Р Е Ш Е Н И Е

№63 01.04.2016 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, седми състав на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

Председател: Михаил Русев

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №19 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от М.Т.Х. *** против Заповед УРИ 1959з-38/20.01.2016 год. на Началника на сектор „ОП” при Първо РУ - Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта извършеното нарушение е описано бланкетно, като не е отбелязано в колко часа е извършено нарушението, което представлявало съществено обстоятелство за вмененото му дисциплинарно нарушение. Според Х. съществено нарушение при издаването на заповедта е обстоятелството, че деянието е квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а наложеното наказание е на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Инструкцията за патрулно-постовата дейност не предвижда възможност за осъществяването на негласен контрол от една страна, а от друга – при констатирано нарушение, проверяващия дава указание и предприема мерки по отстраняването им, като съгласно чл.43 от инструкцията, датата, времето и анкетните данни на проверяващия се отразяват в информационната карта на наряда. По тези съображения моли за отмяна на заповедта.

Ответникът - Началника на сектор „ОП” при Първо РУ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена по съображения за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в двумесечния срок от откриване на нарушението, след даване на писмени обяснения от служителя и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед УРИ №1959з-38/ 20.01.2016 год. Началника на сектор „ОП” при Първо РУ - Стара Загора е наложил на младши инспектор М.Т.Х., дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че на 08.01.2016 год. за времето от 20.00 ч. – 08.00 ч. е бил назначен в наряд с мл. инспектор Генко Кирев – старши полицай в група „ООР” на сектор „ОП” при първо РУ – Стара Загора. Жалбоподателят е бил надлежно инструктиран, за което се е подписал и в ежедневната ведомост. Съгласно разпореждането, за времето от 21.00 часа до 21.30 часа служителите е следвало да се намират на установъчен пункт №12, със задача да извършват пеши обход в радиус от 300 м. в района на пункта и извършват общо полицейски проверки на лица и МПС във връзка с провеждането на СПО и установяване на лица извършващи неморални действия /проститутки/. След като са пристигнали на пункта, жалбоподателят ведно с колегата си са извършили проверка на заведение, но не са извършили пеши обход в радиус на 300 м. в района на пункта. Нарушението е било установено при осъществен негласен контрол по изпълнение на ППД на нарядите при ОД на МВР – Стара Загора от гл. инспектор Илиян Георгиев Илиев – Началник отдел „ОП” при ОД на МВР – Стара Загора и гл. инспектор Калин Динев Петров - началник сектор „ООР ТП” – ОД на МВР – Стара Загора. С това си действие жалбоподателят Х. е бил нарушил чл.56, ал.2 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014 год. за патрулно-постовата дейност. Жалбоподателят е дал веднъж сведение по случая на 15.01.2016 год. /лист 20 от делото/, а втори път е дал обяснения на 19.01.2016 год., които са били приети от наказващият орган на същата дата.

При тази фактическа обстановка дисциплинарно наказващият орган приел, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 във връзка с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение”. След оценка обстоятелствата по извършването на нарушението, наказващият орган е преценил, че отклонението е минимално, не са причинени вреди на граждани и с оглед на цялостното поведение на служителя по време на службата му, ответника е наложил дисциплинарно наказание мъмрене за срок от един месец. За установяването на фактическата обстановка ответникът изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в справка УРИ 1929р-821/15.01.2016 год. по описа на първо РУ – Стара Загора от ст. инспектор Димитър Димитров.

По делото е разпитан свидетеля Генко Кирев, който е бил в наряд с жалбоподателят и е възприел непосредствено действията на Х..

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Процесната Заповед УРИ 1959з-38/20.01.2016 год. на Началника на сектор „ОП” на Първо РУ - Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР в изискуемата писмена форма. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед №8121з-212 от 24.02.2015 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. В Приложение №1 към Класификатора се посочени длъжностите на държавните служители с висше образование, като в раздел ІХ.1, т.4 е предвидена длъжността Началник на сектор в Районно управление, която е ръководна длъжност. Следователно в правомощието на заемащите я служители да налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното в случая.

Спор по установената фактическа обстановка, отразена в заповедта не съществува между страните. Същата се подкрепя от приетите писмени доказателства по делото, както се установява и от разпитаният свидетел Кирев. Жалбоподателят и мл. инспектор Кирев са се установили в предвиденият в графика час на установъчния пункт, след което са извършили проверка на намиращите се в близост заведения и са се върнали в патрулния автомобил. Тези техни действия са били възприети и от проверяващите при осъществяването на негласен контрол, които техни възприятия са отразени в Справка УРИ 340р-789/12.01.2016 год. до Директора на ОД на МВР – Стара Загора. Същата с резолюция е изпратена на Началника на Първо РУ – Стара Загора за проверка и доклад. С последващи резолюции на Началника на Първо РУ – Стара Загора и на Началник сектор „ОП” при Първо РУ – Стара Загора, докладната е изпратена за проверка и доклад на Началника на група „ООР” при Първо РУ – Стара Загора. Последният след съответната проверка е изготвил справка №1959р-821/15.01.2016 год. до Началника на Първо РУ – Стара Загора. Същият е възприел установеното, като е изпратил преписката на 15.01.2016 год. на Началника на сектор „ОП” за дисциплинарно отношение, който на 20.01.2016 год. е издал оспорената в настоящето производство заповед.

Оспорената заповед е издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от приложената преписка, справка УРИ 1959р-821/15.01.2016 год., ответникът по делото е уведомен за установеното дисциплинарно нарушение на 15.01.2016 год. От този момент започва да тече и двумесечния срок и изтича на 15.03.2016 год., като заповедта е издадена на 20.01.2016 год. Следователно заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.

Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, и обяснението му са регистрирани с УРИ 1959р-1027/19.01.2016 год. и преди издаването на заповедта. Процесната заповед е издадена на 20.01.2016 год. и в обстоятелствената й част са обсъждани посочените писмени сведения, т.е. по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е приел писмените обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание, запознал се е с тях и ги е обсъдил в оспорената заповед.

Обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон, като деянието правилно е квалифицирано такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Деянието, за което е наказан жалбоподателят, според ответника по делото представлява нарушение на чл.56, ал.2 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014 год. за патрулно постовата дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи. Разпоредбата предвижда, че на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл.29, патрулно-постовата дейност се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Патрулно-постовата дейност е вид охранителна дейност, която има няколко проявни форми, изчерпателно изброени в чл.2, ал.1 от Инструкцията, докато конкретните действия се определят според конкретната обстановка и район на действие. В конкретния случай, безспорно се установява, че разпоредените в указанията действия /пеши обход в радиус от 300 м. в района на пункта и извършване на общо полицейска проверка на лица и МПС във връзка с провеждане на СПО и установяване на лица извършващи неморални действия (проститутки) – лист 30 от делото/, са изпълнени частично. Проверени са две увеселителни заведения „Бакарди” и „Брадърс”, като според сведението на Генко Кирев /лист 40 от делото/ е извършен пеши обход от „Митрополит Методи Кусев”№1 до комплекс „Езерото”. При този пеши обход не са установили нищо нередно – нито съмнителни лица, нито лица извършващи неморална дейност. Такива обаче са забелязани от проверяващите, като три от тези жени са се намирали на 50 м. от патрулния автомобил, близо до канала. Същите не са отразени в информационната карта. Деянието е квалифицирано като нарушение на изискването дейността да се извършва извън патрулните автомобили, както и в липсата на пеши обход на района. Според инструктажа, обхода е следвало да бъде извършен в радиус от 300 м. Придвижването от патрулния автомобил до увеселителните заведения, с оглед на обстоятелството, че същите са намират в близост едно до друго /обстоятелство, служебно известно на съдът/, не може да се приеме, че представлява пеши обход в радиус 300 м. И двете заведения се намират в една посока от спрения служебен автомобил, а използването на думата „в радиус” в инструктажа, предполага извършването на пеши обход във всички посоки, а не само в една. Всъщност не се оспорва обстоятелството, че след проверките на заведенията, жалбоподателят ведно със старшият на патрула са се върнали в автомобила и да попълвали информационната карта /сведението на лист 40 от делото/. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Кирев, тъй като същите са взаимно противоречиви. Същият заяви, че след пристигането на пункта, са проверили заведенията, като времето през което са били извън автомобила е от 21.10 до 21.30. В същото време, заяви че проверката на едното заведение е бил в 21.05 ч. От друга страна, тези показания не съответства на събраните писмени доказателства в хода на проверката и по-специално на служителите осъществяващи негласен контрол – в съставената справка е отразено, че за периода от 21.10 ч. до 21.30 ч. в забелязаният служебен автомобил, спрян на бул.”Митрополит Методи Кусев” на около 10 м. северно от кръстовището с бул.”Славянски” са се намирали служителите. Налице е и друго противоречие в свидетелските показания – според Кирев са проверили две заведения – ресторант „Чевермето” и кафе-аперитив „Бакарди”, докато в отразеното от него сведение /лист 40/, както и в информационната карта /лист 33 от делото/, са били проверени кафе-аперитив „Бакарди” и кафе-аперитив „Брадърс”, съответно в 21.05 и 21.15 ч. Всичко това мотивира, съдът да не кредитира събраните по делото свидетелски показания и да изгради вътрешното си убеждение на базата на приетите писмени доказателства по преписката.

Съдът кредитира като достоверно писмено доказателство, изготвената от гл. инспектор Илиян Илиев справка, както и отразените в нея факти и обстоятелства. Това е така, тъй като същият е направил предложение да се извърши проверка, защо служителите са се намирали в патрулния автомобил и това дали е съгласно поставените им задачи. Липсва каквото и да е квалифициране на установените обстоятелства, поради което съдът приема отразените факти като обективни, безпристрастни и съответстващи на действителността. Ето защо, съдът намира, че установеното дисциплинарно нарушение е установен по безспорен начин.

По отношение на направеното оплакване, че осъществената проверка е извършена в нарушение на инструкцията за патрулно-постовата дейност, съдът намира същото за неоснователно. Предмет на разглеждане в настоящия случай е производството по установяването и налагането на дисциплинарното наказание, което е нормативно регламентирано в ЗМВР и Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В този смисъл, дадените сведения от служителите, реализирали негласния контрол, подлежат на доказване от наказващия орган в рамките на проведеното производство по установяване на дисциплинарното нарушение. В рамките на това производство, жалбоподателят е участвал, като по този начин е гарантирано правото му на защита. Събрани са необходимите доказателства, изискани са обясненията от служителя, като разгледани в съвкупност, същите доказват вмененото във вина на Х. дисциплинарно нарушение. Ето защо, съдържащата се в справката информация относно изпълнението на ППД на наказания служител, има по-скоро сигнална функция за наказващия орган, но не може са се приеме като основа за налагане на дисциплинарното наказание, поради което и не следва да бъде разглеждана в настоящето производство.

Неоснователно е и другото оплакване, че е накърнено правото му на защита, тъй като поведението е квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.1 /неизпълнение на разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове …../ от ЗМВР, а наказанието е наложено по чл.194, ал.2, т.2 /неизпълнение на служебните задължения/ от ЗМВР. Безспорно се касае за техническа грешка при изписването на разпоредбата за налагането на наказанието. В мотивната част на заповедта и при извършването на квалификацията на нарушението, наказващият орган, правилно е приел, че става въпрос за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на подзаконовият нормативен акт – чл.56, ал.2 от Инструкция №8121з-829/02.12.2014 год. Ето защо, в нито един момент не е съществувала неяснота у наказаното лице, за кое деяние е осъществена дисциплинарната му отговорност. В настоящето производство се извършва проверка дали установените от наказващият орган факти и обстоятелства могат да се субсумират под посочената като нарушена норма – чл.56, ал.2 от Инструкцията. Това нарушение правилно е подведено под нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.

От друга страна, в съдебно заседание, жалбоподателят заяви, че е бил многократно награждаван за изпълнението на служебните си задължения. Това негово твърдение не е подкрепено с доказателства, но съдът намира същото за вярно и отговарящо на действителността. Това може да се изведе от мотивите на ответника при определянето на наказанието. Макар и същото да е наказуемо с по-тежко наказание по смисъла на закона, с оглед на цялостното поведение на Х., минималното отклонение от изискванията и липсата на вреди на граждани, дисциплинарно наказващият орган е приел, че целите на закона ще бъдат постигнати и с налагането на минималното наказание, предвидено в закона – мъмрене за срок от един месец.

Необходимо е да се отбележи обаче, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му. Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР.

По тези съображения съдът намира, че оспорения административен акт - Заповед УРИ 1959з-38/20.01.2016 год. на Началник сектор „ОП” при първо РУ - Стара Загора, правилна и законосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушение на процесуалните правила при реализирането на дисциплинарната отговорност, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Т.Х. ЕГН ********** *** против Заповед УРИ 1959з-38/20.01.2016 год. на Началника на сектор „ОП” при Първо Районно управление - Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: