Р Е Ш Е Н И Е

 

№86                                        22.04.2016 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд, седми състав на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                       Председател: Михаил Русев

 

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №2 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

     

Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, подадена срещу Решение №2153-23-6/04.12.2015 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Стара Загора, с което са потвърдени изцяло задължителни предписания №1015-23-76#1 от 27.10.2015 год. на Албена Иванова Тодорова, на длъжност „старши инспектор по осигуряването” в сектор „КР на ДОО” в отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата са наведени доводи, че към датата на даването на Задължителните предписания посочения в него болничен лист не съществува, който към него момент е анулиран. Изложени са също така съображения, че не е установено идентичността на лицето дало задължителните предписания като д-р Албена Иванова, лекар експерт по ЕВН при ТП на НОИ и посочените в решението задължителни предписания на Албена Иванова Тодорова, на длъжност „старши инспектор по осигуряването” в сектор „КР на ДОО” в отдел „КПК” при ТП на НОИ – Стара Загора. Направено е искане за отмяна на дадените задължителни предписания като неправилни, незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния закон и противоречащи на административнопроизводствените правила и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н. и поддържа подадената жалба. Излага съображения в допълнение към жалбата, че издаденият болничен лист е бил анулиран технически и не е налице практическа възможност за изпълнение на дадените задължителни предписания.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване" - гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразен.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.09.2015 год. Диана Мартинова Колева е депозирала жалба с вх.№СП-197 до Директора на РЗИ - Стара Загора, в която излага данни, че д-р Д.Д. й е издал болничен лист №Е20140866181, с който й е предписал 6 /шест/ дена режим на лечение – домашен – амбулаторен, за времето от 22.07.2015 год. до 27.07.2015 год. След като е чакала близо два месеца да й бъде изплатено обезщетението за временна неработоспособност е проверила лично в НОИ, защо се забавя изплащането му. Получила е отговор, че такъв болничен лист не е бил подаден от д-р Д.Д.. По повод на подадената жалба е издадена заповед №РД-06-59 от 06.10.2015 год. на Зам. Директора на РЗИ – Стара Загора, с която е наредено на съставът на регионалния съвет за контрол върху актовете, издадени от органите за временна неработоспособност към РЗИ – Стара Загора, да извърши проверка по подадената жалба. В хода на проверката е установено, че д-р Д.Д. е представил Амбулаторен лист №463/22.07.2015 год. на Диана Колева, който е консултативен, първичен и амбулаторен, в който обаче не е отразено издаването на болничен лист. Представеният от Колева болничен лист е с уникален номер, предоставени от ТП на НОИ – Стара Загора на д-р Д.. Издаденият болничен лист №Е20140866181 не е бил представен в електронния регистър на НОИ в 7-дневен срок от издаването му. Резултатите от извършената проверка от Регионалния съвет, в който са включени д-р Десислава Василева Д. от РЗИ – Стара Загора, д-р Албена Иванова Тодорова от ТП на НОИ – Стара Загора /като старши инспектор по осигуряването/ и д-р Диана Георгиева Колева от РЗОК – Стара Загора, са отразени в констативен протокол №8 от 09.10.2015 год. На същата дата, жалбоподателят е получил и екземпляр от констативният протокол.

Процесният болничен лист е представен за изплащане от работодателят на ТП на НОИ – Стара Загора с декларация от осигурителя с вх.№23-999-41-00036699/06.08.2015 год. /лист 46 от делото/.  По повод на това е изпратено писмо с изх.№1029-23-783/20.08.2015 год. от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, до жалбоподателят д-р Д.Д., с което е помолен да изпрати в електронния регистър болничния лист /лист 37 от делото/. Няма данни болничния лист да е изпратен по електронен път. На 26.10.2015 год. е извършена проверка при осигурителя на Диана Мартинова Колева, резултатите от която са отразени в констативен протокол изх.№2 от същата дата /лист 14 от делото/. На 27.10.2015 на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО са дадени задължителни предписания №1015-23-76#1 от 27.10.2015 год. от Албена Иванова Тодорова, лекар експерт по ЕВН при ТП на НОИ – лист 12 от делото, които са били обжалвани от жалбоподателя с жалба с вх.№1012-23-59/04.11.2015 год. /лист 10 от делото/. По повод на жалбата е постановено и оспореното в настоящето производство Решение №2153-23-6/04.12.2015 год. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. Същото е връчено на жалбоподателят на 09.12. 2015 год., а жалбата е депозирана на 21.12.2015 год. в деловодството на ответника по делото.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Задължителните предписания, дадени на настоящия, представляват административен акт по  чл. 108, ал.1, т.3 от КСО и задължително подлежат на обжалване по административен ред - пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО.     Според чл.117, ал.3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Това решение подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред съответния административен съд. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и предвиденото в него задължително обжалване по административен ред и постановяването на мотивирано решение от ръководителя на ТП на НОИ, са въведени като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 118, ал.1 от КСО, защото според тази разпоредба предмет на оспорване пред съда е решението на ръководителя на териториалното поделение. В конкретния случай е постановено такова решение, поради което е налице годен за обжалване административен акт.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от лице, чието права са засегнати и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Същата обаче е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение №2153-23-6/04.12.2015 год. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Стара Загора, с което е потвърдил като законосъобразни Задължителни предписания /ЗП/ №1015-23-76#1 от 27.10.2015 год. на Албена Иванова Тодорова, връчени на жалбоподателят лично на същата дата.

Административният орган е изложил подробни мотиви, относно задължителността за предоставяне по електронен път на издадените болнични листове от страна лекарите, които са ги издали. Тези мотиви съответстват на материалния закон.

На първо място, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл.146, т. 2, във вр. с чл.59 от АПК. Видно е, че отговаря на всички изисквания съгласно чл.59, ал.2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Съдебната проверка в случая се разпростира и до издадените задължителни предписания, представляващи индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Компетентността на органа издал акта е в съответствие с разпоредбата на  чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Според тази норма, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт /НОИ/. Неоснователно е оплакването, че тези предписания са издадени от некомпетентен орган. Видно от представените по делото писмени доказателства – длъжностни характеристики /лист 54-55 и 61-64 от делото/, Заповеди за назначаването на Албена Иванова Тодорова /лист 59-60/, лицето издало задължителни предписания №1015-23-76#1/27.10.2015 год., заема длъжността старши инспектор по осигуряването и съгласно т.8 от раздел V – „Преки задължения”, осъществява методична помощ и контрол по експертизата на временната неработоспособност на всички лечебни заведения на територията на ТП, като извършва проверки по създадената организация на работа и кадрово състояние на ЛКК, качеството на експертизата на работоспособността, осъществявана от лекуващите лекари, ЛКК и воденото на медицинската документация. В този смисъл, д-р Албена Иванова Тодорова, в качеството си на старши експерт по осигуряването, има качеството на контролен орган по смисъла на чл.108, ал.1, т.3 от КСО и като такава има правото да издава задължителни предписания. Наведените оплаквания на жалбоподателят, че посочването като „лекар експерт по ЕВН при ТП на НОИ” в задължителните предписания, навежда на извода за липсата компетентност, съдът намира за неоснователни. От значение за законосъобразността на административният акт е каква длъжност заема  длъжностното лице, а не как се е обозначило в издадените задължителни предписания. Ето защо съдът намира, че задължителните предписания са издадени от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, което е видно от съдържанието им. В този смисъл съдът установи по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.

Материята за издаването на болничните листове от лекарите е предмет на регламентация на КСО, Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им /НРПНОИДИБЛРО/. Съгласно чл.13 от НРПНОИДИБЛРО, при издаване на болничен лист за временна неработоспособност данните съгласно приложение №3 се въвеждат от лекарите/лекарите по дентална медицина/ ЛКК, преминават през формален и логически контрол и се съхраняват, след което болничният лист се отпечатва, подписва и подпечатва с печата на лечебното заведение и се връчва на лицето. В конкретния случай жалбоподателят е изпълнил тези свои задължения, като е издал процесния болничен лист и го е връчил на лицето. Въз основа на този болничен лист, лицето е ползвало отпуска за временна неработоспособност при работодателя си, който го е представил в законовия срок и по надлежния ред пред ТП на НОИ Стара Загора, за изплащане на съответното обезщетение. Съгласно чл.16 от НРПНОИДИБЛРО, представянето на данните от издадените/анулираните болнични листове и издадените решения на ЛКК по повод на обжалвани болнични листове в регистъра се извършва при издаването, съответно анулирането им. Това предполага, че след издаването на всеки един болничен лист, същият се подава до електронния регистър на НОИ от издалия го лекар, чрез притежаваният от него електронен подпис и след регистрацията му като потребител на уебуслуги на НОИ /чл.12 от НРПНОИДИБЛРО/. В конкретния случай болничния лист е издаден от жалбоподателят, връчен е на лицето, но не е изпълнено законовото задължение, същият да бъде подаден до електронния регистър на НОИ. С оглед на съществуващото дължимо поведение от страна Д-р Д., в качеството на издател на болничния лист, изразяващо се в подаването му по електронен път до електронния регистър на НОИ, съдът намира, че задължителните предписания са в съответствие с материалния закон.

Ирелевантно за спора по делото е дали съществува техническа възможност за изпращането му, доколкото жалбоподателят го е изтрил като го е анулирал. Задължението за изпращането му е възникнало още в момента на издавеното, респективно на връчването на болничния лист на лицето или ако в момента е нямало техническа възможност за това, изпращането е следвало да се извърши в седемдневен срок от издаването му /чл.16, ал.2 от НРПНОИДИБЛРО/. Не съществува нито правна възможност, нито техническа такава, ако лекарят прецени, че не е следвало да издаде болничния лист, то същият да бъде анулиран. Всъщност доколкото предмет на настоящето дело е дадените задължителни указания за изпращането на болничния лист, а не дали са били налице законовите предпоставки за издаването му, то изложените в жалбата съображения за правилността на анулирането на болничния лист, не следва да бъдат обсъждани. В нито един момент, нито пред контролния орган на НОИ, нито пред ответника по делото е стоял въпросът за правилността на издаденият болничен лист

    По делото, не се установи да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК. По предвидения процесуален ред са изяснени действителните факти от значение за случая. Спрямо установените факти правилно е приложено действалото по това време материално право. Видно от приложената административна кореспонденция, на жалбоподателят е била осигурена възможност да участва в административното производство. Поради което съдът приема, че процесното решение и задължителните предписания са издадени при спазване на административно производствените правила.

С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Решение №2153-23-6/04.12.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, както и потвърдените с него задължителните предписания №1015-23-76#1/27.10.2015 год. на Контролен орган при ТП на НОИ - Стара Загора д-р Албена Иванова Тодорова - Старши инспектор по осигуряването, са законосъобразни, а оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорски административен съд, седми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.А.Д. ***, подадена срещу Решение №2153-23-6/04.12.2015 год. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора, като неоснователно.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

   

   

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: