Р Е Ш Е Н И Е № 47

гр. Стара Загора 16.03.2016г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар С.Х. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 547 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С.Т.С. *** против Заповед № 15-1228-000790/ 13.11.2015г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалноправни разпоредби, постановен при съществени процесуални нарушения и липса на мотиви. Жалбоподателят счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е посочено точното правно основание, на което му се налага ПАМ. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № 15-1228-000790/ 13.11.2015г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора на жалбоподателя С.Т.С. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.1, б.”б”, като от фактическа страна е обоснована с управление на МПС на 13.11.2015г около 03.30ч в гр.Стара Загора на ул.”Генерал Гурко”, при което водачът С. е отказал да бъде изпробван с техническо за алкохол в издишания въздух и му е издаден талон за медицинско изследване на кръвта № 0037931.

Съставен му е АУАН № 15-3482, серия Г, бланков № 218719 от 13.11.2015 г. от компетентния орган за това, че на 13.11.2015г около 03.30ч в гр.Стара Загора на ул.”Генерал Гурко” управлява лек автомобил “Мерцедес” с рег.№ СТ2322ВН, отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване - нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В акта е вписано, че е съставен по данни на свидетели-очевидци. Жалбоподателят е възразил писмено, че спирането ме е неправомерно, защото контролните органи не му указали необходимия ред за това. Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 15-1228-003482/ 16.11.2015г от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора за налагане на административни наказания глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 349з-275/ 29.01.2015г на / 09.07.2007г в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. За формална изрядност на акта е необходимо той да съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на визираната от административния орган правна норма. В случая в заповедта е отразен само чл. 171, т.1, б.”б” без да е конкретизиран нормативния акт, от съдържанието на който е този текст. В случая допуснатото нарушение на процесуални правила не е съществено, т.е. не е от категорията процесуални нарушения, които задължително обуславят отмяна на издадения административен акт само на това основание. В мотивната част на заповедта е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП и словесното описание на вида наложената ПАМ съответства на текста на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението - на правилата за движение по пътищата, поради което не е накърнено правото на защита на жалбоподателя /в този смисъл Решение № 292 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2015 г., VII отд/.

Посочената като правно основание за издаване на оспорения административен акт норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП предписва за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или откаже да бъде проверен с техническо средство, да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.

Видно от доказателствата по делото, на С.С. като водач на МПС е издаден такъв акт за отказ да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта и доказателствената му сила не е оборена. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в АУАН, е на жалбоподателя. Той нито твърди, нито е ангажирал доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за друга фактическа обстановка, а не посочената в заповедта.

Затова е неоснователно оплакването му за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед след като по делото е безспорно установена изискуемата материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка по ЗДвП.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед Заповед № 15-1228-000790/ 13.11.2015г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената срещу неь жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.С. ЕГН ********** *** против Заповед № 15-1228-000790/ 13.11.2015г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: