Р Е Ш Е Н И Е

№ 274 06.01.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М.

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 447 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.П.И. ***, уточнена с допълнителна молба вх. № 3628/ 12.11.2015г., против Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г. и Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г., издадени от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърдени с Решение № 40122/ 23.09.2015г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г. и Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г., по съображения за издаването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че доколкото с Експертно решение на ТЕЛК й е призната 54 % трайно намалена работоспособност, с начална дата на инвалидизиране 02.04.2008г., неправилно и незаконосъобразно при определяне размера на задълженията й за данък върху превозните средства за периода 2009г. – 2013г. и за данък върху недвижимите имоти за 2013г., не е отчетено това обстоятелство като основание за ползване на предвидените в ЗМДТ данъчни облекчения. Твърди, че своевременно и по надлежния ред е заявила правото си на освобождаване от заплащане на данък и ползване на данъчни облекчения пред приходната администрация на Община Стара Загора, с прилагане на съответните документи. Направено искане за отмяна на оспорените АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г., като незаконосъобразни.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че доколкото към датата на издаване на оспорените актове за установяване на задължение по декларация Д.И. не е предявила по регламентирания в ЗМДТ ред правото си за освобождаване от заплащането на данкък върху превозните средства респ. за ползването на данъчни облекчения при облагането с данък върху недвижимите имоти, обжалваните АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. са постановени в съответствие и при правилно приложение на закона.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 02354 04482 от 11.06.1999г., жалбоподателката в настоящото производство – Д.П.И., е декларирала придобиване собствеността върху недвижим имот – жилище, с административен адрес гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, бл. 65, вх. „Б”, ет.6, апартамент 52. С декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, подадена в Община Стара Загора с вх. рег. № 03-9696/ 08.08.2005г., Д.И. е декларирала придобит от нея чрез покупко-продажба автомобил - марка „Пежо”, модел 306, рег.№ СТ0236НН.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора, е констатирано, че Д.И. има задължения към бюджета на Община Стара Загора, както следва: 1. за декларирания с декларация вх. № 0235404482/ 11.06.1999г. недвижим имот – жилище, находящо се гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, бл. 65, вх. „Б”, ет.6, ап.52 – задължение за данък върху недвижимите имоти за 2013г. на основание чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ, който не е заплатен в предвидените в чл.28, ал.1 от ЗМДТ и в чл.11, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територията на община Стара Загора срокове и задължение за същия период за такса за битови отпадъци на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ за предоставени услуги по чл.62 от ЗМДТ, незаплатено в регламентираните срокове по Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Стара Загора и 2. задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил „Пежо 306”, рег. № СТ0236НН за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., на основание чл.52, ал.1 от ЗМДТ, определен въз основа на подадената декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ и Раздел ІV от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци на територия на община Стара Загора, които не са заплатени в предвидените по чл.60, ал.1 от ЗМДТ срокове. С оглед на констатираните задължения на лицето за данък върху превозните средства, за данък върху недвижимите имоти и за ТБО, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, са издадени Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г. и Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г. от Динко Георгиев на длъжност старши инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. С АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. е установен и определен размера на задълженията на Д.И. за 2013г. за данък върху недвижими имоти и за такса за битови отпадъци за притежавания от нея недвижим жилищен имот и лихвите за просрочие, изчислени към 13.05.2014г., както следва: данък върху недвижимите имоти за 2013г. в размер на 30.61лв. /главница/ и лихва в размер на 2.18лв. и такса за битови отпадъци за 2013г. в размер на 58.77лв. /главница/ и лихва в размер 4.17лв. или установени задължения общо в размер на 95.73лв., от които 89.38лв. главница и лихви в размер на 6.35лв. С АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. е определен размера на задълженията за данък върху превозните средства по периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 13.05.2014г. за лек автомобил марка „Пежо 306” с рег. № СТ0236НН, както следва: данък върху превозни средства за 2009г. в размер на 30.60лв. и лихва за просрочие в размер на 15.51лв.; данък върху превозни средства за 2010г. в размер на 45.90лв. и лихва за просрочие в размер на 18.19лв.; данък върху превозни средства за 2011г. в размер на 30.60лв. и лихва за просрочие в размер на 8.47лв.; данък върху превозни средства за 2012г. в размер на 30.60лв. и лихва за просрочие в размер на 5.30лв и данък върху превозни средства за 2013г. в размер на 30.60лв. и лихва за просрочие в размер на 2.18лв. или установени задължения общо в размер на 217.95лв., от които 168.30лв. главница и лихви в размер на 49.65лв.

На основание чл.107, ал.4 от ДОПК, АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. са оспорени от Д.И. по административен ред с подадено възражение до Началник отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора. С Решение № 40121/ 20.02.2015г. на Началник отдел „МДТ” жалбата е оставена без разглеждане. По жалба на Д. И., в производство по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.88, ал.3 от АПК, с Определение № 144/ 21.07.2015г. по адм. дело № 99/ 2015г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно Решение № 40121/ 20.02.2015г. на Началник отдел „МДТ” при Община Стара Загора. След връщане на преписката за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от Д.И. жалба вх. № 10-84-929/ 05.12.2014г., с Решение № 40122/ 23.09.2015г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора са потвърдени изцяло обжалваните АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. От фактическа страна в решението е прието, че доколкото задълженото лице до 12.06.2014г. не е предявило по надлежния ред правото си да бъде освободено от заплащане на данък респ. да ползва данъчни облекчения при облагането, чрез деклариране на съответното обстоятелство /установена с ЕР на ТЕЛК трайно намалена работоспособност/, за периодите преди 2014г. дължи заплащане на данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства в пълен размер. С оглед на което е мотивиран извод, че установените с АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. задължения на Д.И. ***, са правилно определени по основание и по размер.

С вх. № ДК 54005435Б3/ 12.06.2014г. Д.И. е подала коригираща Декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, с приложени към декларацията 3 броя експертни решения на ТЕЛК – Експертно решение № 0913/ 036 от 02.04.2008г., с което Д.И. е освидетелствана с определена 50% трайно намалена работоспособност и начална дата на инвалидизиране - 02.04.2008г.; Експертно решение № 06904/ 025 от 16.03.2010г. /за преосвидетелстване/, определящо същия вид/ степен на увреждане и начална дата на инвалидността и Експертно решение № 0721/ 027 от 13.03.2013г., с което Д. И. е преосвидетелствана, с определена 54% трайно намалена работоспособност и начална дата на инвалидизиране – 02.04.2008г.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Деляна Величкова Маргаритова. Свидетелката твърди, че по повод пенсионирането си е поканила жалбоподателката Д.И. на кафе, да се почерпят. Свидетелката не помни точната дата и месец, на която са се срещнали с Д. И., като заявява, че се е пенсионирала на 20.10.2011г. Понеже Д.И. си била забравила очилата, помолила св. Маргаритова да попълни някакъв документ, който след това И. отишла да подаде. Свидетелката не си спомня какъв е бил документът, който е попълнила, нито какво е било неговото съдържание, а единствено че е бил във връзка със здравословен проблем на Д. И.. Свидетелката заявява че не е присъствала при подаването на документите от Д. И., а е останала да я изчака в кафето.

Представени и приети като доказателства са и Справка за задължения за имот, находящ се гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, бл. 65, вх. „Б”, ет.6, апартамент 52 и за МПС „Пежо 306”, рег.№ СТ0236НН, собственост на Д.И., както и документи, удостоверяващи преминаването на автомобила на годишни технически прегледи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорените АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против актове, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата неоснователна.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти, за данък върху превозните средства и за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и т.5 и чл.6, ал.1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ, за ДПИ и за ТБО. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти, за данък върху превозните средства и за такса за битови отпадъци приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г. и Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г. са издадени от длъжностно лице на длъжност „старши инспектор” в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно обжалваните АУЗД са издадени от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Оспорените актове за установяване на задължение по декларация са постановени в предписаната от закона форма и съдържат всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като са обосновани в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалваните АУЗД, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. са издадени в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По отношение на Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г.

Съгласно чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл.62 от ЗМДТ е предвидено, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижими имот. В случа от фактическа страна по делото не е спорно, че жалбоподателката Д.И. е собственик на недвижим имот – жилище, с административен адрес гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, бл. 65, вх. „Б”, ет.6, апартамент 52, деклариран от нея в Община Стара Загора с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 0235404482/ 11.06.1999г. Следователно Д.И. има качество на задължено по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ лице и субект на задълженията по чл.10 и по чл.62 от ЗМДТ за заплащане на ДНИ и ТБО за притежавания от нея недвижим имот.

От фактическа страна по делото жалбоподателката не оспорва наличието на материалноправно основание за заплащане на ТБО за имота за периода на 2013г., от гл. т. на реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от Община Стара Загора и определения размер на дължимата се ТБО за имота за 2013г. съгласно АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. Спорният въпрос се свежда до това, дали при определяне размера на задължението за ДНИ за 2013г. за притежавания от Д.И. недвижим имот, органът по приходите е съобразил правото на жалбоподателката да ползва данъчно облекчение по чл. 25, ал.2 от ЗМДТ.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗМДТ за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление. В случая в подадената в Община Стара Загора декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 0235404482/ 11.06.1999г. /л.46 и сл. по делото/, собственият на жалбоподателката имот, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, бл. 65, вх. „Б”, ет.6, апартамент 52, е деклариран като основно жилище на данъчно задълженото лице Д.П.И.. От представените и приети като доказателства Експертни решения на ТЕЛК – ЕР № 0913/ 036 от 02.04.2008г., ЕР № 06904/ 025 от 16.03.2010г. и ЕР № 0721/ 027 от 13.03.2013г. е видно, че Д.И. е освидетелствана като лице с трайно намалена работоспособност, при първоначално определена 50% трайно намалена работоспособност и начална дата на инвалидизиране - 02.04.2008г., впоследствие преосвидетелствана с определена 54% трайно намалена работоспособност. Следователно жалбоподателката Д.И. попада в кръга на лицата, имащи право да ползват данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ при облагането с данък върху недвижимите имоти за притежавания от нея недвижим имот – основно жилище.

С разпоредбата на чл.27 от ЗМДТ е предвидено че лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. От посочената нормативна регламентация може да се направи извод, че ползването на данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ не настъпва автоматично при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки за възникване на правото, а е необходимо това право да бъде предявено /упражнено/ по определените в закона ред и начин, чрез подаване на декларация пред органите по приходите на съответната община с прилагане на документи, удостоверяващи съществуването на обстоятелствата по чл. 25, ал.2 от ЗМДТ, като основание за ползване на данъчното облекчение.

В случая, след преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че във връзка с облагането с данък върху недвижимите имоти за 2013г., Д.И. не е предявила по предвидения в ЗМДТ ред чрез подаване на декларация в срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ пред приходната администрация на Община Стара Загора правото си за ползване на данъчно облекчение на основание чл.25, ал.2 от ЗМДТ за притежавания от нея имот – основно жилище, находящо се в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура – север”, бл. 65, вх. „Б”, ет.6, апартамент 52. Недоказано се явява твърдението на жалбоподателката, че още към края на 2011г. е подала изискуемата се декларация по чл.27 от ЗМДТ с прилагане на Експертните решения на ТЕЛК и съответно че е уведомила общинската администрация относно настъпилите промени в режима на данъчното облагане. Събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Деляна Маргаритова, установяват единствено, че към края на 2011г. свидетелката е попълнила някакви документи, свързани със здравословното състояние на Д. И., които документи И. е отишла да подаде. Доколкото свидетелката не си спомня нито какви са били попълнените от нея документи, нито какво е било тяхното съдържание; не е била очевидец нито на подаването на документите в данъчното бюро, нито на тяхното приемане от служител на Община Стара Загора, тези свидетелски показания не могат да се приемат като доказателство, че Д.И. по предвидения в чл.27 от ЗМДТ ред и съобразно законово регламентираните формални изисквания за упражняване правото за ползване на данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, чрез подаването на съответната данъчна, е предявила правото си пред приходната администрация на Община Стара Загора.

Ето защо независимо, че за данъчен период 2013г. и към момента на издаване на АУЗД № 40121/ 13.05.2014г,. са били налице обстоятелствата по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, релевиращи възникнало право на данъчно облекчение, доколкото Д.И. не е заявила и предявила това свое право по реда на чл.27 от ЗМДТ чрез подадена данъчна декларация, жалбоподателката не може да претендира ползването на данъчно облекчение при заплащането на задължението за ДНИ, установено с АУЗД № 40121/ 13.05.2014г.

Съобщаването на размера на задълженията и на сроковете за плащане, което съобщаване по правилото на чл.23 и чл.69, ал.2 от ЗМДТ се прави от общината, не е елемент от фактическия състав на задълженията за местен данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, нито е условие за настъпване на изискуемостта. Съобщението има само уведомителен характер и е с цел улесняване на задължените лица. Затова и законосъобразността на АУЗД не е обвързана от изпращането /получаването/ на такова съобщение.

По отношение на Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г.:

Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. При прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в РБългария. В случая от фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 19.07.2005г., с Договор за покупко-продажба на лек автомобил с нотариална заверка на подписите, жалбоподателката Д.И. е закупила лек автомобил марка „Пежо”, модел 306, рег.№ СТ0236НН. Автомобилът е регистриран за движение по реда и при условията на Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. С декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил вх. № 9696/ 08.08.2005г., Д.И. е декларирала автомобила в Община Стара Загора. В тази декларация /л.40 и сл. по делото/, Д. И. не е декларирала наличието на основание за освобождаване от данък върху превозните средства. Следователно жалбоподателката има качество на задължено по см. на чл. 53 от ЗМДТ лице и субект на задължението по чл.52, ал.1 от ЗМДТ за заплащане на данък върху превозните средства за притежаваното от нея МПС.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, дължи ли Д.И. заплащане на определените й с АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. задължения за данък върху превозните средства за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., с оглед правото й по чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ за освобождаване от заплащането на такъв данък.

В чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ е регламентирано че се освобождават от данък върху превозните средства леките автомобили - собственост на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW. В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателката Д.И. е лице с установена от органите на медицинската експертиза 54% трайно намалена работоспособност, като притежавания от нея лек автомобил е с характеристики /мощност и обем на двигателя/, даващи й право да бъде освободена от публичното задължение за заплащане на данъка по чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ.

Съгласно приложимите за периодите на облагането разпоредби на чл.54, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ /сега ал.6 и ал.7/, собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1, като служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Следователно за да се породи правния ефект за освобождаване на задълженото лице от заплащането на данък върху превозните средства, не е достатъчно да настъпи обстоятелство, регламентирано в закона като материалноправна предпоставка за освобождаване от данъка. Необходимо е лицето да предяви правото си на освобождаване от данък по нормативно предвидения ред - чрез подаване на декларация пред органите по приходите на съответната община с прилагане на документи, удостоверяващи съществуването на обстоятелство, регламентирано като основание за освобождаване от данъка.

В случая и по изложените по-горе съображения, касаещи облагането с ДНИ, съдът приема, че до 12.06.2014г. /когато Д.И. е подала коригираща Декларация № ДК 54005435Б3/ 12.06.2014г. по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил/, жалбоподателката не е била предявила по предвидения в ЗМДТ ред чрез подаване на съответната декларация пред приходната администрация на Община Стара Загора правото си за освобождаване от заплащане на данък върху превозните средства. След като за данъчните периоди на 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. и към момента на издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г. лицето не е било заявило правото си по реда на чл.54, ал.3 /сега ал.6/ от ЗМДТ, не може да претендира недължимост на плащането по задълженията, установени с АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. С оглед на събраните по делото доказателства /вкл. и обсъдените по-горе свидетелски показания/, недоказано се явява твърдението на Д.И., че своевременно и по надлежния ред е подала изискуемата се декларация с прилагане на Експертните решения на ТЕЛК и че е упражнила правото си по чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ за освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства. Поради което независимо че са били налице обстоятелствата, релевиращи възникнало право по чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ, доколкото Д.И. не е заявила правото си по реда и съгласно изискванията на чл.54, ал.3 от ЗМДТ /сега ал.6/, жалбоподателката не може да претендира освобождаването от заплащането на задълженията за данък върху превозните средства, установени с № 40122/ 13.05.2014г.

Във връзка с възражението на жалбоподателката за липса на съобщаване от страна на администрацията на Община Стара Загора за съществуването на задължения за данък върху превозните средства и за техния размер, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ, на която се основава това възражение, е в сила от 01.01.2015г. и съотв. не може да намери приложение за данъчните периоди, предхождащи 2015г. А и както беше посочено съобщаването на размера на задължението не е елемент от фактическия състав на самото задължение, поради което законосъобразността на АУЗД не е обвързана от изпращането на такова съобщение.

Обстоятелството, че в периода 2009г. – 2014г. притежаваното от Д.И. МПС успешно е преминавало годишен технически преглед без да е изискван документ за платен данък върху превозните средства, също е ирелевантно за дължимостта на данъка.

Неоснователно е и възражението, че независимо от датата на представяне в приходната администрация на документите, удостоверяващи призната степен на трайно намалена работоспособност, освобождаването от данък върху превозните средства по чл. 58, ал.1, т.4 от АПК съотв. ползването на данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ при облагането с данък върху недвижимите имоти, следва бъде считано от установяването на неработоспособността с експертно решение на органите на медицинската експертиза респ. от определената с това решение начална дата на инвалидността. Действително правата по чл. 58, ал.1, т.4 и чл.25, ал.2 от ЗМДТ за освобождаване от данък върху превозните средства и на данъчно облекчение при облагането с данък върху недвижимите имоти, възникват при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Но законът свързва настъпването на правните последици /освобождаване от данък и ползване на данъчното облекчение/ не с придобиването на тези права, а с тяхното упражняване /предявяване/ пред приходната администрация чрез волеизявление на правоимащото лице, обективирано в подадена от него данъчна декларация и представяне на изискуемите се документи. В този смисъл правата за освобождаване от данък и данъчни облекчения, до момента на тяхното предявяване по предвидения в ЗМДТ ред, съществуват като една правна възможност, упражняването на която зависи от волята на данъчно задълженото лице чрез декларирането на съответното обстоятелство – т.е декларирането на обстоятелствата, съставляващи материалноправни предпоставки за възникване на правата по чл. 58, ал.1, т.4 и чл.25, ал.2 от ЗМДТ, не представлява изпълнение на административно задължение, а форма на упражняване на материални административни права. Ето защо макар подаването на декларация по чл. 27 и по чл. 54, ал.3 /сега ал.6/ от ЗМДТ да не поражда правата за освобождаване от данък и за ползване на данъчни облекчения, същото се явява нормативно регламентирано условие за прилагането на правните последици, с които законът свързва упражняването на тези права. Доколкото законът обвързва освобождаването от данък върху превозните средства и ползването на данъчно облекчение при облагане с данък върху недвижимите имоти не с момента на възникването на правата, а с тяхното упражняване, предявяването на правата по предвидения ред определя и началния момент /данъчния период/, от който се прилагат съответните правни последици. В случая тези права са предявени през 2014г. и следователно не могат да доведат до освобождаване от данък и ползване на данъчни облекчения за предходни данъчни периоди.

С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г. и Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г., издадени от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърдени с Решение № 40122/ 23.09.2015г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, са законосъобразни – издадени са от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановени са в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основават и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата срещу АУЗД № 40121/ 13.05.2014г. и АУЗД № 40122/ 13.05.2014г. се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1, изр. второ и трето от ДОПК в приложимата й редакция /преди изменението ДВ бр. 94/ 2015г., в сила от 01.01.2016г./, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Доколкото делото не е с фактическа и правна сложност, на основание чл.161, ал.1, изр. второ и трето от ДОПК и при прилагането на чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Д.И. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора сумата от 100лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.И. ***, против Акт за установяване на задължение по декларация № 40121/ 13.05.2014г. и Акт за установяване на задължение по декларация № 40122/ 13.05.2014г., издадени от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърдени с Решение № 40122/ 23.09.2015г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.П.И. ***, ЕГН **********,*** сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: