№ 56 08.04.2016г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия И.Янкова административно дело № 536 по описа за
2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.10 ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на Й.Т.М., с адрес *** против
Заповед № СЗЗСПД -13704 /20.11.2015г на Началник отдел «Социална закрила», Дирекция «Социално подпомагане» гр.Стара
Загора, в частта относно началната дата от която на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД
й е отпусната месечна помощ за детето К.М.М. в размер на 100 лв, а именно
считано от 01.11.2015г.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна в частта
относно началната дата на подпомагане.
Детето Константин е със заболяване «прогресивна мускулна дистрофия»,
като от 29.06.2010г на същия е определена вид и степен на увреждане 75 на сто,
а от месец 11.2015г—80%. Предходното решение на ТЕЛК, било с краен срок
01.09.2015г, след което преосвидетелстването е на 12.11.2015г. Сочи, че детето
от инвалидизацията не е излекувано, състоянието
все така тежко и изисква много грижи, за които се следва помощта. Счита
поради изложеното за неправилно да се прекъсне подпомагането за периода между
датите на двете решения на ТЕЛК. Счита незаконосъобразно обвързването на
началната дата на подпомагане с датата на преосвидетелстване, в противоречие
със смисъла на този вид подпомагане, с което се лишава семейството от нужната
помощ за лечение. Наведени са аргументи, че разпоредбата на чл.19 от ППЗСПД е
неотносима в случая, както и че забавянето на преосвидетелстването по вина на
органите на медицинска експертиза не рефлектира на правото на подпомагане на
семействата на деца с трайни увреждания. Жалбата се поддържа от адв.Д.М.,
същата развива подробни съображения в изложените насоки. Иска се отмяна на
оспорената заповед в частта относно началния момент, от който е признато
правото на месечна помощ за дете с увреждане.
Ответникът — Началник на отдел
«Социална закрила» в Дирекция «Социално подпомагане» гр.Стара Загора в писмен
отговор по чл.163 ал.2 от АПК/л.38 по делото/ и лично в съдебно заседание заема
становище за неоснователност на оспорването. Излага съображения, че спрямо
оспорената заповед не са налице отменителни основания. За определянето на
началната дата на подпомагане —началото на месеца, през който е подадено
заявлението—декларация, се позовава на чл.19 от ППЗСПД, в редакцията, действала
към датата на издаване на акта.
Настоящият състав, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Детето
К.М.М. с майка и законен представител Й.Т.М., жалбоподателка по делото, е с
водеща диагноза «мускулна дистрофия», във връзка с което е инвалидизиран с
начална дата 29.06.2010г. С ЕР ТЕЛК №2608 / 099 от 27.09.2012г е дадена оценка
- 75 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, краен срок 01.09.2015г. На
12.11.2015г детето е преосвидетелствано и с ЕР на ТЕЛК №2781 / 146 от дата
12.11.2015г, във връзка със същото заболяване са определени вид и степен на
увреждане 80 % без чужда помощ със срок 2 години /01.11.2017г/.
На 12.11.2015г Й.М. е подала в
Дирекция Социално подпомагане гр.Стара Загора заявление—декларация «за отпускане на месечна помощ за отглеждане
на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст
по чл. 7 от Закона за семейни помощи на деца»/л.27/. В частта от бланката,
предвидена за попълване от длъжностно лице от дирекцията, социалният работник е
отбелязал, че лицето има право на месечна помощ за отглеждане на 1 дете в
размер на 100 лв на основание чл.7 ал.8 ЗСПД от 01.11.2015-31.12.2015г. На 19.11.2015г за отпускане на помощта е
дадено положително становище от длъжностно лице от дирекцията /л.24/.
Със заповед № СЗЗСПД-13704
/20.11.2015г на началник отдел «СЗ» при Дирекция «Социално подпомагане» Стара
Загора на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД , чл.4 от ППЗСПД и §23 от ПЗР на ЗСПД, на
Й.Т.М. е отпусната месечна помощ за отжглеждане детето К.М.М., в размер на 100
лв за срок 01.11.2015-31.12.2015г. Тази
заповед е предмет на оспорване по делото
в частта относно началната дата определена за получаването на помощта.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на заповед № СЗЗСПД-13704 /20.11.2015г и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл.10 ал.4 ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора
на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него лице. Настоящата
заповед е подписана от началник отдел „СЗ” в Дирекция”Социално подпомагане” Стара
Загора,
Красимира Т., която е положила подпис „за директор”, позовавайки се на заповед РД01/130 от 04.11.2015г на директора на Дирекция
«СП». По делото е приложена тази заповед/л.17/,
видно е от съдържанието й, че Директорът на Дирекция «СП» Стара Загора е
упълномощила Красимира Т. —началник
отдел „Социална закрила» в дирекция «СП»Стара Загора да подписва изброените
актове, вкл. по т.3—заповеди за отпускане, отказ, изменение, спиране,
възобновяване и прекратяване на семейни помощи за деца по чл.7, чл.8 чл.8д и
чл.10б от ЗСПД и изброени разпоредби от правилника за прилагането му. С оглед
нормативно предвидената в чл.10 ал.4 вр.с чл.7 от ЗСПД възможност за
делегиране на административни правомощия по
отпускане на този вид помощи за деца, съдът приема, че оспорената заповед е валидно
издадена, от компетентен орган и съобразно делегираните му правомощия.
Оспорената
заповед е писмена. При издаването й не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила, обуславящи отмяната й на това
основание.
Със заповед № СЗЗСПД-13704 /20.11.2015г, началник отдел «СЗ» при Дирекция
«Социално подпомагане» Стара Загора на основание чл.7 ал.8 от ЗДПД , чл.4 от
ППЗСПД и §23 от ПЗР на ЗСПД, е отпуснал на Й.М. и във връзка с подадено от нея
заявление—декларация, месечна помощ за отглеждане детето й Константин — в
размер на 100 лв за срок 01.11.2015-31.12.2015г.
Придобиването на право на семейни
помощи е предмет на регламентация в ЗСПД, като в чл.2 от са регламентирани
видовете семейни помощи, вкл. месечната помощ за дете до завършване на средното
му образование но не по—късно от 20 годишна възраст /чл.2 ал.3 т.2 от ЗСПД/. Съгласно
чл.3 т.2, право на семейни помощи за деца имат семействата за българските
граждани, които отглеждат в страната. В
разпоредбата на чл.7 от ЗСПД са
регламентирани предпоставките за възникване конкретно на правото на семействата
на месечна помощ за дете до завършване средното му образование. В общия случай
то е обвързано с дохода на семейството, наред с другите кумулативно предвидени
предпоставки /чл.7 ал.1/. За случаите обаче когато детето е и с трайно
увреждане, установено от компетентните органи, този вид помощ се предоставя при
облекчени условия, предвидени в ал.8 на чл.7, а именно —при условие, че детето
не е настанено извън семейството и живее в страната. По смисъла на закона дете
с трайно увреждане е дете на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на
сто вид и степен на увреждане или дете /или лице на възраст от 16—20г с
определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност /§1 т.6 от ДР на
ЗСПД/.
Фактическия състав, с който се свързва
следователно възникването на правото на месечни семейни помощи от този вид
/чл.7 ал.8 ЗСПД/ включва: детето да е български гражданин, да живее със
семейството в страната, да учи в основно или среднообразователно училище, да е на възраст до посочената, да е
с трайно увреждане. При наличие този фактически състав, правото на семейството
на този вид подпомагане е възникнало. Веднъж възникнало правото на семейно
подпомагане, вкл.с помощта по чл.7 ал.8 от ЗСПД, се упражнява с периодично
подаване на заявления—декларации в съответните дирекции «Социално
подпомагане» по реда на чл.10 от ЗСПД и
ППЗСПЗ. Правото на подпомагане се прекратява с отпадане на някоя от
обуславящите го предпоставки.
В конкретния случай, между страните
не се спори по фактите — касае се за възобновяване на подпомагането с месечната
семейна помощ за отглеждане дете с трайно увреждане, каквото жалбоподателката е
получавала до срока на ЕР на №2608 / 099
от 27.09.2012г, сочещ вид и степен на
увреждане на детето Константин Митев, а именно 01.09.2015г. След това и до 01.11.2015г- датата, сочена
като начална в оспорената заповед, на жалбоподателката не е изплащана месечна
помощ за отглеждането на детето.
Детето К.М.М., във връзка със
заболяването си е инвалидизиран от 29.06.2010г,
степента на увреждането му е над 50 на сто, определени от компетентните здравни
органи с ЕР ТЕЛК №2608 / 099 от
27.09.2012г (75 %), и съгласно ЕР на ТЕЛК №2781 / 146 от 12.11.2015г.(80
%), т.е. той е дете с трайно увреждане. Между страните няма спор по това, че правото на
семейно подпомагане на жалбоподателката за детето й Константин е възникнало с
проявлението на фактическия състав и че това
право е било налице и в периода
01.09.2015-01.11.2015г —между срока на предходното ЕР и преосвидетелстването на
детето от м.11.2015г, като през този период не изплащана помощ.
Спорът
е правен и касае началния момент от който следва да се възобнови подпомагането
с помощта по чл.7 ал.8 от ЗСПД в случай като този — когато заявлението за
възобновяване на подпомагането е подадено след преосвидетелстването на дете с
трайно увреждане, като това преосвидетелстване е след крайния срок, с който е
било обвързано предходното освидетелстване на здравните органи, и при липса на
промяна в обстоятелствата, определящи степента на увреда като такава над 50 на
сто.
Според
тезата на жалбоподателката, детето е инвалидизирано през 2010г и се нуждае от
грижи, лечение, рехабилитация, каквато е целта на помощта. Счита че правото й
на подпомагане е налице вкл. в периода между крайния срок, с което е обвързано
предходното решение на ТЕЛК и новото преосвидетелстване. Според административния орган, началната дата
на помощта /01.11.2015г/ е с оглед датата на подаване на заявлението на жалбоподателката
/на 12.11.2015г/, независимо от причините за закъснение на преосвидетелстването
на детото. Тези доводи се основават на разпоредбата на чл.19 от ППЗСПД /в сила
от 16.10.2015г/, според която месечните помощи за отглеждане на деца до
завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст се
отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението —декларация с
необходимите документи, в случай че са налице условията по чл.7 от ЗСПД.
В ЗСПД не е посочена началната дата на
отпускане на месечните семейни помощи за отглеждане деца с увреждания до
завършване средното им образование. В глава трета от ППЗСПД, чл.17 и сл. е
регламентиран реда за отпускане на такива помощи. Нормата на чл.19 в редакция
ДВ бр.95/2012г е съдържала диференциран режим относно началната дата на отпускане
месечните помощи за деца до завършване средното им образование, но не повече от
20 годишна възраст, като ал.1 е била относима общо за правоимащите, ал.2, до
отмяната й с решение с Решение № 12921 на ВАС на РБ от 30.10.2014г, е
предвиждала, че месечените помощи за деца с трайни увреждания по чл.7 ал.8 от
ЗСПД се отпускат от началото на месеца, следващ месеца, през който е издадено
експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, ако молбата —декларация е подадена в 3
месечен срок от датата на решението, нормата
на чл.19 ал.3 от ППЗСПЗ /в предходната си редакция ДВ бр.95/2012г/ е
предвиждала началната дата на отпускане на помощта в случаите на
преосвидетелстване на дете с трайно увреждане. Разпоредбата на ал.4 чл.19
ППЗСПД е визирала крайния срок на помощта за дете с увреждане — до навършване
на пределната възраст 20 год.
Разпоредбата на чл.19 ал.2 от ППЗСПД обаче е отменена
от ВАС с Решение № 12921 /30.10.2014г, оставено в сила с Решение
№4379/21.04.2015г и обнародвано в ДВ бр-.32 от
05.05.2015г. Изложените от съда
съображения са в насока, че нормата ограничава реалното упражняване на правото на
месечна помощ, респективно добавка за семействата на децата с трайни увреждания
в противоречие със законовите разпоредби, на основание които това право е
възникнало – чл. 3, т. 2,
чл. 8д
и чл. 7, ал. 8
ЗСПД, както и поради несъответствието й с целта на закона относно
този вид подпомагане. Според становището на съда, моментът, от който се отпуска
месечната помощ за дете с трайно увреждане (чл.7 ал.8) неправилно е бил обвързан по силата на
оспорената разпоредба с факта на издаване на експертното решение на ТЕЛК /
НЕЛК, а не с обективния факт на настъпване на увреждането, каквато е логиката
на закона.
След обнародване на отмяната на разпоредбата на чл.19
ал.2 от ППЗСПД /ДВ бр.32/2015г/, Министерският съвет е приел Постановление
№276/12.10.2015г за изменение и допълнение на ППЗСПД, с §26 разпоредбата на
чл.19 от ППЗСПД придобива следната редакция "Чл. 19. Месечните помощи за отглеждане на деца до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се
отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението декларация с
необходимите документи, в случай че са налице условията по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца." С този
си вид разпоредбата вече не съдържа необходимата регламентация относно началния
момент на отпускане на месечните семейни помощи за деца с трайни увреждания в хипотезите на първоначално отпускане и при
възобновяване изплащането им след преосвидетелстване на детето.
Според настоящия съдебен състав, новата редакция на
чл.19 от ППЗСПД касае първоначалното отпускане на месечните помощи за
отглеждане на деца до завършване на средното им образование но не повече от 20
годишна възраст, и е неотносима към възобновяване на
подпомагането по чл.7 ал.8 от ЗСПД в хипотеза като настоящата, свързана с
преосвидетелстване на детето след срока, с който е обвързано установителното действие на предходното решение на ТЕЛК.
При липса на регламентация относно началния момент,
от който следва да се възобнови
месечната помощ за отглеждане на дете с увреждане /чл.7 ал.8 от ЗСПД/ се
следва прилагане по аналогия разпоредбата относно отпускане месечните добавки
за дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД в случаите на преосвидетелстване на
детето. Това е така, тъй като се касае все за месечни семейни помощи /чл.2
ал.3, вр.с чл.7 ал.8 и чл.8д ЗСПД/, подпомагането на
семейството е основано на един и същ обуславящ юридически факт — отглеждане на
дете с трайно увреждане и това отговаря на целта на закона. Налице са
предпоставките на чл.46 ал.2 от ЗНА, според която норма когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно
чл.9 ал.6 изречение първо от ЗСПД, месечната добавка по чл.8д се отпуска за
срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца,
през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от
три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението —декларация
е подадено в тримесечен срок от датата на решението. В разпоредбата на
чл.24б ал.4 от ППЗСПД е предвидено, че
при спазване на сроковете и условията по чл.9 ал.6 от ЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с
трайно увреждане, месечната добавка се отпуска от първо число на месеца, през
който е отпаднало основанието за получаването, при условие че няма промяна във
вида и степента на трайно увреждане или в степента на трайно намалена
работоспособност, която да води до отпадане на правото. Настоящия случай обективира пълно съответствие с нормите на чл.24б ал.4
ППЗСПД, вр.с чл.9 ал.6 от ЗСПД, касае се за дете с
трайно увреждане, което е било преосвидетелствано съгласно т.7 от ЕР №2781/
12.11.2015г, няма промяна във вида и степента на трайно увреждане на детето,
които са както преди, така и след преосвидетелстването над 50 на сто, основани
на същата водеща диагноза. Заявлението—декларация е подадено в деня на
преосвидетелстване. Правото на подпомагане на Й.М. по чл.7 ал.8 вр.с ал.1 ЗСПД е налице и по аргумент от чл.24б ал.4 ППЗСПД , помощта по чл.7 ал.8
ЗСПД, поискана от нея със заявлението—декларация подадено на 12.11.2015г в Д”СП” — Стара
Загора, следва да й се отпусне /т.е да се възобнови изплащането й/ от първо
число на месеца, през който преди това е било отпаднало основанието за
получаването й.
Оспорената заповед, в която е
предвидена начална дата на помощта на Й.М. за отглеждане детето Константин от
начална дата на месеца на подаване на заявлението, е в противоречие със закона
и неговата цел. Предоставянето на семействата на
помощ за отглеждане на дете с увреждане е обвързано с правото на такава, а в
периода 01.09.2015г—31.10.2015г правото на жалбоподателката е налице. Правото
на семейно подпомагане за отглеждане на дете с трайно увреждане след като е възникнало с проявление
на съответния фактически състав и е своевременно упражнено от правоимащите лица, обуславя предоставянето на помощта. В
противоречие със закона би било предоставянето на помощта да се обвързва със
факти, извън правопораждащия правото фактически
състав, какъвто факт е закъснението на преосвидетелстване на детето/лицето от
компетентните здравни органи (чл.69, ал.2 и 3 и чл.3 от Наредбата за медицинската
експертиза). Смисълът и целта на семейното
подпомагане за отглеждане на дете с трайно увреждане докато завърши средното си
образование е да подпомогне реално родителите
за неговото адекватно и пълноценно отглеждане, осигуряване необходимата
грижа с оглед спецификата на заболяването или увреждането и индивидуалните
нужди на детето. Уредбата в ЗСПД е насочена към това да осигури непрекъснатост
на подпомагането от съответния вид за целия период на съществуване на правото
на такова, защото само в този случай помощта би била реална, навременна и
полезна. Следователно в противоречие с целта на закона е да се откаже
подпомагане на семейството в периодите
на закъснение преосвидетелстването на
детето. Напротив, по аргумент от чл.24б ал.4 ППЗСПД, такова подпомагане за
отглеждане на дете с увреждане до посочените като пределни срокове, се
следва, стига преосвидетелстването да не
води до промяна датата на инвалидизиране или степента на трайно намалена работоспособност,
доколкото тези факти са от значение за възникване на самото субективно право на
подпомагане по чл.7 ал.8 ЗСПД.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, началната
дата на отпускане на Й.Т.М. месечна помощ за отглеждане на детето й
Константин, с трайно увреждане и до завършване на средното му образование по чл.7 ал.8 от ЗСПД е неправилно определена
в оспорената Заповед № СЗЗСПД-13704 /20.11.2015г, в
противоречие с правилото на чл.24б ал.4 от ППЗСПД и в несъответствие с целта на
закона.
С оглед на горно, съдът счита, че
оспорената заповед в частта й относно определената начална дата на подпомагане следва да се отмени.
Преписката следва да се върне на
административния орган за ново произнасяне по заявлението декларация от 12.11.2015г на Й.М. досежно началния момент на отпускане на поисканата семейна помощ, като се вземат
предвид задължителните указания по прилагане на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2
от АПК и чл. 173, ал.2
от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Т.М., от гр.Стара Загора, бул.”Христо
Ботев” №41 Заповед №
СЗЗСПД-13704 /20.11.2015г издадена от началник отдел «СЗ» при Дирекция
«Социално подпомагане» Стара Загора, в обжалваната част — относно началната
дата, от която й е отпусната месечна
помощ за отглеждане детето й Константин Митев,
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявлението—декларация от 12.11.2015г подадено от Й.Т.М. в Дирекция «Социално подпомагане» Стара Загора
досежно началния момент на отпускане на поисканата семейна помощ, като се вземат
предвид дадените в мотивите задължителни указания по
прилагане на материалния закон.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ
: