Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 108 10.05.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с участието
на прокурор Константин Тачев като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 26
по описа
за 2016г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на Сдружение „Регионален природозащитен център – На ти с природата” със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Сава Раковски” № 191, вх.
„Б”, представлявано от Габриела Пападопова – Председател на Управителния съвет
на сдружението; М.Р.К. ***; Я.С.М. *** и Г.П.Г. ***, с която са оспорени
разпоредбите на чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5; чл.20; чл.21, ал.1, ал.2 и
ал.3; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и т.3; чл. 30, т.7 и т.8;
чл.31, ал.1; чл.37 и чл.41, т.2.1, т.2.2, т.2.4, т.2.5, т.2.6 и т.2.8 от
Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на
Община Стара Загора, приета с Решение № 170 от 26.04.2012г. на Общински съвет –
Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на
оспорените разпоредби от Наредбата за реда и условията при отглеждане на
животни в населените места на Община Стара Загора /НРУОЖНМОСЗ/. Жалбоподателите
поддържат, че от една страна липсва законово овластяване и делегиране на
нормотворчески правомощия на органа на местно самоуправление за регулиране на
обществените отношения – предмет на
съдържащата се в оспорената наредба правна регламентация, а от друга – че извън
материалната компетентност на общинския съвет е приемането на подзаконов
нормативен акт за уреждане на обществени отношения, регулирани с нормативни актове
от по-висока степен. Твърдят, че съдържащата се в обжалваните разпоредби
регламентация противоречи на норми от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, Закона за защита на животните, Закона за интеграция на хората с
увреждания, Закона за защита от дискриминация и Европейската конвенция за
защита на животните – компаньони. С подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане за обявяване нищожността на оспорените разпоредби от приетата
от Общински съвет – Стара Загора Наредбата за реда и условията при отглеждане на
животни в населените места на Община Стара Загора и в условията на
алтернативност – за отмяната им като незаконосъобразни.
Ответникът
по оспорването - Общински съвет – Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представените писмени становища, оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна. Поддържа, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от
оспорването, доколкото по никакъв начин не е обосновано и доказано, че са пряко
и непосредствено засегнати от приложението на обжалваните разпоредби от
подзаконовия нормативен акт. По същество излага съображения, че изцяло в
материалната компетентност на Общински съвет – Стара Загора е да регулира
обществени отношения от местно значение чрез създаването на правна уредба,
регламентираща изискванията към физическите и юридическите лица на територията
на общината, произтичащи от екологичните, историческите, социалните и другите
особености на населените места.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага да бъде отхвърлена. Поддържа, че
оспорените разпоредби от приетата от Общински съвет – Стара Загора съобразно
законово регламентираните му правомощия Наредба за реда и условията при отглеждане
на животни в населените места на Община Стара Загора, не противоречат на
нормативни актове от по-висока степен.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Наредбата за реда и условията
при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора е приета по предложение с рег. № Пр
ОбС-90/13.03.2012г. на Кмета на община Стара
Загора. Изложените в предложението мотиви се свеждат до това, че в
общината са постъпили многобройни жалби и сигнали от граждани, съдържащи
оплаквания от домашни и бездомни кучета и котки. В отговор на тези оплаквания и
при констатирана неефективност на досега действащата наредба със същото
наименование, се предлага приемане на нова Наредба за реда и условията при
отглеждане на животни в населените места на община Стара Загора, която да отмени действащата. Видно от представените
разпечатки, проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община
Стара Загора на 15 март 2012г., заедно с
мотивите на вносителя към него. Посочен е срок за отправяне на предложения по
проекта и адрес на електронна поща. По
проекта са изразени становища на съответните постоянни комисии, които са
направили предложения за изменения и допълнения в съдържанието на
проекто-наредбата. С решение № 106 по Протокол № 7 от проведено заседание от
29.03.2012г., Общински съвет - Стара Загора е приел на първо четене посочената
по-горе наредба. В гласуването са участвали 47 общински съветници, от които 46
са гласували "за". С решение № 170 по Протокол № 8 по проведено
заседание от 26.04.2012 Общински съвет Стара
Загора е приел на второ четене Наредбата, като всички присъствали 43
общински съветници са гласували „за”.
Наредбата за реда и условията
при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора е изменена и допълнена с последващи Решение № 224 от 31.05.2012г.; Решение №
282 от 28.06.2012г.; Решение № 395 от 27.09.2012г. и Решение № 523 от
20.12.2012г. на Общински съвет – Стара Загора.
С влязло в сила Решение № 11 от 13.02.2013г. по адм. дело № 453/2012г. по описа
на Административен съд – Стара Загора, са обявени за нищожни разпоредбите на
чл. 5, ал.1 и чл. 15 от НРУОЖНМОСЗ, приета с решение № 170 / 26.04.2012г. на
Общински съвет - Стара Загора.
Оспорените в настоящото съдебно производство разпоредби от Наредбата за
реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, са както следва:
Чл.19, ал.2 За отглеждане на кучета и котки в жилища в сграда -
етажна собственост, се осигурява площ, не
по-малка от: 1. за куче: A)
от малки породи до 10 кг - 6 кв.м; Б)
за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв.м; B)
за големи породи над 25 кг - минимум
10 кв.м; 2. за котка - минимум 6 кв.м;
Чл.19, ал. 3
Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.
Чл.19, ал.4 На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява
подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни
условия, съобразени с физиологичните им дадености.
Чл.19,
ал.5. На кучета, които се отглеждат
предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение,
както и ежедневна разходка.
Чл.20. Собственикът на животно-компаньон е длъжен: т. 1 да не допуска животното само да напуска мястото на
отглеждане, да навлиза в чужда
собственост или на обществени места;
т. 2 да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни; т. 3 да не допуска кучето да нарушава спокойствието и
хигиенните условия на членовете на етажната
собственост; т.4 ако го отглежда с цел развъждане, да бъде регистрирано
в ОДБХ и т.5 да осигурява стерилизацията му,
освен ако в случай на възпроизводство е в състояние да отглежда новородените
животни или да ги предоставят на нови собственици .
Чл.21,
ал.1 При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок
от придобиването му, собственикът на кучето е длъжен да го регистрира при
ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска
практика за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.
Чл.21, ал.2 /доп. - Решение № 523 от 20.12.2012 г./ При регистрацията
на кучето ветеринарния лекар задължително поставя микрочип или го
татуира.
Чл.21, ал.3 Ветеринарните лекари, регистрирани на територията на община
Стара Загора по ЗВД и по ЗУТ са длъжни да осигуряват информация за всяко
регистрирано куче не по-малко от веднъж в месеца. Получената информация е
на разположение на ОДБХ - Стара Загора и общината.
Чл.22, ал.1 За
притежаване на куче ежегодно до 31 март се заплаща такса, определена с Наредба
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на община Стара Загора.
Чл.22, ал.2 При придобиване на куче с вече платена годишна такса,
отразена в административния паспорт, същата не
се заплаща от новият собственик, а се подава само декларация за собственост по чл. 117 от Закона за местни данъци и такси.
Чл.22, ал.4 Таксата не
се заплаща за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране.
Чл.23, ал.1 Освобождават
се от такса собствениците на: т.1 кучета на
инвалиди; т.2 служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка; т.3 кучета,
използвани за опитни цели; т.4 кучета, използвани от Българския червен кръст;
т.5 кастрирани кучета и т.6 ловни кучета.
(2). /нова - Решение № 523 от 20.12.2012 г./ Освобождаването
се отразява в административния паспорт.
Чл.24. Собствениците
на кучета са длъжни: т.2 ежегодно да
представят кучетата за профилактични ваксинации срещу бяс, други актуални заразни
заболявания на територията на общината, да извършват мероприятията по
обезпаразитяване. При съмнения
за бяс и при
промяна в поведението на животните, незабавно да уведомяват
ветеринарните органи и т.3 /изм. - Решение № 523 от 20.12.2012 г./ да не ги изоставят, а
когато не могат да ги отглеждат, да
ги предадат в Общински приют за безстопанствени животни, по условия и ред,
предвидени в правилника за дейността му.
Чл.З0. При присъствие на животно
компаньон на обществено място, собственикът /или лицето водещо животното/ е длъжен: т.7
да почисти мястото след дефекация на животното и т.8 /изм. - Решение № 523 от 20.12.2012 г./ да
води кучето винаги на повод, не по-дълъг от 2 метра, а ако кучето е
агресивно и задължително с намордник.
Чл.31, ал.1 /доп. -
Решение № 523 от 20.12.2012г./ Забранено е разхождането и преминаването на
животни компаньони: т.1 на територията на детски ясли, детски
градини, детски и спортни площадки и училища и т.2 в дворовете на здравни
заведения и заведения за социални грижи.
Чл.37 Забранява се
предлагането/поставянето на храна и хранителни отпадъци на безстопанствени кучета и котки на обществени места, с цел
предотвратяване създаването на хранителни навици и териториалност.
Чл.41 За нарушения по
настоящата Наредба на виновните лица се налага административно наказание - глоба, а на едноличен търговец или юридическо
лице - имуществена санкция, както следва: т. 2.1.За нарушения на чл. чл. 19 и 20
- до 1000 лв.; т.2.2 За нарушения на чл.21, ал.1 - в размер на 50 лв.,
като собственика на кучето се предупреждава
писмено да извърши регистрацията в 7-дневен срок. Ако след този срок кучето не бъде регистрирано, на нарушителя се налага глоба,
съответно имуществена санкция в размер на 200лв.; т.2.4 За нарушения на чл.22, ал.1 - в размер от 20 до
1000 лв.; т.2.5 За нарушения
на чл.24 - в размер от 50 до 1000 лв.; т.2.6
За нарушения на чл. 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31 - до 100 лв. и т.2.8 За
нарушение на чл.37 - до 300 лева.
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт
имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Наличието на правен интерес от оспорването е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи
служебно във всяка фаза на процеса.
Преценката
за правния интерес на жалбоподателя „Регионален природозащитен център – На ти с
природата”, следва да се извърши при съпоставяне на удостоверения предмет и
цели на дейност на сдружението и обекта на правно регулиране съотв. действието
на оспорените разпоредби от наредбата.
Видно от представеното удостоверение за актуално състояние, СНЦ „Регионален природозащитен център – На ти с природата” е регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност. Обобщено целите на сдружението са свързани
със създаване
на необходимите условия на живот, пропагандиране на правилно отношение към
животните и хармоничното съжителство между хората и животните в съответствие с
българското и европейското законодателство; развитие на екологичното
образование и екологичната етика; хуманно третиране на животните; решаване на
проблема с бездомните животни и др. Предмета на дейност, целите и задачите на
сдружението, могат да обосноват правен интерес за оспорване на разпоредбите от подзаконовия
административен акт, уреждащи обществените отношения свързани с общите
изисквания и условия за отглеждането и опазването на животните. Но такъв правен
интерес липсва за оспорването на: 1. разпоредбите във връзка с установяването
на такса за притежание за куче и нейната дължимост /чл.22 и чл.23 от НРУОЖНМОСЗ/; 2. разпоредбите,
създаващи конкретни задължения за собствениците на домашни животни, каквото
качество сдружението безспорно няма /чл.20, чл.21, чл.24 и чл.30 от НРУОЖНМОСЗ/ и 3. административно наказателните разпоредби, регламентиращи налагането
на санкции за нарушения на чл.20; чл.21, ал.1 и ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и
т.3; чл. 30, т.7 и т.8 от НРУОЖНМОСЗ. Като ЮЛ сдружението не би
могло да бъде субект на нарушение на чл.19, на чл.31, ал.1 и на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ, поради което липсва
правен интерес и за оспорването на съответните административнонаказателни
норми.
Ето защо и при
извършената
служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за упражняване на
правото на жалба, включително и относно наличието на правен интерес, съдът
приема, че в случая жалбоподателят СНЦ „Регионален природозащитен център – На
ти с природата” има правен интерес за оспорването на следните разпоредби от НРУОЖНМОСЗ: – чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 – уреждащи общите
изисквания и стандарти при отглеждането на животни-компаньони; чл.31, ал.1 –
въвеждащ ограничения при разхождането и преминаването на животни-компаньони и
чл.37 – регламентиращ забрана за предлагането и поставянето на храна и
хранителни отпадъци на безстопанствени кучета и котки на обществени места. Посочените
норми имат действие „erga omnes", като същите са без конкретен адресат и в
дадено качество (собственик, служител в общинска администрация или ветеринарен
лекар). Доколкото жалбоподателят „Регионален природозащитен център – На ти с
природата” е сдружение с обществено полезна дейност, регистрирано с цел защита
на животните, оказването на помощ, пропагандиране на правилното отношение на
хората и обществото към техните нужди, развиване на разяснителна и
информационна дейност за хуманно отношение към животните и т.н, се установява правния интерес
на СНЦ да оспорва посочените разпоредби от наредбата.
С оглед на изложените съображения жалбата на СНЦ „Регионален природозащитен център – На ти с природата” в частта по оспорването на чл.20; чл.21, ал.1 и ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и т.3; чл. 30, т.7 и т.8 и чл.41, т.2.1, т.2.2, т.2.4, т.2.5, т.2.6 и т.2.8 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населени места на Община Стара Загора,
следва
да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл.159, т.4 от
АПК.
Съгласно
чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария гражданите и юридическите лица могат
да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично
посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове
се обуславя от неблагоприятното въздействие в правната сфера на лицата, по
отношение на които актовете имат действие. Както вече беше посочено според
чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконовите нормативни актове имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е
насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно - към
предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. В
случая жалбоподателите – физически лица – М.К., Я.М. и Г.Г., са с постоянни и
настоящи адреси в гр. Стара Загора и съгласно чл.1, ал.2 във вр. с ал.1 от
Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на
Община Стара Загора, са адресати на
регламентираните ограничения, задължения и забрани в посочената наредба във
връзка с отглеждането на животни-компаньони. В този смисъл техните права и
законни интереси биха могли да бъдат засегнати от оспорените разпоредби, което
е абсолютно достатъчно за обосноваване наличието на правния им интерес по см.
на чл.186, ал.1 от АПК за обжалването на съдържащата се в НРУОЖНМОСЗ правна регламентация. А и от приложените към жалбата
писмени доказателства се установява, че с оглед дадените на лицата предписания,
образувани административно-наказателни производства и наложени административни
санкции във връзка с прилагането на наредбата, е налице и пряко и
непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателите – физически лица. Ето
защо за М.К., Я.М. и Г.Г. е налице правен интерес от оспорването на чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5;
чл.20; чл.21, ал.1 и ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и т.3;
чл. 30, т.7 и т.8; чл.31, ал.1; чл.37 и чл.41, т.2.1, т.2.2, т.2.4, т.2.5,
т.2.6 и т.2.8 от НРУОЖНМОСЗ, като жалбата е недопустима единствено
по оспорването на чл.21, ал.3 от Наредбата, регламентираща задължения за ветеринарните
лекари, регистрирани на територията на Община Стара Загора, каквото качество
жалбоподателите нито твърдят, нито представят доказателства, че притежават.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводи и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността
на оспорените разпоредби от Наредбата за реда и условията при отглеждане на
животни в населените места на Община Стара Загора, намира за установено
следното:
При
извършената проверка досежно спазването на административно-производствените
правила при приемането на Наредбата за реда и условията при отглеждане на
животни в населените места на Община Стара Загора, съдът не констатира допуснати
нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане и приемане на подзаконовия
нормативен акт. В
съответствие с изискването на чл.26 от Закона за нормативните актове, проектът
на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите, като е
предоставена възможност на заинтересованите лица да изразят становища и да
направят предложения по проекта в
14-дневен срок. Проектът на Наредбата е приет на две гласувания в две различни
заседания на Общински съвет - Стара Загора,
при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, видно от представените
протоколи от проведените заседания на общинския съвет на 29.03.2012г. и на
26.04.2012г.
Обществените
отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са
уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността
на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката
за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на
дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон.
В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема
правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата
е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от
Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни
норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой
адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от
АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е
предвидено от Конституцията на РБългария или закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76,
ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет
произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени
отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове
от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15,
ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл
съдебният контрол за законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата за
реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара
Загора, следва да обхване преценката дали регулираните с наредбата обществени
отношения вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен и съотв. дали
за приемане на оспорените разпоредби в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и
чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за
уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт
по чл.7, ал.2 от ЗНА.
При така извършената преценка
съдът приема следното:
Съгласно
чл.1 от ПЗР на Наредбата за реда и условията при отглеждане на животни в
населените места на Община Стара Загора, същата се приема на основание чл.21,
ал.2 от ЗМСМА, Закона за устройство на територията /ЗУТ/, Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, Наредба № 44 за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, Закона за защита на животните и Закона за
опазване на околната среда. Нормативните актове, на които се основава
упражнената от Общински съвет – Стара Загора компетентност, обаче не
предоставят на общинския съвет правомощия по приемане на подзаконов нормативен
акт с такъв характер. Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА регламентира по най-общ начин видовете актове,
които общинският съвет е компетентен да приема. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от
ЗЗЖ оправомощава общинските съвети да определят с наредба единствено
организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните
приюти за настаняване на кучета, които не са предоставени за отглеждане на
отделни лица, а оспорената Наредба за реда и условията при отглеждане на
животни в населените места на Община Стара Загора, съдържа регламентация на
отношения, които са извън предмета, очертан с чл.47, ал.5 от ЗЗЖ. Законово основание за приемане на оспорените
разпоредби от наредбата не се съдържа и в ЗВМД, ЗУТ, ЗООС и Наредба № 44 за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Анализът на действащата нормативна
уредба налага извод, че от една страна в случая не е налице законова
разпоредба, която да предоставя в компетентност на общинския съвет да урежда
въпроси, свързани с регламентация на „местните изисквания, ограничения и
забрани за отглеждане на селскостопанските животни и животни – компаньони в
населените места на общината и в земите за земеделско ползване и отдих на
територията на общината” /какъвто е посочения предмет на правна регулация
съгласно чл.1 от НРУОЖНМОСЗ. От друга страна с приетите от Общински съвет - Стара
Загора и оспорени в настоящото съдебно производство правни норми се уреждат
обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативен акт от
по-висока степен, като на практика се преуреждат с подзаконов нормативен акт
без при това характерът на тези обществени отношения да е от местно значение,
което е недопустимо. Съображенията за това са следните:
Нормите на чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от
НРУОЖНМОСЗ, представляват буквално възпроизвеждане на изискванията за отглеждане
на кучета и котки, регламентирани в чл. 34 от ЗЗЖ. Съответно разпоредбата на чл. 20 от
НРУОЖНМОСЗ и предвидените в нея задължения за собственика на животно-компаньон,
възпроизвежда законовата регламентация по чл.35, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 и
чл.36, ал.1 от ЗЗЖ, детайлизирана с разпоредбите на Наредба № 39/ 2008г. за
условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните физически и
поведенчески особености, издадена от Министъра на земеделието и храните. Нормите на чл. 21, ал.1 и ал.2 от НРУОЖНМОСЗ
уреждат отношения, уредени в нормативен акт от по-висока степен – ЗВМД, като в
едната си част възпроизвеждат разпоредбите на чл.174, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗВМД
а в друга преуреждат, в пряко противоречие със законовата регламентация
регулираните със закон обществени отношения, като въвеждат по-дълъг от законово
установения срок за представяне на кучето на ветеринарен лекар, който упражнява
ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и
обезпаразитяване. Установеното с нормата на чл.22, ал.1 от НРУОЖНМОСЗ задължение
за заплащане на годишна такса от собствениците на кучета и сроковете за плащане
на таксата респ. дължимостта й, са предмет на законова регламентация – чл.116 –
чл.118 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 22, ал.4 и чл.23 от НРУОЖНМОСЗ представлява
буквално възпроизвеждане на законово регламентираните хипотези по чл.175, ал.2
от ЗВМД за основанията, при които собствениците на кучета се освобождават от
заплащането на такса по чл.175 от ЗВМД съотв. основанието за незаплащане на
такса по чл.39 от ЗЗЖ. Нормите на чл.24, т.2 и т.3 от НРУОЖНМОСЗ преуреждат,
при липса на каквато и да е било нормотворческа компетентност за органа на
местно самоуправление, обществени отношения, законово регулирани с разпоредбите
на чл. 173, т.3 от ЗВМД и чл.11, ал.2 от ЗЗЖ, като разширяват съдържанието на
законово регламентираното задължение за ежегодна ваксинация /чл.24, т.2 от
НРУОЖНМОСЗ/ и ограничават законово регламентираните възможности на собственика
на животно, който не може да полага грижи за него, единствено до възможността
за предаването му в общинския приют за безстопанствени животни /чл.24, т.3 от НРУОЖНМОСЗ/,
изключвайки правото на собственика по чл.11, ал.2 от ЗЗЖ да предаде животното в
спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го
отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености. Разпоредбите
на чл.30, т.7 и т.8 и чл.31, ал.1 от НРУОЖНМОСЗ, регламентиращи задължения
респ. забрани за собствениците на животни-компаньони, повтарят регламентация,
въведена с актове от по-висока степен. Нормите на чл.35 от ЗЗЖ и чл.172 от ЗВМД
предвиждат задължения за собственика във връзка с поведението на кучето и
присъствието му на обществени места; чл.173 от ЗВМД предвижда задължение за
собственика да носи и представя съответните документи за кучета, а чл.177 от ЗВМД
– изискванията при извеждането на кучетата и местата на които е забранено
тяхното разхождане. Правила в тази насока съдържа и чл.8 от Наредба № 39/
2008г. за условията за отглеждане на животни-компаньони, съобразени с техните
физически и поведенчески особености, издадена от Министъра на земеделието и
храните. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противно на
твърденията на жалбоподателите, принципно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от
НРУОЖНМОСЗ не противоречи на чл.38 от Закона за интеграция на хората с
увреждания, чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и чл.9 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно легалните дефиниции по
чл.1, т.1 от Европейската конвенция за защита на животните – компаньони - /"животно компаньон"
се разбира всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано от
човека в домашни условия за лично развлечение и компания/ и по § 1, т.9 от ДР
на ЗЗЖ /”животни-компаньони са животни, които се отглеждат в домакинството или
от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или
опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови,
чинкови, гълъбови и животни от клас Риби/ и предвид регламентацията, съдържаща
се в ЗЗЖ и Наредба № 39/ 2008г., очевидно редът, начинът и условията за
отглеждане на животни за подпомагане на хора с увреждания, са предмет на
специална правна регламентация.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че оспорените разпоредби на чл. чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5; чл.20; чл.21, ал.1 и
ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и т.3; чл. 30, т.7 и т.8 и
чл.31, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на
животни в населените места на Община Стара
Загора, като приети в противоречие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА
– без овластяване с Конституцията или със закон на органа на местно
самоуправление и съответно при липса на материална компетентност на Общински
съвет - Стара Загора и като уреждащи
обществени отношения, които вече са регламентирани с нормативни актове от
по-висока степен, са нищожни. Регулацията на такива правоотношения следва да се
постигне чрез точно прилагане на действащото законодателство в материята,
регламентирана с нормите на ЗЗЖ, ЗВМД, Наредба № 39/ 2008г. и др., а не чрез изваждане на
отделни разпоредби от посочените законови и подзаконови актове,
възпроизвеждането и обособяването им в самостоятелен акт. Със създаването на
оспорената нормативна регламентация общинският съвет е иззел и чужда материална компетентност
относно правилата за отглеждане на домашни животни. С разпоредбата на чл.19 от
ЗЗЖ Министърът на земеделието и храните е оправомощен да определи с наредби
условията за отглеждане на животни, съобразени с техните физиологически и
поведенчески особености. Въз основа на тази законова делегация са издадени три
наредби, една от които е посочената по-горе Наредба № 39/ 2008г. за условията
за отглеждане на животни - компаньони, съобразени с техните физиологически и
поведенчески особености. Ето защо липсата на предвидено правомощие за
общинските съвети да приемат наредби по изрично уредените от нормативни актове
от по-висока степен – ЗЗЖ, ЗВМД и Наредба № 39/ 2008г. въпроси относно реда, условията и изискванията
за отглеждане на животни /в частност животни-компаньони/, изключва наличието на
хипотезата на чл.8 от ЗНА и съответно материална компетентност за органа за
местно самоуправление да регулира чрез подзаконов нормативен акт обществени
отношения - предмет на законова правна уредба. В този смисъл Решение № 14590 от 06.11.2013г.
по адм. дело № 5801/ 2013г. по описа на ВАС; Решение № 14265/ 2012г. по адм.
дело № 9172/ 2012г. по описа на ВАС и др.
Липсата
на материална компетентност на Общински съвет – Стара Загора да регламентирани
обществени отношения от вида на регламентираните с чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и
ал.5; чл.20; чл.21, ал.1 и ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и
т.3; чл. 30, т.7 и т.8 и чл.31, ал.1 от НРУОЖНМОСЗ, обосновава липса на компетентност и по приемането на
административно - наказателни разпоредби във връзка с това - чл.41, т.2.1,
т.2.2, т.2.4, т.2.5 и т.2.6, в частта за нарушенията на чл.30, т.7 и т.8 и
чл.31, ал.1. Очевидно нищожността на материално-правните разпоредби,
установяващи административни задължения и забрани, има за последица и нищожност
на административно-наказателните разпоредби, регламентиращи налагането на
административни санкции за неизпълнението на тези задължения /неспазването на
забраните/. Освен това в ЗВМД и в ЗЗЖ подробно са уредени контролните правомощия
на кметовете на общини, райони и кметства във връзка с изпълнението на
законовите изисквания, като се съдържат и разпоредби с административно-наказателен
характер (чл.411 – чл.471а от ЗВМД и чл.62 – чл.69 от ЗЗЖ). Отделно от това
след като административните задължения /забрани/ са предмет на първична
нормативна регламентация и като такива представляват установени със закон
задължения /забрани/, отговорността за неизпълнението /неспазването/ им, ако в
закона е предвидено като съставомерно деяние и административно нарушение,
следва да се ангажира на основание на закона, а не на подзаконовия нормативен
акт. Приетата от Общински съвет – Стара Загора Наредба за реда
и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора
е подзаконов нормативен акт и при наличието на изрична законова регламентация,
определяща едно деяние като такова, нарушаващо установения ред за държавно
управление и обявено за наказуемо с административно наказание, налагане по
административен ред, повторното квалифициране на същото деяние като
административно нарушение с подзаконовия нормативен акт, е недопустимо.
Противното би означавало за едно и също, от гл.т. на съставомерното
изпълнително деяние нарушение, извършителят да може да бъде санкциониран чрез
налагане на отделни административни наказания и по ЗЗЖ /ЗВМД/, и по НРУОЖНМОСЗ,
което би било в разрез с основни принципи на административно-наказателния
процес.
Жалбата се явява неоснователна в частта й, с която е
оспорена разпоредбата на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ и свързаната с нея
административнонаказателна разпоредба на чл.41, т.2.8 от НРУОЖНМОСЗ. Съгласно
чл.37 от НРУОЖНМОСЗ „забранява се предлагането/ поставянето на храна и
хранителни отпадъци на безстопанствени кучета и котки на обществени места, с
цел предотвратяване създаването на хранителни навици и териториалност”. Не може
да се приеме за основателно възражението на жалбоподателите, че разпоредбата на
чл.37 от НРУОЖНМОСЗ нарушава законово регламентираната в чл.7, ал.2, т.1 от ЗЗЖ
забрана като форма на жестокост всяко действие или бездействие, което причинява
страдание на животното, увреждане на здравето му или стрес. Твърдяното противоречие
на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ с чл.12 от Европейската конвенция за защита на
животните-компаньони би било налице, само ако въведената с Наредбата забрана е
насочена към ограничаване на популацията на безстопанствените животни. Такава
цел нито е регламентирана в НРУОЖНМОСЗ, нито сама по себе си забраната може да
бъде разглеждана като нехуманно средство за овладяване на популациите на
безстопанствените животни. Това е така доколкото нормата на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ
не установява пълна забрана за
задоволяване на хранителните нужди на безстопанствените кучета и котки, а
единствено такава за предлагането/ поставянето на храна и хранителни отпадъци
на животните на обществени места. Въведената
с нормата на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ забрана не противоречи на правна регламентация
на нормативен акт от по-висока степен. Обстоятелството, че ЗЗЖ и ЗВМД, приложими
към обществените отношения, свързани с безстопанствените животни, не предвижда
забрана за хранене на безстопанствени кучета и котка, не изключва материалната
компетентност на органа на местно самоуправление, по съображения, свързани с
обществения интерес и обществения ред на обществени места, да въведе
ограничения за храненето /поставянето на храна и хранителни отпадъци/ на
безстопанствени кучета и котки на
обществени места на територията на съответната община. Ето защо не може да се обоснове извод за нищожност
или материална незаконосъобразност на оспорената норма на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ. Предвидената административнонаказателна
отговорност по чл.41, т.2.8 за нарушение на чл.37 от НРУОЖНМОСЗ, е в
съответствие с правомощието на общинския съвет по чл.22, ал.4 от ЗМСМА, поради
което жалбата против тази разпоредба също се явява неоснователна. Доколкото
разпоредбите на чл.25, чл.26, чл.27, чл.28, чл.29 и чл.30, т.1 – т.6 и т.9 и
т.10 не са оспорени и съответно не са предмет на съдебния контрол за
законосъобразност в настоящото производство, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена и жалбата в частта й по отношение на административно-наказателните
разпоредби на чл.41, т.2.6, в частта за нарушенията на чл.25, чл.26, чл.27,
чл.28, чл.29 и чл.30, т.1 – т.6 и т.9 и т.10 от НРУОЖНМОСЗ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.193, ал.1 от АПК и чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Сдружение „Регионален природозащитен
център – На ти с природата” със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Георги Сава Раковски” № 191, вх. „Б”, представлявано от Габриела Пападопова –
Председател на Управителния съвет на сдружението; М.Р.К. ***; Я.С.М. *** и Г.П.Г.
***, в частта й по оспорването на чл.21, ал.3 от Наредбата за реда и условията при отглеждане
на животни в населените места на Община Стара Загора, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 26/ 2016г. по описа на Административен съд –
Стара Загора в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на СНЦ „Регионален природозащитен център –
На ти с природата” със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги
Сава Раковски” № 191, вх. „Б”, представлявано от Габриела Пападопова –
Председател на Управителния съвет на сдружението, в частта й, с която са оспорени разпоредбите на чл.20; чл.21, ал.1
и ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и т.3; чл. 30, т.7 и т.8 и
чл.41, т.2.1, т.2.2, т.2.4, т.2.5, т.2.6 и т.2.8 от Наредбата за реда и
условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, като недопустима.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ по жалба на Сдружение
„Регионален природозащитен център – На ти с природата” със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги Сава Раковски” № 191, вх. „Б”, представлявано
от Габриела Пападопова – Председател на Управителния съвет на сдружението; М.Р.К.
***; Я.С.М. *** и Г.П.Г. ***, разпоредбите
на чл.19, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 и чл. 31, ал.1 от Наредбата за реда и
условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ по жалба М.Р.К. ***; Я.С.М. ***
и Г.П.Г. ***, разпоредбите на чл.20;
чл.21, ал.1 и ал.2; чл.22, ал.1, ал.2 и ал.4; чл.23; чл.24, т.2 и т.3; чл. 30,
т.7 и т.8 и чл.41, т.2.1, т.2.2, т.2.4, т.2.5 и т.2.6 в частта й за нарушенията
на чл.30, т.7 и т.8 и чл.31, ал.1 от Наредбата за реда и условията при
отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Сдружение
„Регионален природозащитен център – На ти с природата” със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги Сава Раковски” № 191, вх. „Б”, представлявано
от Габриела Пападопова – Председател на Управителния съвет на сдружението; М.Р.К.
***; Я.С.М. *** и Г.П.Г. ***, в частта й,
с която е оспорена разпоредбата на чл.37 от Наредбата за реда и условията при
отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от М.Р.К.
***; Я.С.М. *** и Г.П.Г. ***, в частта й,
с която са оспорени разпоредбите на чл.41, т.2.8 и т.2.6 в частта за
нарушенията на чл.25, чл.26,
чл.27, чл.28, чл.29 и чл.30, т.1 – т.6 и т.9 и т.10 от Наредбата за реда и условията
при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане в
сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за
реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.