Р Е Ш Е Н И Е

№120 27.04.2016г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На деветнадесети април 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: М.П.

ПРОКУРОР: ПЕТЯ ДРАГАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №10 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на В.Р.В., представляван по делото от служебен защитник адвокат А., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено високо кръвно налягане, намалено зрение, предшествано от възпаление на очите, стрес и дискомфорт, причинени в периода от 17.12.2013г. до 03.06.2014г., в резултат на лошите битови условия, липса на лекар и закъсняла медицинска помощ в ареста в град Ямбол.

В исковата молба се твърди, че в килията е липсвала естествена светлина, свеж въздух и достатъчно пространство. Не е имало свободен достъп до санитарен възел, а нощем никакъв, което е принуждавало ищеца да ползва кошчето за боклук или пластмасови тубички, липсвал е лекар за оказване на своевременна медицинска помощ, както и не са удовлетворявани исканията за диетична храна. Режима в ареста е бил без престой на открито, което наред с условията е довело стрес и високо кръвно налягане, до влошаване на съществуващо заболяване „гастрит”, поради липса на диетична храна, до намаляване на зрението, след възпаление на очите в резултат на липсата на естествена светлина, която му е причинила и виене на свят. Ищеца бил настанен в килия с размери от 6.38 кв.м., в която са били общо трима, спал е в дупка с размери 1/1, нямало е въздух, нямал е свободен достъп до санитарен възел. Иска от съда да приеме за установено, че условията и режима в ареста в град Ямбол за посочения период са му причинили високо кръвно налягане, намаляване на зрението като понастоящем и след излизането от ареста са му предписани очила за четене при диоптър за двете очи от + 1.25, и обща увреда на здравословното му състояние.

Процесуалния представител на ищеца твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС, според която условията следва да не накърняват физическото и психическото здраве на лишените от свобода, тъй като в ареста в град Ямбол не е имало възможност за престой на открито, липсвали са естествена светлина, въздух, лично пространство, достъп до санитарен възел, медицинско лице за оказване на своевременна медицинска помощ. Всички тези фактори са довели до сочените от ищеца болки и страдания, за които са представени по делото доказателства. Иска от съда да осъди ответника да заплати обезщетение в предявения размер, както и да се присъди възнаграждение за правна помощ в полза на Бюрото за правна помощ.

Ответника ГД „ИН”, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва изцяло жалбата с доводи, че изискванията за пространство и условия в арестите и затворите не са били в сила към исковия период. Твърди, че претенцията е недоказана и неоснователна.

Прокурора дава становище за частична основателност на исковата молба до сумата от 388лв. за 169 календарни дни, за вредите, причинени от условията в ареста, чието съществуване на подлежи на съмнение и оттам на доказване, предвид липсата на жизнено необходимите светлина, въздух, достъп до тоалетна, лично пространство. Позовава се на установената съдебна практика и на практиката на Съда по правата на човека.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявения иск е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, срещу ГД „ИН” за сумата от 50 000лв,. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – конкретно посочени увреди на здравето, причинени от режима и условията на ареста в град Ямбол, за периода от 17.12.2013г. до 03.06.2014г.

Въз основа на представената от ОСИН град Ямбол справка относно условията в ареста по време на задържането на ищеца, съдът приема, че е бил настанен в килия с размери 6.38кв.м., заедно с още един човек по време на целия му престой. В същата килия е имало две легла, разположени едно над друго, маса и стол, закрепени неподвижно. Въздуха се е осигурявал от монтиран на вратата вентилатор, който е вкарвал въздуха от коридора т.е. липсвал е свеж въздух. Светлината се е осигурявала от отвор над вратата на килията към коридора т.е. липсва естествена светлина. Достъпа до общата баня и тоалетна е три пъти на ден по график и според натовареността на ареста. За всичките 14 килии е имало само един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане. Къпането е веднъж седмично през зимата и два пъти през лятото. При поискването, задържаните лица били отвеждани незабавно. Нямало е възможност за престой на открито, поради което задържаните са излизали от килиите до санитарния възел по три пъти на ден, в което се е изразявала разходката. Доставяне е храна от външен доставчик, чаршафите са сменяни ежеседмично, почистването в килията се осъществява от задържаните, които са имали възможност и сами да закупуват хигиенни материали. Медицинското обслужване до месец април 2014г. се е осъществявало от фелдшер, но след неговото напускане, е бил назначен личен лекар от РЗОК на задържаните. При нужда са се ползвали услугите на СЦ –Ямбол. На задържаните са раздавани предписаните лекарства. Към справката за условията е представена и медицинска справка от фелдшер Костадинов, относно здравословното състояние на В. към момента на приемането му и по време на престоя ум в ареста. Според справката В. е приет в „клинично здрав”, след освидетелстване от доктор Влахова при спешно приемно отделение на МБАЛ „Свети Пантелеймон” град Ямбол. Съобщил е за проблем в стомаха – гастрит и, че приема препарата „омепразол”, но в момента няма оплаквания. На 07.01.2014г. е обявил гладна стачка, след което е отведен в ЦСМП Ямбол, като е констатирано високо кръвно налягане с предписано лечение, което е провеждано до 05.02.2014г. На същия ден 07.01.2014г. е консултиран с психиатър, който констатирал липса на данни за психично заболяване. На 09.01.2014г. отново е заведен в спешния център, където е установено, че е в добро общо състояние. На 07.05.2014г. е прегледан от очен лекар с диагноза „ечемик”. Всички лекарства, които са му предписани са закупени и давани по схема. От представените към медицинската справка първични медицински документи се установява, че прегледи в ЦСМП по повод оплакване от главоболие са извършени и е установено на 07.01.2014г. високо кръвно налягане с предписано лечение. Освен това видно от бланката за консултация с лека специалист – очни болести, на В. са му предписани капки за очи, констатиран е ечемик / лист 34 по делото/, както са изписани и очила за близо на 07.05.2014г.

Въз основа на тези документи, удостоверяващи условията и режима в ареста в град Ямбол съдът намира за доказани твърденията в исковата молба относно липсата на достатъчно лично пространство, свободен достъп до санитарен възел, естествена светлина и въздух, както и че престоя при тези условия, особено при липсата на престой на открито за целия период от 169 календарни дни, е причинил повишаване на кръвното налягане, възпаление на очите и необходимост от, съгласно състоянията и предписаните лечения, констатирани в медицинските документи. Известно е, че при поставяне в екстремни условия човека изпитва физически и емоционален стрес, причинен от задействане на основните човешки инстикти, което води и до повишаване на кръвното налягане. Липсата на естествена светлина също води до възпаление на очите, най-малкото ускорява естествения процес на намаляване на зрението. Видно от бланката за преглед и рецептата, В. се сдобива с очила за близо по време на престоя в ареста в град Ямбол.

При описаните условия, ищеца е бил поставен в ситуация, която унижава човешкото достойнство – необходимост да се молиш, за да удовлетвориш основни нужди, и при която е лишен от основните за спокойното физиологично съществуване естествен въздух, светлина и лично пространство. Както се посочи и по-горе, известен факт е, че човек поставен в такива условия се измъчва и страда, при това без страданието, което му се причинява да е неизбежно и оправдано с оглед прилагане на законосъобразна мярка на задържане под стража. Не е необходимо в хода на съдебното производство да бъде принуждаван да доказва, че е страдал, от невъзможността да се движи, да бъде на светло и да диша чист въздух. Това би довело отново до унижаване на личността. В случа трябва да се има предвид, че липсата на престой на открито утежнява положението на поставения в посочените условия ищец, защото не е имал възможност дори за част от денонощието да избегне неблагоприятните за душевното и физическо здраве условия.

При това положение не може да се присъди обезщетение в размера предложено от Прокуратурата. Престоя в ареста в град Ямбол е за период от пет пълни месеца и 16 дни. Настоящия състав намира, че справедливото обезщетение следва да се определи въз основа на минималната работна заплата за страната за този период, тъй като тя осигурява средства за гарантиране на минимално необходимите условия за живот. От тези условия ищеца е бил лишен, поради което следва да бъде възмезден със сумата, която държавата счита за достатъчна да ги осигури. За 2013г. МРЗ е в размер на 310лв., а за 2014г. е 340лв. Следователно за времето от 17.12.2013г. до 31.12.2013г. на ищеца се полагат 196лв., а за времето от 01.01.2014г. до 03.06.2014г. сумата е в размер на 1746 или общия сбор е равен на 1 942лв. Искът до предявения размер от 50 000лв. следва да бъде отхвърлен.

Възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи в минимален размер от 350лв., които ищеца ще бъде осъден да заплати на ГД ИН” гр. София.

Съответно ГД „ИН” следва да заплати на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 352.22лв., съгласно чл.8 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на В.Р.В. сумата от 1746лв/хиляда седемстотин четиридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от условията и режима в ареста в град Ямбол в периода 17.12.2013г. - 03.06.2014г., на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 352.22лв. /триста петдесет и два, двадесет и две/, представляваща възнаграждение за назначен служебен защитник.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата до 50 000лв.

ОСЪЖДА В.Р.В. ЕГН ********** да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията”сумата от 350лв /триста и петдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: