Р Е Ш Е Н И Е
№85 15.04.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета
година, в състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията
Михаил Русев адм. дело №550 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия.
Образувано е по жалба на С.С.Т. *** срещу
Отказ рег. №8245з-242 от 10.12.2015 год. на Началника на Второ Районно
управление „Полиция” - гр. Стара Загора, с който му е отказано издаването на
разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
ловни цели. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт по съображения за издаването му в противоречие на
материалноправните разпоредби на ЗОБВВПИ. Жалбоподателят поддържа становище, че
административният орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на
чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Не отрича,
че през 2000 год. в РУП – Карнобат е било водено досъдебно производство срещу
него, въз основа на което през 2002 год. е бил осъден от Окръжен съд – Бургас за
умишлено престъпление от общ характер, но излага съображения, че по отношение
на това му осъждане е настъпила реабилитация. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът по жалбата - Началник
на Второ Районно управление „Полиция” - гр. Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
юриск. Алексиев взема становище за неоснователността на подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят С.С.Т. е
подал Заявление по образец вх. рег. №1461-К/13.11.2015 год. до Началника на Второ
РУ„Полиция” - гр. Стара Загора, с приложени към него документи, с което
заявление е направил искане за издаване на разрешение за придобиване чрез
закупуване на ловно дългоцевно огнестрелно оръжие. С оспореният в настоящото
производство Отказ №8245з-242 от 10.12.2015 год. на Началник на Второ Районно управление „Полиция”
- гр. Стара Загора, на основание чл. 83, ал.5 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от
ЗОБВВПИ, е отказано на С.Т. издаването на разрешение за придобиване на дългоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели. От фактическа страна отказът е
мотивиран с обстоятелството, че срещу Т. е заведено ЗМ 130/28.02.2000 год., за
деяние по чл.199, ал.1, т.1 от НК по описа на РУ 01 Карнобат.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Отказът
е издаден от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.83, ал.5
във вр. с чл. 50, ал.3 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Второ РУ„Полиция” – гр. Стара Загора,
в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК
реквизити. Посочването на правнорелевантните за
хипотезата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ факти – заведено досъдебно
производство срещу заявителя, следва да се приеме, че е изпълнено законово
установеното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл.83, ал.5 от
ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.
Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите,
условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им, е уреден със
ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от посочения нормативен акт, българските
граждани могат
да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез придобиване, дарение,
замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено
от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице. От друга страна в разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер
или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление
от общ характер. Разпоредбата съдържа две хипотези, при наличието на които /при
условията на алтернативност/ административният орган отказва издаване исканото
разрешение за съответната дейност. В случая от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице нито една от тях.
Жалбоподателят
не оспорва, че е било водено посоченото в заповедта досъдебно производство, но
същото е приключило, като е внесен обвинителен акт в съда и същият с присъда на
Окръжен съд Бургас е осъден, като в тази насока са представени и писмени
доказателства. В тази връзка бе изискана информация от РУ Карнобат за изхода на
образуваното досъдебно производство. Видно от представената справка, на
28.02.2000 год. заявителския материал е изпратен на ТСО гр. Карнобат за
образуване на следствено дело, като преписката повече не е върната и не са
налице данни, дали е приключила с внасянето на обвинителен акт. В хода на
административното производство, развило се пред ответника е изискано
свидетелство за съдимост на С.Т. от Районен съд Карнобат. Съгласно отразеното в
него, Т. е бил осъден присъда №33/08.07.2001 год. на Окръжен съд Бургас,
изменена с Решение №116/29.01.2003 год. по ВНОХД №100/2002 год. на Апелативен
съд Бургас, което от своя страна е потвърдено с решение №388/13.06.2003 год. по
НД №183/2003 год. на ВКС, на която дата и е влязла в сила присъдата. Присъдата
е две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК, изпълнението
на наказанието е отложено за срок от четири години. Лицето е реабилитирано по
право на 18.06.2007 год. Имайки предвид справката за съдимост от Районен съд Карнобат
/лист 22 от делото/, както и отразеното в справката от РУ Карнобат, е видно че
за деянието, за което е било образувано ЗМ 130/2000 год., жалбоподателят е бил
осъден с влязла в сила присъда и е реабилитиран по право за това си свое
деяние.
Въз
основа на гореизложеното, съдът намира, че към датата на издаване на
административния акт - 10.12.2015 год., жалбоподателят не е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер, който извод се налага от настъпилата по отношение
на него реабилитация по реда на чл. 86, ал.1,
т.1 от НК от една страна, а от друга образуваното досъдебно
производство е приключило с влязла в сила присъда. Според разпоредбата на чл.85, ал. 1
от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое
отношение със закон или указ е установено противното. В ЗОБВВПИ такова изключение
не е предвидено, поради което важи общото правило на чл.85, ал. 1
от НК, че с реабилитацията са заличени последиците от осъждането.
Административният
орган необосновано е приел за осъществен фактическия състав на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, при който се отказва издаване на
разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие - осъждане за умишлено престъпление
от общ характер или започнало наказателно преследване срещу лице, направило
искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В НК е
посочено в кои случаи не може да се прилага института на реабилитацията и след
като в текста на чл.58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ няма такова ограничение, то
допълнителното позоваване на такова е незаконосъобразно.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорването срещу отказа от издаване на разрешение
за придобиване на ловно оръжие е основателно и доказано и като такова следва да
бъде уважено. Допуснато е противоречие с материално правните разпоредби на
закона, което обуславя незаконосъобразността на отказа и е основание за отмяната
му.
С
оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски в размер от 410.00
лв., от които 10.00 лв. за внесената държавна такса и 400.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложеният договор за правна защита от 23.02.2016
год.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.С.Т. ***-242
от 10.12.2015 год. на Началник на Второ Районно
управление „Полиция” - гр. Стара Загора, като
незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката на началника на Второ Районно
управление "Полиция" – гр. Стара Загора, за решаване на въпроса по
същество, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да
заплати на С.С.Т. *** сумата
от 410.00 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.