Р Е Ш Е Н И Е

№54 17.03.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. и с участието на прокурора ........................ като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ адм. дело №429 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на С.П.А. с постоянен адрес:*** против мълчалив отказ на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора да се й бъде върнато свидетелството за регистрация, по повод на депозирана от жалбоподателката молба от 14.08.2015 год.

Ответникът – Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Алексияв изразява становище относно неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със молба №122800-19884/14.08.2015 год., жалбоподателката е поискала да й бъде върнато свидетелството за управление на МПС и контролния талон, тъй като е изтекъл срокът на наложеното й наказание. С писмо УРИ №122800-20601/25.08.2015 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора, жалбоподателката е уведомена, че СУМПС ще й бъде върнато след заплащане на дължимите глоби по връченото и влязло в сила наказателно постановление, съгласно чл.159, ал.2 от ЗДвП. В съдебно заседание на 15.12.2015 год., жалбоподателката чрез пълномощника си по делото адв. М., заяви, че оспорва и изричния отказ, обективиран в писмото от 25.08.2015 год.

Мълчаливият отказ подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който органът е следвало да се произнесе, т.е. до 28.09.2015 год. Жалбата е депозирана по пощата до административният орган с писмо от 28.09.2015 год., видно от приложеният пощенски плик. При изчисляването на сроковете по правилата на чл.60, ал.3 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК, е видно, че жалбата е депозирана в срок. Наред с това оспорването изхожда от притежаващо правен интерес от обжалването лице - заявител на мълчаливо отказана административна услуга. С формирания отказ се засяга правната сфера на жалбоподателката, с оглед на което за нея е налице правен интерес от оспорването му. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е допустима като подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът намира, че подадената жалба против изричния отказ на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, е неоснователна по следните съображения:

От административната преписка се установява, че на жалбоподателката е бил съставен АУАН на 04.06.2013 год. за извършено нарушение на същия ден, въз основа на който е издадено и наказателно постановление №1931/13/05.07.2013 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора. С наказателното постановление на С.А. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 ,предл. първо от същия закон и глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3, предл. първо от закона. Наказателното постановление е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила на 23.09.2013 год. При така установено е безспорно установено, че наложените административни наказания представляват изискуеми публични вземания и като такива подлежат на заплащане. Съгласно разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите от него глоби. В този смисъл е и отказът на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора. Като е постановил този свой отказ, ответника е приложил правилно материалния закон и с основание е отказал връщането на временно отнетото свидетелство за управление на МПС.

Не води до обратен извод и обстоятелството, че писмото е изпратено на посочения като постоянен адрес от страна на жалбоподателката. В депозираната й молба е посочен и друг адрес за кореспонденция. Същото би оказало значение относно правото на защита на А., във връзка с упражненото й право на жалба, респективно за срокът за обжалване на постановеният административен акт. В конкретния случай, с приемането на допустимостта на жалбата по настоящето производство и осъществения съдебен контрол е гарантирано в пълен обем правото на защита на С.А.. Това обаче не би могло да повлияе на материалната законосъобразност на оспореният административен акт. При постановяването му, административният орган действа в условията на обвързана администрация и е длъжен да откаже връщането на СУМПС, щом са налице незаплатени глоби, произтичащи от влязлото в сила наказателно постановление №1931/13 от 05.07.2013 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора. Едва след заплащането им, ще са налице материалноправните предпоставки за удовлетворяване на молбата на жалбоподателката.

При установената фактическа обстановка съдът намира, че не е налице „мълчалив отказ” на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

В конкретния случай тези материално правни предпоставки са налице – депозирана е молба от С.П.А. пред надлежния орган и същия е бил длъжен в 14-дневен срок да удовлетвори молбата или да откаже искането. В законовия срок /изтичащ на 28.08.2015 год./ органът е отказал, като е обективирал своя отказ в писмо УРИ №122800-20601/25.08.2015 год. Следователно не е налице бездействие на административният орган и не е налице формиран мълчалив отказ по депозираната молба. Кога и дали въобще този отказ е връчен е без значението за наличието или не на фикцията на мълчаливия отказ. От значение е единствено и само дали сезирания административен орган е бездействал по молбата депозирана пред него. В случая не е налице бездействие, поради което и не е налице мълчалив отказ.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административен съд Стара Загора, VІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.А. ***, против мълчалив отказ на Началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора и изричен отказ, обективиран в писмо УРИ №122800-20601/25.08.2015 год. на Началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: