Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277
06.01.2016г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІII
състав, в публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 439
по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Овергаз мрежи”АД със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Филип Кутев”№ 5, представлявано от
Изпълнителния директор Иван Чолаков, против Заповед № ДК -19-СЗ-5/ 08.10.2015г.
на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол” /РОНСК/ към
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Югоизточен
район, с която на основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 от ЗУТ, е забранено
ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: ”Разпределителен газопровод по
ул.”Георги Бенев” от В10-47 до В10-19 и по ул.”Ал.Екзарх” от В10-19 до В10-21 с
газопроводни отклонения до ул.”Г.Бенев” и ул.”Ал.Екзарх”, собственост на „Овергаз
Мрежи”АД. В жалбата
се твърди, че заповедта е незаконосъобразна на основание чл.146, т.1, т.2, т.3,
т.4 и т.5 от АПК, без обаче да са изложени конкретни доводи по наведеното
твърдение. Направено е искане за отмяна
на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – Началник на РОНСК към
РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в
съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 18.09.2015г. работна група, включваща служители от РО НСК Стара Загора при РДНСК – Югоизточен
район, е извършила
проверка на строеж: ”Разпределителен газопровод по ул.”Георги Бенев” от
В10-47 до В10-19 и по ул.”Ал.Екзарх” от В10-19 до В10-21 с газопроводни
отклонения до ул.”Г.Бенев” № 4,4А и до ул.”Ал.Екзарх” № 5”, намиращ се в
гр.Стара Загора с административен адрес ул.”Г.Бенев” и ул.”Ал.Екзарх”. При проверката е установено, че строежът представлява подобект от
строеж „Газификация на гр.Стара Загора”. Възложител на строежа е „Овергаз
мрежи” АД. Издадено е разрешение за строеж № РС-И1136/ 10.12.2004г. от Община
Стара Загора и са съставени акт обр.15 от 22.04.2009г. за РГ по ул.”Г.Бенев” от
В10-18 през В10-74 и ГО до ул.”Ал.Екзарх” № 1,3 и РГ от В10-19 до В10-21 и ГО
до ул.”Ал.Екзарх”№5, и акт обр.15 от 22.04.2009г. за РГ по ул.”Г.Бенев” от
В10-47 до В10-18 и ГО до ул.”Г.Бенев” № 12,12А; 10А; 8,10; 6,8А; 4,4А;
ул.”Г.Бенев” №2 и ул.”Ал.Екзарх”№ 2. Сключени са договори за присъединяване №
4712/ 07.08.2008г. за абонат на ул.”Г.Бенев” №4 и № 5246/ 20.03.2009г. за
абонат на ул.”Ал.Екзарх” №2 като за абоната на ул.”Г.Бенев”№ 4 е издадена
фактура № 7119640869/ 31.08.2015г. за консумиран природен газ за мес.август
2015г. на стойност 18,23лв., отчетено ново показание – разходомер-4434г. При
проверката на 16.09.2015г. /КП № 1033 от 16.09.2015г. на РО НСК Стара Загора/
отчетено показание на разходомера 4450. За абоната на ул.”Ал.Екзарх” № 5 е
издадена фактура № 71196411212/ 31.08.2015г. за консумран природен газ за
мес.август 2015г. на стойност 26,58лв., отчетено ново показание разходомер –
4154. При проверката на 16.09.2015г. /КП № 1033 от 16.09.2015г. на РО НСК Стара
Загора/ отчетено показание на разходомер 4168. Строежът е втора категория, съгласно чл.137, ал.1, т.2, б.
“б” от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че строежът се ползва по предназначение от „Овергаз мрежи” АД за
доставка на природен газ до абонати на ул.”Г.Бенев”№ 4 и ул.”Ал.Екзарх” № 5,
без да е въведен в експлоатация с разрешение за ползване, издадено от ДНСК. Горепосочените обстоятелства са описани и удостоверени в Констативен
акт № 11/ 18.09.2015г. Посочения констативен
акт е съставен в отсъствието на
представител на „Овергаз мрежи”АД, като препис от същия е изпратен на адреса на
управление на дружеството и видно от приложеното към делото известие за
доставяне /лист 36/ е бил получен на 25.09.2015. В
законово установения седмодневен срок е подадено възражение от „Овергаз мрежи”АД, но същото е прието за
неоснователно от административния орган, тъй като в него не се сочат
обстоятелства, нито са представени доказателства, оборващи направените от
служителите на РО НСК Стара Загора констатации.
Въз основа на съставения констативен акт е издадена оспорената
Заповед № ДК-19-СЗ-5/ 08.10.2015г. на
Началника на РОНСК Стара Загора към РДНСК – Югоизточен район, с която, на основание чл.222, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр. с чл.178,
ал.5 от ЗУТ, е забранено
ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „”Разпределителен
газопровод по ул.”Георги Бенев” от В10-47 до В10-19 и по ул.”Ал.Екзарх” от
В10-19 до В10-21 с газопроводни отклонения до ул.”Г.Бенев” и ул.”Ал.Екзарх”,
собственост на „Овергаз Мрежи”АД. От фактическа страна обжалваният
административен акт се обосновава с наличието на строеж от втора категория, съгласно чл.137, ал.1,
т.2, б.”б” от ЗУТ и чл.4, ал.2, т.6 от
Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, който в периода мес. Август –
16.09.2015г. се
ползва от
възложителя „Овергаз мрежи”АД без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред – с издаване на
разрешение за ползване от началника на ДНСК или упълномощено от него лице.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Оспорването, като направено в законово установения срок,
от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от
АПК, намира жалбата за неоснователна.
Заповед № ДК-19-СЗ-5/ 08.10.2015г. е издадена и
подписана от на
Началника на РО НСК Стара Загора към РДНСК – Югоизточен район. Съгласно
разпоредбите на чл.222, ал.1, т.6 във вр. с чл.178, ал.5 от ЗУТ /посочени като
правно основание на оспорения административен акт/, заповедите, с които се
забранява ползването на строежи невъведени в експлоатация от компетентните
органи, се издават от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно
лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД – 13 – 180/ 11.08.2014г. от
която е видно, че Началникът на ДНСК е делегирал правомощията си по чл. 222,
ал.1, т.6 и чл.178, ал.5 от ЗУТ – да забраняват ползването на строежи или на
части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред, на
началниците на Регионални отдели „Национален строителен контрол” към
Регионалните дирекции за национален строителен контрол /т.5 от заповедта/.
Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган съобразно делегираните му правомощия.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
всички изискуеми съгласно АПК реквизити. Заповедта съдържа както правното, така
и фактическото основание за нейното издаване. Посочването на
правно-релевантните за наличието на хипотезите на чл.178, ал.5 от ЗУТ факти, а
именно извършен строеж /описан подробно в заповедта от гл.т. на неговия вид,
начин на изпълнение, местонахождение и възложител/, който се използва по предназначение,
без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред /чрез издаване на разрешение за ползване от
началника на ДНСК или упълномощено от него лице, съгласно чл.177, ал.2 от ЗУТ/,
са необходимите и достатъчни мотиви - други фактически основания, освен
съдържащите се в хипотезата на визираната норма административният орган няма
задължение да излага. След
като административният орган е мотивирал заповедта
с обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираните предпоставки за издаването й при
упражняването на правомощието по чл.222, ал.1, т.6 във вр. с чл.178, ал.5 от
ЗУТ, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед № ДК-19-СЗ-5/ 08.10.2015г. е издадена и при
спазване на административно-производствените правила, регламентирани в
специалните норми на ЗУТ, относими към процесния казус. Административното производство е образувано
на основание Констативен акт № 11/ 18.09.2015г., съставен и подписани от
длъжностни лица от администрацията на органа, осъществяващ контрол по
строителството. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните
факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно
основание за издаване на заповед за забрана ползването на строежа. Независимо,
че при извършването на проверката не е присъствал представител на дружеството –
жалбоподател, същото е било уведомено за започналата процедура, с връчването на
съставения констативен акт, и за възможността да упражни правата, които има в качеството си на страна в
административното производство, в т.ч.
правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица
обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Жалбоподателят е
упражнил правото си да подаде възражение, което е разгледано от
административния орган, но е оставено без уважение с мотиви, че не са представени
доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация по законоустановения
ред.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че при издаването на оспорената заповед на са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не
е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Обжалваната заповед на началника на РОНСК Стара
Загора при РДНСК – Югоизточен район е постановена и в съответствие с
материалноправните разпоредби, на които се основава.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Според чл.178, ал.5 от
ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта, Началникът на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице въз основа на констативен акт забранява с мотивирана заповед
ползването на такива строежи. Следователно за да бъде издадена заповед по реда
на чл.178, ал.5 от ЗУТ е необходимо да са налице следните материалноправни
предпоставки: строеж, за ползването на който се изисква да бъде въведен в
експлоатация, да няма издадено такова разрешение и строежът реално да се ползва.
Видно от констативния акт, въз основа на който е
издадена оспорената заповед, процесният строеж се ползва по предназначение от
„Овергаз мрежи”АД – за доставка на природен газ до абонати на ул.”Г.Бенев”№ 4 и
ул.”Ал.Екзарх” № 5, без да е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване,
издадено от ДНСК. Посоченият констативен акт е официален удостоверителен
документ, чиято истинност не е оспорена от жалбоподателя в производство по реда
на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Като официален свидетелстващ документ
констативният акт има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им
чрез съответните доказателства. Въпреки дадените със съдебно разпореждане от
05.11.2015г. указания на жалбоподателя, относно разпределението на
доказателствената тежест, в хода на съдебното производство не бяха ангажираха
доказателства, които да оборят направените от административния орган
констатации.
Несъмнено процесния строеж е такъв от втора
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.2, б.”б” от ЗУТ и чл.4, ал.2, т.6 от
Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Ето
защо, правилно административният орган е приел, че той подлежи на въвеждане в
експлоатация по реда на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. По делото не съществува спор /видно
от твърденията в жалбата/ и относно останалите релевантни факти, че строежа се
ползва по предназначение /доставяне на природен газ на клиенти на дружеството/ и
не е издадено разрешение за ползване от органите на ДНСК. В случая юридическите
факти, с които правната норма свързва постановяване на заповед по чл.178, ал.5
от ЗУТ са били налице към момента на издаване на оспорения административен акт.
Предвид доказаното съществуване на изложените като мотиви в оспорения акт
релевантни юридически факти, субсумиращи се в посоченото от административния
орган правно основание, заповедта се
явява постановена при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава; при спазване на административно-производствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв, определено
съобразно чл.8 във връзка с чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Овергаз мрежи”АД със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Филип Кутев”№ 5, представлявано от
Изпълнителния директор Иван Чолаков, против Заповед № ДК -19-СЗ-5/ 08.10.2015г.
на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол” към Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район, с която на
основание чл.178, ал.5 и чл.222, ал.1, т.6 от ЗУТ, е забранено
ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: ”Разпределителен газопровод по
ул.”Георги Бенев” от В10-47 до В10-19 и по ул.”Ал.Екзарх” от В10-19 до В10-21 с
газопроводни отклонения до ул.”Г.Бенев” и ул.”Ал.Екзарх”, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Овергаз мрежи”АД с ЕИК 130533432, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Филип Кутев”№ 5, представлявано от
Изпълнителния директор Иван Чолаков, да заплати на Регионален
отдел „Национален строителен контрол” към Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Югоизточен район сумата от 600 /шестстотин / лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: