Р Е
Ш Е Н
И Е
№
29 22 .02.2016 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П. и с участието
на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 409 по
описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образуванно е по жалба на Б.В.Д. с адрес ***, чрез
пълномощника му адв.В. Б. Д. от Старозагорска АК против принудителна административна мярка —
„принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик” лек автомобил рег.№ СТ 3800 СН , марка „ Фолксваген Голф”, разпоредена на 08.09.2015г от старши полицай в звено
„Общинска полиция” при ОД на МВР Стара Загора - КР.Д.СТ..
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество
съображенията са за прилагане на мярката при липса на нарушение на правилата за
паркиране като фактическа предпоставка за това, в противоречие и при неправилно
приложение на материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Твърди, че по начина, по който автомобилът
бил паркиран той не създавал опасност и не пречел на движението по тротоара и
пътното платно в този участък. Твърди, че на мястото не е имало забрана за
паркиране. Иска от съда да отмени като незаконосъобразна оспорената
принудителна административна мярка.
Ответникът — старши полицай в звено
„Общинска полиция” при ОД на МВР Стара Загора - КР.Д.СТ., чрез процесуалния си
представител —юр.М.А. заема становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че мярката е разпоредена
от надлежно оправомощено за целта длъжностно лице, в
рамките на предоставената му компетентност за това и при наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки.
Посочва, че с оглед обстоятелствата досежно мястото и
начина на паркиране, посочени в Докладна записка от 08.09.2015г и онагледени в
представения снимков материал — изцяло на тротоара, лекият автомобил обект на
мярката създавал пречки за движението по тротоара,. Иска отхвърляне на жалбата
като неоснователна.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 08.09.2015г старши полицай КР.Д.СТ.
устно разпоредил принудително преместване на паркирано пътно превозно средство
(ППС) от мястото на паркирането му до Общинския специализиран паркинг „СБА”, а
именно— лек автомобил м.Фолксваген” черен цвят, ДК № СТ 3800 СН, който бил
паркиран в 10:40 ч на ул.Марин Дринов” пред „№12” на
тротоара (съгласно докладна записка на ст.полицай Кр.Д.Стефанов
от 09.09.2015г, постъпила с вх.№1089/09.09.2015г на „Общинска полиция” ОД МВР
Стара Загора (л.35 по делото).
Видно от направения снимков материал (л10-17 от делото), относим към местоположението на въпросния автомобил на
посочените дата, час и място същият е бил паркиран на ул. „ Марин Дринов”, изцяло на
тротоара, на около 87 сантиметра от стената на къщата, находяща се там. В
хода на прилагане на мярката чрез натоварването посочения л.а. на
специализирания автомобил за репатриране, собственикът в лицето на
жалбоподателя Б.Д. се явил, като за да освободи автомобила си и е заплатил на общинския служител такса за
репатриране в размер на66 лв (приходна квитанция № 0006661/08.09.2015г
на община Ст.Загора, л.6 по делото).
Полицейските
служители от звено „Общинска полиция” при ОД на МВР, наред с длъжностните лица
от общинското звено „Охрана на общинската собственост”, с променено
наименование „Общинска охрана”, са оправомощени „да
осъществяват принудителното преместване на превозни средства от мястото на
паркиране без знанието на собственика или упълномощения водач” на територията
на населените места в Община Стара Загора по силата на заповед № РД—25-472 /
13.03.2012г на Кмета на община Стара Загора. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.52 ал.1 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства
и общи площи на територията на община Стара Загора.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Рашев Т., специалист обществен ред в
Община Стара Загора. Свидетелят , след предявяване на снимковия материал,
представен като доказателство по делото, уточни, че си спомня за случая,
автомобилът бил паркиран на тротоара, на ул. „ Марин Дринов”
в участъка й между бул. „ Руски и ул. „ М.М. Кусев”.Разстоянието
е така както е измерено от полицая и показано на снимковия материал .То било 87
сантиметра, а отстоянието
на автомобила от къщата трябвало да бъде поне 1,50 метра. Там няма поставен
знак, забраняващ паркиранет, а дали МПС-то пречи на движението се преценява
от полицая. По реда на чл. `76 от ГПК органът наложил ПАМ признава , че в този
участък на пътя няма поставен пътен знак, забраняващ паркирането , Автомобилът
е представлявал опасност, тъй като пешеходците трябвало да стъпят на пътя за да
преминат , а не да вървят по тротоара. Автомобилът е създавал и невъзможност за преминаване
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като насочено
срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност
административен акт, какъвто акт е принудителната административна мярка
„принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик”; от лице,
притежаващо активна легитимация — адресат на ограничителната мярка и чрез
надлежно оправомощен пълномощник, в законовия срок
(чл.172 ал.5 от ЗДвП), е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорената в случая
ограничителна мярка е от вида на регламентираните в чл.171 ал.1 т.5 б.”б” от
ЗДвП, според която разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави преминаването на
другите участници в движението; като в този случай лицата по чл.168 от с.з.
уведомяват районното полицейско управление за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във
връзка с преместването на превозното средство са за сметка на собственика на
превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи,
а таксата за отговорно пазене на преместения автомобил се начислява от момента
на уведомяването на районното полицейско управление.
Разпоредбата на чл. 168 ал.1, предл.второ от ЗДвП предвижда,
че длъжностни лица, определени от собственика, или администрацията, управляваща
пътя могат да преместват или да разпореждат да бъде
преместено ППС на отговорно пазене на публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него
водач.
В случая с оглед мястото на
паркиране, касае се за общинска пътна мрежа на община Стара Загора, предвид
което налице са предпоставки за оправомощаване от
страна на кмета на тази община на длъжностни лица, които да преместват и да
разпореждат да бъде преместено паркирано ППС. Това в случая е сторено със Заповед № РД—25-472/13.03.2012г, с която
кметът на община Стара Загора е определил полицейските служители от звено „ООР”
/сега с наименование „Общинска полиция”/
при ОД на МВР (т.1), и
длъжностните лица в звено „Охрана на общинската собственост” /сега с
наименование на „Общинска охрана”/ към Община Стара Загора (т.2), като
компетентни да осъществяват принудително преместване на превозни средства от
мястото на паркиране без знанието на собственика или упълномощения от него
водач.
По своето съдържание разпореждането
за принудително преместване на неправилно
паркирано превозно средтсво без знанието на неговия собственик се явява мярка
от вида на посочените в буква «б» на чл.171 ал.1 т.5 от ЗДвП, към които по
аргумент от чл.172 ал.1 от ЗДвП и с оглед целения резултат, не е изрично
отправено изискването да са оформени писмено. С оглед на изложеното, както и с оглед целта на мярката — да постигне
осигуряване безопасността на движението, неспазването на изискването за писмена
форма на акта (чл.59 от АПК) не съставлява нарушение, което да обуславя
извод за незаконосъобразност на акта на това основание.
При прилагането на ПАМ в случая не
се установява допускане на съществени нарушения на административно—производствените
правила, обуславящи отмяната й на това основание. Оперативното осъществяване на
мярката в случая е предприето от длъжностни лица от общинското звено „Общинска
охранаОперативната
дейността по отстраняване на неправилно паркирани автомобили, като
последователно развиващи се действия, е регламентирана в чл.55 от Наредбата за обществения ред при
използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара
Загора (НОРИПСОПТОСЗ). Посочената разпоредба в т.2 определя състава на екипа за
констатиране на нарушението, изисквания към специализирания автомобил и
действията, които включва процесът по отстраняването — заснемане, натоварване,
транспортиране и разтоварване на неправилно паркирания автомобил; В
разпоредбите на т.3 и т.4 от чл.55 се регламентира изискване за осигуряване и
използване на мобилна връзка на екипа с офис, регулиращ дейността му, както и с
ОД на МВР. Съгласно т.6 на чл.55,
процесът на репатриране се преустановява, ако водачът на неправилно паркираното
МПС дойде на място, преди поставянето на 4те сапана/колани на репатратора, в
който случай, той заплаща такса, определена в Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги такса. Регламентиран е в
т.7 редът за откарване на отстранения
автомобил със специализиран автомобил на
някой от определените за целта паркинги, както и изискване за предаване на
упълномощено лице на паркинга протокол, удостоверяващ данните на автомобила и
лицата, участващи в процеса по репатриране.. От представените по делото
доказателства се установява, че същият е бил надлежно спазен, прилагането на
оспорената по делото мярка е предприето след установяване от компетентния
полицейски служител нарушение на правилата на паркиране, обективно онагледенов
снимков материал, репатриращия екип е
действал в надлежен състав
От гледна точка на материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът съобрази следното. При липса на
изискване за писмена форма на акта за прилагане на ПАМ от вида на оспорената —
«принудително преместване на неправилно паркирано превозно средство без
знанието на собственика» фактът на нарушение от вида на изброените
в чл.171 ал.1 т.5 буква „б” от ЗДвП може да се установява с всички доказателствени средства. Страните по делото не спорят
относно мястото и начина на паркиране на л.а. на посочените дата и час—08.09.2015г, 10:40 ч.
Спорно по делото е определянето на начина на паркирането му като неправилен по
смисъла на чл.171ал.1 т.5 б.”б” ЗДвП.
Разпореждането й е извършено в съответствие с материалния
закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП,
приложима като материалноправно основание за налагане
на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на
визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност,
административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на
ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
В приетата като доказателство докладна записка е посочено
основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.6- тротоар”. От това отбелязване,
съпоставено със свидетелските показания на служителя Т. и снимковия материал, може да се изведе, че в случая процесната
ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл.
трето ЗДвП, което кореспондира с чл.57,
ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред
при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара
Загора, т.е. полицаят, наложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният върху
тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението и по-конкретно на пешеходците. При тази законова хипотеза не е
необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на паркирано превозно средство.
По така изложените съображения съдът намира за доказан
факта, послужили като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният
автомобил е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението,
с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в
съответствие със законните изисквания, съставляващи материалноправни
предпоставки за постановяването й.
Носенето на административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение на правилата по ЗДвП за паркиране не
изключва прилагането на ПАМ за същото деяние, тъй като нейното предназначение е
незабавно да преустанови извършването на това нарушение, а не да санкционира
дееца.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна,
издаването й съответства на целта на
закона - за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й.
Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 пр.четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.В.Д. с адрес ***, чрез пълномощника му адв.В.
Б. Д. от Старозагорска АК против
принудителна административна мярка — „принудително преместване на паркирано
пътно марка „ Фолксваген Голф” с рег. № СТ 3800 СН ,”, разпоредена
на 08.09.2015г от старши полицай в звено „Общинска полиция” при ОД на МВР Стара
Загора - КР.Д.СТ.. като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.