Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

             №  271        08.01.2016г.      град Стара Загора

 

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

                        Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                           

 

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

 

при секретар  П.М.                                                                           и с участието  на прокурора                                                                                                като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 448 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

                        Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

 

Образувано е по жалба на Е.Ю., гражданин на Турция, ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, против Заповед УРИ: 5377з-424 от 27.10.2015г. за отнемане правото на пребиваване в РБългария на чужденец, издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 40, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е отнето правото на продължително пребиваване в РБългария на Е.Ю..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.  Жалбоподателят поддържа, че в заповедта формално е възпроизведено материалноправното основание по чл. 40, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ за прилагане на принудителната административна мярка „отнемане правото на пребиваване в РБългария на чужденец”, без да са изложени каквито и да е било съображения, обосноваващи, че представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред в страната. Твърди, че при налагането на мярката решаващият административен орган не е отчел обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, което е довело до засягане на защитени от ЕКПЧ права, в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед и на наложената с нея принудителна административна мярка.

 

                        Ответникът по жалбата – Директор на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел, на Е.Ю., гражданин на Турция, е наложена принудителна административна мярка „отнемане правото на пребиваване в РБългария на чужденец”. Излага доводи че оспорената заповед, като издадена при спазване на регламентираните изисквания за форма и съдържание и при наличие на нормативно предвидената материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието от административния орган, е правилна и законосъобразна.  

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

   Съгласно справка за лице – АИС „Български документи за самоличност”, Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/ е гражданин на Турция, нац. паспорт № U03160986/ 12.09.2011г., като лицето е със статут на продължително пребиваващ в РБългария до 03.04.2016г., категория „чужденец”, ЛНЧ**********.

   По силата на влязло в сила одобрено от съда Споразумение № 250 от 05.08.2015г. по НОХД № 1868/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/ – турски гражданин, със статут на продължително пребиваващ в РБългария, се е признал за виновен в това, че на 11.07.2015г. в землището на гр. Стара Загора е държал огнестрелно оръжие – 1 брой пистолет, марка „Макаров”, калибър 9х18мм, без фабричен номер, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

   С писмо рег. № СЗ-31-6284/ 07.10.2015г. на Директора на ТД „Национална сигурност” – Стара Загора, Областна Дирекция на МВР – Стара Загора е уведомена за постъпила информация, според която турският гражданин, със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец - Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/, ЛНЧ**********, е осъден на две години лишаване от свобода, на основание чл.339, ал.1 и чл.54 от НК, като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. Посочено е че това обстоятелство е основание за отнемане статута на пребиваване на турския гражданин, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Към писмото е приложена Справка за съдимост рег. № 3418/ 06.10.2015г. от Бюро съдимост при Районен съд – Стара Загора, за лицето Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/.

   С писмо УРИ: 537700-2511/ 12.10.2015г. на Началник група „Миграция” при ОД на МВР – Стара Загора, Е.Ю. е уведомен че започва производство за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България” по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, като на лицето е указана възможността да представи възражения, обяснения и доказателства. Писмото е получено лично от Е.Ю. като е удостоверено, че съдържанието на писмото е преведено от Сабат Шабанова Мустафова.

 

   С обжалваната Заповед УРИ: 5377з-424 от 27.10.2015г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, е отнето правото на продължително пребиваване в Република България на Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/, гражданин на Турция, нац. паспорт № U03160986, ЛНЧ**********. Заповедта е издадена на основание   чл. 40, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка е обосновано с обстоятелството, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на РБългария по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за срок от четири години, с влязло в сила Споразумение № 250/ 05.08.2015г. по НОХД № 1868/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

   По делото са представени и приети като доказателства документите съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.

 

   Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Садие Мустафова Е. и Христо Русев Василев. Съгласно показанията на свидетелката Садие Е. – съпруга на жалбоподателя, с Е.Ю. са сключили брак и повече от четири години живеят в България. Построили си къща в гр. Стара Загора, кв. „Лозенец”, а в Турция имали апартамент, който са дали под наем. Свидетелят Христо Василев – съсед на Е.Ю., заявява, че го познава от четири години. Е.Ю. има барче в квартала, събирали се, говорили си и станали приятели. Свидетелят сочи че в квартала Е.Ю. се ползва с добро име – културен, възпитан, разбран, „европеец – не е като нашите роми в Лозенец”.

 

   Към материалите по делото е приложено НОХД № 1868/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

                       

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

                        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Заповед УРИ: 5377з-424 от 27.10.2015г. за отнемане правото на пребиваване в РБългария на чужденец е издаден от материално и териториално компетентният административен орган по чл.44, ал.1 от ЗЧРБ – Директорът на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

 

   Обжалваната заповед е издадена на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, които разпоредби регламентират, че се отнема правото на пребиваване на чужденец в Република България, осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е осъществен фактическия състав чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ за налагането на принудителната административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България” по отношение на Е.Ю.. Съгласно справка за лице – АИС „Български документи за самоличност” лицето е гражданин на Турция, със статут на продължително пребиваващ в РБългария до 03.04.2016г., категория „чужденец”. От Справка за съдимост рег. № 3418/ 06.10.2015г. от Бюро съдимост при Районен съд – Стара Загора и от материалите по приложеното НОХД № 1868/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд е видно, че с одобрено от съда и влязло в сила Споразумение № 250/ 05.08.2015г. по НОХД № 1868/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 339, ал.1 от НК, на жалбоподателя Е.Ю. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание и при условията на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 4 години. По аргумент от разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. За престъплението по чл. 339, ал.1 от НК българският закон предвижда налагане на наказание лишаване от свобода от две до осем години.  Следователно по отношение на лицето Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/ са налице материалноправните предпоставки по чл.40, ал.1, т.2 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, с които законът свързва налагането на ПАМ „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”.

 

            Независимо от гореизложеното, разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ задължава административния орган при налагането на ПАМ да съобрази продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Извършването на такава преценка и мотивирането въз основа на нея на възприетото административно решение, е проявление на един от основните принципи на административния процес – принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК, съгласно който принцип административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Преценката по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ е свързана със спазването на правата на човека и основните свободи и не е изключена при налагане на принудителна административна мярка в условия на обвързана компетентност. В този смисъл установеното в закона задължение на административния орган да наложи ПАМ в хипотезата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ не го освобождава от задължението да извърши преценка по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ и да съпостави относителната тежест на защитаваните ценности, като прецени приоритетната такава с оглед допустимостта на ПАМ от гледна точка правата на човека, както и с оглед издаването на заповедта в съответствие с целта на закона.

 

В случая административният орган е приел наличие на материално правните предпоставки за налагане на ПАМ, но не е извършил надлежна преценка на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, нито е мотивирал спазването на принципа на пропорционалност спрямо целения резултат с приложената ПАМ и в частност от гл. т на правото на зачитане на семейния живото на жалбоподателя.

Правото на зачитане на личния и семейния живот представлява основно право, регламентирано в чл.8, ал.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Ограничаването на това право е допустимо от страна на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите /чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧ/. Следователно не е достатъчно основанието за ограничаване на правото на личен и семеен живот да е предвидено в закона. Приложимостта на това законово ограничение и намесата на държавните власти в личния и семейния живот на едно лице биха били допустими и правомерни, само когато предвиденото в закона основание за ограничаване на правото по чл.8, ал.1 от ЕКПЧ /в случая свързано с налагане на ПАМ/, е в кумулативна даденост с наличие на някоя от изчерпателно предвидените в чл.8, ал.2 от ЕКПЧ предпоставки. В случая наложената ПАМ, правните последици на която се свързват със задължението на чужденеца спрямо когото е наложена мярката да напусне РБългария в определения му срок по чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, пряко рефлектира върху личния и семеен живот на Е.Ю.. Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак лицето е сключило граждански брак на 01.06.2011г. със Садие Мустафова Юсеинова /Е./ - българска гражданка. Съпрузите от 2011г. живеят в РБългария, трайно са се установили в гр. Стара Загора, в дома на родителите на Садие Е.. С оглед на което е било абсолютно задължително решаващият административен орган да извърши преценка дали накърняването /засягането/ на правото на личен и семеен живот на Е.Ю. /а и на неговата съпруга/ с налагането на оспорената ПАМ е обосновано от гл. т. наличието на основания по чл. 8, ал.2 от ЕКПЧ и съответно в заповедта за налагане на ПАМ да изложи мотиви за необходимостта и пропорционалността на налаганата мярка с оглед преследваната цел. Това е така доколкото по аргумент от практиката на ЕСПЧ (напр. Решение от 21 юни 1988 г. по делото Berrehab contre Pays-Bas), когато чужденец има семейни връзки на територията на държавата, където пребивава и налаганата мярка е в състояние да наруши тези семейни връзки, тази мярка не е оправдана в духа на чл. 8 от ЕКПЧ, освен ако не е пропорционална на преследвана легитимна цел от общ интерес. В този смисъл пропорционалността на мярката е не само условие за законосъобразността на акта, с който същата се налага, но и следва да бъде мотивирана с обосноваване съществуването на предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧ и целта, постигането на която обуславя необходимостта от мярката.

 

                        Посочването в заповедта, че Е.Ю., гражданин на Турция, е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на РБългария по чл.339, ал.1 от НК, с влязло в сила Споразумение № 250/ 05.08.2015г. по НОХД № 1868/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, не изпълнява изискването на закона за мотивиране наличието на някоя от предвидените в чл.8, ал.2 от ЕКПЧ предпоставки с оглед обосноваването на допустимо, правомерно и необходимо засягане на правото на личен и семеен живот, каквото засягане неминуемо следва от налагането на оспорената ПАМ. Осъждането за извършено на територията на РБългария умишлено престъпление от общ характер, за което наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, безспорно е релевантното фактическо основание за налагане на ПАМ по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, но мотивирането на административния акт единствено с обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за неговото издаване, по изложените по-горе съображения не може да се приеме за достатъчно, доколкото не обосновава съобразена ли е налаганата принудителна административна мярка с принципа на пропорционалност от гл.т съразмерността на ограничението, засягащо основно право на жалбоподателя Е.Ю. по ЕКПЧ спрямо целения правен резултат – защита на обществения интерес или на обществената сигурност; предотвратяване на престъпления, защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите /чл.8, ал.2 от ЕКПЧ/. 

 

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика на ЕСПЧ и СЕС, прилагането спрямо едно лице на ограничителна мярка „по съображения за обществен интерес”, във всеки случай предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес отвъд смущаването на реда, каквото е всяко нарушение на закона, като поведението на съответното лице трябва да представлява истинска и реална заплаха, засягаща основни интереси на обществото или на съответната държава и че наличието на осъдителни присъди не представлява само по себе си основание за приемане на свързани с обществения ред или обществената сигурност мерки и че не се приемат мотиви, които не са пряко свързани с конкретния случай или са свързани със съображения за обща превенция. Съдебната практика приема също така че при налагането на ограничения, засягащи основни права и свободи, следва да се преценят изключителният характер на заплахата за накърняване на обществената сигурност поради личното поведение на съответното лице, с оглед на предвидените и наложените наказания, на степента на участие в престъпната дейност, на размера на вредите и евентуално вероятността от повторно извършване на престъпление. В този смисъл решението за налагане на ограничението трябва да се основава на индивидуално разглеждане на всеки конкретен случай и може да бъде обосновано единствено с императивни съображения, свързани с обществената сигурност, само ако с оглед на изключителната сериозност на заплахата подобна мярка е необходима за защита на интересите, които тя цели да гарантира и ако с налагането мярката се гарантира осъществяването на преследваната цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане.

В случая в оспорения административен акт не са изложени каквито и да е било мотиви за извършена преценка, че личното поведението на чужденеца представлява сериозна заплаха за обществения ред и за обществената сигурност в РБългария. Действително извършването на престъпление е сериозно нарушение на установения в страната правов ред, но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС, сам по себе си актът на извършеното престъпление и наложеното за него наказание, не означава автоматично, че са налице съображения по см. на чл.8, ал.2 от ЕКПЧ за ограничаване на правото на личен и семеен живот по чл. 8, ал.1 от ЕКПЧ, до каквото ограничение неминуемо води прилагането на ПАМ по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ по отношение на Е.Ю.. Липсата на мотиви в посочения смисъл лишава съда от възможността да извърши проверка намерен ли е с наложената принудителна мярка справедливия баланс между обществения интерес и правата на жалбоподателя, а това с оглед разпоредбата на чл.6 от АПК, е условие за законосъобразност на административния акт.

 

Обосноваване правото на органа да упражни правомощието по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ за налагане на принудителна мярка, засягаща правото на личен и семеен живот на жалбоподателя, с мотивиране наличието на някоя от предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧ като условие за легитимно и пропорционално ограничаване на това право, в случая е било абсолютно задължително и поради следното: Изпълнението на наложеното на Е.Ю. наказание за извършеното от него престъпление, с което се свързва оспорената ПАМ, е отложено на основание и при условията на чл.66, ал.1 от НК. Въз основа на извършена преценка по чл.54 от НК вкл. на степента на обществената опасност на деянието и дееца, съдът при одобряването на Споразумение № 250/ 05.08.2015г. по НОХД № 1868/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора е наложил наказание „лишаване от свобода” определено в законово регламентирания минимален размер и като е намерил, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, е отложил неговото изпълнение за срок от четири години. Тази съдебна преценка на още по-голямо основание обуславя необходимостта от мотивиране на наложената ПАМ в контекста на чл.8, ал.2 от ЕКПЧ при обосноваване, съгласно посочената по-горе съдебна практика, заплахата за накърняване на обществения интерес поради личното поведение на лицето, с оглед на предвидените и наложените наказания, степента на участие в престъпната дейност, размера на вредите и евентуално вероятността от повторно извършване на престъпление. 

 

   При постановяването на обжалваната заповед са допуснати и нарушения на административно-производствените правила. Доколкото релевантни от гледна точка на пропорционалността на мярката се явяват и обстоятелствата, относими към преценката по чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ, неизследването и липсата на установявания на тези обстоятелства е съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

 

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният административен акт за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, като издаден в нарушение на административно-производствените правила поради неизвършването на преценка на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ и като  немотивиран от гл.т наличието на предпоставките  по чл.8, ал.2 от ЕКПЧ, обосноваващи допустимостта, правомерността и необходимостта на ограничението и съотв. съразмерността на наложената мярка спрямо преследваната цел, се явява незаконосъобразен.

 

 

 

 

 

 

   Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

 

 

                               Р     Е     Ш     И  :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Е.Ю., гражданин на Турция, ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, Заповед УРИ: 5377з-424 от 27.10.2015г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 40, ал.1, т.2 във вр. с чл. 10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е отнето правото на продължително пребиваване в Република България на Е.Ю. /ERGUNES YUKSEL/, като незаконосъобразна.  

 

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 

                                                                                              СЪДИЯ: