Р
Е Ш Е
Н И Е
№
32 25.02.2016г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 384 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от М.Г.М. с адрес *** – ОД на
МВР Стара Загора, група „ГПА” на сектор ПП,
против Заповед рег.№ 1228з-25/ 06.11.2015г, издадена от Началник сектор
„Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и в противоречие с предвидената от
закона цел. Жалбоподателят оспорва извода на наказващия орган за неуплътняване
на работното време като твърди, че същият противоречи на обективните факти. Според
него няма как с колегата му М. едновременно да спят на предните седалки на
служебния автомобил и да проверят 16 автомобила, да установят 8 нарушения, да
съставят 2 акта и 4 фиша. Поддържа, че издадената заповед е формално
незаконосъобразна, тъй като липсват мотиви относно всички събрани
доказателства, налице е и непълнота на доказателствата по преписката. Твърди се
още материална незаконосъобразност на оспорения акт и постановяването му в несъответствие
с целта на закона. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и присъждане
на разноските по делото.
Ответникът -
Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР Стара Загора, не
се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
С оспорената заповед рег.№ 1228з-25/ 06.11.2015г
Началникът на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора е
наложил на младши инспектор М.Г.М. – младши автоконтрольор Іст. в група ГПА на
сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора, дисциплинарно
наказание “Писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта.
От фактическа страна се е мотивирал с
обстоятелството, че от 01.30ч до 05.45ч на 14.08.2015г жалбоподателят в наряд
заедно с младши инспектор Иван Тошков Христов са спели на предните седалки на
служебен автомобил СТ4656ВА. При тази фактическа обстановка
дисциплинарнонаказващият орган приел, че жалбоподателят не изпълнява дейността
по пътен контрол извън служебните МПС, съгласно чл.51, ал.2 от Инструкция №
8121з-749/ 2014г на МВР, не следи за спазването на правилата за движение,
сигурността и безопасността на движението по пътищата и осигуряването на добър
обществен ред, съгласно чл.80, ал.1 и ал.2, т.2 от Инструкция № 8121з-749/
2014г на МВР. Според ответника това представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т. 6, предл. последно от ЗМВР.
За установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на данните, съдържащи се
в справка рег.№ 7855р-6626/ 03.09.2015г и във видеофайлове ch02_2015081401170920150814032356, ch02_20150814033647_20150814050554,ch02_2015081405055420150814060509,ch02_2015081403235720115081403647,
съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол”.
Проверката относно
изпълнение на разпоредбите на чл.7 и чл.10, раздел ІІ от Указанията за работа
със системата за видоенаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със Заповед
№ 8121з-197/ 19.02.2015г на Министъра на вътрешните работи приключва със
справка рег. № 7531-ГПА/ 26.10.2015г. В нея е описано, че 01.30ч 06.00ч до
08.00ч на 14.08.2015г жалбоподателят в наряд заедно с младши инспектор М.Г.М.
спят на предните седалки на служебен автомобил СТ4656ВА.
В хода на производството са приобщени сведение рег. №
7439/ 22.10.2015г от жалбоподателя М., ежедневна ведомост за разстановка на
силите и средствата за 13.08.2015г от 08.00ч до 08.00ч, ежедневна форма на
отчет рег.№ 5943/ 14.08.2015г - за дата 13.08.2015г, смяна 20.00-08.00ч,
служебно МПС рег.№ СТ4656ВА, наряд М.М. и Иван Христов.
Дисциплинарноразследващият орган приема, че от М.М. е
извършено дисциплинарно нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и е направено
предложение за налагане на дисциплинарно наказание със Справка рег.№ 7531-ГПА/
26.10.2015г. На 26.10.2015г Началникът на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР
Стара Загора е запознат със справката, а
на 06.11.2015г с нея е запознат жалбоподателят и е дал обяснение рег.№
7773-ГПА/ 06.11.2015г.
От така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената Заповед рег.№ 1228з-25/ 06.11.2015г,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара
Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР в
изискуемата писмена форма и след даване на писмени обяснения от служителя по
реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в законоустановения срок по
чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и
не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на
правилата по чл.196 от ЗМВР. Не се установяват и пропуски при самото образуване
на производството предвид това, че процесното нарушение е такова, предвидено в
чл.194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и за него
чл. 208 от ЗМВР позволява процесът да започне без наличието на нарочна заповед
за това.
Съгласно
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на
служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно
всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има
правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено,
тъй като от текста на обяснение рег.№ 7773-ГПА/ 06.11.2015г, адресирано до
наказващия орган, недвусмислено се установява, че жалбоподателят е запознат със
справка рег. № 7531-ГПА/ 26.10.2015г и не е поискал събиране на нови доказателства.
Процесната заповед е издадена на 06.11.2015г и в обстоятелствената й част са
обсъждани посочените писмени сведения. Следователно по делото има данни, че
дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да наложи
дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е посочил в оспорената
заповед. В този смисъл е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в
заповедта липсват мотиви относно всички събрани доказателства. Видно от
съдържанието й, в нея са изложени съображения от фактическо и правно естество.
Тя съдържа прецизно вписано правно основание и е цитирана справка рег.№
7855р-6626/ 03.09.2015г., която представлява неразделна част от
административния акт за налагане на дисциплинарното наказание. Доколкото
Справка рег.№ 7531-ГПА/ 26.10.2015г е аналогична по съдържание на справка рег.№
7855р-6626/ 03.09.2015г, с която жалбоподателят не е изрично запознат,
позоваването в заповедта за налагане на наказание само на втората справка не
представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо абсолютно основание
за отмяна.
Оспорената заповед е постановена в съответствие с
материалния закон, тъй като посочените като нарушени текстове на ЗМВР
кореспондират на установената фактическа обстановка.
Събраните по делото писмени доказателства и
веществените доказателствени средства недвусмислено сочат, че на 14.08.2015г за
времето от 01.30ч до 05.45ч жалбоподателят в наряд заедно с младши инспектор Иван
Тошков Христов не са уплътнявали работното си време, тъй като са спели на
предните седалки на служебен автомобил СТ4656ВА. Това обстоятелство не се опровергава
от факта на извършени проверки на автомобили, доколкото в представената
ежедневна форма на отчет е видно, че в периода от 01.20ч до 05.50ч липсват
отразявания за контрол на пътното движение.
Съдът изцяло кредитира извода на органа, че поведението
на М. представлява вмененото нарушение на служебната дисциплина, а именно
неспазване на задълженията по 51, ал.2 и чл.80, ал.1 и ал.2, т.2 от Инструкция
№ 8121з-749/ 2014г на МВР, дори това поведение да не обхваща цялото работно
време. По време на сън е обективно невъзможно да се осъществява превенция на
нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез видимо присъствие,
осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия,
нито да следи за спазването на правилата
за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред чрез наблюдение
на движението. Безспорно установената част от работното време, прекарана в сън
от жалбоподателя, с оглед специфичните задачи на автоконтрольорите по време на
наряд е напълно достатъчна да бъде квалифицирана като неизпълнение на правилата
при провеждане на наряд за пътен контрол. Съставомерността на деянието е
доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като
дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те
носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно
деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и
е обявено за наказуемо от ЗМВР. В случая нито се твърдят, нито се доказват
обстоятелства, изключващи вината на служителя.
В рамките на дисциплинарното производство
жалбоподателят не е предявил доказателствени искания. Оборване на установените
в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно
доказване. При това положение съдът намира за
установени действията на М., санкционирани като нарушение на служебната
дисциплина. Според Закона за министерството на вътрешните работи дисциплинарно
нарушение е неуплътняване на работното време – чл.199, ал.1, т.6,
предл.последно от ЗМВР. Това нарушение е основание за налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение ” за срок от 3 до 6 месеца, т.е. на М. е
наложено минималното законоустановено наказание.
При издаване на оспорваната заповед не се установява
противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗМВР -
осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред, чл. 194 от ЗМВР предвижда
дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната
дисциплина в МВР. При съобразяване с тази цел Началникът на сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора е издал оспорената заповед,
след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение от М.М..
По тези съображения жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Г.М. с адрес *** – ОД на
МВР Стара Загора, група „ГПА” на сектор ПП,
против Заповед рег.№ 1228з-25/ 06.11.2015г, издадена от Началник сектор
„Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР Стара Загора за налагане на
дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение” за срок от 3 месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: