Р Е Ш Е Н И
Е
№ 69
гр.Стара Загора, 31.03.2016 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на девети март
през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря С.Х.
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 23
по описа за 2016 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 118 във връзка
с 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО и с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.П.Д. *** против Решение №
1040-23-2/ 13.01.2016г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с което е оставена
без уважение жалбата й против Разпореждане № ********** / 26.10.2015г. на
Ръководител „ПО” при ТП НОИ Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, които по същество се свеждат до постановяването
му в нарушение на материалния закон. Подателката твърди, че лица като нея с
намалена работоспособност над 71%, получаващи пенсия за инвалидност поради общо
заболяване или осигурителен стаж и възраст, могат да получават и 25% от
социалната инвалидна пенсия, ако сборът от двете не надвишава четирикратния
размер на социалната пенсия за старост. Счита, че съобразно размера на нейната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст има право да получава 25 % социална
пенсия за инвалидност. Заявява, че поради претовареност на ТЕЛК от подаване на
документите за експертиза до явяването й на преглед са изминали 17 месеца. Моли
съда да отмени решението и потвърденото с него разпореждане за спиране
изплащането на социалната пенсия.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Н.П.Д. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.2 от
Закона за пенсиите /отм/, считано от 11.10.1999г пожизнено. С Разпореждане № **********
/ 01.07.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП НОИ Стара Загора размерът на тази
пенсия е определен на 166.06лв.
С Експертно решение № 1804 от 21.07.2015г на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД гр.Стара Загора по лична
молба от 04.04.2014г на Н.Д. е определена 80% трайно намалена
неработоспособност с дата на инвалидизиране 04.03.2014г. Решението е влязло в
сила от 05.08.2015г, видно от поставения печат от РЗИ Стара Загора. Медицинската комисия при ТП на НОИ Стара
Загора потвърждава Експертното решение със свое Решение № 4685 от 26.08.2015г.
На 28.09.2015г Н.Д.
подава Заявление вх.№ 2177-23-99 за отпускане на социална пенсия за инвалидност
по чл.90а от КСО. С Разпореждане № ********** / 26.10.2015г. на Ръководител
„ПО” при ТП НОИ Стара Загора е отпусната социална пенсия за инвалидност по
чл.90а, ал.1 от КСО в размер на 126.67лв, считано от 28.09.2015г. Със същото
разпореждане на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО социалната пенсия е спряна от
същата дата и е наредено изплащането
само на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 166.06 лева,
считано от 28.09.2015г. Разпореждането е обжалвано по административен ред от Н.Д..
С Решение № 1040-23-2/ 13.01.2016г на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора жалбата е оставена без уважение, а
разпореждането е потвърдено. Изложени са съображения, че с оглед определената
дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност и разпоредбата на чл.101,
ал.1, т.4а от КСО социалната пенсия не може да се получава едновременно с личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това на основание чл.95, ал.1,
т.5 от КСО правилно е спряна, считано от 28.09.2015г.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспореното Решение № 1040-23-2/ 13.01.2016г на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане са
издадени от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО. При
постановяването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, но материалният закон е приложен неправилно.
В
чл. 90а, ал.
1 от КСО е уредено правото на
социална пенсия за инвалидност - такова имат лицата, навършили 16-годишна
възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от
71 на сто. Според
нормата на чл. 73, ал. 1
от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа - от датата на заявлението по чл. 94 от КСО.
Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността Съгласно разпоредбата
на чл. 94, ал. 1
от КСО, пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото,
ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази
дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В ал. 3 на цитирания текст е предвидено, че пенсията
за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако необходимите
документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от
влизането в сила на ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/. В случая няма спор между страните, че жалбоподателката не е
подала документите за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал.
1 от КСО в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, считано от 05.08.2015 г., а е направила
това на 28.09.2015 г.
За пенсиите за
инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 3
от КСО, но той не е в кумулативна обусловеност с общите основания по чл.
94, ал. 1 от КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и
удостоверява с експертно решение от компетентния орган, който извършва
експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на
закона. С това експертно решение се определя датата на инвалидизиране, откогато за
жалбоподателя възниква правото за пенсия, но след като решението влезе в
законна сила и придобие статута на стабилен индивидуален административен акт.
Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е
определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая едва на 05.08.2015
г. процесното експертно решение на ТЕЛК, с което е определена 80% трайно намалена
работоспособност на заявителката Н.Д., е влязло в законна сила, т.е. е
придобило статут на стабилен административен акт. Поради това шестмесечният
срок по чл. 94, ал. 1 от КСО следва да се брои от тази дата, защото от нея
обективно е възникнала възможността да бъде поискано изплащането на пенсията -
налице е приложното поле на чл. 94, ал. 1, изр. 1 от КСО.
Предвид изложеното настоящият състав
счита, че при тази специфична хипотеза ръководителят на "ПО" при ТП
на НОИ Стара Загора неправилно е определил като начална дата за отпускане на
пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО датата на подаване на заявлението
- 28.09.2015г., и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.94, ал.3 от
КСО. Органът не е отчел особеността в конкретния казус, че датата на
заявлението до ТЕЛК и датата на инвалидността съвпадат. Следователно приложима по делото е нормата на чл. 94, ал.1 от КСО с
уточнението, че 6-месечният срок започва да тече не от датата на придобиване на
правото, а от датата на влизане в сила на ЕР. Едва с
влизането в сила на ЕР № 1804 от 21.07.2015 г. на ТЕЛК, а именно на 05.08.2015
г. /според печата, поставен от РЗИ Стара Загора/, е установен с обратна
сила правнорелевантния факт по чл. 90а, ал. 1 от КСО. От този момент за
заявителката Н.Д. е започнал да тече 6 - месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО
за подаване на заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност, тъй
като от влизане в сила на експертното решение обективно е възникнала
възможността да поиска изплащането на пенсията. Подаването на заявлението за
това е в посочения по-горе законов 6-месечен срок. Затова социалната пенсия за
инвалидност следва да се отпусне с дата 04.03.2014 г. /датата на
инвалидността/, а не от определената в разпореждането дата, която е датата на
подаване на заявлението до органа по пенсионно осигуряване. В този
смисъл е трайната съдебна практика - Решение № 5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 1049/2015 г., VI о, Решение № 12378 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 3277/2015 г., VI о.
По тези съображения се налага извод за
незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ и на
потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване,
с което е определена началната дата на отпускане на социална пенсия за
инвалидност на Н.Д..
При така
изложеното незаконосъобразно се явява решението на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора и в частта му, с която е потвърдено разпореждането, с което на основание
чл. 95, ал.1, т.4, във вр. с чл. 101, ал.1, т.4а от КСО /в редакция в сила
от 01.01.2015 г./ е спряна полагащата се на жалбоподателката социална пенсия за
инвалидност, тъй като правната възможност за получаване на две пенсии, едната
от които е социална пенсия за инвалидност, зависи от датата на отпускането им.
В тази насока следва да се има предвид разпоредбата на § 22т. (Нов - ДВ, бр.
107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), съгласно която социалните пенсии за
инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на
основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал.3а КСО, продължават да се
получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който
са отпуснати. В този смисъл са и указанията на НОИ, съгласно които ако лицето
има определен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане повече от 71 на сто към пенсията се изплаща и социална пенсия за
инвалидност, която е в размер на 25 на сто.
По изложените
съображения за незаконосъобразност Решението на Директора на ТП на НОИ Стара
Загора, с което е потвърдено разпореждането на Ръководител „ПО” при ТП НОИ
Стара Загора в частта му, с която на Н.Д. е отпусната социална пенсия за
инвалидност, считано от 28.09.2015 г. и е спряна така отпусната пенсия, следва
да бъдат отменени. С оглед естеството на въпроса, на основание чл. 173, ал.2 от
АПК преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за
ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.Д.
ЕГН ********** *** Решение № 1040-23-2/ 13.01.2016г на Директора на ТП
на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане № ********** / 26.10.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП НОИ
Стара Загора В ЧАСТТА за началната дата на отпускане на пенсията по чл.90а,
ал.1 от КСО и спирането й на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, като
незаконосъобразни.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „ПО” при ТП НОИ
Стара Загора за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: