Р Е Ш Е Н И Е

№42 24.02.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, VІІ състав, публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди и шестнадесета год., в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №491 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалбата на С.К. Стоянов и К.С.К. *** против заповед №10-00-2361 от 23.10.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.223, ал.1, т.2, чл.224а, ал.1, чл.224, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ е наредено спирането на изпълнението на строеж "Премахната фасадна стена /панел/ и изградена ВиК инсталация на прилежащата тераса в съществуваща сграда”", находящ се в УПИ ІІІ _{за жилищно строителство}, кв.334а по плана на гр. Стара Загора с административен адрес ул.”Одринска епопея”№7, вх.0, ет.1, ап.3. Наведени са доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, тъй като процесния панел е премахнат още през 1991 год., а през 2015 год. само е извършван ремонт на апартамента, т.е. не е налице строеж, а ако има такъв то той е извършен преди 24 години. Самата заповед е издадена на несъществуващ констативен акт, тъй като цитираният в нея констативен акт №2 от 17.02.2014 год. е за период, през който жалбоподателите не са били въобще в България. Фасадният панел не е носещ и премахването му още през 1991 год. не може и не е повлияло на конструктивната здравина на сградата, а ВиК мрежата, действаща от 1992 год. не е причинила повреди на сградата. Моли съдът да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед и се претендират направените разноски по делото.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата и счита заповедта за издадена при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила на АПК и ЗУТ.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорвания административен акт, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт в законоустановения срок по чл.149, ал. 1 от АПК.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с наведените в жалбата оплаквания, а проверява законосъобразността на административният акт на всички основания по чл.246 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Началникът на РОНСК Стара Загора при РДНСК Югоизточен район е сигнализирал Кмета на Община Стара Загора относно получена жалба за извършени строителни дейности в апартамент №3, находящ се в жилищна сграда на ул.”Одринска епопея”№7, вх.0 /лист 58 от делото/. При извършена проверка от служители на РО НСК Стара Загора е установено, че е премахнат фасаден панел, който е разделял хола от балкона. От Възложителя е предоставено конструктивно становище, че не е засегната конструкцията на сградата. Жалбата е препратена по компетентност на Кмета на Община Стара Загора /лист 58 от делото/. При извършена проверка от страна на служители от Община Стара Загора на строеж "Премахната фасадна стена /панел/ и изградена ВиК инсталация на прилежащата тераса в съществуваща сграда”", находящ се в УПИ ІІІ _{за жилищно строителство}, кв.334а по плана на гр. Стара Загора с административен адрес ул.”Одринска епопея”№7, вх.0, ет.1, ап.3, при което е установено, че е демонтирана фасадна панела с вратопрозорец, която дели дневната и терасата, строежът е пета категория. Горното е обективирано в констативен акт №114/24.08.2015 год. /лист 51/, връчен на жалбоподателя С.К. на 14.09.2015 год. Въз основа на образуваната преписка, ответника по делото е приел, че е налице незаконен строеж, поради което е разпоредено спирането на изпълнението на строежа, забранен е достъпа до него и е наредено прекратяване на доставката на ел. енергия и вода. Указано е също така внасянето на инвестиционен проект за обекта за издаване на разрешение за строеж. Със заявление вх.№19-04-149/24.06.2015 год. /лист 64/ е поискано от жалбоподателите от Кмета на Община Стара Загора извършването на оценка за съответствието на инвестиционния проект. На свое заседание на 24.06.2015 год. ОЕСУТ е приел, че инвестиционния проект съответства на изискванията за строежите /лист 62/. Със заявления вх.№19-01-323 /лист 63/ и №19-21-253 /лист 61/ от 07.07.2015 год. е поискано съответно съгласуването и одобряването на инвестиционния проект и издаването на разрешение за строеж. Производството по тези заявления не са приключили и не е издадено разрешение за строеж.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По силата на чл.223, ал.1 във вр. с чл.224а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл.224, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това, оспорената заповед №10-00-2361/23.10.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираната му въз основа на чл.224а, ал. 1 от ЗУТ компетентност.

Същата е издадена в законоустановена писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите и правни основания за нейното издаване.

Резултати от проверката, извършена от служители на Община Стара Загора са отразени в констативен акт №114/24.08.2015 год., който е връчен на 14.09.2015 год. Служителите са от отделите в Общината, осъществяващи контрол върху строежите, поради което, съдът намира, че незаконния строеж е установен от компетентни за това лица, съгласно чл.223, ал.2 от ЗУТ. Срещу констативният акт са депозирани възражения с вх.№10-04-195/23.09.2015 год. /лист 41-45/. Същото е прието като неоснователно, поради което е и издадена оспорената заповед за спиране на строежът.

Спор относно гореизложеното ката факти и обстоятелства не съществува между страните. Спорни са следните неща:

На първо място датата на извършване на проверката от страна на служителите на Община Стара Загора, обективирана в констативен акт №114/24.08.2015 год. Съдът намира, че такава на посочената дата не е извършвана. Проверка е извършена на 14.09.2015 год., когато е връчен и констативният акт на жалбоподателят, от която дата му тече и едномесечен срок за подаването на възражения. Това обаче, не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяната на заповедта за спиране на строежа. От значение, е спазването на законовата процедура, която предвижда извършването на проверка и установеното от проверката, да бъда отразено в съставеният констативен акт, който задължително следва да се връчи на възложителя на строежа. В този смисъл, процедурата е изпълнена, гарантирано е в пълен обем правото на защита на възложителя, същият е депозирал своите възражения, които са били приети за неоснователни.

Погрешното изписване на номера на констативният акт при изписването на правните основания на акта не влияе върху законосъобразността на акта, тъй като има разписан специален ред за поправка на очевидна фактическа грешка - чл.62 от АПК. Правната доктрина приема за съществено процесуално нарушение само това, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административният орган въпрос. В настоящия случай, цитираният констативен акт №2/17.02.2014 год., се отнася за друг строеж и друга преписка. В мотивите на заповедта, обаче е написан правилния констативен акт - №114/24.08.2015 год., който е послужил и като основание за издаването на оспорената заповед.

На второ място: като правно основание за издаването на заповедта е посочена и нормата на чл. 224, ал.1, т.1 и 2, във връзка с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, т.е. прието е, че строежът се извършва без влязло в сила разрешение за строеж и при съществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ. Законодателят е предвидил, че след влизането в сила на разрешението за строеж е допустимо извършването само на несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Като съществено отклонение е предвидена промяната на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията /чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ/. Налице е вътрешно противоречие в оспореният индивидуален административен акт – веднъж е отразено, че строежът се изпълнява без влязло в сила разрешение за строеж /чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ/ и втори път се твърди, че строежът се изпълнява при съществени отклонения /чл.224, ал.1, т.2 от ЗУТ/. Ако не е влязло в сила разрешението за строеж, то не е възможно и осъществяването на строежа да е при съществени отклонения от инвестиционния проект. От представените писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че е инициирано производство по издаването на разрешение за строеж, което обаче не е приключило по надлежния ред – такова все още не е издадено, въпреки че са представени всички изискуеми документи. Този факт, също не е спорен между страните. Следователно не е възможно, спирането на строежа да бъде обосновано със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Просто такъв проект няма.

От друга страна е спорно и дали извършеното премахване на фасадната стена изисква издаването на разрешение за строеж. В ДВ бр.101/22.12.2015 год. са обнародвани изменения на ЗУТ, като е изменена и нормата на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ, която до датата на влизане в сила на изменението на закона 26.12.2015 год., е имала следната редакция: не се изисква разрешение за строеж за вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В този текст разпоредбата е актуална и към момента на издаването на оспореният административен акт. Видно от конструктивното становище /лист 57/, което е част от инвестиционния проект и който е съгласуван като съответстващ на законовите изисквания от ОЕСУТ, „Панелата е неносяща за вертикален товар и земетръс. Натоварването върху площта на пода не се променя”, както и че не се предвижда интервенция по носещата конструкция на сградата. С приемането на инвестиционния проект, ответникът е приел, че инвестиционното намерение не предвижда засягане на конструкцията на сградата. При така установеното, не е необходимо и въобще издаването на разрешение за строеж, тъй като съгласно легалната дефиниция, дадена в §5, т.43 от ДР на ЗУТ, „текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Предвиденото премахване на фасадната панела, представлява текущ ремонт по смисъла на закона, поради което и за него според съдът не се изисква издаването на разрешение за строеж.

Така издадената заповед е за спиране на премахнатата фасадна стена без влязло в сила разрешение за строеж и при съществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, която заповед за да бъде издадена настоящия съдебен състав приема, че следва да е налице релевантен факт, а именно да се извършва такъв строеж /част от строеж/. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че премахването на фасадната панела е извършено през 1991 год. и към момента на извършване на проверката от страна на служители на Община Стара Загора през 2015 год. /независимо от датата й – дали ще е 24.08. – посочена като дата на констативният акт или 14.09. – когато реално е извършена проверката и връчен констативният акт/, процесният апартамент не е представлявал строеж по смисъла на закона. Ето защо, оспорената заповед е лишена от предмет, доколкото не е налице строеж и няма какво да се спира. В подкрепа на това е и писмото на РОНСК Стара Загора при РДНСК Югоизточен район, с което ответникът е сезиран, в което е изрично отразено, че „В помещение „хол” е премахнат фасаден панел, който го е разделя от балкона. Над парапета е изпълнен плътен зид с газобетонни блокчета и прозорец. От възложителя е представено конструктивно становище, съгласно което не се засяга конструкцията на сградата.” Следователно още преди инициирането на каквото и да е било производство от ответникът, фасадната стена е била премахната, поради което липсва строеж, който да бъде спиран. В заключение следва да се подчертае, че на спиране подлежат строежи в процес на реализация, а не такива, чието изпълнение е завършено.

При така очертаните обстоятелства заповедта се явява и несъответна на целта на закона, а именно да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство.

По делото е направено искане и от двете страни /от страна на жалбоподателите в депозираната писмена защита в последното съдебно заседание, а от страна на ответника в самото съдебно заседание/ за присъждане на направените разноски по делото. При този изход на делото, искането на жалбоподателя е основателно и като такова следва да бъде уважено, а това на ответника отхвърлено. От материалите по делото е видно че направените разноски по делото са в размер на 610.00 лв., от които 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие №094595/19.01.2016 год. и заплатената държавна такса в размер на 10.00 лв. за образуване на административното дело, като посочените разноски се заплатят от ответника

Предвид изложеното, настоящият състав приема оспорената заповед за незаконосъобразна, а жалбата за основателна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.К. Стоянов и К.С.К. ***.10.2015 год. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров да заплати на С.К. Стоянов и К.С.К. ***, сумата от 610.00 /шестстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: