Р Е Ш Е Н И Е №
151
гр.Стара
Загора, 07.06.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на седемнадесети май
през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 12
по описа за 2016год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.2 от Закона
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.С.Д. чрез пълномощника му С.Д.Г.
*** и Д.С.Д. *** против Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ гр.София, с
която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри /ККР/ за
землището на гр.Казанлък /без територията, за която кадастралната карта и
кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-48 от 16.08.2007г на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и заповед № 24-300-5-2 от
17.05.2004г на Началника на Службата по кадастър-Стара Загора/, общ.Казанлък, в частта относно площта на имот с
идентификатор 35167.502.5331 и собствеността върху имоти с идентификатори
35167.502.5331, 35167.502.5331.1, 35167.502.5331.2, 35167.502.5331.3 и
35167.502.5331.4.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е
издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Според
тях границите на имота не са заснети правилно, което е довело до намаляване на
площта му. Освен това неправилно е отразено, че съсобственикът Д.Д. притежава
1/3 идеална част от имоти с идентификатори 35167.502.5331, 35167.502.5331.1,
35167.502.5331.2, 35167.502.5331.3 и 35167.502.5331.4, тъй като е собственик на
2/ 3 идеални части от тях. Не получили отговор, нито решение по чл.48, ал.1 от
ЗКИР по подадените от тях в срока по чл.46, ал.2 от ЗКИР възражения против така
приетите ККР. Молят съда да постанови решение, с което да отмени Заповед
Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г на Изпълнителния директор на АГКК в оспорената
част и да върне преписката с указания за СГКК Стара Загора да проведе процедура
по правилно заснемане на имотната граница между имот с идентификатор
35167.502.5331 и източно разположения имот, собственост на П.К., да нанесе
имота съобразно притежаваното право на собственост /504 кв.м./ и да отрази
правилно собствеността на жалбоподателя Д.Д., а именно по 2/ 3 идеални части от
посочените в жалбата имоти.
Ответникът – Изпълнителен директор на АГКК гр.София
чрез пълномощника си по делото адв.Д. оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че източната граница на имота на жалбоподателите е заснета правилно,
съобразно материализираната на място масивна ограда, след точно посочване къде
по тази ограда минава границата между двата имота. Твърди, че така заснетатата
граница съответства напълно на границите на имот 5331 по последния действащ
кадастрален план на гр.Казанлък, а разликата в площта на същия имот, посочена в
документа за собственост, може да се дължи на начина на изчисляването й.
Обосновава допуснато нарушение от Д.Д. в производството по създаване на ККР на
задължението му по чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР, тъй като нотариалният акт от
13.11.2007г е представен едва с жалбата, а не с подадането възражение. Поради
това счита, че в производството по създаване на ККР административният орган не
е допуснал нарушение и няма пречка след влизане в сила на оспорената заповед да
бъде променена квотата му на собственост. Претендира за разноски по представен
списък.
Заинтересованата страна Л.И.Г. *** с представен писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованото лице П.И.К. ***, редовно призован, не
се явява и не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа
обстановка:
С нотариален
акт № 149, т.ХІ, дело № 3722/ 1997г на Казанлъшкия районен съд е извършено
дарение на дворно място с площ 504 кв.м., находящо с в гр.Казанлък, обособено в
парцел Х-5331, 5332 в кв.4 по плана на града, заедно с построените в него къща,
гараж и пристройка, в полза на лицата Недка Стоянова Истаткова, Д.С.Д. и Д.С.Д..
С нотариален акт № 20, т.ІV, дело № 434/ 2007г на Нотариус рег.№ 445 Недка Стоянова Д. дарява на Д.С.Д.
собствената си 1/ 3 идеална част от гореописания имот. С нотариален акт № 32,
т.ІV, дело № 446/ 2007г на Нотариус
рег.№ 445 Д.С.Д. и Милена Петкова Д. продават на С.Д.Г. недвижим имот
УПИ VІ-5324 в кв.5 от 289 ведно с посторените
в него гараж, навес и други подобрения
В издадената от Община Казанлък скица № 41/
11.01.2016г за имот Х-5331, 5331, кв.4, кад.район 503 гр.Казанлък като
собственици са вписани Д.С.Д. и Д.С.Д. без посочване на квоти.
Със Заповед № РД-16-7/ 11.08.2014 на Изпълнителния
директор на АГКК е открито производство
по създаване на ККР за замлището на гр.Казанлък /без територията, за
която кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед №
РД-18-48 от 16.08.2007г на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и
заповед № 24-300-5-2 от 17.05.2004г на Началника на Службата по кадастър-Стара
Загора/. Заповедта е обнародвана в Държавен вестник бр.73/ 02.09.2014г. и в два
централни ежедневника „Телеграф” и „Монитор”. Обявен е графикът за извършване
на дейностите. В Държавен вестник бр.51/ 07.07.2015г. е публикувано съобщение,
че са приети ККР за землището на гр.Казанлък и в 30-дневен срок
заинтересуваните лица могат да направят възражения пред СГКК Стара Загора.
С възражение вх.№ 149/
20.07.2015г до Началника на СГГК Стара Загора жалбоподателят Д.Д. иска да бъде
вписан като собственик и да бъде определена правилно източната граница на имот
с идентификатор 35167.502.5331. Прилага нотариален акт № 149, т.ХІ от 1997г. С
възражение вх.№ 150/ 20.07.2015г до Началника на СГГК Стара Загора С.Д.Г. иска
да бъде вписан в кадастралния регистър за имот с идентификатор 35167.502.5324.
Прилага нотариален акт № 32 от 2007г.
На 09.09.2015г назначената от Изпълнителния директор
на АГКК комисия разглежда подадените възражения и частично уважава възражение
вх.№ 149/ 20.07.2015г относно искането за вписване на данни за собственик и
права, видно от съставения Протокол № 8/ 09.09.2015г.
С оспорената частично Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г
на Изпълнителния директор на АГКК гр.София са одобрени ККР за землището на
гр.Казанлък /без територията, за която кадастралната карта и кадастралните
регистри са одобрени със Заповед № РД-18-48 от 16.08.2007г на изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра и заповед № 24-300-5-2 от 17.05.2004г на
Началника на Службата по кадастър-Стара Загора/. Заповедта е публикувана в
Държавен вестник бр.100/ 18.12.2015г. и в два централни ежедневника „Телеграф”
и „Монитор”.
В кадастралния регистър са отразени имот с
идентификатор 35167.502.5331 - поземлен имот с площ 501 кв.м., имот с
идентификатор 35167.502.5331.1 - жилищна сграда с площ 68 кв.м., имот с
идентификатор 35167.502.5331.2 - жилищна сграда с площ 17 кв.м., имот с
идентификатор 35167.502.5331.3 - сграда-хангар, депо, гараж с площ 29 кв.м. и
имот с идентификатор 35167.502.5331.4 - сграда-хангар, депо, гараж с площ 51
кв.м.. и собственици Д.С.Д. и Д.С.Д.. За Д.Д. е отразена 1/3 идеална част за
всички имоти.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел Мирослав Бонев, извършил геодезическото заснемане на имота на
жалбоподателите в гр.Казанлък. От показанията му се установява, че е определил
източната граница на имота по външни белези - напуканост между двата зида и
разминаване между плочите на съседните гаражи. На място присъствал бащата на
жалбоподателите, според който границата трябва да се измести на изток.
От заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните, ведно с
уточненията към него при разпита на вещото лице, се установява, че в УПИ
Х-5331, 5332 и УПИ ІХ-5329, 5330 е предвидено да бъдат построени гаражи на
вътрешната регулационна граница, която според предвиждането на плана за
регулация съвпада с имотната граница. С плътни черни линии са отразени имотните
граници по кадастрална карта върху сканирано копие от предходния кадасатрален
план, а с червена линия е отразена оцифрената източна граница от предходния
кадастрален план. Вещото лице е заснело точка от външната страна на източния
зид от гаража на жалбоподателите, разположена на лицето имота откъм улицата,
която съвпада със съответната точка от КК и от предходния кадастрален план
/Приложение № 3/. В северната част от
имота зидът на гаража на жалбоподателите попада изцяло в техния имот и е с 13см
навътре в този имот, докато в южната част е на самата граница между двата
имота. Гаражът в имот с идентификатор 35167.502.5330 е построен на границата
като няма изградена собствена стена, а ползва като такава източната стена на
гаража на жалбоподателите. Не навлиза в имота на жалбоподателите с изключение
на 13см в северната си част /0.49 кв.м./, които са в рамките на допустимата
точност на плана. Изводите си вещото лице
е онагледило в комбинирани скици, неразделна част от заключението.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законния срок по чл.49, ал.2 от ЗКИР и от надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Оспорената частично Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г на
Изпълнителния директор на АГКК гр.София е издадена от компетентен орган с оглед
разпоредбата на чл.49, ал.1 от ЗКИР.
Спазени са изискванията за форма на административния
акт, тъй като частично обжалваната заповед е обективирана в изискуемата от
закона писмена форма. Посочено е правното основание за произнасянето на
ответника - чл. 49, ал.1 от ЗКИР, а фактическите основания за нейното издаване
се съдържат в приложените писмени документи към административната преписка. Следвана
е стриктно описаната в закона процедура по създаване и на ККР като са проведени
и надлежно оповестени всички етапи. Законът не предвижда задължение за
административния орган да съобщава решенията си по подадените възражения,
поради което оплакването на жалбоподателите в тази насока е неоснователно.
Преценката за материална законосъобразност на
заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва
проверка доколко са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1
от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба №
3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри /Наредба № 3/ 2005г/. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта
и регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти,
планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕК на НРБ, ЗТСУ
/отм./, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, имащи характер на основни кадастрални
данни, както и от геодезически, фотограметрични и други измервания. Втората
алинея на същата разпоредба регламентира, че данните за собствениците на
имотите и за актовете, от които черпят правата си, се набират от регистрите към
използваните планове и карти, от представените от собствениците на имоти актове
за собственост и регистрите на общинската и областната администрация.
Аналогична разпоредба се съдържа в чл. 41, ал. 1
и сл. от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КК и КР, детайлизираща уредбата по ЗКИР.
Според нормата на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., по силата на която съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5
точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо
място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от
посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че
граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на
изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не
впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до
административния орган. Тези пет източници се приложими обаче само в случай, че
не е налице действащ и приложен кадастрален и регулационен план, в който случай
кадастралната карта и кадастралните регистри следва да бъдат изготвени
съобразно неговите предвиждания.
В случая се оспорва отразената в КК източна граница на
имот с идентификатор 35167.502.5331, което според жалбоподателите води до
намаляване площта на имота им. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на §1, т. 5 от ДР на ЗКИР, "площ" е площта, определена
въз основа на геодезическите координати на точките, определящи граници на
поземлени имоти, съответно очертанията на сгради. Границите очертават
простраственото разположение на един поземлен имот, а площта е функция от
правилно определените граници и представлява просто операция на математическо
изчисление при правилно определени граници.
Видно е от Протокол № 8/ 09.09.2015г и не се оспорва
по делото, че заснемането е направено по
действащия кадастрален и регулационен план. Съобразно приетото експертно
заключение, отклонението в площта, посочена в КР, свързано с отклонение от 13см
в северната част по източната граница, възлиза на 0.49 кв.м., които са в
рамките на допустимите отклонения по чл. 18 от Наредба № 3/2005 г. Вещото лице
е констатирало, че за източната граница между имоти с идентификатори
35167.502.5331 и 35167.502.5330 по регулационния план, по оспорената КК и по
заснетата граница /източната стена на гаража в имот с идентификатор
35167.502.5331/, е налице почти пълно съответствие, а констатираното
разминаване е в рамките на допустимата неточност. Следователно КК в обжалваната
част е изготвена по предвижданията на действащия кадастрален и регулационен
план на гр.Казанлък. Предвид изложеното
съдът приема, че КК в частта за границата между имоти с идентификатори
35167.502.5331 и 35167.502.5330 е издадена в съответствие с материалния и
процесуалния закон, респективно правилно е определена и отразена площта на имот
с идентификатор 35167.502.5331. А разликата в площта на имота по кадастралната карта и документа за
собственост, съответно 504 кв.м. и 501 кв.м., е в рамките на допустимите
отклонения.
По тези съображения жалбата срещу Заповед № РД-18-88/
26.11.2015г на Изпълнителния директор на АГКК гр.София в оспорената й част
относно отразените в ККР данни за площта на имот с идентификатор 35167.502.5331
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение твърдяното неправилно отразяване
правото на собственост на жалбоподателя Д.Д. съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 и т.5 от от Наредба № 3/2005 г.,
кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа данни за собствениците и
носителите на други вещни права и данни за актовете, от които лицата по т. 4
черпят правата си, както и данни за правата. При създаване на КР
административният орган набира данни за собствениците и носителите на вещни
права върху имотите, както и за актовете, от които те черпят правата си, от
регистрите към карти и планове и представените актове по чл. 38, ал.
1, т. 3 / чл. 41, ал. 2 ЗКИР/ и уточнява тези данни въз основа на
предварителни имотни партиди, предоставени от службата по вписванията по реда
на чл. 73, ал. 1 от ЗКИР.
Няма спор, че
жалбоподателят Д.Д. не е представил в производството по създаване на КК и КР
нотариален акт № 20, т.ІV, дело № 434/ 2007г на Нотариус рег.№ 445, легитимиращ го като собственик на
2/3 идеални части. Неизпълнението на това задължение обаче не освобождава
административния орган да събере данни за собственика и актовете, които
установяват правата му. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 41,
ал. 1, т. 1 ЗКИР, указваща реда и начина за създаване на КК и КР /Решение №
15419 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2014 г., II о./ Доказателствата
могат да се представят и в съдебното производство по жалба срещу заповедта, с
която се одобрява кадастралната карта и регистър и съдът е длъжен да ги обсъди.
Цитираният нотариален акт е от вида на посочените в чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР, вписан
е надлежно в Служба по вписвания Казанлък, поради което е годен да установи право
на собственост върху имотите в посочените от жалбоподателя идеални части. Този
факт е следвало да бъде установен от административния орган служебно, в
съответствие със задълженията му по създаване на КК и КР. Тъй като отразените в
КР данни за идеалните части от правото на собственост върху тези имоти не
съответства на представените документи, процесната заповед е незаконосъобразна
в така оспорената й част.
Това налага да
бъде отменена оспорената Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г на Изпълнителния
директор на АГКК гр.София в частта относно отразените в КР данни за актовете,
от които Д.С.Д. черпи правата си върху имоти с идентификатори 35167.502.5331,
35167.502.5331.1, 35167.502.5331.2, 35167.502.5331.3 и 35167.502.5331.4 и относно
данните за идеалните части от собствеността му върху тези имоти. Преписката следва
да се върне на ответника за ново произнасяне, при което в КР да се отрази, че Д.Д.
е собственик на 2/3 идеални части от посочените имоти.
При този
изход на спора - уважаване на едно от двете направени оспорвания, жалбоподателите
следва да заплатят на ответника съразмерна част от направените по делото
разноски за адвокатко възнаграждение, уговорено и заплатено по договор за
правна защита и съдействие № 070386/ 31.03.2016г в размер на 600лв., а именно
сумата от 300лв.
Водим от
горезложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-18-88/ 26.11.2015г на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър
гр.София, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на гр.Казанлък /без територията, за която кадастралната карта и
кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-48 от 16.08.2007г на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и заповед № 24-300-5-2 от
17.05.2004г на Началника на Службата по кадастър-Стара Загора/, общ.Казанлък, в частта относно данните в кадастралния
регистър за актовете, от които Д.С.Д. ЕГН ********** черпи правата си върху
имоти с идентификатори 35167.502.5331, 35167.502.5331.1, 35167.502.5331.2,
35167.502.5331.3 и 35167.502.5331.4 и относно данните за идеалните части от
собствеността му върху тези имоти, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА ДЕЛОТО като преписка на Изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр.София за ново произнасяне
при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Д. ЕГН ********** чрез
пълномощника му С.Д.Г. *** и на Д.С.Д. ЕГН ********** *** против Заповед №
РД-18-88/ 26.11.2015г на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър гр.София, с която са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр.Казанлък /без територията, за която
кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени със Заповед № РД-18-48
от 16.08.2007г на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и заповед №
24-300-5-2 от 17.05.2004г на Началника на Службата по кадастър-Стара Загора/,
общ.Казанлък, в частта относно данните
за площта на имот с идентификатор 35167.502.5331, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.С.Д. ЕГН ********** чрез пълномощника му С.Д.Г.
*** и Д.С.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър гр.София сумата 300 /триста/лв, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: