РЕШЕНИЕ №6

гр. Стара Загора, 01.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на
четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря А.А.

и с участието на прокурор Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА касационно административно дело № 509 по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.Г.Г. срещу решение № 661 от 30.06.2015г, постановено по гр.дело № 3025 по описа за 2014 г. на Старозагорския районен съд.

С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209,т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон. Процесният имот се намирал в регулация и оценяването им на такава ниска стойност било незаконосъобразно и в противоречие на решението, с което административната преписка била върната за ново произнасяне. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество като отмени Решение № 50001/ 26.05.2014 г., издадено от Общинска служба по земеделие гр.Стара Загора за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 19,ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в от ЗСПЗЗ и чл. 35 от ЗСПЗЗ, като бъде увеличен размера на дължимото обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост върху описания в решението имот съобразявайки действителната/пазарна/ цена на имота, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява .

Ответникът Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ гр.Стара Загора, не се явява, не се представлява и не взема становище по така подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като се запозна със съдебното решение, съдът намира от фактическа и правна страна следното;

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, с оглед изричната разпоредба на чл. 19,ал.18 от ППЗСПЗЗ и от законен състав.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд, е приел, че на наследниците на С.Г. е определено право на обезщетяване за признато , но невъзстановено право но собственост върху земеделски земи - 4,270 дка, IV категория с решение № 53132/09.11.2007 г. по чл. 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗЗ на обща стойност 3728 лева. Оспореното решение било постановено след отмяна на решение № 50001/ 02.03.2012 г. на ОСЗ - Стара Загора , с което преписката била върната на Общинска служба по земеделие Стара Загора за ново мотивирано произнасяне по заявлението та С.Г.Г. от 02.1-2007 г. със задължителни указания за мотивиране, както по отношение на обезщетителната процедура , така и по отношение на методиката, по която била определен размерът на дължимото обезщетение.

С обжалваното пред Старозагорския районен съд Решение № 50001/ 26.05.2014 г. на ОСЗ гр.Стара Загора, на основание чл, 19,ал.8 от ППЗСПЗЗ на наследниците на С.Г.Г. е определено правото на обезщетение - със земя и/или поименни компенсационни бонове, за признатото, но невъзстановено право на собственост върху посочения имот - 4270 дка, IV категория, на обща стойност от 3728 лева . Съдът е изслушал и кредитирал две съдебно технически експертизи, изготвили оценка по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е обосновал и правните си изводи и е приел, че оспореното пред него решение е законосъобразно. Приел е, че редът за определяне на размера на дължимото обезщетение е този по Наредбата, като подробно е аргументирал своето становище.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 281,ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от лица, за които съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Настоящият касационен състав споделя разбирането, че в производството по чл. 19,ал.8 от ППЗСПЗЗ, предмет на съдебния контрол за законосъобразност е единствено размерът на

обезщетението, определено от административния орган - съответната ОСЗ, за признато но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. От редакцията на ал. 8 и по аргумент от ал. 17 на чл. 19 на ППЗСПЗЗ следва извод, че начинът на обезщетение - със земя или с поименни компенсационни бонове, се определя с нарочен акт, постановен въз основа на влязлото в сила Решение за определяне на правото и стойността на обезщетението на собствениците по реда на чл. 106, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПСС.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че редът за определяне на обезщетението, включително и за земеделски земи включени в границите на урбанизираните територии, е този, установен с Наредба на Министерския съвет, а не по тяхната действителна пазарна стойност, В настоящия случай приложима е нормата на чл. Зб,ал.2 във връзка с ал. 1, във връзка р. с чл. 35,от ЗСПЗЗ, според които норми размерът на обезщетенията от ЦСПЗЗ земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии се определя по реда на цитираната наредба .

Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредбата цените на земеделските имоти изразяват цената в левове на декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори. Цената се формира от два компонента: начална цена, която се коригира с коефициенти за диференциране.

Първият компонент отразява размера на капитализираната поземлена рента според категориите на земеделските земи и пазарните условия в страната. Вторият компонент, обозначаващ диференциацията се изразява с коефициентите по чл. 4 -съществуващи обективно показатели, като площ на имота, поливност, отстояние от основни пазари, отстояние до строителните граници на най-близкото населено място и граници с път с трайна настилка. Всичко това показва, че определянето на стойността е изцяло нормативно регламентирана дейност, която следва да се извършва от ОСЗ без да се допускат нарушения на правилата на наредбата.

По изложените съображения настоящият състав приема, че правилно първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно -техническа експертиза, в частта в която размерът на обезщетението е определен по реда и при условията, установени в Наредбата за реда за определяне на ценина земеделска земя. От СТЕ безспорно се установява, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост върху процесният имот органът по поземлена собственост не е допуснал нарушение на материалноправните и процесуални норми, установени в Наредбата за реда за определяне на дени на земеделски земи

. При императивната законова уредба относно оценяването, недопустимо е оценката да се определи по други критерии /напр. по сравнителния метод на пазарните аналози/. На административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на

имота, по своя собствена воля и преценка. Както административния орган, така и съдът не могат да приложат друг начин за определяне на оценката, извън установения със закона /в случая цитираната по- горе наредба.

Ето защо решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВА В СИЛА решение № 661/30.06.2015 год., постановено по гражданско дело № 3025 /2014 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлена жалбата на С.Г.Г. против решение № 50001 от 26.05.2014 година на Общинска служба по земеделие - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.