Р Е Ш Е Н И Е

№ 89 15.04.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 551 по описа за 2015 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от В.А.К.,***, против Експертно решение по годността за военна служба № 162 / 1/ 26.11.2015г на Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/ при ВМА, с което редник В.К., в.ф.22180 гр.Казанлък се сочи негоден за военна служба.

Изложени са съображения, че решението е нищожно поради вземането му от орган, действал в нарушение правилата за формиране мнозинство, алтернативно - незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че постъпил на военна служба напълно здрав и със заповед на министъра на отбраната от 05.06.2014г. бил взет във временен задграничен щат и командирован в Афганистан за период от 6 месеца. Там, по време на нощна тревога, в бързината при слизане от камион се „приземил” само на десния крак с цялото снаряжение, паднал на земята и почувствал остра болка в областта на десния крак. Твърди, че в следващите дни усещал силна болка, намален обем на движенията и др. оплаквания. Подложил се на предписаната му терапия, като оплакванията първо отшумели, после пак се появили. На 20.11.2014г в болницата в Кандахар му била поставена диагноза „асептична некроза”. При завръщането си в България /17.12.2014г/ твърди, че потърсил лекарска помощ като на 21.04.2015г бил подложен на операция /”ендопротезис коксе декс.А модо zimmer /FITMORE/IT/BIOLOX/». В следоперативния период се възстановил. При освидетелстване от ЦВМК във ВМА на 26.11.2015г получил оспореното решение, което счита за неправилно с оглед състоянието си. На следващо място, твърди, че в съдържанието на обжалваното решение не са изписани всички рубрики по международната класификация на болестите, относими към неговото заболяване. Оспорва и обективираната в решението констатация относно определяне на състоянието му като обусловено от общо заболяване, при липса на отчитане на причинна връзка със служебните му задължения. Поради изложеното се иска прогласяване решението за нищожно или отмяната му като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата -Централна военномедицинска комисия към Военномедицинска академия /ЦВМК към ВМА/, представлявана от главен юрисконсулт Светла Костенска, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения, че оспореното Експертно решение /ЕР/ № 162 / 1/ 26.11.2015г на ЦВМК за годността за военна служба изхожда от компетентен орган, взето е при наличие кворум и мнозинство и в изискуемата от Наредба № Н-4 /18.02.2013г форма и съдържание. Изтъква, че решението съответства на здравословното състояние на жалбоподателя и медицинския стандарт. Счита поставената диагноза за правилна. Изтъква като пречка за установяване причинна връзка на заболяването с изпълнението на военна служба липсата на документ „удостоверение за обстоятелствата, при които е получено увреждане на здравето на военнослужещия” /приложение №11, т.1.6.от Наредба №Н-4 от 18.02.2013г/. Твърди, че след връщането си от мисията, жалбоподателят не е заявил оплаквания и бил освидетелстван като годен за военна служба. Проведеното по-късно оперативно лечение на К. - ендопротезиране на ставата по повод асептична некроза на главата на дясната бедрена кост било повод за насочването му към ЦВМК за определяне годността му за военна служба и въз основа на проведеното на 26.11.2015г комисията е взела оспореното решение. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Делото е изпратено на АС Стара Загора по подсъдност, с Определение № 7006/ 23.12.2015г по а.д. № 12312/ 2015г на Административен съд София град.

Административен съд Стара Загора, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съгласно договор за военна служба №879/08.05.2013г, сключен между Командира на Военно формирование 24180 и В.А.К., редник, първи клас, последният е назначен в длъжност механик водач в «ЗМО на 2 МВ във 2МР» във Военно формирование 24180 гр.Казанлък /л.17 от а.д.12312/. В договора подробно са уредени правата и задълженията на страните. При постъпването му на служба К. е освидетелстван като здрав /ЕР № 000000316 от 11.01.2013/12.01.2013г/, а на 11.06.2013г му е издадена лична здравна книжка с рег.№ 1020 /л.20 и сл.от а.д.12312/.

В периода м.06.2014-м.12.2014г, К. е взет на задграничен щат и командирован в Афганистан със заповед № ОХ -393 от 05.06.2014г, министъра на отбраната, с която са определени формированията и техния състав, част от състава на контингента от Въоръжените сили на РБ, участващ в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан /л.11 от а.д.12312/. В периода на командироване за мисията в Афганистан жалбоподателят К. получил остри болки в областта на дясната тазобедрена става следствие от това, че при слизане от машина при изпълнение на мероприятия, е стъпил само на десния крак и с цялото бойно снаряжение. Болката била овладявана с болкоуспокояващи лекарства, но за кратко време, след това периодично се появявала. През м.ноември 2014г жалбоподателят потърсил помощ в американската болница в района на летище Кандахар. Там му била направена рентгенова снимка и КАТ, като въз основа на разчитане данните му била поставена диагноза „Асептична некроза на дясна бедрена глава с колапс” /съгласно представения и приет като доказателство превод на рентгенологичен доклад /епикриза/ спрямо К., с дата на изследване 20141124143700 от Болницата в Кандахар, д-р Клостерман / - „кортикално нарушение и дислокация на феморалната глава, свързана със субхондралната склероза и централна луценция. Това предполага напреднала асептична некроза с колапс/по т.1/”.

На 17.12.2014г, след завръщането си в България, жалбоподателят е бил насочен към „ВМА, травм.кабинет” във връзка с оплакването за получени по време на мисия „17 ОХР” болки в дясна тазобедрена става, които въпреки лечението персистирали и във връзка с поставената му в Кандахар диагноза. На 18.12.2014, К. е прегледан и му се поставя диагноза „Necrosis capitis femoris dex asseptica”, доктор Димитров, потвърдена въз основа на последвалите в периода м.12.2014г-м.02.2015г скенер, изследвания и прегледи от други специалисти ортопеди-травматолози /д-р Червенков и проф.д-р Андрей Йотов/. Според д-р Йотов с оглед напредналия колапс и деформация на бедрената глава опитите за съхраняващи ставата операции са безперспективни и препоръчва ендопротезиране, каквото е извършено във ВМА на 20-21.04.2015г. Окончателната диагноза е НЕКРОЗИС АСЕПТИКА КАПИТИЗ ФЕМОРИС ДЕКС.СТ.ПОСТ.ЕНДОПРОТЕЗИМ КОКСЕ ДЕКС. А МОДО ZIMMER/FITMORE/IT /BIOLOX/ съгласно епикризата от ВМА на л.38. Предписан е режим на лечение, първоначално определен 30—дн. период на нетруспособност /д-р Йотов/, неколкократно впоследствие удължаван /до 16.10.2015г/.

Производството по издаване на оспорения акт е инциирано на 25.11.2015г. с писмо-направление, изх.рег.№ 3-3216/25.11.2015г от командира на ВФ 22180 Казанлък до ЦВМК гр.София, с което уведомява, че на основание амб.№1313/25.11.2015г (в личната здравна книжка) К. следва да се яви във ЦВМК ВМА на 26.11.2015г за определяне годността за военна служба. Към писмото е приложена справка за болничните отсъствия, предходен протокол за освидетелстване /№1123/2014г/, здравно-производствена характеристика, копие на личната здравна книжка, епикриза (л.39 —л.55).

На 26.11.2015г К. е консултиран от проф.Йотов, ВМА, като в личната му здравна книжка са отразени резултатите от прегледа /състоянието на жалбоподателя към момента на прегледа като такова без оплаквания, пациентът е заявил че се движи сам, възстановени обем на движение на ТБС и мускулна сила/ и дадените препоръки —разрешава физическа активност с изключение екстремни натоварвания.

С Протокол на медицинската комисия №СЛКК—592/26.11.2015г/л.37/ К.

е освидетелстван от комисия, включваща травматолог/д-р Бенкин/, която е дала становище, че „в момента може да изпълнява служебните си задачи без екстремни натоварвания”, като е изпратен на ЦВМК за определяне на годността.

На същата дата-26.11.2015г е освидителстван от ЦВМК, за което е съставен Протокол рег.№389/26.11.2015г „за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние” /л.36/. В протокола е отразена диагнозата, данни за извършеното на 20-21.04.2014г ендопротезиране на ставата, състоянието към момента, след ползвания отпуск /неболезнени движения, възстановен обем/, характера на заболяването като хронично с прогресиращ характер, е счетено несъвместимо с военната служба, поради наличие опасност от рязка загуба на работоспособността при изпълнение на воинските задължения. Крайното становище е че освидетелствания е негоден за военна служба по посочени рубрики.

С експертно решение по годността за военна служба №162 /26.11.2015г ЦВМК при ВМА с председател д-р Филипов (л.10 по делото), по отношение на освидетелствания - редник В.К., е прието че на основание Медицински стандарти 2013 е „негоден за военна служба по р.Y83^A предвид р.М 87 от МС /13, част І», във връзка с диагноза „некрозис асептика капитис феморис декстра. Статус пост.ендопротезам коксе детстре а модо зимер (21.04.2015г). По обстоятелствата на увреждане на здравето е посочено „поради общо заболяване”.

Това решение, в протоколната книга за протоколиране заседанията на ЦВМК, се сочи взето от ЦВМК в състав: председател д-р Филипов и 8 членове /д-р Кюртов, д-р Горанова, д-р Дърлев, д-р Бонев, д-р Спахиева, д-р Станева и д-р Червенкова.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Димитър Н. Недев и Цветан Димитров Тодоров, пребивавали с жалбоподателя в Афганистан по време на мисията през 2014г /от м.06.2014г до началото на м.12 0214г/, за установяване на обстоятелства относно проявлението на заболяването на ищеца. Св.Недев заявява, че е бил заедно с жалбоподателя в Кандахар от 17.06.2014г до началото на м.12 0214г. Снаряжението, което следвало войниците да носят било особено тежко (25-30кг), като по време на вдигане под тревога се налагало изпълнение на командите с голяма бързина. Свидетелят твърди, че след първия месец, видял жалбоподателя да идва, куцайки и последният му се оплакал, че по време на тревога се приземил на единия крак, че го болят кръста и единия крак. Споделил му, че е ходил на лекар. Свидетелят Цветан Тодоров видял как при скачане от камион жалбоподателят паднал и след това започнал да се оплаква от болки в крака. Същият изкарал цялото време на мисията, но го боляло, други войници му помагали с каквото могат. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и добросъвестно дадени.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. Заключението бе оспорено от пълномощника на жалбоподателя. Съдът обаче кредитира заключението като обективно, компетентно дадено, в съответствие с другите доказателства по делото. Основните съображения на жалбоподателя, обусловили оспорването на експертизата се свързват с дадените отговори относно невъзможността да се определи началния момент на заболяването и причинната му връзка със службата, които обстоятелства обаче в случая са неотносими към спора, тъй като оспорения акт не е за определя характер и степен на увреждане и причинна връзка, а за определяне годността за военна служба.

Според СМЕ, диагнозата, посочена в оспорения акт и протокола за освидетелстване за военна служба - 389 / 26.11.2015: Некрозис асептика капитис феморис декстра. Статус пост ендопротезим кокси декстра, е съответна на присъщата му, поставена и от други специалисти, и съответства на рубриката М87 по МКБ-10 от медицинските стандарти. Обозначена е с код, включващ и исхемична/ аваскуларна/ остеонекроза, като няма медицинска документация относно причините. Извършената оперативна намеса Y83, относима за големи оперативни интервенции. Във връзка с историята на заболяването, експертът сочи, че най-ранните документални следи за симптоми, свързани с тази диагноза са от американската болница в Кандахар /м.11.2014г/, когато е констатиран колапс на бедрената става, деформацията й и поява на секвестър. Изтъква, че според мед.литература, колапс и секвестър биха се появили след период над 12—18 месеца от началото на заболяването /затормозено кръвоснабдяване/, като в конкретния случай може да се предполага, че травмата, съобщена субективно, е само пусков момент за поява на болковия синдром. Експертът сочи, че оспореното Експертно решение се основава на диагноза, съответна на заболяването на жалбоподателя. Определяне причината като „общо заболяване” според експертът съответства единствено на общия смисъл на това понятие като анормално състояние на физическото или психическо здраве.

В съдебно заседание вещото лице д-р С. потвърждава, че е налице съвпадение между посоченото в епикризата заболяване и посочения МС, обн в ДВ бр.26/2013г и специалното указание, относимо към клас ХІІІ Болести на костно –мускулната система и на съединителната тъкан /М00-М99/. Твърди, че асептичната некроза /което означава инфаркт на костта, нарушено кръвоснабдяване/ настъпва поради множество причини: стесняване и запушване на кръвоносните съдове, които хранят бедрената глава, костта и водят до нейното колабиране или смачкване, като е продължителен процес /6, 12, 18, 24 месеца според възрастта/. Доколкото периода от м.юни 2014г — до м.11.2014г е 4—5 м. и с оглед възрастта на жалбоподателя, експертът счита, че не може за това време да се стигне до отделяне на секвестъра /отделно костно парче/ от бедрената глава. Експертът счита, че заболяването е започнало чувствително по—рано преди споменатата от ищеца в жалбата дата. Травмата е била само пусков момент за отключване на болковия синдром, като бедрената глава е била вече подложена на костно разрехавяване и скачането от камион довежда вече до появата на болка, показателна за колабирането /смачкването/ на бедрената глава. Обяснява, че в началото заболяването може да не е свързано със субективни оплаквания и би могло да бъде диагностицирано с рентген, с оглед на което в случая не може да се каже кога то е започнало при ищеца.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Предмет на оспорване е Експертно решение по годността за военна служба № 162 / 1/ 26.11.2015г на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, т.е. акт от посочените в чл.16 от Наредба Н-4 от 18.02.2013г за военномедицинската експертиза. Издаваните от ЦВМК актове по отношение индивидуалната годност за военна служба разкриват белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК от вида на констативните. Това е така, тъй като годността, която тези актове установяват е факт, от значение за правото на съответното лице да полага труд на съответната служба (в случая кадрова военна служба), като една от предпоставките за възникване и съществуване на правоотношението по изпълнението й /чл.141 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от ЗОВСРБ, чл.162 т.3 с.з/. Решението, с което се сочи освидетелствания „негоден” за военна служба непосредствено засяга правото на труд. В случая оспореното решение безспорно засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателя, защото отрича годността му за военна служба, каквато изпълнява.

Волеизявлението изхожда от орган, овластен от закона да констатира съществуването на факт с правно значение. Дейността на ЦВМК в качеството й на орган на военномедицинската експертиза по издаване на актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба №Н-4 от 18.02.2013г за военномедицинската експертиза, приета от МС въз основа законова делегация. Според чл.2 от Наредба №Н-4 / 18.02.2013г, военномедицинската експертиза /ВМЕ/ е дейност, извършвана от военномедицинските експертни органи, въз основа на медицински стандарти —МС, приложение №1 за медицинско освидетелстване на изброените категории лица, вкл.военнослужещи. При освидетелстване на лица ЦВМК действа като общ ТЕЛК за военнослужещи /чл.10 от Наредба №Н-4/2013г, чл.16 ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Актът подлежи на пряк съдебен контрол, тъй като актовете на ЦВМК (подобно на актовете на НЕЛК) не подлежат на обжалване по административен ред. Следователно те подлежат на оспорване направо по съдебен ред (чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето). Жалбата е постъпила на 10.12.2015г, като при липса на данни за съобщаване на оспореното експертно решение, следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Предвид изложеното, жалбата на В.К. срещу Експертно решение по годността за военна служба № 162 / 1/ 26.11.2015г на ЦВМК при ВМА е процесуално допустима.

Оспореното експертно решение изхожда от компетентен орган на военномедицинската експертиза. В чл.4 т.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-4 е посочено, че Централната военномедицинска комисия е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на Министерство на отбраната(МО), Българската армия (БА) и структурите на пряко подчинение на минисътра на отбраната като извършва военномедицинска експертиза. В разпоредбата на чл.10 ал.1 е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за военнослужещи. Според чл.5 ал.5, вр.с ал.1 от Наредба №Н-4/18.02.2014г, медицинското освидетелстване за годност за военна служба по отношение изброените лица от посочените в чл.2, вкл.по чл.2 т.2—военнослужещи, се извършва от лекари — специалисти от състава на ЦВМК, като завършва с издаване на експертно решение за годност за военна служба /служба в доброволния резерв по образец №9. Съгласно чл.14 от Наредбата, за да е редовно заседанието на ЦВМК следва да присъстват повече от половината от лекарите-експерти от състава й, като решенията се вземат за всеки освидетелстван с обикновено мнозинство. В случая, решението е взето от ЦВМК в състав председател д-р Филипов, и членове /д-р Кюртов, д-р Горанова, д-р Дърлев, д-р Бонев, д-р Спахиева, д-р Станева, д-р Червенкова/, съгласно отразеното в протоколната книга за протоколиране заседанията на ЦВМК. Състава на ЦВМК е обявен със Заповед №941 /26.06.2015г на началника на ВМА, т.1, като включва председател и 14 членове, общо 15 души. Като акт на колективен орган, за да е валидно решението, обективиращо съгласие на мнозинството от присъствалите членове, следва да е взето поне с 8 гласа, което ицискване в случая се установява изпълнено с оглед подписване на решението от изброените специалисти от състава на ЦВМК, общо 8 души. Решението се основава на освидетелстване в протокол №382/26.11.2015г извършено от д-р Филипов, като експерт хирург от ЦВМК, т.е. със специалност съответна на заболяването на ищеца. Следователно спореното Експертно решение по годността за военна служба № 162 / 1/ 26.11.2015г е валидно взето от материално компетентен орган — Централната военномедицинска комисия в посочения състав.

Решението е в надлежна форма —образец по приложение №9 към чл.5 ал.5 от Наредба №Н-4. Обратно на поддържаното от жалбоподателя съображение за нарушение на т.1.5, към акта са изложени мотиви, основани на освидетелстването, обективирано в протокол №389/26.11.2015г на експерт от ЦВМК, съдържащо фактически и правни основания обуславящи крайния резултат.

При издаване на решението не се установява допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на акта на това основание.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 до т.6 от Наредба №Н-4/2013г разграничава следните видове медицинско освидетелстване за годност за военна служба —първоначално /т.1/, за продължаване на годността/2/, контролно /т.3/—по инициатива на ЦВМК след предхождащо освидетелстване с посочен срок за явяване на контролно освидетелстване; извънредно —по инициатива на командира /началника или при изгубена здравна книжка /т.4/, индивидуално—когато е инициирано от командира/началника със съгласие на освидетелствания военнослужещ /т.5/ и освидетелстване при промяна в здравословното състояние извън медицинските стандарти на военнослужещи, курсанти и резервисти /т.6/.

В случая се касае за освидетелстване на военнослужещ във връзка с промяна в здравословното му състояние — по т.6 на чл.5 ал.4 от Наредба №Н-4/2013г. Съгласно относимата за този вид освидетелстване разпоредба на чл.23 ал.1 военнослужещите и резервистите на активна служба, лекувани амбулаторно или стационарно, при промяна на здравословното им състояние извън медицинските стандарти се явяват в ЦВМК лично със следните документи — писмо-направление от командира /началника на военното формирование, лична карта, медицинска документация /здравна книжка, протоколи от общи и специализирани ЛКК, епикризи и др./, здравно-производствена характеристика, удостоверение от командира/началника или ръководителя за обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на здравето на военнослужещия /резервиста.

В случая реда, предвиден в цитираната разпоредба на чл.23 ал.1 от Наредбата е спазен, жалбоподателят се е явил лично за освидетелстването му на 26.01.2015г, като се установяват налични от изброените в нормата документи —писмо-направление, изх.рег.№ 3-3216/25.11.2015г от командира на ВФ 22180 Казанлък, медицинска документация, вкл здравно-производствена характеристика, здравна книжка, епикриза, данни за извършени прегледи от специалисти във ВМА -д-р Йотов и СЛКК.

Спазен е и реда, предвиден в приложение №17 към чл.23 ал.3 от Наредбата. Според чл.23 ал.3 редът за освидетелстване на военнослужещи и резервисти, лекувани амбулаторно или стационарно, при промяна на здравословното им състояние извън медицинските стандарти, е определен в приложение № 17. В т.1.и 2 от Приложение №17 се сочат необходимите документи и регистрация на подлежащите на освидетелстване лица, а в т.3 и т.4 е предвидено освидетелстване на всеки регистриран с издаване протокол за преглед при специалист съответно на профила на заболяването, като лекарят специалист извършва преглед на освидетелствания, поставя диагноза, прави експертна оценка на здравословното състояние въз основа на МС и предлага решение за годността за военна служба или служба в доброволния резерв на общо заседание на комисията. В случая съответно на предвидената в тези точки процедура, спрямо К. е извършено освидетелстване след преглед от д-р Филипов, специалист по хирургия и от състава на ЦВМК. Съгласно изготвения за целта протокол №389/26.11.2015г „за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние” /л.36/, потвърдена е поставената преди това диагноза на В.К., обусловила промяната на здравословното му състояние, от тук и нуждата за провеждане на този вид освидетелстване.

В протокола е отразено, че освидетелствания се изпраща от СЛКК с протокол №592/2015г /представения на л.37/. Сочи се давността и естеството на оплакванията, диагнозата „некроза на бедрената глава”, обусловила ендопротезиране на ставата на 20-21.04.2015г, нормален следоперативен период, като от два месеца ходи с патерица, натоварва ставата, движения неболезнени, в пълен обем. Д-р Филипов е посочил характера на заболяването като хронично с прогресиращ характер, което е счетено несъвместимо с военната служба, поради наличие опасност от рязка загуба на работоспособността при изпълнение на воинските задължения. Крайното становище е че освидетелстваният е негоден за военна служба по посочени рубрики, съответни на посочените в крайния акт— оспореното решение —№162/26.11.2015г на ЦВМК.

Въз основа освидетелстването, обективирано в протокол №389/26.11.2015г за освидетелстване годността за военна служба, с оспореното Експертно решение № 162 / 1/ 26.11.2015г на ЦВМК редник В.К., в.ф.22180 гр.Казанлък, се сочи като негоден за военна служба по р.Y83 „А” предвид р.М87 от МС /2013г, част І.

В случая не се касае за експертиза обуславящи изводи относно характера и степента на увреждането(телесна повреда) и наличието или не на причинна връзка с изпълнението на военната служба /чл.3 т.1 и чл.26 от Наредба № Н-4/2013/. Поради изложеното, оплакванията на жалбоподателя за неустановяване причинна връзка на заболяването със службата, в случая са неотносими.

При преценка съответствието на акта с материалния закон, съдът съобрази, че актът касае единствено годността за военна служба —акт по чл.7, вр.с чл.2 от Наредба № Н-4 и Приложение №1. С оглед на това се следва преценка за съответствие на посочените от органа факти и обстоятелства относно здравословното състояние на жалбоподателя с доказателствата, относимостта към тях на посочените в Приложение №1 рубрики от Медицинските стандарти и обусловеността от тях на крайния извод на органа - че освидетелстваният е негоден за военна служба.

Съгласно чл.7 от Наредба №Н-4 от 2013г, според издадените въз основа на медицинските стандарти експертни решения за годност, освидетелстваните могат да бъдат годни или негодни за съответния вид служба, като в чл.7, т.4 от наредбата се сочи, че при невъзможност за пълно излекуване и настъпили необратими функционални нарушения на организма и здравето на военнослужещия, същият е негоден за военна служба.

Кога е невъзможно пълно излекуване или настъпили необратими функционални нарушения на организма и здравето се сочи в приложение №1 към чл.2 от Наредбата. Приложение №1 съдържа медицински стандарти за определяне годността за военна служба, за служба в доброволния резерв и за военновременна служба.

По делото не се спори за диагнозата и здравословното състояние на освидетелствания. Административният орган е потвърдил клиничната диагноза, поставена на жалбоподателя неколкократно от различни лекари. В оспорения акт (л.10) се сочи диагноза „НЕКРОЗИС АСЕПТИКА КАПИТИС ФЕМОРИС ДЕКСТРА. СТАТУС. ПОСТ.ЕНДОПРОТЕЗИМ КОКСЕ ДЕКС. А МОДО ZIMMER /21.04.2015г/, съответства на посочената в епикризата от ВМА издадена на жалбоподателя след оперирането му /стр.38/ и здравната книжка /л.49/, на 20.04.2015г „Necrosis avascularis capitis femoris dex” и на други места в медицинската документация.

Съгласно СТЕ, поставената от органа диагноза съответства на присъщото на жалбоподателя заболяване - некроза на дясна бедрена глава, обусловила ендопротезиране на дясна тазобедрена става. По делото няма спор, че състоянието след операция е стабилизирано, жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода април—октомври 2015г. Няма спор, че няма оплаквания за болка и е възстановен обема на движенията.

Възможността обаче заболяването да се отрази негативно на изпълнението на воинските задължения в случая е обоснована от една страна с медицинските стандарти, от друга страна с прогноза с оглед характера на заболяването. Посочените от органа рубрики от МС 2013г, част І, категорично определят като негодни за военна служба освидетелстваните лица, които са претърпели „големи оперативни интервенции” Y83 от МКБ-10, към които спадат хирургични процедури, вкл.ендопротезиране на големи стави, доколкото при същите остават трайни и тежки нарушения на функциите на организма. Диагнозата е кодирана по М87 от МС —„остеонекроза”, като в описанието се сочи, че случаите в които некрозата засяга главичката на първа МТФ кост на главата и макарата на талуса(глезена), навикуларната и кубоидна кост, се решават по буква „а” от таблицата. Тази част от таблицата, за М60-М99 се отнася за изброени увреждания, вкл.”деформации на костно –мускулната система и съединителна тъкан”, към които следва да се отнесе и този вид некроза. В изброените случаи, според буква „а” при „изразени органични увреждания и тежки функционални нарушения”, освидетелствани се определят като „негодни”.

Вещото лице, изпълнило СМЕ бе категорично, че увреждането на жалбоподателя правилно е отнесено към тази рубрика /независимо, че описателната част се свързва с кости, между които тазобедрената не е изрично включена/. Увреждането попада в описанието в табличната част, М87 „остеонекроза” буква „а”), за които се следва категорично извод за негодност на освидетелствания за военна служба.

Отделно от това, актът е обоснован и с посоченото в протокола за освидетелстване № 382 /26.11.2015г обстоятелство относно характера на протичане на този вид увреждане и свързаната с неговия прогресиращ характер опасност да настъпи по-голяма увреда за работоспособността на лицето, ако то продължи да изпълнява задълженията, с които е свързана воинската служба.

Съдът намира, че оспорения акт, основан на съображения относими към хипотезата на чл.7 т.4 от Наредба №Н-4, а именно - касае се за увреждане от посоченото в Приложение №1 към чл.2 /код Y83 и М87 по МКБ-10 от МС —2013г/, ендопротезиране поради асептична некроза (възпалително некротизиране) на дясна тазобедрена глава, се свързва със значимо функционално нарушение на организма на освидетелствания, като изпълнението на воинските задължения крие риск за по-голямо увреждане здравето на освидетелствания, които обуславят определянето и крайния акт.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, Експертно решение по годността за военна служба № 162 / 1/ 26.11.2015г на Централната военномедицинска комисия при ВМА, с което редник В. ***, се определя като негоден за военна служба по р.Y83 „А” предвид р.М87 от МС /2013г, част І, като прието от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, в съответствие с материалния и процесуален закон, и в съответствие с целта на закона, е законосъобразно издадено.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но в редуциран размер от претендираното такова в размер на 876,59лв, а именно 300лв, определено по чл.19 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.К.,***, против Експертно решение по годността за военна служба № 162/ 1/ 26.11.2015г на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия гр.София, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.А.К.,*** да заплати на Военномедицинска академия с адрес в гр.София, 1606, бул.Г.Софийски № 3, сумата от 300 лв-юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: