Р Е Ш Е Н И Е № 135

гр.Стара Загора, 19.05.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и шести април

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 14 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Н.И.Г. от гр.Стара Загора против Решение № 393/ 12.10.2015, постановено от 5-членен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по преписка № 53 по описа за 2014г, с което е установено, че Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров не е извършил спрямо Г. „тормоз” по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр и по признаци „лично положение” и „политическа принадлежност” като жалбата на Г. с вх.№ 44-00-242/ 20.01.2014г в КЗД е оставена без уважение.

В жалбата до съда са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението на КЗД като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. Според жалбоподателката административният орган не е спазил задължението си за пълно изясняване на обективната истина, нарушил е принципа на равнопоставеност на страните и чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Твърдението е обосновано с неуважаване на искането за отлагане на заседанието на КЗД, насрочено да 26.11.2014г, въпреки своевременно представената молба от упълномощен адвокат. Понеже от това фактическо положение органът е извел извод за липса на доказателства в подкрепа на доводите, изложени в жалбата до КЗД, жалбоподателката счита, че решението му е постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на чл.9 от ЗЗДискр. След направено уточнение поддържа, че за периода 2010г-20.01.2014г спрямо нея е проявена дискриминация от Кмета на Община Стара Загора в качеството и на ръководител на проект и на общински съветник за отказан досътп до обществена информация и в качеството й на секретар на общината под формата на тормоз по политическа принадлежност и лично положение. Направено е искане за обезсилване или отмяна на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на КЗД за доразглеждане на спора поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, алтернативно по съществото на спора - за отмяната му като незаконосъобразно и присъждане на направените разноски. Претендира се и установяване на дискриминация по отношение на жалбоподателката, проявена от КЗД.

Ответникът – Комисията за защита от дискриминация гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Живко Веселинов Тодоров - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител адвокат С. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Заинтересованата страна Ръководител на управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда”, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Административното производство пред КЗД по преписка № 53/ 2014г е образувано по жалба от Н.Г. с вх.№ 44-00-242/ 20.01.2014г срещу Кмета на Община Стара Загора и Министерство на финансите в качеството му на Управляващ орган по проект № А09031-45С/ 12.06.2009г, съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение спрямо нея по признаците „лично положение” и „политическа принадлежност” по повод изпълнявана от нея функция на секретар на Община Стара Загора и ръководител на проект по договор № А09031-45С/ 12.06.2009г за безвъзмездна помощ по проект „Община Стара Загора- за по-добро административно обслужване чрез електронно правителство” по Оперативна програма „Административен капацитет” /ОПАК/. Пред Комисията са изнесени твърдения, че е изпълнявала длъжността „секретар на Община Стара Загора” в периода 14.04.2008г-31.10.2011г и през 2009г поела ангажимент да ръководи проекта по договор № А09031-45С/ 12.06.2009г с бенефициент Община Стара Загора. През 2010г започнали проблемите й с УО на ОПАК, изразяващи се в липса на комуникация и информация по направени от нея запитвания, свързани с текущо възникнали въпроси и затруднения, повече от 5-месечно мълчание по направено мотивирано искане за удължаване срокан на договора, умишлен саботаж от отговорния експерт и отказ за предоставяне на проектната документация във връзка с наложените санкции и корекции на Община Стара Загора с мотив, че са й изпратени. Не получила подкрепа от Кмета на Община Стара Загора, който възприел тактика на прехвърляне на отговорността върху нея като използвал всички последващи санкции на УО на ОПАК „като политически и медиен инструмент срещу нея, чрез организиране на подписки и извършване на проверки от множество държавни органи за съответствие на декларираните доходи, организиране на медийна и компроматна война, с които дейстивя я изложил а системен стрес и уронил доброто й име и авторитет”. Кметът не й осигурявал достъп до проектната документация във връзка с валожените санкции и корекции, независимо от отправеното от нея официално искане до него и до УО на ОПАК, а в същото време тази информация е предоставяна целенасочено на други общински съветници, които я използвали срещу нея с цел елиминиране като полотически противник. Посочва, че след получаване на писмо от УО на ОПАК за наложена санкция от 124 000лв, Кметът на Община Стара Загора внесъл предложение до Общинския съвет за промяна в бюджета на общината и с цел политическа саморазправа взел тези пари от ремонта на детска ясла. Направила предложение Общинският съвет да създаде комисия за оценка на проекта и формиране на позиция с оглед защита интересите на гражданите, което било отхвърлено от мнозинството на ПП „ГЕРБ”.

Ответниците в административното производство - Кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров и Директорът и ръководител на УО на ОПАК Моника Димитрова-Бийчър, отричат да е осъществена проява на дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката.

С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл.55 и сл. От ЗЗДискр КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. След приключване на проучването на основание чл.60 от ЗЗДискр е изготвен доклад-заключение от докладчика по преписката.

Видно от приложените по делото протоколи, са проведени две открити заседания - на 10.09.2014 и на 26.11.2014г, за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл.62 от ЗЗДискр в първото заседание на страните е била предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания, изискани са доказателства и е даден срок до 23.09.2014г, 17:30ч, края на работния ден за уточняване и подаване имена на свидетели.

На 27.10.2014г упълномощената от Н.Г. адвокат Ч. подава молба вх.№ 44-00-4359 за отлагане на насроченото за 26.11.2014г заседание на КЗД по преписка № 53/ 2014г поради фактическата й невъзможностда присъства с оглед необходимостта да се яви на друго дело, насрочено за същата дата в друг град. Прилага призовка по гр.д.№ 382/ 2014г по описа на Апелативен съд Велико Търново за заседание на 26.11.2014г от 10:30ч, адресирана до нея като пълномощник на Румен Януаров. Призовката е изготвена на дата 17.10.2014г.

В проведеното на 26.11.2014г заседание на КЗД е даден ход на преписката като е прието, че изтъкнатата пречка от адвокат Ч. очевидно не е внезапна и дори не се твърди да съществува пречка за неявяване на жалбоподателката. Разпитан е свидетелят Георги Симеонов, посочен от Г., който депозира показания, че тя не е била съгласна с критиките, изразени от Кмета на Община Стара Загора, за недобро управление на ръководения от нея проект по ОПАК. Преписката е намерена за изяснена от фактическа страна и е обявена за решаване.

Като е преценила събраните в административното производство доказателства в тяхната съвкупност, КЗД приема с обжалваното решение, че спрямо жалбоподателката не е извършена дискриминация по смисъла на закона. Позовавайки се на недоказаност на оплакванията за организирана от Кмета на Община Стара Загора медийна кампания, целяща дискредитирането й, за наличие на наредени от кмета на подписки срещу нея, за отказан достъп до документацията на проекта по ОПАК, за въздействие на кмета върху общинските съветници да не приемат предложението й за сформиране на комисия за оценка на проекта, както и за нарушения на чл.13, ал.1 и чл.23 от ЗЗДискр от страна на кмета на общината, комисията обосновава извод за неоснователност на жалбата. Аргументира се с отсъствие на материалноправните предпоставки за квалифициране действията на Кмета на Община Стара Загора като дискриминация под формата на „тормоз” по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр и по признаци „лично положение” и „политическа принадлежност”. За твърдението, че от 2010г е осъществяван спрямо нея тормоз в качеството й на секретар на общината и ръководителна прект по ОПАК, комисията приема, че жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане поради изтичане на предвидения в закона 3-годишен срок, в който има правомощия да се произнася.

По делото са приложени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната в КЗД преписка № 53/2014 г. Разпитан е като свидетел Антон Андонов - областен координатор на ВМРО за Стара Загора. Според него публичното оповестяване на проблемите с проекта по ОПАК, ръководен от Г., целяло нейното дискредитиране като едно от основните лица на ВМРО, защото за дължимата сума Общината не завела дело, а вменила цялата вина на Г.. Присъствал в качеството си на политическо лице на разговори с Кмета на Общината за излизане от ситуацията.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата на Н.Г. против Решение № 393/ 12.10.2015, постановено от 5-членен състав КЗД по преписка № 53 по описа за 2014г е процесуално допустима като подадена в срока по чл.68, ал.1 от ЗЗДискр и от лице с правен интерес, за което оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен орган по чл. 65, т.5 във връзка с чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр, в предвидената от закона писмена форма с необходимите реквизити и при спазване на всички административнопроизводствени правила по чл.50-70 от ЗЗДискр.

Противно на възражението на жалбоподателката, в хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с провеждане на заседанието от 26.11.2014г. Понеже нито в ЗЗДискр, нито в Правилата за производство пред КЗД, е уреден въпросът за отлагане на заседание поради невъзможност на страна да се яви, на основание чл.70, ал.1 от ЗЗДискр следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Относимата норма на чл.139, ал.1 от АПК регламентира, че заседанието се отлага, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Съгласно трайно установената практика на ВАС, предпоставките за отлагане на делото - невъзможност за явяване на упълномощеното лице и на страната, са кумулативни. За насроченото заседание на комисията на 26.11.2014г са представени писмени доказателства за служебна ангажираност на процесуалния представител на жалбоподателката, но не и за невъзможност за самата нея, поради което правилно комисията не е уважила искането за отлагане на разглеждането на преписката.

В производството по съдебно обжалване на решение на КЗД служебно се проверява само законосъобразността на този административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК с оглед критериите по чл.146 от АПК. Недопустимо е в такъв процес да се установява дискриминация спрямо страната по някакъв признак /в конкретния случай такъв дори не е посочен/, извършена от решаващия орган в административното производство, която същевременно да се ползва като отменително основание. Наведеното оплакване за нееднакво третиране на жалбоподателката и на процесуалния й представител в сравнение с други случаи за отлагане на насрочено заседание пред КЗД е заявено и като съществено процесуално нарушение. Ако страната счита, че са нарушени правата й, уреждащи равенство в третирането, следва да ги защити по реда на чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. Затова в тази част жалбата на Н.Г. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр /в приложимата редакция ДВ бр.83 от 2003г, в сила от 01.01.2004г/. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не. Органът е взел отношение по всички релевирани от Г. доводи и по ангажираните от нея доказателства, включително разпитания по нейно искане свидетел. Следва да се отбележи, че жалбоподателката не е изпълнила указанието на КЗД в определения й срок до 23.09.2014г, 17:30ч, края на работния ден, нито е направила това по-късно, да уточни имена на свидетели. В тази връзка е неоснователно оплакването й, че поради допуснато процесуално нарушение от комисията при разглеждане на преписката в отсъствие на пълномощника й, решението е постановено при непълнота на доказателствата.

С разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. По определението на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на§ 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съгласно легалното определение, дадено в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, „тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби. Респективно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл.4 от закона в случая - "лично положение" и „политическа принадлежност”. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр. На следващо място е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя в производството пред КЗД на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". За да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните доказателства в административното производство, че жалбоподателката Н.Г. е член на ВМРО, за периода 14.04.2008г-31.10.2011г е изпълнявала длъжността „секретар” на Община Стара Загора, а през 2009г е започнала да ръководи проект по договор № А09031-45С/ 12.06.2009г за безвъзмездна помощ по проект „Община Стара Загора - за по-добро административно обслужване чрез електронно правителство” по ОПАК с бенефициент Община Стара Загора, за който са установени нередности и на общината са наложени финансови санкции. Безспорно е също обстоятелството, че Живко Тодоров е избран за Кмет на Община Стара Загора след проведени избори на 30.10.2011г.

В контекста на приложимата нормативна уредба и с оглед така очертаните безспорни обстоятелства до м.ноември 2011г Живко Тодоров като Кмет на Община Стара Загора не би могъл да осъществи нито един от видовете дискриминация спрямо Г. в нито едно от нейните заявени качества - на секретар на общината, на общински съветник и на ръководител на проект по ОПАК. Този извод се отнася и за оплакването за осъществена дискриминация от него в качеството му на работодател, който е нарушил чл.13, ал.1 и чл.23 от ЗЗДискр, доколкото след 31.10.2011г служебното правоотношение между Г. *** Загора е прекратено, т.е. кметът на общината вече няма задължения спрямо нея като работодател.

На следващо място предвид констатираните от УО на ОПАК нередности по ръководения от Г. проект и установеното по преписката заплащане от общинския бюджет на финансова корекция в размер на 1 052 744.22лв, правилно е прието от решаващия състав на КЗД, че в изпълнение на правомощията си по чл.44, т.1 и т.5 от ЗМСМА Кметът на Община Стара Загора е сезирал органите на МВР за допуснати нарушения при процедирането на проекта. По делото обаче няма никакви доказателства предприетите действия да са насочени лично срещу Г., с оглед на което като последица да са довели до накърняване на достойнството й или до създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Липсват също така доказателства кметът на общината да е търсил или поне да е правил опити за търсене на персонална отговорност от Г. за заплатените финансови корекции. В кореспонденцията между Община Стара Загора и УО на ОПАК по повод регистрираните нередности и наложените финансови корекции във връзка с проекта не се споменава името на жалбоподателката в качеството й на секретар на общината или на ръководител на проект, с оглед на което обосновано е прието, че твърденията й за излагане на системен стрес и уронване на доброто име и авторитет са неоснователни. Показанията на свидетеля Андонов отразяват субективните му възприятия за вменяване вина на Г., каквото действие не е намерило обективен израз в изказванията и постъпките на кмета.

Съответна на закона и представените доказателства е преценката на органа, че спрямо Г. не са налице действия с дискриминационен характер, свързани с организиране на подписки срещу нея, негативна медийна кампания и отказан достъп до документацията на проекта по ОПАК. Твърденията й за тези факти не са подкрепени с наличните по преписката доказателства. Относно подписки и медийна кампания въобще няма данни, дори като индиция, че са инициирани от Кмета на общината. Всъщност в представените по преписката публикации, съдържащи изявления на Живко Тодоров относно проекта, името на Г., както и качеството й на ръководител проект, не фигурират. По отношение на достъпа до документите по проекта също не се установява да е третирана по-неблагоприятно от други лица при сходни обстоятелства. Голословно се поддържа в жалбата, че на други общински съветници е дадена търсената информация, която всъщност не е отказана на Г., а й е осигурен достъп без да се предоставят фотокопия от документите в съответствие с чл.5 от Общите условия за изпълнение на договора за безвъзмезднна финансова помощ, сключен между Община Стара Загора и УО на ОПАК, видно от докладна записка вх.№ 10-32-212/ 19.07.2013г на Директор Дирекция „УРЕ” при Община Стара Загора Георги Симеонов, който е разпитан като свидетел по преписката.

Несъстоятелно е и твърдението, че Общински съвет Стара Загора е отхвърлил направеното от жалбоподателката предложение за сформиране на комисия, която да направи оценка на изпълението на проекта по ОПАК, под давление на Кмета на общината поради личното му отношение към нея и политическата й принадлежност. За това оплакване също не са ангажирани никакви доказателства, които при прилагане правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр да обосноват предположение да извършена дискриминация и съответно да обвържат ответната страна да доказва, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Правилно е прието също в обжалваното решение на КЗД, че за твърденията за осъществяван тормоз от 2010г е изтекъл давностният срок по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр, тъй като жалбата е подадена на 20.01.2014г. Действително за прецизност в тази част производството е следвало да бъде прекратено, но този пропуск не е от категорията процесуални нарушения, водещи неминуемо до отмяна на обжалваното решение.

Доказателствата по преписката и събраните в съдебното производство гласни такива в тяхната съвкупност водят до категоричен извод за липса на действия, основани на признака "лично положение" и "политическа принадлежност". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на Кмета на Община Стара Загора и сочените от оспорващата обстоятелства. Установените факти не дават основание да се приеме, че жалбоподателката Г. е третирана по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци при упражняване правото й на труд, нито че е тормозена от Кмета на Община Стара Загора. При това положение като е приела, че отсъства нарушение по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, КЗД е приложила правилно материалния закон.

По тези съображения съдът намира, че жалбата на Н.Г. против Решение № 393/ 12.10.2015, постановено от 5-членен състав на КЗД по преписка № 53 по описа за 2014г е неоснователна

При този изход на спора на заинтересованата страна Кмет на Община Стара Загора по принцип се дължат разноски, но по делото няма доказателства за реално направени такива, което съставлява пречка за присъждането им.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.И.Г. ЕГН ********** *** за установяване на дискриминация, проявена от Комисията за защита от дискриминация при провеждане на заседание по преписка № 53/ 2014г на 26.11.2014г, като недопустимо.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Г. ЕГН ********** *** против Решение № 393/ 12.10.2015, постановено от 5-членен състав на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 53 по описа за 2014г, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: