнали и извършена проверка от служители на общинска администрация
Стара Загора на място в УПИ ІІ жилищно строителство и гаражи и в УПИ
ІІІ жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара
Загора, с административни адреси ул.„Одринска епопея”№5 и №7, с оглед
установеното ситуиране в имотите на гаражи /метални и бетонни клетки/, от Кмета
на Община Стара Загора са изпратени писма с изх.№10-11-6634/05.06.2015 год. /стр.47
от делото/ и изх.№10-11-5336/07.05.2015 год. /стр.60/, адресирани до
Министерство на отбраната на Република България и до управителите на етажни
собствености на ул.„Одринска епопея”№5 и №7 /стр.51 от делото/, с искане за
съдействие за установяване собствеността на строежите. В писмото е указано, че
собствениците на строежите е необходимо да представят в Община Стара Загора строителни
книжа. С писмо изх. №10-11-5655/15.05.2015 год. /стр.58 от делото/ на Кмета на
Община Стара Загора /съобщение за което на основание §4 /1, 2/ е залепено на
вратите на металните гаражни клетки, поставени в УПИ ІІ жилищно
строителство и гаражи и в УПИ ІІІ жилищно строителство и гаражи,
кв.334а по плана на гр. Стара Загора/, е определен 7 дневен срок за
премахването им, като е указано, че след този срок Община Стара Загора ще
започне процедура по чл.225, ал.2, т.2 /незаконно строителство/. С последващо
писмо на Кмета на Община Стара Загора, адресирано до Министерство на отбраната
на РБългария и до управителите на етажни собствености на ул.„Одринска епопея”№5
и №7, е указано, че собствениците на гаражните клетки е необходимо в 14-дневен
срок от получаване на настоящото писмо да представят в Община Стара Загора
документи, с които да удостоверят законността им /писмено съгласие и одобрена
схема за поставяне или учредено право на строеж от собственика на УПИ – Главна дирекция
„Инфраструктура на отбраната”/ и Разрешение за поставяне или Разрешение за
строеж, издадени от Община Стара Загора. Посочено е че след този срок Община
Стара Загора ще започне процедура по ЗУТ за законосъобразното приключване на
случая. На 29.06.2015 год. Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със
Заповеди №10-00-2085/18.09.2013 год. и № 10-00-1098/10.06.2014 год. на Кмета на
Община Стара Загора, е направила оглед в УПИ ІІІ жилищно строителство и
гаражи, кв.334а по кадастралния и регулационен план на гр. Стара Загора,
одобрен със Заповед №443/10.04.2003 год. на Кмета на Община Стара Загора,
собственост на Министерство на отбраната. За резултатите от извършения оглед е
съставен и подписан Констативен протокол от 29.06.2015 год. Видно от
констативната част на същия Комисията е установила, че в УПИ ІІІ жилищно
строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, е ситуирана
метална клетка с размери 2.70м/5.00м и височина 2.00м., №3 в придружаващата
протокола схема, която се ползва за гараж на автомобили, поставена е върху
терена, без трайно закрепване за същия. Металната клетка има неестетичен,
неугледен вид, изпълнена е от ламарина. Същата е с неустановена собственост,
ситуирана в имота без разрешение от собственика на УПИ. Комисията е направила
предложение металната клетка с размери 2.70м/5.00м и височина 2.00м., №3 в
придружаващата констативния протокол схема, която се ползва за гараж на
автомобили, ситуирана в УПИ ІІІ жилищно строителство и гаражи, кв.
334а по плана на гр. Стара Загора, да бъде премахната в интерес на хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
Съгласно служебна бележка от 14.07.2015 год., съставена и
подписана от длъжностни лица от отдел „Кадастър и регулация” в Община Стара
Загора, на 14.07.2015 год., констативният протокол от 29.06.2015 год. е залепен на вратата на метална клетка №3 по
придружаващата протокола схема, ползваща се за гараж, ситуирана в УПИ ІІІ жилищно
строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, с
административен адрес ул.„Одринска епопея”№7.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
№10-00-1789/ 12.08.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.195, ал.5 от ЗУТ и Констативен протокол от 29.06.2015 год. на Комисията по
чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповеди №10-00-2085/18.09.2013 год. и
№10-00-1098/ 10.06.2014 год. на Кмета на Община Стара Загора, е разпоредено да
се премахне метална клетка с размери 2.70м/5.00м и височина 2.00м, ползваща се
като гараж, разположена в УПИ ІІІ жилищно строителство и гаражи, кв.
334а по плана на гр. Стара Загора, отбелязана като №3 в схемата, неразделна
част от заповедта. От фактическа страна обжалваният административен акт се
основава на обстоятелството, че при извършена служебна проверка от служители на
Община Стара Загора, е установено, че в УПИ ІІІ жилищно строителство и
гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, е ситуирана метална клетка
с размери 2.70м/ 5.00м и височина 2.00м, отбелязана като №3 в схемата,
неразделна част от заповедта. Металната клетка се ползва за гараж на
автомобили, поставена е върху терена, без трайно закрепване, изпълнена е от
ламарина и има неестетичен, неугледен вид. Металната клетка е поставена в
поземления имот без разрешението на собственика на УПИ ІІІ – жилищно
строителство и гаражи, кв.334а по плана на гр. Стара Загора. Въз основа на
приетите като установени факти административният орган е направил извод, че е
изпълнен фактическият състав на чл.195, ал.5, предл. първо от ЗУТ и че
металната клетка – гараж, като неподходяща по вид и материали, подлежи на
премахване в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите.
От
приложената по делото кореспонденция между Община Стара Загора и Министерство
на отбраната на Република България, Главна Дирекция „Инфраструктура на
отбраната” и представените документи, се установява, че Министерство на
отбраната не е собственик на металните клетки, ползвани за гаражи /в т.ч.
метална клетка №4/, поставени в УПИ ІІІ жилищно строителство и гаражи,
кв. 334а по плана на гр. Стара Загора и не е давало разрешение за поставянето
им, като се отрича поземленият имот, представляващ ПИ с идентификатор
68850.509.4081 по КККР на гр. Стара Загора, част от който имот съставлява УПИ
ІІІ жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара
Загора, да е собственост на Министерство на отбраната.
От
представения и приет като доказателство по приходен касов ордер №2 от 08.07.2003
год. е видно, че жалбоподателят в настоящото производство - В.К.К., на 08.07.2003
год. е заплатил на „Валис”ЕООД един брой „гараж” на стойност 550.00 лв.
Приложена е и Декларация от В.К. с която е декларирал, че е собственик на
метална клетка, разположена в УПИ ІІІ жилищно строителство и гаражи,
кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, представляващ част от поземлени имот с
идентификатор 68850.509.4081 по КККР на гр. Стара Загора, използвана от него
като гараж от 2003 год.
По делото е допуснато и назначена
съдебно-техническа експертиза, която дава отговор на поставените въпроси и
потвърждава, че гаража не е строеж, няма издадени разрешение относно
поставянето на гаража в имота и потвърждава параметрите на гаража, посочени и в
оспорената заповед. Видно от заявеното от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя - адв. В., за процесния гараж не са налични каквито и да е
документи нито относно неговото поставяне, нито относно неговото строителство.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалба:
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата за
недопустимост на оспорването, което възражение е основано на твърдението за
липса на установено по безспорен начин право на собственост на В.К. върху разпоредения за премахване гараж и
съответно правен интерес от оспорването
на административния акт, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на съдебното производство. Разпоредената за премахване метална клетка в
съставения Констативен протокол от 29.06.2015 год. и в издадената въз основа на
него Заповед №10-00-1789/12.08.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора, е
описана като такава „поставена върху терена, без трайно закрепване”, потвърдено
и от заключението на вещото лице. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че същата е модулна конструкция и е
възможно преместването й, без теренът да бъде засегнат от самата клетка. Тези
обстоятелства характеризират разпоредената за премахване метална клетка –
гараж, като движима вещ, с оглед на което представените по делото приходен
касов ордер от 08.07.2003 год. и Декларация от В.К., съдът приема за достатъчни
доказателства за установяването по несъмнен начин, че жалбоподателят В.К. е
собственик на разпоредената за премахване метална клетка и като такъв – адресат
на оспорената заповед. Очевидно разпоредените с акта материалноправни последици
са неблагоприятни за лицето и засягат негативно неговата правна сфера, което
обуславя извод за наличието на правен интерес и активна процесуална легитимация
като абсолютна предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното
съдебно-административно производство. Противно на изложените от ответника по жалбата
доводи, за наличието такъв правен интерес е ирелевантно обстоятелството, дали В.К.
е упражнил предоставените му от закона процесуални си права като заинтересовано
лице и страна в проведеното
административното производство. Не е установена идентичността на
закупеният гараж от „Валис”ЕООД и процесната метална клетка, но доколкото
жалбоподателят изрично заявява и декларира собствеността си върху него, съдът
намира, че е налице правен интерес от направеното оспорване. Същото е сторено в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Заповед №10-00-1789/12.08.2015 год. е издадена от
материално и териториално компетентния по см. на чл.195, ал.5 от ЗУТ административен
орган - Кмет на Община Стара Загора, но е постановена при неспазване на
нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт
следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са
конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от
закона компетентност. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед
е посочена разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, съгласно която норма Кметът на
общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими
строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни,
селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения,
насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността,
безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата
и спокойствието на гражданите. За да се счита изпълнено изискването на чл.59,
ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на
онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на някоя от законово регламентираните в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл.195, ал.5 от ЗУТ. В случая
обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви” се
свежда до това, че „при извършена служебна проверка от служители на Община
Стара Загора е установено, че в УПИ ІІІ жилищно строителство и гаражи,
кв. 334а по плана на гр. Стара Загора, е ситуирана метална клетка с размери
2.70м/5.00м и височина 2.00м, отбелязана като №3 в схемата, неразделна част от
заповедта. Металната клетка се ползва за гараж на автомобили, поставена е върху
терена, без трайно закрепване, изпълнена е от ламарина и има неестетичен,
неугледен вид”. От посочените „като установени факти” е направен извод, „че е
изпълнен фактическият състав на чл.195, ал.5, предл. първо от ЗУТ” и че
металната клетка – гараж, „като неподходяща по вид и материали подлежи на
премахване в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите”. Очевидно изложеното в заповедта като „мотиви” и обективирания
извод за наличие на нормативно основание за разпореденото премахване на обекта,
доколкото представлява формално възпроизвеждане на законовия текст на посочената
като правно основание за упражненото правомощие разпоредба на чл.195, ал.5 от
ЗУТ, не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи
състава на регламентираното материалноправно основание по чл. 195, ал.5 от ЗУТ
и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство
от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере
волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.
От съдържанието на обжалваната заповед не е ясно и не може да се установи нито
на какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации металната
клетка – гараж е определена като такава с неестетичен и неугледен вид и
съответно „неподходяща по вид и материали”. Само по себе си обстоятелството, че
металната клетка, използвана за гараж, поставена върху терена без трайно
закрепване, е изпълнена от ламарина, не е достатъчно за обосноваване, че същата
е „неподходяща по вид и материали”. Не е обоснована с конкретно посочени факти
и обстоятелства и необходимостта от премахването на обекта по съображения, че
това се налага и е в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 год.
на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед
№10–00-1789/12.08.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора не могат да бъдат
изведени от съдържащите се в приложената административна преписка документи и в
частност - от съставения Констативен протокол от 29.06.2015 год. на Комисията
по чл.196, ал.1 от ЗУТ, посочен като основание за издаване на оспорения
административен акт. Всъщност изложената в обстоятелствената част на
обжалваната заповед фактическа обстановка представлява буквално възпроизвеждане
на фактическите констатации, съдържащи се в съставения Констативен протокол от
29.06.2015 год. Ето защо отразеното в протокола също по никакъв начин не
обосновава спазването на изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК. Липсата
на конкретни установявания и посочване на обективни факти и обстоятелства от
гл. т. на вида и състоянието на разпоредената за премахване метална клетка за
определянето й като „неподходяща по вид и материали”, с „неестетичен и
неугледен вид”; немотивирането коя от техническите, функционалните или други характеристики
на металната клетка налага от гл.т. на сигурността, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите упражняването на предвидената в чл.195, ал.5 от ЗУТ
административна компетентност, води до извод за фактическа необоснованост на
съществуването на релевантните юридически факти за издаването заповед с правно
основание чл.195, ал.5 от ЗУТ.
От друга страна
изразеното в писмената защита на ответника становище, че в случай с оглед
предназначението на металната клетка и използването й като гараж, същата не би
могла да бъде определена като преместваем обект, по смисъла на чл.56 от ЗУТ, не
се възприема от страна на настоящия съдебен състав. Легалната дефиниция на
понятието строеж е дадено в §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а на понятието преместваем
обект в §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Видно от тях, критериите им за определяне са
различни. Докато строежите са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението, то преместваемия обект е, предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Докато
водещото при определянето на един обект като преместваем, е предназначението му
и възможност за преместването му в пространството, то за да се квалифицира един
обект като строеж е начина му на изпълнение, без значение на неговото
предназначение и невъзможността същият да бъде отделен от терена, без да се
промени субстанцията на земята. В този смисъл, предназначението на процесната
метална клетка като гараж, не води до автоматичния извод, че същата е строеж.
Всъщност това обстоятелство не е установено в хода на административното
производство от страна на Община Стара Загора. Събраните доказателства доказват
единствено и само ситуирането на гаража и неговите параметри и начин на
изпълнение, но нито едно от длъжностните лица на ответника не е установило
използването му като гараж. Действително това обстоятелство е декларирано от
страна на жалбоподателя, но едва в хода на съдебното производство, но не и в
хода на административното призводство. Модулният характер металната клетка,
води до другия извод, че същата е преместваем обект. Това е така, тъй като
същата може да бъде използвана и за други цели
Посочените в
Заповед № 10-00-1789/ 12.08.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора
обстоятелства досежно собствеността върху поземления имот, в който е ситуирана
металната гаражна клетка и липсата на разрешение за поставянето й от собственика
на имота, не могат да бъдат разглеждани като мотивиране на акта с фактически
основания за разпореденото премахване на металната клетка, доколкото са
ирелевантни за наличието на материалноправните предпоставки за упражненото
административно правомощие по чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Формалното
възпроизвеждане на законовия текст на чл.195, ал.5 от ЗУТ и излагането на
несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на
заповедта, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона
мотиви за обосноваване наличието на материалноправните предпоставки за
разпореденото премахване на обекта, основано на нормативната разпоредба на
чл.195, ал.5 от ЗУТ и съответно - нарушаване на императивното изискване за
съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като основание за неговата
отмяна, съгласно чл.146, т.2 от АПК.
Съдът намира че заповедта е издадена в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен че актът
не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото
премахване на обекта на основание чл. 195, ал.5 от ЗУТ, липсват каквито и да е
било доказателства за съществуването на някоя от материалноправните
предпоставки за упражненото правомощие от Кмета на Община Стара Загора при
прилагането на чл.195, ал.5 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба кметът на общината може да задължи със
заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки,
септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат
необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите. От тази нормативна регламентация следва извода, че упражняването на
административното правомощие по чл.195, ал.5 от ЗУТ е ограничено до визираните
в нормата строежи /заварени или
търпими/, по отношение на които по предвидения от закона ред е установено, че
са неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали и
разпореждането за тяхното премахване е насочено и цели да се осигури и обезпечи
сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. С оглед съдържанието и
систематичното място на нормата на чл.195 от ЗУТ - Раздел ІІІ на Глава ХІІІ на
ЗУТ, озаглавен "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи
сигурността строежи", следва да
се приеме, че административната компетентност по чл.195, ал.5 от ЗУТ е
единствено и само за обекти, представляващи строежи по см. на легалната
дефиниция по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Очевидно е в случая, че не представлява
строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ разпоредената за премахване „метална
клетка”, за която и в съставения Констативен протокол от 29.06.2015 год. и в
издадената въз основа на него Заповед №10–00-1789/12.08.2015 год. на Кмета на
Община Стара Загора, е посочено, че „е ситуирана в УПИ ІІІ – жилищно
строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара Загора” и че „е поставена
върху терена, без трайно закрепване”. Фактът, че металната клетка е поставена
върху терена, без трайно закрепване, установено и от назначената експертиза и с
оглед изявлението на процесуалните представители на страните по делото, съдът
намира за безспорно установено. Независимо от
функционалното предназначение и фактическото ползване на металната клетка като
„гараж за автомобили”, същата не може да бъде определена като обект, спрямо
който административният орган да упражни правомощието си по чл.195, ал.5 от
ЗУТ. Посочената разпоредба визира единствено гаражите - строежи по см. на §5,
т.38 от ЗУТ като постройки на допълващото застрояване. Доколкото в случая
безспорно е установено, че разпоредената за премахване метална клетка със
сглобяемо/разглобяема конструкция, поставена върху терена без трайно
закрепване, която може да бъде премествана в пространството без поставянето или
премахване й да изменя трайно нейната субстанция или ползване, както и тези на
терена, върху който е поставена, следва извода, че металната клетка независимо
от ползването й като гараж, няма характеристиките на строеж по см. на §5, т.38
от ДР на ЗУТ. С оглед на което премахването й не
може да бъде осъществено на основание и при прилагането на чл.195, ал.5 от ЗУТ,
независимо дали са налице останалите материалноправни изисквания на закона. В
този смисъл е безпредметно да бъде обсъждано дали металната клетка е
„неподходящ по вид и материали строеж”
и доколко е налице необходимост от премахването на „строежа” в интерес на
хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. А както вече
беше посочено, доколкото законът в разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ не
предвижда „поставянето на обекта върху терена без разрешение за поставяне от
собственика на поземления имот” като материалноправна предпоставка за
упражняване на административното правомощие на това основание, дори и да
доказано съществуването на сочените от ответника обстоятелства в този смисъл,
те по никакъв начин не могат да обосноват законосъобразност на издадената
заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Следва
да се отбележи, че съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния
орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко
същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване
норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви
фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на
разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли
са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства и правилно ли са
квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано
в закона административно правомощие при прилагането на посочената в заповедта
нормативна разпоредба. Следователно материалната законосъобразност на
административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо
формулирано съдържание.
Законосъобразността
на обжалваната заповед не може да се основава единствено на обстоятелството, че
с издаването й се реализират предвидените в закона цели. Дори премахването на
металната клетка да е съответно от гл. т. на законовата цел, изпълнението на
тази цел може да бъде постигнато само при спазване на регламентирания в чл.4 от
АПК принцип за законност, изискващ упражняването на административните
правомощия да се извършва при съблюдаване на законово установените материалноправни
и процесуалноправни изисквания. В случая при издаване на обжалваната заповед
тези изисквания са нарушени.
Заповед
№10-00-1789/12.08.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора е издадена при
образувано и проведено административното производство по реда на глава ХІІІ,
раздел ІІІ от ЗУТ. Установената от съда неприложимост на тази законово
регламентираната процедура в настоящия случай, прави безпредметно разглеждането
и обсъждането дали са спазени специалните нормативни изисквания на процедурата
и в частност на чл.196, ал.2 от ЗУТ – дали жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за образуваното административно производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ и
дали му е била предоставена възможност да упражни процесуалните си права в това
производство – да бъде изслушан от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, да изрази
становище и при необходимост да представи доказателства във връзка с
евентуалните си възражения и т.н.
Фактическата,
правна и доказателствена необоснованост на Заповед №10-00-1789/12.08.2015 год.
на Кмета на Община Стара Загора и на разпореденото със заповедта премахване на
метална клетка ползваща се като гараж, поставена без трайно закрепване върху
терен в УПИ ІІІ – жилищно строителство и гаражи, кв. 334а по плана на гр. Стара
Загора, от гл.т. наличието на материалноправна предпоставка за упражняване на
правомощието по чл.195, ал.5 от ЗУТ, обуславя извод за формална и материална
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира
че жалбата е основателна, а оспорената Заповед №10-00-1789/12.08.2015 год. на
Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от
АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на В.К.К. сумата
от 710.00 лв., представляваща 10.00 лв. внесена държавна такса и 600.00 лв.
адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно
договор за правна защита и съдействие от
18.09.2015 год. и 100.00 лв. възнаграждение за допуснатата и назначена
съдебно-техническа експертиза.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.К.К. ***, Заповед №10-00-1789/12.08.2015 год.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Стара
Загора да заплати на В.К.К. ***, ЕГН ********** сумата от 710.00
/седемстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по
делото разноски.
Решението
е окончателно на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: