Р Е Ш Е Н И Е

№84 01.04.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и втори март 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №519 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172 ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А.Й.А. *** против принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач, предвидена в чл.171 ал.1 т.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка е наложена в град Стара Загора на 20.11.2015г. от старши полицай Камен Коев към звено „Общинска полиция”, община Стара Загора, за което е съставена докладна записка №1427/23.11.2015г. В същата е посочено, че на 20.11.2015г. в 14.45ч. от улица Димитър Наумов, в град Стара Загора срещу №90 е репатриран лек МПС марка „Пежо”, модел 207, син металик, с ДК №СТ0510ВР, на основание чл. 57 ал.1 т.6 –тротоар, двулентно, еднопосочно. Издаден е фискален бон за разноските по преместването за сумата от 61.20лв.

В жалбата, в писмено становище и писмена защита се развиват подробни съображения за нарушаване на материалния закон и липса на основание за налагане на принудителната мярка, като се иска от съда да бъде отменена / виж уточняваща жалба на стр. 8 по делото/. Жалбоподателя твърди, че не са били налице предпоставките на чл.171 ал.1 т.5 от ЗДвП, за да бъде преместен автомобила му принудително – липсва пътен знак, указващ забрана за спиране и паркиране, съответно предупредителен за налагане на мярката, в случай на паркиране в нарушение на правилата за движение. Не са изяснени и фактите, сочещи на извод за наличие на втората хипотеза по чл. 171 ал.1 т.5 буква „б” от ЗДвП, а именно паркираното МПС да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Оспорват се и твърденията на ответника по делото за разстоянието между паркирания автомобил и платната ограда на сградата с административен адрес ул. „Димитър Наумов” №90 като се твърди, че от направените снимки се вижда начина на измерване – от трафопоста, а не от оградата. Жалбоподателя поддържа и становище за липса на акта за установяване на административно нарушение, в който да са описани фактите, представляващи основание за налагане на принудителната мярка.

Ответника по делото, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло основателността на жалбата като твърди, че за законосъобразното прилагане на мярката не е необходимо да е поставен предупрителен знак, като в хипотезата на чл.57 ал.1 т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора е достатъчно да е установено спиране или затрудняване на движението по улицата или тротоарите. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт и се иска от съда да отхвърли жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

С докладна записка на стр. 16 по делото, съставена от ответника ст. Полицай Коев, приложени към нея снимки, копието от плана за организацията на движението в град Стара Загора и съвпадащите твърдения на страните по фактите се установява, че на 20.11.2015г. в 14.45ч. МПС марка Пежо, модел 207 с ДК №СТ0510ВР е паркирано на тротоара и пътното платно от ляво спрямо посоката на движение на улица „Димитър Наумов”, до номер 90. Няма спор между страните по тези факти. Автомобила е навлязъл откъм улица „Васил Левски”, по която се е движил от запад на изток / съобразно обясненията на жалбоподателя/ от която е видим знака направо и надясно /на юг/. Няма спор между страните по тези факти, а същите се установяват и от представения снимков материал и плана за организация на движението. Улицата е еднопосочна – от север на юг, като жалбоподателя е имал същата посока на движение при навлизане в улицата откъм северната перпендикуляна улица „Васил Левски”, при което за него са били видими знаците Б3 и Г4. Пътен знак Г4 /кръгъл в синьо/ показва, че по пресечната „Димитър Наумов” може да се завие само в посока юг, което означава че за жалбоподателя е било ясно навлизането в еднопосочна улица. Видно е било също така, че няма други поставени знаци, което означава, че е бил длъжен да спазва правилата за движение на чл.94 ал.3 от Закона за движение по пътищата. Според тях е имал е право да спре най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а на тротоара само ако на същия има определени от собственика на пътя места за паркиране, след което да паркира най-малко на два метра от сградата. В докладната е записано паркиране на еднопосочна улица и на тротоар и основание по чл.56 ал.1 т.6 от Наредбата – спряно или затруднено движение по тротоара. Текста на подзаконовия нормативен акт съответства на чл. 171 т.5 буква „б” вр. с чл.94 ал.3 от ЗДвП, а именно да се прилага принудителната мярка само в хипотезите на посочените законови разпоредби. Второто предложение на чл.171 т.5 буква „б” от ЗДвП предписва прилагане на мярката спрямо паркирано МПС, когато създава опасност или прави невъзможно преминаване на другите участници в движението. Кога са налице тези хипотези – винаги когато са нарушени правилата за безопасно паркиране на моторните превозни средства. В случая е нарушено правилото на чл. 94 ал.3 от ЗДвП за паркиране в населените места. Правилата на тази разпоредба целят осигуряване на безопасното движение на останалите участници в движението, а жалбоподателя е бил длъжен да ги знае. Предвид правното основание за прилагане на мярката, е извън предмета на установяване и обсъждане, поставянето на предупредителен знак за репатриране на автомобилите. Без правно значение са и доводите на жалбоподателя за състоянието на тротоара и поставените върху него технически съоръжения.

Не е необходимо да се съставя и АУАН по ЗАНН, тъй като целта на мерките по чл.171 т.5 буква „б” от ЗДвП е незабавно отстраняване на пречките за движение с цел обществена безопасност и здраве. Тази цел позволява на законодателя при превес на обществения интерес да накърни частния, чрез прилагане на принудителна мярка без знание на собственика на автомобила. Тези мерки не изискват с оглед целта им, образуване на производство по ЗАНН като предпоставка за тяхното прилагане.

При този изход от спора жалбоподателя дължи и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на основание чл. 143 ал.4 от АПК вр. с чл. 8 ал.1 т.1 вр. с §1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Й.А. против принудителна административна мярка от 20.11.2015г., наложена от старши полицай Коев, звено „Общинска полиция” при Община Стара Загора.

ОСЪЖДА А.Й.А. ЕГН ********** *** да заплати на Община Стара Загора сумата от 300лв/триста лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

Решението да се съобщи, чрез изпращане на препис от него до страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: