Р Е Ш Е Н И Е

№ 101 05.04.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 430 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба, подадена от П.И. ***, Н.П.И. *** и Б.П.И. ***, против Заповед № 10-00-2102/ 28.09.2015г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.21, ал.1 от ЗОбС, е отчужден поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с проектна площ 676кв.м, представляващ част от заличен обект по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК: поземлен имот с идентификатор 68850.506.8700, целият с площ от 1275кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, собственост на П.И.П., Н.П.И. и Б.П.И., при определено парично обезщетение в размер на 218 900.00лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на законово регламентираните императивни изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.25, ал.2 от ЗОбС досежно съдържанието на акта. Жалбоподателите поддържат, че заповедта не съдържа фактическите основания за нейното издаване, доколкото административният орган не е конкретизирал коя от хипотезите на посочената като правно основание разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗОбС за прилагане на отчуждителната процедура, е налице. Твърдят, че в заповедта липсват мотиви, обосноваващи наличието на „обект от първостепенно значение” по см. на §1, т.6 от ДР на ЗОбС, за изграждането на който е разпоредено отчуждаването на имота. Излагат съображения че е нарушено императивното нормативно изискване по чл.21, ал.1 от ЗОбС отчуждаването да се извършва при определяне на равностойно парично обезщетение, като поддържат, че изготвената в хода на проведеното административно производство оценка на имота е занижена; несъобразена с критериите по чл.22, ал.5 от ЗОбС и несъответна на пазарната цена на имоти със сходни характеристики. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна и в условията на алтернативност - да бъде изменена в частта за определеното парично обезщетение, като бъде определено справедливо и равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че размерът на обезщетението за отчуждавания имот е определен съобразно законово регламентираните изисквания. Поддържа, че оспореният административен акт, като постановен в съответствие със закона, при наличие на нормативно установените материалноправни основания за извършеното отчуждаване и при спазване на регламентираните в ЗОбС процесуални правила, е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. В условията на алтернативност прави искане в случай, че съдът измени заповедта в частта за определеното за отчуждавания имот парично обезщетение, да определи обезщетение съгласно заключението на експертизата, което в най-голяма степен съответства на регламентираните в ЗОбС критерии.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Съгласно представените по делото нотариален акт № 49, том V, дело 3125/98г. и нотариален акт № 155, том III, рег. № 4422, дело № 468 от 2008г., жалбоподателите в настоящото производство - П.П., Н.И. и Б.И., са собственици на поземлен имот с идентификатор 68850.506.4490 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1/ 7.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1966 кв.м / а по нотариален акт – с площ от 2000кв.м./.

С обявление, публикувано в два централни и един местен ежедневник, Кметът на Община Стара Загора е уведомил заинтересованите лица за предстоящото откриване на процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди, за изграждането на обект от първостепенно значение: „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. ***, по одобрен ПУП с Решение № 1411 от 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора. В обявлението, съдържащо изискуемите по чл.25, ал.1 от ЗОбС реквизити, под № 1 е посочен определеният за отчуждаване поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с площ 676кв.м., собственост на П.П., Н.И. и Б.И.. Обявлението е било публикувано и на интернет-страницата на Община Стара Загора на 12.08.2015г. и поставено и на информационното табло в сградата на Община Стара Загора, съгласно Протокол от 12.08.2015г. Изготвена е оценка от лицензиран експерт - оценител на недвижими имоти – инж. Стоянка Николова – СД „Полиексперт СД” – Стара Загора, за определяне пазарната стойност на отчуждавания поземлен имот – собственост на жалбоподателите. Съгласно оценката, равностойното парично обезщетение за поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с площ 676кв.м, възлиза на 218 900лв.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2102 от 28.09.2015г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗОбС, във връзка с особено важен обществен интерес – изграждане на обект от първостепенно значение: „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. *** по одобрен ПУП с Решение № 1411 от 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора; Решение № 1410/ 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора за допълване на годишната програма за 2014г, раздел VIII „Общински обекти от първостепенно значение” и Решение № 1540/ 30.10.2014г. на Общински съвет - Стара Загора за предварително изпълнение на плана по проекта, е отчужден поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с проектна площ 676кв.м, представляващ част от заличен обект по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК: поземлен имот с идентификатор 68850.506.8700, целият с площ от 1275кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, собственост на П.И.П., Н.П.И. и Б.П.И., при определено парично обезщетение в размер на 218 900.00лв. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на наличието на особено важен обществен интерес от изграждането на обект от първостепенно значение - публична общинска собственост - „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул.” Цар С. *** по одобрен ПУП с Решение № 1411 от 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора, предварителното изпълнение на който е допуснато с Решение № 1540/ 30.10.2014г. на ОбС – Стара Загора, която неотложна обществена нужда от изграждането на обекта не може да бъде задоволена по друг начин, при определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот въз основа на изготвената експертна пазарна оценка.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната в Община Стара Загора отчуждителна административна преписка; в т.ч. Решение № 1411/ 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора и заверен препис - извлечение от одобреното с решението изменение на ПУП - ПР за кръстовището на бул. ”Цар С. *** – юг, с посочени о.т.; Решение № 1540 по Протокол № 37 от проведено на 30.10.2014г. заседание на ОбС - Стара Загора, с което на основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА във вр. с чл.21, ал.8 от ЗОбС, общинският съвет е разпоредил предварително изпълнение на одобрения ПУП по проект „Реконструкция на кръстовище ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. Велики” и Решение № 1410/ 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора, с което на основание чл.21, ал.1, т.12 от ЗМСМА във вр. с чл.8, ал.9, т.6 от ЗОбС, е допълнена Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2014г., раздел VIII „Общински имоти от първостепенно значение” и обектът „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. Велики”, е обявен за обект от първостепенно значение.

Приложено е Решение № 550 по Протокол № 17 от проведено на 20.12.2012г. заседание на Общински съвет - Стара Загора, съгласно което, на основание чл.23 от ЗМСМА във вр. с чл.6, ал.7 от Приложение № 2 към ЗМДТ и Заповед № РД 02-14-2021 от 14.08.2012г. на МРРБ за категоризация на общините и населените места, на територията на гр.Стара Загора са обособени пет зони.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, са допуснати, назначени и изпълнени първоначална и повторни съдебно-икономически /оценителни експертизи/. Съгласно заключението на вещото лице, изпълнило първоначалната експертиза и представеното допълнение към заключението при изслушването му в с.з., равностойното парично обезщетение за отчуждения с обжалваната заповед имот възлиза на 237 100лв. За изготвяне на заключението и определянето на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот вещото лице е използвало два пазарни аналога т.е пазарните цени на два имота със сходни характеристики по см. на §1, т.2 във вр. с т.3 от ДР на ЗОбС, при приложени корекционни коефициенти за застрояване, с оглед различията в коефициента на интензивност на застрояване на имотите, чиято пазарна стойност е приета като аналогова за определяне пазарната стойност на оценявания имот. Съгласно заключението на тройната съдебно-икономическа /оценителна/ експертиза, равностойното парично обезщетение за отчуждения имот възлиза на 236 934лв., определено при използването на три пазарни аналога т.е пазарните цени на три имота, при приложени корекционни коефициенти за застрояване и за място. Според заключението на третата експертиза равностойното парично обезщетение за имота, предмет на Заповед № 10-00-2102/ 28.09.2015г. на ВрИД Кмет на Община Стара Загора, възлиза на 236 950лв., определено на база пазарните цени на два имота със сходни характеристики по см. на §1, т.2 във вр. с т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС, при приложени корекционни коефициенти за теренен релеф и обхват на застройката.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Заповед № 10-00-2102/ 28.09.2015г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.25, ал.2 от ЗОбС административен орган – Кмета на Община Стара Загора и е постановена при наличие на нормативно установените предпоставки по чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОбС за отчуждаването на имота.

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗОбС е регламентирано че имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Съгласно ал.2 на чл.21, за изграждането и експлоатацията на обектите могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство, като части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение /чл.21, ал.3 от ЗОбС/. Следователно по аргумент от разпоредбите на чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОбС, за принудителното отчуждаване на имоти /части от имоти/ – собственост на физически лица, законът изисква кумулативното наличие на четири материалноправни предпоставки, а именно: 1) Наличие на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин; 2) Влязъл в сила ПУП /респ. влязло в сила разпореждане за допускане на неговото предварително изпълнение/, съгласно предвижданията на който ПУП имотът /или част от имота/ да е отреден за изграждането на обект – публична общинска собственост; 3) Имотът, отреден за съответното мероприятие, да е собственост на физическо или юридическо лице и да е непосредствено засегнат от предвиденото строителство и 4) От остатъка от имота /при отчуждаване на част от имот/ да може да се образува УПИ в съответствие с изискванията, определени в ЗУТ, съобразно вида, местонахождението и предназначението на имота.

От представените и приети доказателства по делото безспорно се установява, че в случая е осъществен правопораждащия фактически състав, обуславящ правомощието на Кмета на общината да издаде заповед за отчуждаване – налице е Подробен устройствен план – изменение на План за регулация за кръстовището на бул. ”Цар С. ***- юг, одобрен с Решение № 1411 по Протокол № 35 от проведено на 31.07.2014г. заседание на Общински съвет - Стара Загора, съгласно предвижданията на който ПУП отчуждаваната част от имота на жалбоподателите е отреден за публично мероприятие на община Стара Загора - изграждане на „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. *** - обект публична общинска собственост, съгласно одобреното изменение на ПР. Частта от имота /част от заличен обект по КККР - поземлен имот с идентификатор 68850.506.8700, гр. Стара Загора/, собственост на П.П., Н.И. и Б.И., се засяга непосредствено от предвиденото строителство и от остатъка на имота /с проектна площ 599в.м/, може да се обособи УПИ, съгласно изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ. Реализирането обекта – „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. ***, като обект - публична общинска собственост, очевидно е насочено към задоволяване на общинска нужда. Предвиденият за изграждане обект е обект от първостепенно значение по см. на §1, т.6 от ДР на ЗОбС, тъй като същият е включен в раздел VIII „Общински обекти от първостепенно значение” от Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2014г. и е обявен за обект от първостепенно значение съгласно Решение № 1410/ 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора. С Решение № 1540/ 30.10.2014г. на Общински съвет - Стара Загора е допуснато предварително изпълнение на одобрения ПУП, като по делото няма данни, нито се твърди от жалбоподателите, това решение да е било обжалвано, поради което съдът приема, че разпореждането за предварително изпълнение на плана е влязло в сила. При наличието на влязъл в сила ПУП /влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение/, предвиждащ изграждането на обект – публична общинска собственост, при засягане на част от имота – собственост на жалбоподателите, очевидно е, че реализирането на общинското мероприятие няма как да бъде осъществено без да бъде отчуждена засегнатата от предвидения за изграждане обект част от поземлен имот с идентификатор 68850.506.8700, гр. Стара Загора.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и при наличие на законово регламентираните предпоставки за разпореденото отчуждаване.

При издаването на обжалваната Заповед №10-00-2102/ 28.09.2015г. на ВрИД Кмет на Община Стара Загора, е спазена нормативно регламентираната процедура за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост. Административното производство е започнало при наличието на влязъл в сила и подлежащ на изпълнение ПУП - ПР, одобрен с Решение № 1411/ 31.07.2014 г. на Общински съвет - Стара Загора, предвиждащ отреждането на отчуждаваната част от имота за публично мероприятие на Община Стара Загора – за изграждане на обект „Кръстовище на ул. ”Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. ***, определен и обявен като обект от първостепенно значение – публична общинска собственост с Решение № 1410/ 31.07.2014г. на Общински съвет - Стара Загора. За определяне на равностойното парично обезщетение за предвидения за отчуждаване поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с площ 676кв.м, представляващ част от заличен обект по КККР - поземлен имот с идентификатор 68850.506.8700, е възложено извършването на оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти. От представените и приети доказателства по делото е видно, че в изпълнение на изискванията по чл.25, ал.1 от ЗОбС, Кметът на Община Стара Загора е публикувал обявление в два централни и един местен ежедневник, с което е уведомил собствениците на засегнатите имоти за предстоящото отчуждаване. Обявлението има нормативно регламентираното съдържание - посочени са предназначението на имотите съобразно отреждането по одобрения ПУП /попадащи в територия, отредена за реализацията на обект „Кръстовище на ул. „Капитан Петко Войвода” и бул. ”Цар С. ***/; основанието за отчуждаването /”изграждане на обект, публична общинска собственост, за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин”/; вида, местонахождението, размера и собствениците на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени и размера на дължимото се парично обезщетение. Копие от обявлението е поставено на информационното табло в сградата на Община Стара Загора. Обявлението е публикувано и на интернет страницата на Община Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл.25, ал.2 от ЗОбС и чл.59 от АПК реквизити. В съдържанието на обжалваната заповед изрично са посочени фактическото и правното основание за отчуждаването; предназначението и размера на отчуждаваната част от имота; местонахождението и собствениците на имота; размера на обезщетението; търговската банка, в която ще се внесе обезщетението и изискванията за изплащане на обезщетението на правоимащите. Индивидуализиран е отчуждаваният имот чрез посочване на неговия проектен идентификатор, проектна площ и граници. Неоснователно е поддържаното в жалбата оплакване, че в заповедта не е конкретизирана коя от двете хипотези, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗОбС, в случая е приложена – хипотезата на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект – публична общинска собственост или на одобрен устройствен план, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение. Съдът намира че посочването в обстоятелствената част на заповедта, че отчуждаването се извършва въз основа Подробен устройствен план - ПР, одобрен с Решение № 1411 от 31.07.2014г. на ОбС - Стара Загора, предвиждащ изграждане на обект от първостепенно значение, публична общинска собственост и че с Решение № 1540/ 30.10.2014г. на ОбС - Стара Загора е допуснато предварително изпълнение на плана, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава както наличието на правнорелевантните по чл.21, ал.1 от ЗОбС факти, така и правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие. След като заповедта е мотивирана с посочване на обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за издаването й, следва да се приеме, че са изпълнени законово установените изисквания по чл.25, ал.2 от ЗОбС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповедта в частта й, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за извършеното отчуждаване, е издадена при неспазване на императивната разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗОбС за равностойно парично обезщетение, определено съгласно изискванията на чл. 22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.1 и т.2 вр. с т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС. Съображенията за това са следните:

От представената административна преписка по издаването на оспорения акт и от посочването в обжалваната заповед е видно, че стойността на дължимото се за отчуждавания имот парично обезщетение, е определена въз основа на оценка на лицензиран експерт - оценител на недвижими имоти – инж. Стоянка Николова – СД „Полиексперт СД” – Стара Загора. Съдът намира, че изготвената за нуждите на производството по отчуждаване оценка, е необоснована. Определянето на пазарната стойност на отчуждавания имот по сравнителния метод, е извършено въз основа на три възмездни разпореждания, посочени като пазарни аналози, които имат за предмет имоти, приети като такива със сходни характеристики. С Решение № 550 по Протокол № 17 от проведено на 20.12.2012г. заседание на Общински съвет - Стара Загора, на основание чл.23 от ЗМСМА във вр. с чл.6, ал.7 от Приложение № 2 към ЗМДТ и Заповед №РД 02-14-2021 от 14.08.2012г. на МРРБ, на територията на гр. Стара Загора са обособени пет ценови зони. В случая една от приетите от експерта - оценител сделки – пазарни аналози, се отнася за имот, находящ се в различна ценова зона от оценявания отчуждаван имот, с различно предназначение и с различни устройствени показатели на устройство и застрояване. Тази възприета като пазарен аналог сделка не отговаря на изискванията на § 1, т.2 от ДР на ЗОбС, тъй като няма за предмет имот със сходни характеристики, находящ се в близост до отчуждавания имот, по см. на чл.22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС. Ето защо заключението по тази оценка не може да бъде прието като такова за определяне на цената на отчуждавания имот и на дължимото се равностойно парично обезщетение.

По своята правна същност отчуждаването на недвижими имоти – частна собственост на физически и юридически лица, по реда и при условията на ЗОбС, представлява една принудителна административна продажба. Изхождайки от нормата на чл.21, ал.1 от ЗОбС и от един от основните принципи, регламентиран в чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария, за това принудително „изкупуване” собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. Разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС регламентира начина на определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждаваните имоти /части от имоти/, а именно съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 от ЗОбС и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съответно в легалните дефиниции по §1, т.2, т.3, т.7 и т.8 от ДР на ЗОбС, е определен смисълът, който законодателят е вложил в понятията „пазарни цени на имоти със сходни характеристики”; „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот”; „равностойни имоти” и „имоти с близки показатели на устройство и застрояване”. Въз основа на посочените законови разпоредби следва да се приеме, че за определяне на "равностойното парично обезщетение" в съответствие с изискванията на чл.22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС, като пазарни аналози могат да служат само сделки с имоти, отговарящи на следните характеристики: 1. възмездни сделки - покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота; 2. имотите – предмет на сделките, да са в близост до отчуждавания имот, като за урбанизираните територии това означава имотите да попадат в една и съща ценова зона с отчуждавания имот /§1, т.3 от ДР на ЗОбС/; 3. имотите - предмет на сделките, да които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение с това на отчуждавания имот /преди влизането в сила на ПУП, във връзка с прилагането на който се извършва отчуждаването/; да притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот.

Във връзка с направеното от жалбоподателите оплакване за допуснато нарушение на изискването по чл.21, ал.1 от ЗОбС отчуждаването да се извършва при определяне на “равностойно парично обезщетение”, основаващо се на възражението, че определеното им обезщетение е несправедливо, като несъответстващо на пазарната стойност на имота, са допуснати и назначени съдебно-икономически /оценителни/ експертизи.

В контекста на посочената по-горе нормативна регламентация и в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, съдът обсъди заключенията на приетите по делото първоначална и повторни съдебно-оценителни експертизи, заедно с другите приети по делото доказателства, и приема следното: Съдът не кредитира заключението на тройната съдебно-икономическа /оценителна/ експертиза, по съображения, идентични с тези относно невъзприемането на оценката, изготвена в хода на проведеното административно производство - една от приетите от вещите лица сделки – пазарни аналози, се отнася за имот, находящ се в различна ценова зона от оценявания отчуждаван имот, с различно предназначение и различни устройствени показатели на устройство и застрояване. Тази възприета като пазарен аналог сделка не отговаря на изискванията на закона, тъй като няма за предмет имот със сходни характеристики, находящ се в близост до отчуждавания имот, по см. на чл.22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС и следователно не може да бъде приета като такова за определяне на цената на отчуждавания имот и на дължимото се равностойно парично обезщетение. Съдът не кредитира и заключението на първоначалната експертиза. Действително за изготвяне на заключението и определянето на равностойното парично обезщетение за отчуждавания имот, вещото лице е използвало два пазарни аналога т.е пазарните цени на два имота със сходни характеристики по см. на §1, т.2 във вр. с т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС, но съдът не възприема приложените от експерта корекционни коефициенти за застрояване, доколкото както за аналоговите имоти, така и за оценявания имот, по ПУП устройствения показател „плътност на застрояване” е един и същ. Различният коефициент на интензивност на застрояването на единия от аналоговите имоти спрямо оценявания имот не може да обоснове прилагането на определените от вещото лице корекционни коефициенти.

Съдът приема, че определянето на равностойното парично обезщетение за отчуждения с оспорената заповед поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с площ 676кв.м, следва да се извърши въз основа на заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Г.И.. Това заключение, с което е определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот в размер на 236 950лв., неоспорено от страните по делото, съдът кредитира като компетентно, обективно и обосновано, изготвено въз основа на събран, обработен и обстойно преценен сравнителен материал. Както вече беше посочено разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС, по императивен начин регламентира начина, критериите и изискванията за определяне цената на отчуждавания имот за определяне на равностойното парично обезщетение. Видно от констативно-съобразителната част на приетото като доказателство по делото заключение на експертизата, същото се основава на данни, отговарящи на допустимите от §1, т.1 – т.3 от ДР на ЗОбС източници на информация, като предмет на експертно изследване като пазарни аналози са възмездни разпореждания с имоти, в близост до отчуждавания имот по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОбС т.е в една и съща ценова зона с отчуждавания имот; със сходни характеристики, устройствен статут и показатели от гл. на конкретно предназначение, характер на застрояване, плътност на застрояване и установен начин на трайно ползване. С оглед на което съдът намира, че приетите от вещото лице пазарни цени на имоти със сходни характеристики като база за определяне на пазарната оценка на отчуждавания имот и съотв. на следващото се за отчуждаването равностойно парично обезщетение имоти, отговарят на изискванията на чл.22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.2 във вр. с т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС. Пазарната стойност /цената/ на отчуждавания имот е определена като средно аритметична стойност на пазарните цени на имотите – предмет на аналоговите разпореждания, при приложени корекционни коефициенти с оглед специфични характеристики на аналоговите имоти, от значение за реализирането им на свободния пазар на недвижимите имоти.

По изложените съображения съдът приема, че равностойното парично обезщетение по см. на чл.21, ал.1 във вр. с чл.22, ал.5 от ЗОбС за отчуждения поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706, собственост на П.П., Н.И. и Б.И., следва да бъде в размер на определената съгласно възприетото от съда заключение на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза пазарна стойност /пазарна цена/ на имота – 236 950лв. Съдът приема и че това е справедливото парично обезщетение за отчуждавания недвижим имот. Действително, отчуждаването на имоти – собственост на физически и юридически лица, за държавни и общински нужди, представлява едно „принудително изкупуване на собствеността”, което се извършва независимо от волята /съгласието/ на собственика/. Неоснователно е обаче възражението на жалбоподателите, че с оглед на това принудително отнемане на собствеността, определянето на справедливо обезщетение за отчуждавания имот изисква и съобразяване на стойността на нуждата, за която се отчуждава имотът и че общественият интерес също следва да намери стойностно изражение. Съгласно чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария и нормативната регламентация по ЗОбС и ЗДС, при принудително отчуждаване собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение. Съответно законово е дефинирано съдържанието на понятието „равностойно парично обезщетяване”, като са регламентирани критериите и начина за неговото определяне. В този смисъл справедливо обезщетение при отчуждаването на имоти би било това обезщетение, което представлява паричен еквивалент на цената на отчуждавания имот, определена по реда и при спазване на изискванията на съответния закон. В случая приложимият закон /Законът за общинската собственост/, не предвижда като критерии за определяне цената на отчуждавания имот „стойността” на нуждата, обусловена от значимостта на обществения интерес, във връзка с който се извършва отчуждаването. Да се приеме, че определящо за паричната стойност на отчуждавания имот, е значимостта на обществената нужда и обществения интерес, за които се извършва отчуждаването, би означавало не само да се определи неравностойно спрямо действителната пазарна цена на имота обезщетение, но и би създало условия за превръщането на обезщетението като средство за неоснователно обогатяване, което явно не кореспондира с прилагането на принципа на справедливостта.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт в частта за определената стойност на дължимото се парично обезщетение за отчуждавания имот, е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискванията на чл.21, ал.1 във връзка с чл.22, ал.5 от ЗОбС във вр. с §1, т.2, т.3 и т.8 от ДР на ЗОбС. Заповед № 10-00-2102/ 28.09.2015г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора, в тази й част следва да бъде изменена, като се увеличи размера на определеното на П.П., Н.И. и Б.И. парично обезщетение за отчуждавания от тях поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706, от 218 900.00лв. на 236 950.00лв.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателите за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора бъде осъдена да заплати на П.П., Н.И. и Б.И. общо сумата от 2 042лв., представляваща 15лв. платени държавни такси; 1 227лв. - внесени възнаграждения за вещи лица и 800лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба, подадена от П.И. ***, Н.П.И. *** и Б.П.И. ***, Заповед № 10-00-2102/ 28.09.2015г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.21, ал.1 от ЗОбС, е отчужден поземлен имот с проектен идентификатор 68850.506.8706 с проектна площ 676кв.м, представляващ част от заличен обект по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК: поземлен имот с идентификатор 68850.506.8700, целият с площ от 1275кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, собственост на П.И.П., Н.П.И. и Б.П.И., в частта за определеното парично обезщетение, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за отчуждавания имот от 218 900.00лв. /двеста и осемнадесет хиляди и деветстотин лева/ на 236 950 лв. /двеста тридесет и шест хиляди и деветстотин и петдесет лева/.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА да заплати на П.И. ***, ЕГН **********, Н.П.И. ***, ЕГН ********** и Б.П.И. ***, ЕГН **********, общо сумата от 2 042лв. /две хиляди и четиридесет и два лева/, представляваща направените от жалбоподателите по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

СЪДИЯ: