Р Е Ш Е Н И Е

№ 139 30.05.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 524 описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на И.А.Б. ***2, подадена чрез пълномощника му адв. Св. М. ***, против Заповед № 3РД-768 от 16.11.2015г. на Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, с която на капитан И.Б. – заместник командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции във Военно формирование 44200 - Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене”, за нарушение по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, заповедта не е мотивирана с описание на всички релевантни обстоятелства и с посочване на конкретната нарушена норма, което е довело до фактическа и правна необоснованост на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Излага доводи, че при проведеното дисциплинарно производство не е спазена регламентираната в ППЗОВСРБ процедура по установяване на нарушението, като не е извършена преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че неправилни от гл.т на материалния закон са направените правни изводи при квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение и основание за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва извършването на вмененото му нарушение на военната дисциплина по повдигнатото дисциплинарно обвинение, като поддържа несъставомерност на деянието, позовавайки се на регламентираната в чл. 150 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВСВСРБ/ забрана за преследване на военнослужещ заради подаден рапорт, жалба или сигнал. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Командир на Военно формирование 24150 – Стара Загора, чрез процесуалните си представители по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че срокът за обжалване на заповедта е започнал да тече от момента, когато военнослужещият след устно проведена беседа, е бил уведомен че ще му бъде наложено дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение, поради което към датата на подаване на жалбата е бил изтекъл законово регламентирания преклузивен срок за оспорването на акта за налагане на дисциплинарно наказание по съдебен ред. По съществото на спора се твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма и със съдържание, съответстващо на императивните изисквания по чл.59, ал.2 от АПК и чл. чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ; след проведено дисциплинарно производство при спазване на регламентираните в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ процесуални правила и формални изисквания; при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа обстановка, сочеща на извършено от капитан И.Б. нарушение на военната дисциплина, правилно квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.242, т.1 във вр. с чл.241 от ЗОВСРБ, за което е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3 от ЗОВСРБ – „строго мъмрене”, съобразено с тежестта и вредните последици от нарушението.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство - И.А.Б., е на служба в Българската армия от 17.08.2000г., като към датата на издаване на оспорената заповед е със звание „капитан” и заема длъжността „заместник-командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции” във Военно формирование 44200 - Стара Загора от състава на Втора механизирана бригада на сухопътните войски.

На 05.10.2015г. капитан И.Б. е изпратил до Министъра на отбраната писмо, заведено с вх. рег. №13-00-3017/ 07.10.2015г. в Министерство на отбраната. С писмо изх. №13-00-3017/15.10.2015г., постъпило във Военно формирование 24150 с рег. № 7417/21.10.2015г., Главен инспектор при Министерство на отбраната е изпратил до Командира на Военно формирование 24150 - Стара Загора препис от писмото на капитан И.Б. с указание за изясняване на изложените твърдения и представяне на мотивирано становище по случая /л.52 по делото/.

Със Заповед № ЗРД-732/ 29.10.2015г., Командирът на Военно формирование 24150, на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ и във връзка с подадено от капитан И.Б. писмо до Министъра на отбраната, е разпоредено извършването на служебна проверка от комисия с поименно определен състав, включваща длъжностни лица от ВФ 44200 – Стара Загора и ВФ 24150 - Стара Загора. На комисията е възложено изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, довели до нарушаване на изискванията на чл.149, ал.1 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, като приеме писмените обяснения от длъжностните лица, имащи отношение по случая и след събиране и обобщаване на писмените обяснения, фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, председателят на комисията да изготви и представи за утвърждаване протокол от служебна проверка.

С Протокол от извършена служебна проверка рег. № 3-4810/ 06.11.2015г. /л.58 и сл. по делото/, назначената със Заповед № ЗРД-732/ 29.10.2015г. Комисия е направила предложение да се ангажира дисциплинарната отговорност на капитан И.Б. с налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене”. Съгласно съставения протокол, Комисията, след като е снела писмени обяснения от капитан Б. и е приобщила „писмото”, изпратено от него до Министъра на отбраната, е приела, че писмото по своята правна същност е „вид жалба”, тъй като се оспорва отказ за даване на разрешение за прилагане на чл.216, ал.1 от ЗОВСРБ. С оглед на което е прието, че капитан Б. не е спазил разпоредбата на чл.149, ал.3 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, според която жалбата се подава до компетентните длъжностни лица и се разглежда по реда на АПК. Въз основа на приетата като приложима нормативна регламентацията по чл.81, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.93, ал.1 от АПК, е направен извод, че капитан И.Б., с изпращането на писмото си директно до Министъра на отбраната, а не чрез Командира на Военно формирование 44200 - Стара Загора, е нарушил установения ред за подаване на жалбата до компетентното длъжностно лице, имащо право да я разгледа. Посочено е и че дори „писмото” да се приеме за „рапорт”, не бил спазен реда, предвиден в чл.145, ал.3 от УВСВСРБ. Комисията е приела и наличието на вредни последици, в причинна връзка с допуснатото от капитан Б. нарушение, изразяващи се в лишаване на административния орган от правото да преразгледа акта и да коригира решението си чрез самоконтрол съотв. да окомплектова своевременно и пълно цялата административна преписка по случая. Предложението на Комисията за търсене на дисциплинарна отговорност с налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене” на капитан Б., се основава на допуснато от военнослужещия нарушение на чл.178, ал.1 във вр. с чл.241 и 242, т.1 от ЗОВСРБ и чл.149 от УВСВСРБ, дължащо се на непознаване на реда за подаване и разглеждане на рапорти, предложения, сигнали, жалби, нормативно регламентиран в раздел VІ от УВСВСРБ.

На 16.11.2015г., с капитан И.Б., в изпълнение на чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, е проведена беседа от Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, за запознаване на военнослужещия с резултатите от извършената служебна проверка. За проведената беседа е съставен и подписан Протокол рег. № 3 – 4961/ 16.11.2015г., с обективирано становище на капитан Б., че не е съгласен с налагането на наказание, тъй като е изпратил писмо, което не попада в раздел VІ от УВСВСРБ, поради което и не е допуснал вмененото му нарушение.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 3РД-768/ 16.11.2015г. на Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, на основание чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, на капитан И.А.Б. – заместник-командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции във Военно формирование 44200 - Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене”, за дисциплинарно нарушение по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. От правна страна приетото като допуснато дисциплинарно нарушение е обосновано с това, че капитан Б. „не е спазил раздел VІ от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, регламентиращ реда за подаване и разглеждане на рапорти, предложения, сигнали и жалби”, с което е нарушил разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че капитан Б. е изготвил и изпратил писмо лично до Министъра на отбраната, в което излага фактите и обстоятелствата довели до написването му, а именно получен отказ за прилагане на чл.216, ал.1 от ЗОВСРБ, като доколкото писмото не фигурирало в раздел VІ от УВСВСРБ, е направен извод, че „военнослужещия няма право да подава писма лично до Министъра на отбраната”, с което е нарушен установения ред, регламентиран в УВСВСРБ и в АПК.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по образуваното и проведено срещу капитан И.Б. дисциплинарно производство. Приложени са и документи, съдържащи се в отделен класифициран том по делото с поставен гриф за сигурност „Поверително” с рег. № RB 401117-001-13/2/16г.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ЗОВСРБ, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване, като при невъзможност заповедта да бъде връчена лично на военнослужещия наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. В ал.2 на чл.250 от ЗОВСРБ е предвидено, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. При тази нормативна регламентация следва извода, че срокът за обжалване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по реда на АПК, започва да тече от датата на връчване съотв. получаване на заповедта от дисциплинарно наказаното лице. В този смисъл неоснователно е възражението на процесуалните представители на ответника, за подаване на жалбата против Заповед № 3РД-768/16.11.2015г. след изтичане на законово предвидения преклузивен срок за оспорването на акта за налагане на дисциплинарно наказание по съдебен ред, тъй като още след проведената беседа, капитан И.Б. е бил устно уведомен, че ще бъде издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение. Освен, че твърдяното „уведомяване” не е писмено удостоверено по надлежния ред, това уведомяване и датата на неговото извършване, са ирелевантни за началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на заповедта по реда на АПК, определящ се единствено от датата на връчване на заповедта на военнослужещия.

С оглед на което съдът приема че оспорването, като направено в законово установения срок /считано от датата на връчване на военнослужещия на акта за налагане на дисциплинарно наказание/, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед № 3РД-768/16.11.2015г. на Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

В чл. 248 от ЗОВСРБ е регламентирано, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание ”строго мъмрене” може да се налага от преките командири (началници) и ръководителите на съответните структури. По аргумент от §1, т.16 от ДР на ЗОВСРБ, пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования. Военно формирование 44200 - Стара Загора, в структурата на което е заеманата от жалбоподателя длъжност, е част от състава на Втора механизирана бригада в структурата на Сухопътните войски на Българската армия. Командирът на бригадата, към която се числи ротата на жалбоподателя, и Командир на Военно формирование 24150 - Стара Загора - Бригаден генерал Димитър Илиев, като ръководител на структурата, към която си числи кадровата длъжност и комуто е подчинено Военно формирование 44200, е материално компетентният дисциплинарнонаказващ орган за наложеното на капитан И.Б. - „Заместник - командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции” във ВФ 44200, наказание. В оспорената Заповед № 3РД-768/ 16.11.2015г. е посочено, че същата е издадена от Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, но съдържа отбелязване което е индиция, че е подписана от полк. Манол Манолов – Началник на щаба на ВФ 24150, съгласно Заповед за заместване № ЗРД - 761/ 11.11.2015г. от 12.11.2015г. до 16.11.2015г. От посочената заповед, както и от останалите представени документи, съдържащи се в класифициран том на делото рег. № RB 401117-001-13/2/16г., може да се направи извод, че е налице надлежно оправомощаване на подписалото обжалваната заповед длъжностно лице, за упражняване по заместване на правомощията на Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, включително и тези за налагане на дисциплинарни наказания. Отделно от това съгласно чл.157, ал.2 във вр. с ал.1 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, Началникът на щаба е Заместник на командира (началника) на военното формирование и пряк началник на целия личен състав. Следователно заемащият длъжността Началник на щаба на Втора механизирана бригада - Началник на щаба на Военно формирование 24150 – Стара Загора – полк. Манол Манолов, подписал и издал обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като пряк началник на целия личен състав, е материално компетентен дисциплинарнонаказващ орган по см. на чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене” на капитан И.Б. - заместник-командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции във Военно формирование 44200, Втора механизирана бригада.

Оспорената Заповед № 3РД-768 от 16.11.2015г. е издадена в изискуемата писмена форма, но при неспазване на императивно регламентираните изисквания за нейното съдържание. Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според ал.2 на чл.148 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение т.е заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл 241 във вр. с чл.242 от ЗОВСРБ. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение – т.е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

В случая в оспорената заповед липсва изискуемото се от закона описание на нарушението – съставомерността на деянието, за което на капитан И.Б. е наложено дисциплинарно наказание, не е обоснована нито от обективна, нито от субективна страна. Видно от съдържанието на обжалвания акт, обективираното като мотиви за ангажирането на дисциплинарната отговорност на военнослужещия, се свежда до констатацията, че капитан И.Б. „изготвя и изпраща писмо лично до Министъра на отбраната на РБългария, в което излага фактите и обстоятелствата, довели до написването му, а именно получен отказ за прилагане на чл.216, ал.1 от ЗОВСРБ”, „при липса на право” за военнослужещия да подава писма лично до Министъра на отбраната, с което нарушава установения ред, регламентиран в УВСВСРБ и в АПК, с което лишава от правото административния орган, издал документа, да преразгледа въпроса, да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му или да окомплектова писмото с цялата преписка и да я изпрати на непосредствено по -горестоящия административен орган. Така посочените „фактически основания” не покриват изискването за постановяване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ. Деянието, за което е санкциониран капитан И. Б., не е конкретизирано по време и място на извършване. Макар между страните да няма спор, че дисциплинарното обвинение се свързва с „писмо” на капитан Б. от 05.10.2015г., което той е изпратил до Министъра на отбраната, регистрирано с вх. № 13-00-3017/07.10.2015г. в МО, това писмо, посочено като предмет на деянието, осъществяващо според органа състав на дисциплинарно нарушение, е следвало да бъде конкретно и ясно посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. На следващо място обстоятелствената част на заповедта съдържа едно неясно изложение на факти, имащо за последица невъзможност да се установи кое точно поведение на капитан Б. сочи на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение - на какво точно се основава поведението, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на военната дисциплина - на това, че военнослужещият изобщо няма право да подава писма до Министъра на отбраната /тъй като писмото не е сред актовете, посочени в раздел VІ от УВСВСРБ/; на това, че при подаването му е нарушен предвидения в УВСВСРБ ред или че не е спазен регламентирания в АПК ред за оспорване пред по-горестоящия орган на индивидуалните административни актове.

Фактическата необоснованост на дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение както на специалното изискване по чл. 148, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ, така и на общото по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, за нормативно регламентираното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане на дисциплинарното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението, но не по-късно от 3 месеца от извършването му. С изтичането на който и да е било от тези срокове се погасява нормативно регламентираната възможност за налагане на посочените дисциплинарни наказания на военнослужещия за извършено от него нарушение на военната дисциплина. В този смисъл дисциплинарната отговорност може да бъде осъществена само в рамките на предвидените в закона срокове, като тези срокове са относими не само към образуването на дисциплинарното производство, но и към налагането на съответното дисциплинарно наказание. Нормите на чл.249, ал.3 от ЗОВСРБ и чл.139 ал.2 от ППЗОВСРБ предвиждат, че дисциплинарното нарушение се счита за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган т.е от момента когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и когато доказателствата за извършването и за извършителя на дисциплинарното нарушение, постъпят при наказващия орган. В случая деянието, възприето от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на военната дисциплина, се свързва с изготвянето и изпращането от капитан И. Б. на писмо лично до Министъра на отбраната, в нарушение на реда, регламентиран в УВСВСРБ и на АПК. За факта на подаване на писмото от капитан Б. до Министъра на отбраната, както и за съдържанието на това писмо, Командирът на Военно формирование 24150 – Стара Загора е узнал на 21.10.2015г. На тази дата с писмо от Главен инспектор на Министерството на отбраната /вх. рег. № 7417/ 21.10.2015г. - л.52/, писмото на капитан И.Б. до Министъра на отбраната, е препратено до Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, за изясняване на твърденията на кап. Б. и изготвяне на мотивирано писмено становище. Върху писмото е поставена резолюция на Бригаден генерал Д. Илиев – Командир на Военно формирование 24150, за изготвяне на отговор. При липса на други елементи от състава на вмененото на санкционираното лице дисциплинарно нарушение /изпълнителното деяние на което се изразява единствено в изготвянето и изпращането от капитан Б. на писмо лично до Министъра на отбраната/, по см. на чл.249, ал.3 от ЗОВСРБ и на чл.139 ал.2 от ППЗОВСРБ нарушението следва да се счита за установено от дисциплинарнонаказващия орган на 21.10.2015г. – датата, на която е получено и резолирано от Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора писмото на Главен инспектор на МО, към което е било приложено и писмото на капитан Б. до Министъра на отбраната. Срокът по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ /10 денонощия/ за налагане на дисциплинарното наказание „строго мъмрене”, е изтекъл на 05.11.2015г. /при съобразяване на дните, през които Б. е ползвал отпуск за временна неработоспособност - 22.10 и 23.10.2015г. и платен годишен отпуск - от 02.11.2015г. до 04.11.2015г., през които периоди срокът за налагане на наказанието е спрял да тече/. Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене” на капитан И.Б., е издадена на 16.11.2015г., към която дата обаче е бил изтекъл регламентирания в чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ срок за налагане на това наказание за вмененото на Б. дисциплинарно нарушение, считано от датата на неговото установяване от дисциплинарнонаказващия орган.

Заповед № 3РД-768/ 16.11.2015г. е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти; доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта нарушение на военната дисциплина и правилното определяне вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая от фактическа страна дисциплинарното обвинение е основано на това, че изготвяйки и изпращайки писмо до Министъра на отбраната при липса на право на това, капитан Б. е нарушил раздел VІ от УВСВСРБ и разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ, което от правна страна се сочи нарушение на военната дисциплина по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ - „неизпълнение на задължение по военна служба”.

Нормата на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ визира като нарушение на военната дисциплина виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите. За лицето, заемащо длъжност във въоръжените сили, служебни са задълженията, които са в предметния обхват на възложените му с договора за кадрова военна служба и произтичащи от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както и от актовете, посочени в чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещият носи задължението да спазва уставите, нормативните и административни актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Следователно елемент от задълженията по изпълнение на военната служба са не всички правила, включително не всички съдържащи се в УВСВСРБ, а онези, относими към съдържанието на военната служба, с изпълнение на каквато се свързва заеманата кадрова военна длъжност, включително обвързаните с нуждите и целите на отбраната на страната.

Деянието, за което капитан И.Б. е дисциплинарно наказан, се свързва от една страна с факта на иготвяне и изпращане от него на писмо директно /лично/ до Министъра на отбраната, каквото право се твърди, че военнослужещият нямал, а от друга страна - с нарушаване на регламентирания в Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария и в АПК ред за подаване на жалби. Макар в обжалваната заповед да не е конкретизирано писмото, във връзка с изготвянето и изпращането на което И. Б. е санкциониран, между страните по делото няма спор, че се касае за писмото на капитан И.Б. от 05.10.2015г. до Министъра на отбраната, постъпило в МО с вх. № 13-00-3017/07.10.2015г.

Съдът намира, че описаното в оспорената заповед деяние на кап. Б., не обективира неизпълнение на задължение по военната служба и съотв. не може да бъде квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, по следните съображения:

Правилата, формулирани в раздел VІ, глава втора от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, за реда за подаване на рапорти, сигнали, предложения и жалби, не са елемент от военната служба и задълженията по изпълнението й. Част от тези правила са с материалноправно съдържание, регламентиращо субективни права: правото на военнослужещия да подаде рапорт /чл.143/, да подаде предложение или сигнал /чл.148/ или жалба /чл.149, ал.1 УВСВСРБ/. Разпоредбите на чл.143, чл.148 и чл.149, ал.1 от УВСВСРБ се свързват с права, чието съдържание кореспондира с основни човешки права и ценности, съответно и с конституционно признати права на гражданите - право на свободно изразяване на мнения /чл.39, ал.1 от Конституцията на РБългария/; право на предложения, жалби и петиции до държавните органи /чл.45 от КРБ/; право на защита /чл.56 КРБ/. Военнослужещите не са лишени от тези права, нито спрямо тях са формулирани ограничения или забрани във връзка с упражняването им, извън общите такива /чл.39, ал.2, чл.57, ал.2 КРБ/. Други разпоредби от раздел VІ, глава втора от УВСВСРБ, се свързват с реда за подаване на писмени изявления от вида на посочените и формулират правомощия на съответните органи във връзка с тяхното разглеждане и произнасяне. Никоя от нормите от този раздел не формулира задължения за военнослужещия като елемент от изпълняваната военна служба, нито такива по отбраната на страната. Несъстоятелно е дисциплинарното обвинение за извършено от капитан И. Б. дисциплинарно нарушение, поради това, че при липса на право е подал писмо лично до Министъра на отбраната. Подаването на писмен акт /”писмо”/, с изявление, адресирано до държавен орган, не е забранено, вкл. на военнослужещите. Не наименованието на документа, а неговото съдържание, определя предмета и съотв. вида на документа /рапорт, жалба, сигнал и т.н./. Ето защо изготвянето и изпращането на „писмо” /т.е на документ с наименование, различно от посочените в УВСВСРБ/, не може да обуслови извод за липса на право за военнослужещия да сезира държавен орган /Министъра на отбрана/.

По въпроса за правната природа на изпратеното от И.Б. писмо и нарушава ли се с изпращането му до Министъра на отбраната регламентирания в УВСВСРБ и в АПК ред за подаване на жалби:

В писмото си от 05.10.2015г., адресирано до Министъра на отбраната, капитан И.Б. заявява, че от 01.09.2015г. е приел длъжността Командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции и съответно числящото се имущество на стойност над 40 милиона лева. Счита, че съгласно нормата на чл.216, ал.1 от ЗОВСРБ, му се полага да взема 25 на сто от възнаграждението за ротен командир, тъй като мястото било овакантено и за тази цел пуснал рапорт, като Командирът на Втора механизирана бригада го уведомил, че няма да бъде назначен за временно изпълняващ длъжността командир на рота, с цел ненадхвърляне бюджета на Сухопътни войски. Вижда противоречие между това, че няма да бъде назначен за временно изпълняващ длъжността, от една страна, а от друга - че няма как да бъде материално - отговорно лице без да изпълнява тази длъжност. Отправя молба Министърът на отбраната да вземе отношение по този проблем, тъй като на други вече нямал вяра. Така посоченото предметно съдържание на писмото го определя като молба за изразяване становището от адресата на писмото във връзка с видяното от лицето противоречие между обема и характера на възложените му за изпълнение задължения, неназначаването му за временно изпълняващ длъжността и полагащото се за изпълнението на задълженията възнаграждение. Това съдържание не определя писмото на И.Б. като жалба срещу какъвто и да е акт. Повдигайки с писмото си въпрос пред Министъра на отбраната за приложимостта на чл.216, ал.1 от ЗОВСРБ в описания от него случай, капитан Б. не е подал жалба, не е отправил искане за отмяна на какъвто и да е акт, за да се приеме, че в случая е бил относим реда за подаване на жалби по УВСВСРБ или по АПК. Всъщност нормативното регламентиране на реда за подаване на жалби, обезпечава упражняването на това право, пряко свързано с правото на защита на нарушени или застрашени права и законни интереси, каквото право на защита е признато и гарантирано на всяко лице /чл.56 от Конституцията на РБългария/. Както вече беше посочено ограничения за упражняване на основните човешки права се допускат единствено в хипотезите на чл.57, ал. 2 и ал.3 от Конституцията на РБългария, които в случая очевидно не са налице. Да се приеме, че неспазването на относимия за подаване на една жалба процесуален ред, представлява нарушение /и в частност – дисциплинарно такова, квалифицирано като нарушение на военната или служебна дисциплина/, би довело до недопустимо ограничение в упражняването на правото на защита.

Отделно от това съгласно чл.149, ал.3 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария жалбата се подава в писмен вид до компетентните длъжностни лица и се разглежда по реда, определен в АПК т.е препращането към АПК касае единствено и само реда за разглеждане на жалбата, но не и реда за подаването на жалбата от военнослужещия.

С оглед на гореизложеното съдът приема че деянието, за което на капитан И.Б. е наложено дисциплинарно наказание – „изготвяне и изпращане на писмо лично до Министъра на отбраната”, не представлява неизпълнение на задължение по военната служба, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см. на чл.241 във вр. с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ.

Абсолютно необосновано е приетото наличие на „вредни последици” от твърдяното като извършено от капитан Б. нарушение на военната дисциплина - неизпълнение на задължение по военната служба. Вредни последици от едно дисциплинарно нарушение са настъпилите пряко и непосредствено за службата, за гражданите или за обществото такива, когато съставляват една закономерна и логична последица от това нарушение. Нямат характер на „вредни последици” посочените в оспорената заповед такива - лишаване на административния орган да преразгледа въпроса, да оттегли, отмени или измени оспорения акт, да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, да окомплектова и изпрати преписката на по-горестоящия административен орган. Законово предвидената в чл.91 от АПК възможността за преразглеждане на акта от органа, който го е издал, при подадена по административен ред жалба против индивидуален административен акт, като отмени или измени акта или издаде отказания документ, е регламентирана с оглед целите на процесуалната икономия и с цел удовлетворяване на онова субективно материално право, чиято защита обжалващия търси. Последиците от неспазването правилото на чл.84, ал.1 АПК за подаване жалбата чрез административния орган, издал акта, не се свързват с каквито и да е било негативни последици за този орган.

Обжалваната заповед е несъответна и на целта на закона. Съгласно чл.150 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, военнослужещият не може да бъде преследван заради подаден рапорт, предложение, сигнал или жалба.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед № 3РД-768/ 16.11.2015г., като издадена при неспазване на императивните изисквания за нейното съдържание; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание 143, ал.1 от АПК Военно формирование 24150 - Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на И.Б. сумата от 370лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 360 лв. адвокатско възнаграждение на един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие и фактура.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Б. ***2, Заповед № 3РД-768/ 16.11.2015г. на Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, с която на капитан И.Б. – заместник -командир на инженерна рота за хоризонтални конструкции във Военно формирование 44200 - Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене”, за нарушение по чл. 242, т.1 от ЗОВСРБ, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Военно формирование 24150 - Стара Загора да заплати на И.А.Б. ***2, ЕГН **********, сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: