Р Е Ш Е Н И Е

№88 19.04.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №9 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от М.Г.М. *** против Заповед УРИ 1228з-30/09.12.2015 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена извън предвидените в ЗМВР срокове. Не е ясно за кое нарушение е наказан, тъй като в заповедта са посочени няколко деяния, но за кое от тях му е наложено наказание не е ясно. Оспореният административен акт е лишен от мотиви, както и не е ясно въз основа на кои доказателства наказващият орган е приел, че именно жалбоподателят е извършил действия или е бездействал по закриването на камерата. Изложени са съображения, че заповедта е издадена в противоречие на материалния закон и не съответства на целта на закона. По тези съображения моли за отмяна на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена по съображения за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в двумесечния срок от откриване на нарушението, след даване на писмени обяснения от служителя и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед УРИ №1228з-30/09.12.2015 год. Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора е наложил на младши инспектор М.Г.М., дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че на 20.08.2015 год. за времето от 08.00 ч. – 20.00 ч., жалбоподателят е бил назначен в наряд с мл. инспектор Иван Христов Тошков и двамата младши автоконтрольори в група ГПА на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора, съгласно утвърдения часови график с рег.№6089/19.08.2015 год. и са ползвали служебен автомобил СТ 4656 ВА. При извършена проверка е установено, че при проверка на МПС от 10.41 ч. до 11.44 ч. на 20.08.2015 год. липсва аудиозапис, като служителят не е изпълнил разпореденото в т.6.1, т.6.2 и т.6.9 от Указанията за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със Заповед №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с които служителят е запознат срещу подпис съгласно протокол с рег. №2702/01.07.2015 год. При извършената проверка е установено, че служителят не е изпълнил т.6 /да има аудиозапис при извършване на проверки на МПС/. Жалбоподателят е дал писмени обяснения на 09.12.2015 год., заведени с рег.№8510 от същата дата.

При тази фактическа обстановка дисциплинарно наказващият орган приел, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 197, ал.1, т.2 и чл.204, т.4 и чл.198, ал.2, предложение последно от ЗМВР, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение”. След оценка обстоятелствата по извършването на нарушението, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и поради това, че не са настъпили вредни последици, ответника е наложил дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец. За установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в справка №8310-ГПА/01.12.2015 год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

По делото е разпитан свидетеля Иван Ташков Христов, който е бил в наряд с жалбоподателят и е възприел непосредствено действията на М.. Според показанията му имат микрофони, които обаче те никога не изключват, а щом свети значи се извършва запис на казаното от тях. През цялото време на смяната лампичката е светела зелено, което означава, че звукозаписа е в работещ режим. По време на работа не може да се провери дали записва или не микрофона. На 20.08.2015 год. нито той, нито М. са оказвали механично въздействие на микрофона.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Процесната Заповед УРИ 1228з-30/09.12.2015 год. на Началника на сектор „ПП” на ОД на МВР - Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР в изискуемата писмена форма. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед №8121з-212 от 24.02.2015 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. В Приложение №1 към Класификатора се посочени длъжностите на държавните служители с висше образование, като в раздел ІХ., т.8 е предвидена длъжността Началник на сектор в ОД на МВР, която е ръководна длъжност. Следователно в правомощието на заемащите я служители да налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая.

Фактическа обстановка, отразена в заповедта се оспорва от жалбоподателят. Същият оспорва установените в хода на проверката обстоятелства, което е надлежно отразено в подадените от негова страна възражения с рег.№8283/01.12.2015 год. /лист 10 от делото/ и писмени обяснения с рег.№8510/09.12.2015 год. /лист 11 от делото/. Всъщност не съществува спор между страните, че на процесната дата 20.08.2015 год., жалбоподателят е бил назначен в наряд със свидетеля Иван Тошков Христов, като са изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил с рег. №СТ 4656 ВА. Не се оспорва факта, че им е бил проведен инструктаж по надлежния ред, нито факта, че е запознат с Указанията за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със Заповед №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи, с които служителят е запознат срещу подпис съгласно протокол с рег.№2702/01.07.2015 год. /лист 51 от делото/. Оспорва се обаче, факта, че липсва аудиозапис за част от проверките, за което именно е наказан служителят.

На първо място неоснователно е оплакването, че заповедта е издадена извън предвидените в закона срокове. Същата е издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от приложената преписка, справка рег.№8310-ГПА/01.12.2015 год., ответникът по делото е уведомен за установеното дисциплинарно нарушение на 06.12.2015 год. От този момент започва да тече и двумесечния срок и изтича на 06.02.2016 год., като заповедта е издадена на 09.12.2015 год. В заповедта е посочена, че е получена справка от дирекция „Вътрешна сигурност” с рег.№7855р-6626/03.09.2105 год., която справка обаче не е приложена към административната преписка. Извършената проверка е по справка с рег.№7855р-8064/19.10.2015 год., която отново не е приложена по преписката, а е приложена такава с рег.№7855р-8887/10.11.2015 год. Видно от последната, се изпращат записи за цитираните в заповедта директории от записи. До този момент обаче, изпратените записи не е могло да бъдат отворени, поради което и не са налице каквито и да е данни за извършено от М. дисциплинарно нарушение. Едва след получаването им и тяхното разглеждане и проверка на всички обстоятелства по случая, обективирани в справка от 01.12.2015 год., са налице достатъчно данни за извършен от М. дисциплинарно нарушение. При така установеното, съдът намира, че дисциплинарното нарушение, ако има такова е установено със справката от 01.12.2015 год. на Началник група „ГПА”. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.

Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, обяснението е регистрирано с №8510/09.12.2015 год. и е прието преди издаването на заповедта. Процесната заповед е издадена на 09.12.2015 год. и в обстоятелствената й част са обсъждани посочените писмени сведения, т.е. по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е обсъдил в оспорената заповед.

Обжалваната заповед е постановена в нарушение с материалния закон, макар и деянието правилно е квалифицирано такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Деянието, за което е наказан жалбоподателят, според ответника по делото представлява нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпореденото в т.6.1, т.6.2 и т.6.9 от Указанията за работа със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със Заповед №8121з-197/19.02.2015 год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно така цитираните точки, същите имах следното съдържание:

т.6.1 назначените в наряд служители да използват безжични микрофони, както следва:

- водачът на автомобила – микрофон №1;

- вторият служител - микрофон №2;

т.6.2 Микрофоните следва да бъдат постоянно включени /превключвателят отстрани да бъда в положение „on”/. В случаите, когато автомобилът не е назначен в наряд, микрофоните не се изключват, а се поставят на заряд в приемника;

т.6.9 Всяко начало на проверка или контакт с граждани задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутона „REC” от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутона „REC”.

Липсата на аудиозапис при извършената проверка /за което е наказан М./, обаче не е ясно на какво се дължи – дали поради обстоятелството, че същият не е ползвал безжичния микрофон, /т.6.1/, дали че микрофонът не е включен /т.6.2. предложения първо/ или че при започването на проверката не е осъществено еднократното натискане на копчето за запис /т.6.9/. В заповедта не е посочено и кой микрофон използва М. – микрофон 1 или микрофон 2 според инструкцията. Същото е от съществено значение, доколкото задължението по т.6.9 е само за служителя, използващ микрофон 2 според указанията. В този ход на мисли, ако жалбоподателят не е използвал въобще микрофон при извършената проверка, то той не би могъл да наруши т.6.2 и т.6.9. При така установеното, посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение не е описано в достатъчна степен конкретност, което от своя страна не дава възможност на наказаният служител да организира по надлежен ред своята защита, а от друга - не дава възможност и за адекватен съдебен контрол на наложеното дисциплинарно наказание.

Съдът намира, че вмененото във вина на М.М. дисциплинарно нарушение не е доказано по надлежен ред. Доколкото същото не е възприето лично нито от наказващият орган, нито от трето лице, а само на базата на осъществените записи, то за да бъде същото надлежно доказано е необходимо, тези записи да се представят в съдебното производство, за да е налице възможност да се възприемат лично от съда, който на базата на това да извърши съдебен контрол за правилната квалификация на установеното деяние от наказващият орган. В конкретния случай, представените по делото дисковете със записи, е невъзможно да бъдат отворени, поради което и самото дисциплинарно нарушение не е доказано от ответника по делото. Това е така, тъй като единствено тези записи доказват виновно поведение от М., ако и такова да е налице.

От друга страна в справката от 01.12.2015 год. е отразено, че липсата на аудиозапис е установено за извършената проверка от 11.41 ч. до 11.44 ч. В оспорената заповед, е отразено, че липсва такъв запис за времето от 10.41 ч. до 11.44 ч. Следователно за липсата на аудиозапис за периода 10.41 ч. до 11.41 часа, не са събрани никакви доказателства, нито това е установено в хода на извършената проверка от началника на група „ГПА”, а такова е вменено във вина на жалбоподателят. В този ход на мисли, съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателят дисциплинарно нарушение не е доказано от събраните по делото доказателства.

Необходимо е да се отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР.

По тези съображения съдът намира, че оспорения административен акт - Заповед №1228з-30/09.12.2015 год. на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, е постановен при липса на допуснати нарушение на процесуалните правила при реализирането на дисциплинарната отговорност, но е постановена при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена.

По делото е направено искане за присъждане и на направените по делото разноски от страна на жалбоподателят. С оглед на изхода на делото, съдът намира същото за основателно, поради което и ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в размер на 510.00 лв. от които 10.00 лв. платена държавна такса и 500.00 лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие №7/18.01.2016 год.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.М. ЕГН ********** ***/09.12.2015 год. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи Стара Загора, представлявана от Директора Николай Кирков да заплати на М.Г.М. ЕГН ********** сумата от 510.00 лв., направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: