Решение по Административно дело 27/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90 21.04.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 27 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от С.Н.К. ***, против Заповед УРИ: 349з-4083 от 29.12.2015г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ гр.Стара Загора, за налагане на дисциплинарно наказание.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че не е допуснал вмененото му нарушение на служебната дисциплина, тъй като нормата на чл.26, ал.3, т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР /ПУДМВР/, за неспазване на която е ангажирана дисциплинарната му отговорност, вменява задължения за началника на районното управление относно стопанисването на вещи, които са държавна собственост, но не регламентира дължимите действия по ползване и стопанисване на вещи, общинска собственост, предоставени за ползване на поделенията на МВР. Твърди, че в оспорената заповед е налице несъответствие между фактическото описание на поведението, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 и посочения като нарушен чл.4 от Правилата за опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото за поставянето им върху транспортните средства на МВР, утвърдени с МЗ рег.№ Iз-1895/ 26.09.2013г. Обосновава, че при неправилно приложение на закона дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал неспазването на правилата за опознавателните знаци като неизпълнение на служебните ангажименти с обект – стопанисване на вещи, държавна собственост и е наложено наказание за непознаване на нормативната уредба, вместо за неизпълнение на министерска заповед. По тези съображения е направено е искане за отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

Ответникът - Директор на Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и по изложени съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност на оспорената заповед, моли жалбата да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Във връзка с постъпил сигнал вх.№ 489702-2499/ 08.09.2015г. за неправомерни действия на ръководни служители от ОДМВР – Стара Загора е била извършена проверка от комисия, назначена със Заповед № 8121з-1132/ 14.09.2015г. на Министъра на вътрешните работи, приключила със Справка рег.№ 8121р-38628/ 29.10.2015г. Посочената справка обективира резултатите от извършената проверка – фактически констатации въз основа на проверените документи и снетите писмени сведения от полицейски служители; направените изводи и предложения. Прието е, че гл.инспектор С.К. *** не е изпълнил задълженията си на началник РУ да „отговаря за стопанисването на предоставените на управленията и участъците имоти и вещи – държавна собственост”, разписано в чл.26, ал.1 и ал.3, т.5 от ПУДМВР и е допуснал ползваният от РУ-Казанлък лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег.№СТ7181ВН, предоставен с договор за послужване /рег.№ 349р-12554/ 17.06.2015г./ от Община Гурково на ОДМВР – Стара Загора, да бъде обозначен в нарушение на чл.4 от Правилата за опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им върху транспортните средства на МВР, утвърдени с МЗ рег.№Iз-1895/ 26.09.2013г. във връзка с това е направен извод за наличие на данни за извършено от началника на РУ-Казанлък нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Направено е предложение копие от справката да се изпрати на директора на ОДМВР – Стара Загора за изпълнение.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 349з-4083 от 29.12.2015г., директорът на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, след оценка тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца на главен инспектор С.Н.К. ***. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че е извършена проверка, съгласно МЗ № 8121з-1132/ 14.09.2015г., приключила със справка № 8121р-38628/ 29.10.2015г., в която е констатирано, че за времето от 17.06.2015г. до 29.10.2015г. лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан” с рег.№ СТ7181ВН, предоставен с договор за послужване на ОДМВР – Стара Загора от Община Гурково и ползван от Участък – Гурково, е бил с поставени стикери с логото на Община – Гурково, което е в нарушение на чл.4 от Правилата за опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им върху транспортните средства на МВР, утвърдени с МЗ рег.№Iз-1895/ 26.09.2013г. Прието е, че като е допуснал това гл.инспектор С.К. *** не е изпълнил ангажиментите си, съгласно чл.26, ал.1, и ал.3, т.5 от ПУДМВР. Въз основа на което дисциплинарно-наказващият орган е направил извод, че с поведението си гл. инспектор С.К. е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР.

По делото е представена образуваната преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща: Справка № 8121р-38628/ 29.10.2015г; писмени сведения с рег.№ 284р-25239/ 15.10.2015г., дадени от С.К. в хода на извършваната проверка; писмено обяснение на жалбоподателя с рег.№ 284р-31652/ 23.12.2015г.; писмени сведения на гл.инспектор Пенчо Маринов Пенчев – началник на сектор УССД в ОДМВР – Стара Загора; писмени сведения на Валентин Цанев Иванов – гл.счетоводител в звено „Финансово осигуряване” – ОДМВР Стара Загора относно счетоводното отразяване на сключени договори за заем за послужване; списък на действащите договори за заем за послужване; справка с натрупване за сметка 9110 „чужди дълготрайни активи” към 15.10.2015г.; договор за заем за послужване с рег.№ 349р-12554/ 17.06.2015г, ведно със заявление от кмета на община Гурково, в което е декларирано, че предоставената за ползване вещ е собственост на община Гурково и същата следва да се ползва, съобразно обичайното й предназначение и съгласно волята на заемодателя.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед УРИ: 349з-4083 от 29.12.2015г на Директора на ОДМВР – Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР и е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповед УРИ: 349з-4083 от 29.12.2015г съдържа всички законово изискуеми реквизити – посочени са разпоредбите, които според дисциплинарно-наказващия орган са били нарушени и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според органа обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност” - дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Посочен е и документът /Справка рег.№ 8121р-38628/ 29.10.2015г./, приет от наказващия орган като доказателство, въз основа на което е установено извършеното от санкционираното лице дисциплинарно нарушение.

Заповедта е издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР. Не се установяват и пропуски при самото образуване на производството предвид това, че процесното нарушение е такова, предвидено в чл.194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и за него чл. 208 от ЗМВР позволява производството да започне без наличието на нарочна заповед за това.

В случая обаче не е спазено изискването, регламентирано в чл.206, ал.1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Действително в административната преписка се съдържа писмено обяснение на жалбоподателя с рег.№ 284р-31652 от 23.12.2013г, в което заявява, че на 21.12.2015г. се е запознал със справка рег.№ 8121р-38628/ 29.10.2015г. във връзка с извършената проверка и няма възражения по изнесеното в нея. Това обяснение обаче е било прието от Директора на ОДМВР – Стара Загора на 22.01.2016г. /видно от направеното отбелязване върху същото/, т.е. след издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По делото не са ангажирани доказателства за проведено изслушване на служителя преди налагане на наказанието. Разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР е императивна и неспазването й от наказващия орган представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно нарушение и съотв. самостоятелно основание за отмяна по см. на чл.146, т.3 от АПК.

Независимо от горния извод, настоящия съдебен състав намира, че оспореният административен акт е постановен и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като посочените като нарушени разпоредби на ЗМВР не кореспондират на установената фактическа обстановка.

В случая е посочено, че наказанието на жалбоподателя се налага за това, че като е допуснал на лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан” с рег.№ СТ7181ВН, предоставен с договор за послужване на ОДМВР – Стара Загора от Община Гурково, да има поставен стикери с логото на Община Гурково, в нарушение на чл.4 от Правилата за опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им върху транспортните средства на МВР, не е изпълнил ангажиментите си, съгласно чл.26, ал.1 и ал.3, т.5 от ПУДМВР. За правна квалификация на деянието е приложената разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, обявяваща за дисциплинарно нарушение неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Посочена е и разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, която определя като дисциплинарно нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” деяние, изразяващо се в „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”.

Процесният административен акт е издаден без да е конкретизирано коя от сочените хипотези на неизпълнение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР е осъществена от гл.инспектор К., както и кои са дължимите действия, които той е следвало да предприеме в качеството си на Началник на Районно управление - Казанлък, включително кога, в кой момент е било дължимо извършването им.

Съдът споделя изцяло довода на жалбоподателя, че доколкото описаният в заповедта лек автомобил е собственост на община Гурково, а не държавна собственост, разпоредбата на чл.26, ал.3, т.5 от ПУДМВР, приета за нарушена от дисциплинарно наказващият орган, не може да намери приложение в конкретния случай. Съгласно чл.26, ал.3, т.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР на началника на районното управление в областната дирекция на МВР отговаря за стопанисването на предоставените на управлението имоти и вещи – държавна собственост. Между страните няма спор, а се установява и от представения по делото договор за заем за послужване с рег.№ 349р-12554/ 17.06.2015г, че Община Гурково е предоставила на ОДМВР – Стара Загора за временно безвъзмездно ползване, за срок от 10 години, лек автомобил марка „Дачия Логан” с рег.№ СТ7181ВН, който да се ползва за нуждите на Полицейски участък /ПУ/-Гурково при РУ-Казанлък. Видно от приложеното към преписката заявление от кмета на Община Гурково, предоставения за ползване автомобил е собственост на Община Гурково, поради което и същият е бил осчетоводен в баланса на ОДМВР – Стара Загора по задбалансова сметка 9110 „Чужди дълготрайни активи” /л.56 от делото/. Съгласно приложената в преписката и приета като писмено доказателство по делото Справка с рег.№ 349р-21254/ 16.10.2015г. /л.48 от делото/ се установява също, че лек автомобил с рег.№ СТ7181ВН е „извън щата” и за него не се осигурява гориво, ремонт и поддръжка и не се води пътна книжка. При това положение, с оглед статута на описаната в заповедта вещ, се налага извода, че същата не попада в категорията вещи /държавна собственост/, стопанисването на които е възложено по силата на чл.26, ал.3, т.5 от ПУДМВР на началника на РУ-Казанлък. В случая отговорността за опазване, съхранение и използване на предоставената за ползване вещ, съгласно нейното предназначение и поставените от заемодателя условия, е на заемателя – ОДМВР – Стара Загора, представлявана от нейния директор, страна по сключения договор с рег.№ 349р-12554/ 17.06.2015г. Отделно от това следва да се отбележи, че наличието на стикер върху предоставения за ползване автомобил с логото на заемодателя – Община Гурково, само по себе си по никакъв начин не може да обоснове вмененото неизпълнение на задължение за стопанисване на вещта, съгласно изискването на чл.26, ал.3, т.5 ПУДМВР, какъвто извод е направил дисциплинарно наказващият орган. Стопанисването на една вещ, както в житейски, така и в правен смисъл, се свързва с полагане на дължима грижа за нейното поддържане и опазване. В конкретния случай липсват данни, а не се и твърди, служителят да е извършил действия, респ. бездействия, застрашаващи опазването или създаващи риск от увреждане на предоставеното за ползване МПС, собственост на Община Гурково.

Действително чл.4 от утвърдените със заповед рег.№Iз-1895/ 26.09.2013г. на Министъра на вътрешните работи Правила за опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им върху транспортните средства на министерството на вътрешните работи /л.63-68 от делото/, предвижда изискване за поставяне на емблема на Главна дирекция „Национална полиция” върху служебните автомобили, която се разполага от двете страни на предните врати, пред надпис „Полиция”. Тези правила обаче са приложими единствено за автомобили, собственост на МВР, но не биха могли да се изпълнят по отношение на автомобили, собственост на трети лица и предоставени за ползване на структурните поделения на МВР по силата на сключени договори за заем за послужване, при липса на изрично съгласие за такова обозначаване, дадено от заемодателя, тъй като поставянето на емблема върху предните две врати /чл.4 от Правилата/ или други трайни означения /надписи, табели/ води до промяна във външното състояние на предоставената за ползване вещ. В конкретния случай, видно от клаузите на Договор с рег.№ 349р-12554/ 17.06.2015г такова съгласие не само че не е налице, но и според чл.11 от същия, заемателят се е задължил след изтичане уговорения срок да върне вещта в състоянието, в което я е получил, като се отчита обичайното в тези случай похабяване. Освен това за да може да се приеме, че служителят е бил длъжен да извърши определени действия, следва да се докаже от наказващия орган съществуването на такова задължение, което служителят не е изпълнил. В случая одобрените от министъра на вътрешните работи Правила за опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им върху транспортните средства на МВР не съдържат задължение, адресирано до началниците на Районни управления за привеждане на транспортните средства на МВР в съответствие с утвърдените изисквания за тяхното обозначаване.

На следващо място дисциплинарно наказващият орган е следвало, но не е отчел обстоятелството, че предоставеният за ползване автомобил с рег.№СТ7181ВН е бил с поставени стикери с логото на Община Гурково към момента на сключване на договора за заем за послужване /установено от писмено сведение от жалбоподателя, дадено в хода на извършваната проверка – л.39/ и въпреки това е приел вещта в това й състояние, без възражения. В този смисъл наличието на стикери върху автомобила, предоставен за ползване от община Гурково, за нуждите на ПУ-Гурково, не може да се вмени във виновно неизпълнение на служебно задължение от страна на Началника на РУ-Казанлък, а още по-малко на такова по чл.26, ал.3, т.5 от ПУДМВР и съответно да бъде квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР и основание за налагане на дисциплинарно наказание.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при неправилно приложение на материалния закон дисциплинарно наказващият орган е приел, че с описаното в заповедта поведение главен инспектор С.Н.К. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, основано на допуснато нарушение на чл.26, ал.1 и ал.3, т.5 от ПУДМВР. Това има за последица и неправилност на извода за осъществен състав на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”.

При издаване на оспорената заповед се установява и противоречие с целта на закона, която се състои в това да бъде понесена дисциплинарна отговорност от служител, който действително е извършил дисциплинарно нарушение на служебните си задължения. Налагането на дисциплинарно наказание за неизвършено дисциплинарно нарушение по никакъв начин не би способствало за осигуряване спазването на служебната дисциплина в структурите на МВР, но би довело до демотивиране на държавния служителя при изпълнение на неговите служебни задълженията.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорената Заповед УРИ: 349з-4083 от 29.12.2015г., като издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.К. ***, Заповед УРИ: 349з-4083 от 29.12.2015г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца на главен инспектор С.Н.К. – началник на Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: