Р Е Ш Е Н И Е

№ 74 13.04.2016г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 404 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по исковата молба на П.Й.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора в гр.Стара Загора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, с която са предявени следните искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на ответника и негови служители: 1.иск за сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответника и негови служители, изразяващи се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в Затвора – гр. Стара Загора за периода от 23.09.2010г. до 23.09.2015г /липса на санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите, в които ищецът е пребивавал; липса на стол и шкафче в спалното помещение; неспазване на изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ; липса на вентилация и възможност за проветряване на спалното помещение; неосигуряване на помещение, в което да простира личното си бельо и дрехи/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2. иск за сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.01.2011г. до 31.08.2012г. в резултат на непредприемане на мерки от служители на ответника за обезпаразитяване на спалното помещение и извършване на ремонтни дейност /”опушване и зазидване на отворите между стената и решетката”/ с цел ограничаване на възможността за влизане на мишки в спалното помещение, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата и 3. иск за сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответника и негови служители, изразяващи се в неосигуряване на мрежи срещу насекоми на прозореца на спалното помещение, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че от месец август 2009г. пребивава в Затвора – Стара Загора, като от постъпването му до настоящия момент администрацията на затвора не му е осигурила минимално необходими битови и хигиенно – санитарни условия при  изтърпяване на наложеното му наказание. Поддържа че свободната жилищна площ на килия № 39 в Iб салон, където първоначално е бил настанен за изтърпяване на наказанието си и е пребивавал в нея до 04.01.2011г., била недостатъчна с оглед определените минимални стандарти съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В тази килия, както и в килия № 1, IIг салон, на затвора гр.Стара Загора, в която е бил преместен след 04.01.2011г. и към настоящия момент пребивава в нея, липсвал самостоятелен санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода/. Достъпът до санитарните помещения се извършвал съгласно предварително определени графици, утвърдени от Началника на Затвора - Стара Загора, което налагало през другото време да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията. Твърди, че определеното време за тоалет, съгласно утвърдените графици /първоначално три пъти дневно – до 09.09.2013г., а след тази дата – пет пъти на ден/ било изключително кратко, тъй като на килия се полагало между 3 и 10 минути. Поддържа че обзавеждането в килията било старо и негодно за ползване по предназначение – шкафът бил стар и ръждясал, а в килия № 39 дори нямал стол и се е налагало да се храни прав. Не било осигурено помещение за сушене на дрехи, поради което се налагало да ги простира в спалното помещение. В килията нямало система за вентилация, което правило въздуха застоял и влажен; прозорците били частично заковани и не можели да се отварят изцяло. Поради съществуващи процепи между външната решетка и стената на килията влизали мишки и плъхове и въпреки многократно отправяните молби до администрацията на затвора гр.Стара Загора от мес.януари 2011г. до мес.август 2012г. не били взети адекватни мерки за изпушването им и съотв. ограничаване на възможността за достъп на плъхове до помещението. Липсвала поставена мрежа срещу насекоми на прозореца на килията, поради което през пролетно-летния период, когато прозорецът бил отворен денонощно, в килията влизали мухи, оси, комари и други насекоми. Ищецът поддържа, че вследствие на така описаните условия при които е пребивавал в Затвора – Стара Загора при изтърпяване на наложеното му наказание, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически и емоционален дискомфорт; притеснение, унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС, както и трайни и интензивни чувства на унилост и апатия, нервност и напрегнатост, безсъние и главоболие.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефка Петрова Тенева-Стоянова в представен по делото писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.25 и сл/, в съдебно заседание и в представено писмено становище, оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на П.С. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е доказано, че правата и достойнството на ищеца не са били зачитани в претендирания период и е бил подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. Не се е доказало също, че С. е бил напълно и умишлено лишаван от достъп до санитарен възел и течаща вода през процесния период, при което последното да е причинило увреждане на неговото физическо или психическо здраве. Излага доводи, че битово и санитарно-хигиенните условия в Затвора гр.Стара Загора не са в противоречие със законоустановените норми и не надхвърлят един определен минимален предел на съответни ограничения, свързани с изпълнение на наложеното на ищеца наказание, за да се приеме, че са нечовешки и да могат да обусловят възникването на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че С. не е ангажирал доказателства за установяване на претърпените от него реални вреди. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за недоказаност на исковата претенция и предлага искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът П.С. е постъпил в Затвора в гр.Стара Загора на 27.08.2009г, с начало на наказанието 27.02.2009г, във връзка с изтърпяване на наказание „доживотен затвор”, по присъди по НОХД №1280/2008г. и НОХД №748/2009г. на Окръжен съд Стара Загора. Във връзка с определения специален режим на изтърпяване на наказанието ищецът е бил настанен в постоянно заключено помещение в Зона за повишена сигурност, като първоначално е обитавал килия № 47, а впоследствие – килия № 39 на Iб салон. От 04.01.2011г. е настанен в зоната за повишена сигурност/ЗПС/ – IIг салон, в спално помещение № 1. Съгласно представено по делото писмо с характер на справка вх.№1936/ 16.11.2015г. на началника на затвора гр.Стара Загора /лист 44-45 от делото/ спални помещения № 47 и № 39 в Iб салон са еднакви по площ и оборудване: квадратура – 6 кв.м, стандартен прозорец с размери 85см/129см, осветително тяло – стандартна ел. крушка, легла, маса, шкафче за лични вещи и отоплително тяло. Спално помещение №1 в ЗПС – IIг салон/коридор/ е с квадратура 9 кв.м, има прозорец със северно изложение с размери: височина 1,76м и широчина 1,25м прозорец; прозорецът е разделен на четири части като всички крила са отваряеми. Прозорците и на трите килии, в които е пребивавал ищецът през процесния период, са без поставени мрежи против насекоми. Обзавеждането на спалното помещение се състои от метален шкаф -100/45/80см., метални легла 2бр. – 190/82см, табуретка, масичка. В затвора гр.Стара Загора няма изградена вентилационна система. В килиите в Затвора гр.Стара Загора, вкл.тези в които е бил Пл.С. през исковия период, няма санитарен възел и течаща вода. Санитарното помещение в Зоната за повишена сигурност е общо и лишените от свобода са имали достъп до него от 06:00ч до 20:00ч. във времето, определено за тоалет, а в останалата част от денонощието лишените от свобода, вкл.ищецът не са можели да ползват санитарното помещение, като използвали за естествените си нужди кофа. Време и възможност за личен тоалет на затворниците е осигуряван ежедневно, три пъти дневно до 09.09.2013г, а след тази дата – пет пъти /съгласно графици за разпределение на времето на лишените от свобода в Затвора Стара Загора, утвърдени на 04.01.2010г, 09.09.2013г - на л.47 и 49/. Периодично е осигурявано къпане на затворниците — два пъти седмично по график /л.51/. Осигурявана е възможност за изпиране на спално бельо, но не и личното, доколкото има забрана за пране на лично имущество /график на пералня на л.52 от делото/. От администрацията на затвора са били извършвани периодично дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация, видно от представените по делото шест броя фактури и протокол за извършена ДДД обработка от 08.08.2012г./л.78-84/.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Г.Х. и Й.П.Й..

Свидетелят Х. твърди, че има лични впечатления за килия № 39 в Iб салон, тъй като е имал достъп до нея при изтърпяване на дисциплинарни наказания и при извежданията му от затвора. В тази килия, която била малка – около 6 кв.м., имало разположени две двойки легла, поставени едно върху друго и една ръждива ламаринена маса, но е нямало нито стол, нито шкаф за дрехи, каквито обикновено е трябвало да има в килиите. Прозорецът на килията е бил направен така, че да се отваря само малка част от него –около 25/25см, а другата част на прозореца е бил закован. По стените на килията е имало избила влага, мазилката се ронила, тъй като нямало вентилация, а също така и поради сушенето на изпраните дрехи в спалното помещение, тъй като е нямало специално помещение за тази цел. Във IIг група също нямало помещение, където лишените от свобода да се сушат дрехите. Според правилника за вътрешния ред личното бельо не можело да се пере в пералното, а лишените от свобода е трябвало да си го перат сами, но нямало създадени условия за простирането му, поради което в килиите имало опънати импровизирани простири. Свидетелят заявява, че времето, определено за извършване на тоалет е много кратко, тъй като за сутрешния тоалет се падало по 3,3 мин. на килия, а за обедния и вечерния – по 10 минути. През останалото време, винаги когато ищецът е искал да бъде извеждан до тоалетна, му било отказвано с мотива, че надзирателите си имат друга работа, която да вършат и нямат време. Свидетелят е чувал как С. многократно е тропал по вратата за да бъде изведен до тоалетна, но винаги е получавал отказ. За облекчаване на физиологичните нужди на всеки лишен от свобода е била предоставена кофа, която се изхвърляла по време на достъпа до санитарен възел. Във времето определено за тоалет лишените от свобода си осигурявали вода за пиене, миене и за изпиране на личните си дрехи. Според свидетеля навсякъде в затвора има мишки, но в първа килия, където ищецът бил настанен, а преди години и самият свидетел е обитавал, влизали най-много мишки заради нейното разположение и наличието на „пролуки”. Чувал е как вечер надзирателят е казвал на С. да си ляга, а да не стои на стол, а ищецът му е отговарял, че не може да заспи, защото има плъх в килията му. Лично е виждал ищецът да изнася сутрин от килията си по един убит плъх. В килията на ищеца имало прозорец, голям около 1,20/0,80м., но поради липса на насрещен отвор вентилация на въздуха не можела да се осъществява. На прозореца нямало поставена мрежа против комари и е виждал ищеца с белези по ръцете и лицето от ухапвания от оси и комари. Според свидетеля условията в помещението в Iб салон, където С. е изтърпявал наказанието си - липса на достатъчно жилищна площ, вентилация, стол и шкафче, и липса на санитарен възел, какъвто е нямало и в килията във IIг салон, са породили у ищеца множество интензивни негативни емоции. Той се е чувствал напрегнат, тревожен, угнетен, не е можел да спи. Освен това е изпитвал и физическа болка от множеството ухапвания от насекоми.

В показанията си свидетелят Й.Й. заявява, че в зоната за повишена сигурност достъпът до течаща вода и санитарни помещения са на определен график. По принцип вечерно време не се отваряли спалните помещения, но е имало и случаи, по медицински или др. причини, да се правят изключения. Свидетелят не е получавал оплакване, че след 20:00ч на лишен от свобода му е било отказано да ползва тоалетна. Според свидетеля, с оглед целостта на охранителните решетки, е невъзможно да бъде поставена мрежа против комари на прозорците на килиите.

По делото са приети като доказателства подавани от ищеца до администрацията на затвора гр.Стара Загора два броя молби до администрацията на Затвора гр.Стара Загора /вх.№26 от 23.03.2011г. и вх.№ 38 от 30.05.2012г/ за опушване на съществуващи дупки между външната решетка и стената с цел ограничаване достъпа на мишки до килия №1, IIг салон и 3 броя молби /вх.№59 от 18.07.2011г., вх.№41 от 06.06.2012г. и вх.№ 125 от 21.08.2012г./ за поставяне на мрежа против комари на прозореца на килията, която обитава.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ГДИН представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГДИН, в частност – на Затвора гр.Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Предявеният иск се явява доказан по основание, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Независимо от формулирането на три отделни искания за обезвреда (за общо 17 000 лв = сбор от сумите 12000 +3000 +2000), от изложеното в исковата молба е видно, че ищецът търси обезщетение за едни и същи неимуществени вреди сочени от него като резултат от различни проявни форми на административна дейност в Затвора в гр.Стара Загора към ГДИН за посочения в исковата молба период. Предметът на делото е следователно иск за обезщетяване за претърпени от П.С. неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически и емоционален дискомфорт; притеснение, унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора в гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия в т.ч. неосигуряване на достатъчна жилищна площ; на самостоятелен санитарен възел – тоалетна и мивка с течаща вода в килията; на вентилация и възможност за проветряване на спалното помещение; на помещение, в което лишените от свобода да простират изпраните си дрехи; на мрежи срещу комари насекоми на прозореца на спалното помещение, както и поради необезпаразитяването и неизвършване на ремонтни дейност с цел ограничаване на възможността за влизане на мишки в спалното помещение.

Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните битови и санитарно-хигиенни условия, при които лишеният от свобода С. е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора, сочат на накърняване на конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политически права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./, съотв. релевират нарушаване на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политически права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”. В съответствие с изложеното е и разпоредбата на чл. 31, ал.5 от Конституцията на Република България, според която на лишените от свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.

Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а в ал.4 е посочено, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно  чл. 96, ал.2 ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.

В случая от фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че за изтърпяване на наложеното му наказание С. първоначално е бил настанен в килия от около 6 кв.м. /килии № 47 и № 39 в Iб салон/, а в последствие в килия № 1, IIг салон с площ от 9 кв.м., като прозорецът, през който се извършва проветряването, е без мрежа за насекоми. И трите помещения, в които ищецът е пребивавал през исковия период са нямали отдушник или вентилация и санитарен възел - тоалетна и мивка с течаща вода. Достъпът до санитарен възел е в общото за целия салон санитарното помещение, извън килиите. За периода от 23.09.2010г до 09.09.2013г. лишените от свобода в Iб и IIг група на Затвора гр.Стара Загора са имали право на тоалет, т.е. посещение на санитарното помещение, три пъти дневно - сутрин преди закуска, на обяд и вечерта, а след 09.09.2013г. е въведен режим, включващ извършване на тоалет пет пъти дневно. През времето, определено за личен тоалет, лишените от свобода напускат помещенията си килия по килия в присъствието на надзирател. При условие, че съгласно утвърдения от Началника на Затвора – Стара Загора График за разпределение на времето по групи /л. 47-49/, е предвидено по 1ч. време за тоалет сутрин и на обяд, а след вечеря – 1ч. и 20мин./до 09.09.2013г./ и съотв. 2ч /след 09.09.2013г/, с оглед броя на килиите във ІІг група /9 килии/, при установения начин за ползване на санитарното помещение, очевидно сутрин и на обяд се пада на лишен от свобода за тоалет около седем минути, а вечер - по около 10, респ.15минути. Извън този достъп, за облекчаване на физиологичните нужди от всеки лишен от свобода вкл. и от С. е използвана кофа, която се изхвърля по време на достъпа до санитарен възел. Твърдението на ответника, че ползването от осъдените на тоалетна извън времето на утвърдените хигиенни мероприятия, в рамките на деня можело да се извършва незабавно при неотложна нужда при повикване на постовия надзирател, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Във времето определено за тоалет /т.е три пъти, респ. пет пъти дневно/ лишените от свобода си осигуряват вода за пиене, миене и за изпиране на личните си дрехи. Независимо от осъществяваната от администрацията на Затвора – Стара Загора дейност за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, периодично извършваните мероприятия в тази връзка не могат да бъдат определени като ефективни и ефикасни по обем и по качество, с оглед установеното по делото от показанията на св.Х. за наличие на плъхове в помещенията на затвора, което не би могло да се приеме за допустимо и нормално от санитарна гледна точка дори и за сграда – старо строителство, каквато представлява Затвора в гр.Стара Загора.

При така установените факти съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия на килията, в която е бил настанен П.С. за изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора за периода на исковата претенция, накърняват правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политически права респ. от страна на затворническата администрация е допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.2, т.3 от ЗИНЗС, по следните съображения:

Липсата на санитарно помещение - тоалетна с мивка и течаща вода в килията, в която пребивава С., без съмнение създава дискомфорт и неудобство за лишения от свобода. В случая по степен и интензитет това неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Действително само по себе си обстоятелството, че липсва санитарен възел в спалното помещение, не може директно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо отношение по см. на чл.3 от ЕКПЧОС. Но при условие, че лишеният от свобода е имал ограничения от гл. т. на броя и времето за дневното ползване на санитарния възел и доколкото не се доказа твърдението на ответника, че извън така определения достъп осъдените са можели да ползват тоалетна в рамките на деня незабавно при неотложна нужда при повикване на постовия надзирател, то очевидно извън времето на утвърдените с график хигиенни мероприятия ищецът е бил принуден да използва предоставената му кофа за физиологичните си потребности. Това сочи че на С. не е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в хигиенна и здравословна среда. Вярно е че Пл.С. изтърпява наказание доживотен затвор без замяна във ІІ - г група в Затвора в Стара Загора при условията на „специален режим”. Но прилагането на нормативно предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора – Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил конкретни факти и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца въведения в затвора ограничен по брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане на лична хигиена. Отделно от това от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват и лошите битови условия при които е поставен С. при изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – Стара Загора. Действително площта на килията съответства на изискванията за минимална жилищна площ за един лишен от свобода, но помещенията и находящото се в тях оборудване са в лошо състояние – извършваните периодични ремонти се свеждат единствено до боядисване и освежаване /справка вх.№1936 от 16.11.2015г на л.44-45от делото/; обзавеждането е старо и ръждясало. Наличието на мухъл в спалното помещение, следствие от липсата на вентилация /проветряването в килията се извършва единствено чрез отваряне на прозорец/ и сушенето на дрехи в килията, поради наличието на забрана личното бельо да се предава за пране в пералнята /л.52 от делото/ и неосигуряване на отделно помещение за тази цел, неминуемо създава риск за здравето. Обстоятелството, че в помещенията в зоната за повишена сигурност осветлението не се гаси нощем и неоспореният от ответника факт, че липсва мрежа против комари на прозореца на килията, налага извод за основателност на твърдението на ищеца за наличие на насекоми в килията. В случая не се сочат от ответника основателни причини за непредприемане на действия по поставяне на мрежи на прозорците, с цел ограничаване навлизането на насекоми в спалните помещения. Такива не могат да бъдат изведени и от нормативно установените ограничителни мерки, свързани с оборудването на спалните помещения в затворите от закрит тип. Съдът приема за установено по делото и обстоятелството, че в период, продължил около година и половина – от 16.03.2011г. /датата на подаване на първата молба с вх.№25 – лист 54 от делото/ до мес.август 2012г. администрацията на затвора гр.Стара Загора не е взела адекватни мерки за преустановаване навлизането на мишки в килията на ищеца, чрез извършване на ремонтни дейности по изпушване на съществуващите дупки в стената на помещението. С описаните бездействия, в затвора в Стара Загора се явява нарушено изискването на чл.7 т.5 б.”д”от ППЗИНЗС - за спазване на хигиенните норми и санитарните правила.

Всички гореизложени обстоятелства /липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия в някои случаи ищецът да се налага да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди; липса на вентилация в пощението и наличие на влага и плесен поради сушене на пране в него; наличие на мишки, комари и други жилещи насекоми в килията/ в своята съвкупност и преценени с оглед периода /четири години/ неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство и усещане за непълноцен и нездравословен живот. Изпълнението на наложеното на ищеца наказание и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лишените от свобода лица, неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на П.С. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, в които е пребивавал в Затвора гр.Стара Загора. Но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение. Изводът за претърпени от ищеца П.С. неимуществени вреди се основава както на установената по делото фактическа обстановка, така и на правилата на житейската и формална логика – условията, при които е бил поставен С., се отклоняват не само от подходящата, но и от нормалната жизнена среда и подобни условия неминуемо биха причинили значителни неудобства, негативни емоционални преживявания и физически страдания на всеки човек. Причинените на П.С. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен С. при пребиваването му в Затвора Стара Загора през процесния период, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от затвора гр.Стара Загора са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишеното от свобода лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г Калашников срещу Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на П.С., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на наказанието „доживотен затвор”, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от П.С. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, е доказан по основание.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 17 000лв./, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство/, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2400лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от П.С. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, за периода 23.09.2010г-23.09.2015г, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 2400лв. Върху тази сума ответникът дължи законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска— 24.09.2015г, до окончателното изплащане на главницата.

В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 17 000лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.С. ЕГН **********, изтърпяващ наказание «доживотен затвор» в Затвора гр.Стара Загора, СУМАТА от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, за периода 23.09.2010г-23.09.2015г, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.09.2015г до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Й.С. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 17 000лв като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: