Р Е Ш Е Н И Е

№199 14.07.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седми състав, на двадесет и осми юни, две хиляди и шестнадесета год. в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ

секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №483 по описа на Административен съд Стара Загора за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Ж.Т. ***, против Решение №8460/22.10.2015 год., издаден от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в частта му, в която е постановен възобновeно производството по реда на чл.99 от АПК на АУЗД №8460/10.11.2011 год., в частта в която е потвърден за дължим данък недвижими имоти за 2009 год. и такса битови отпадъци за периода 2007 – 2009 год. и е изменен в частта за ДНИ и ТБО за 2010 год. Направено е искане за отмяната на решението в обжалваната му част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата са изложени доводи, че процесният апартамент, находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул.”Димчо Стаев”№52, ет.5, ап.10, никога не е бил собственост на жалбаподателката. Решението в частта, в която е възобновено призводството по АУЗД №16235/21.01.2013 год. и 47716/28.11.2014 год. и същите са отменени, както и в частта в която е възобновено производството по АУЗД №8460/10.11.2011 год. и същият е отменен в частта за ТБО и ДНИ за 2011 год., не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото ст. eксперт Стамболова, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че по отношение на оспореното Решение №8460/ 22.10.2015 год. не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, обуславящи неговата незаконосъобразност, за което излага подробни съображения.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С декларация по чл.54, ал.2 от ЗМДТ с вх. №0235409649/15.09.2004 год., жалбоподателят в настоящото производство – С.Ж.Т. е декларирала, придобития от нея недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Ген. Гурко”№4, ет.4, 5, ап.10.

След извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в Община Стара Загора, за установяване на задължения по декларация, е констатирано, че жалбоподателката основание чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗМДТ дължи данък недвижимите имоти за 2009, 2010 и 2011 год., за апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Димчо Стаев”№52, ет.5, ап.10, както и на основание чл.64, ал.1 от ЗМДТ дължи за същия апартамент ТБО за периода 01.01.2007 год. – 31.12.2011 год.. С оглед на това и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 54, ал.2 от ЗМДТ, е издаден Акт за установяване на задължение по декларация №8460/10.11.2011 год. от старши инспектор в отдел „МДТ” при Община Стара Загора. С посочения АУЗД е установен размера на задълженията на С.Т. за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2009 – 31.12.2011 год. в размер на 401.73 лв. и лихвите за просрочие, изчислени към 10.11.2011 год. в размер на 51.30 лв., както и ТБО за периода 01.01.2007 год. – 31.12.2011 год. в размер на 497.40 лв. и лихви към 10.11.2011 год. в размер на 117.50 лв.. Акт за установяване на задължение по декларация №8460/10.11.2011 год. е връчен на неговия адресат с препоръчано писмо с обратна разписка на 18.11.2011 год..

С вх. №10-84-225/07.09.2015 год. в Община Стара Загора е постъпило жалба от С.Ж.Т. ***, против съставените АУЗД с №8460/10.11.2011 год., №16235/21.01.2013 год. и №47716/28.11.2014 год., с изложени съображения относно недължимостта на част от начислените публични задължения, тъй като част от недвижимите имоти са отчуждени, а по отношение на други са начисляване повторно.

С Решение №8460/22.10.2015 год. на Началника отдел „МДТ” при Община Стара Загора, е възобновил производството по влезлите в сила актове с АУАД №8460/10.11.2011 год., №16235/21.01.2013 год. и №47716/28.11.2014 год., като отменя изцяло АУАД №16235/21.01.2013 год. и №47716/28.11.2014 год., а АУЗД №8460/21.02.2013 год. е потвърден в частта за установени задължения ДНИ за 2009 год. и ТБО за периода 2007 – 2009 год., изменен в частта за ДНИ и ТБО за 2010 год. и отменен в останалата му част, т.е. за ТБО и ДНИ за 2011 год.. В частта за отписване на задълженията по давност, преписката е пратена на ст. Инспектор по компетентност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка за наличието на основания за отмяната на оспореното Решение №8460/22.10.2015 год., намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Решението е получено на 23.10.2015 год., а жалбата е подадена на 05.11.2015 год. в Община Стара Загора. Същата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес от обжалването и като такава е допустима.

Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Безспорно е, че и ТБО и ДНИ са публично правни задължения. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 на чл.4 е регламентирано, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК с Акт за установяване на задължение по декларация №8460/10.11.2015 год. т.е не е проведено ревизионно производство по реда на петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл.108 от ДОПК.

Съгласно §2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай, ответника по делото е приел, че възражението на жалбоподателката, по същността си е искане по чл.99 от АПК и го е разгледал като такова. Този извод на ответника по делото е в противоречие с материалния закон.

По делото е безспорно установено, че АУЗД №8460/11.10.2011 год. е влязъл в сила като необжалван по надлежния ред, т.е. станал е стабилен административен акт, който не може да бъде изменен или отменен от органа, който го е издал. След като актът е влязъл в сила, същият не може да бъде отменен или изменен и от съда, а по аргумент за по-силното основание - и от горестоящия административен орган, предвид принципа на стабилитет на влезлите в сила административни актове. Изключение се допуска при наличието на предвидените в закона предпоставки и по специален ред - чл.133 и сл. ДОПК.

Изменението, респ. отмяната на влязъл в сила АУЗД, може да бъде по инициатива на органа или на проверяваното лице. В конкретния случай, по така направеното от жалбоподателката Т. искане до горестоящия административен орган, последният е разгледал жалбата, като се е позовал на разпоредбата на чл.99 и сл. АПК. Този процесуален ред е неприложим, предвид разписания в ДОПК специален ред за изменение, респ. отмяна на влезлия в сила акт за установяване на задължения / в този смисъл е решение №12970/02.12.2015 год., постановено по адм. дело №14960 по описа на ВАС за 201 год./. Разпоредбата на чл.133, ал.2, т.1 ДОПК предвижда като основание за изменение на акта откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на публичните задължения, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал акта, до издаване на АУЗД, когато актът не е бил обжалван. Под "нови обстоятелства от съществено значение" следва да се разбират такива факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал (в случая при издаването на административния акт), но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Разпоредбата на чл.134, ал.2 от ДОПК изчерпателно сочи основанията за изменение на установени с влязъл в сила и неоспорен пред съда ревизионен акт публични задължения. Изменението на публични задължения по реда на чл.133 и чл.134 ДОПК представлява извънреден способ, посредством който на практика се възобновява ревизионно производство, с цел да бъдат преразгледани вече установени с влязъл в сила акт задължения. Поради това, основанията за такова възобновяване са формулирани ясно и са изброени изчерпателно. В хода на обжалването по административен ред се проверя законосъобразността на оспореният АУЗД, като следва да се провери и предмета на акта, а именно дали същият е собственост на лицето, на което са начислени публично-правните задължения. Обжалваният АУЗД може да бъде изменен, но само в частта за размера на начислени задължения, но не и в частта относно обекта на дължимост на публично правното задължение и неговият адресат. Ако това би било допустимо, то тогава ще се избегне задължителния административен контрол, предвиден в ДОПК, предхождащ съдебния такъв и по този начин ще бъде накърнено съществено правото на защита на задълженото лице.

Като допълнителен аргумент за незаконосъобразността на оспореното решение е и обстоятелството, че в АУЗД №8460/10.11.2011 год. са начислени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.”Димчо Стаев”№52, ет.5, ап.10, която обаче недвижим имот не е никога бил собственост на жалбоподателката. Поради тази причина за нея никога не е възниквало задължението за заплащането им, както и никога не е декларирала апартамента пред Община Стара Загора като своя собственост. Изложеното в писмената защита на ответника, че става въпрос за техническа грешка, която е била отстранена в оспореното решение, е несъстоятелно. Поправката на очевидни фактически грешки в даден АУЗД, може да бъде осъществено от органа по приходите по реда на чл.133, ал.3 от ДОПК, но не и от Директора на териториалната дирекция, в каквото качество действа в настоящето производство Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора. Изрично разписаното правомощия на органа по приходите, не позволява това негово правомощие да бъде изземвано от друг орган.

Издателят на атакувания административен акт е разгледал искането по различен от приложимия процесуален ред. Ето защо, на това основание оспореното решение на началник-отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора е незаконосъобразно и тъй като решаването на въпроса по същество е от изключителната компетентност на органа, то преписката следва да му бъде върната за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.Ж.Т. сумата от 310.00 лв., от която 10.00 лв. представляващи внесена държавна такса и 300.00 лв., съгласно договор за правна защита е съдействие №092624/05.11.2015 год.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО по жалба на С.Ж.Т. *** Решение №8460/22.10.2015 год., издадено от Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, в частта в която е възобновено производството по АУЗД №8460/10.11.2011 год., потвърден е същият в частта за ДНИ за 2009 год. и ТБО за периода 2007 – 2009 год. и е изменен в частта за ТБО и ДНИ за 2010 год.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.Ж.Т. *** сумата от 310.00 /триста и десет/ лв., представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

ВРЪЩА преписката на Началник-отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: