Р Е Ш Е Н И Е

№152 14.06.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар З.Д. и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №28 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/.

Образувано е по искова молба на П.Й.С.,***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за периода 18.07.2013 год. – 21.01.2016 год., които са пряка и непосредствена последица от поставянето му в по-неблагоприятно положение по отношение на други лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, на които е разрешено провеждането на „контактно” свиждане в барчето на Затвора, с което е осъществен фактическия състав на непряка дискриминация. Претендираното обезщетение е и с дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от ответника по делото.

Ищецът твърди, че за процесния период не му е било разрешено осъществяването на контактно свиждане в Затвора Стара Загора, каквото е било разрешавано на други лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в същия Затвор. Според изложеното в исковата молба, законовите разпоредби /чл.73, ал.1 и 9 от ППЗИНЗС и чл.98, ал.4, изречение второ от ЗИНЗС/ не разрешават дори и наградите давани на затворниците и изразяващи с в удължено свиждане да се провеждат в други помещение, а само в специално обособени за тази цел помещения, при които прекия контакт не е разрешен. Като е разрешавано свиждането на други лишени от свобода в барчето на Затвора, а на него не е разрешавано такова свиждане, счита че спрямо него е осъществена дискриминация.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото в съдебно заседание, оспорва предявеният иск. Поддържа, че действително такива свиждания са били разрешавани и са се провеждали в Затвора Стара Загора, но само в случаите когато тези лишени от свобода лица са били награждавани от Началника на Затвора Стара Загора с удължено свиждане. Във всички останали случаи, свижданията на лицата са били осъществявани в обособената за тази цел помещение, като не е допускане изключение за който и да е било затворник. Моли съдът да отхвърли исковата претенция като недоказана и неоснователна, като бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявеният иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът П.Й.С. е осъден и изтърпява наказание доживотен затвор без замяна, като е приведен в Затвора – Стара Загора на 28.08.2009 год. и до настоящия момент не е преместван в друг Затвор.

По допустимостта на исковете:

Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора – Стара Загора/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни действия на служители на Затвора – Стара Загора и на Главния Директор на ГД”ИН” представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изтърпяването на наказанията, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София се явяват недоказани и неоснователни, по следните съображения:

Съгласно чл.9 от ЗЗДискр., правилото за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, е следното: страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. С тази разпоредба се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци. В разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.4 от същия закон се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1, какъвто е признакът "увреждане" или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Спорът е относно твърдението на ищеца, че ответникът с бездействието си го поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, като не му осигурява контактно свиждане. Следователно, съдът е длъжен да провери дали е налице хипотезата на чл.5 от ЗЗДискр., според която тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1, се смятат за дискриминация. В разпоредбата на т.1 от §1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "Тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По делото безспорно е установено, че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор и не е бил награждаван от момента на постъпването си в Затвора Стара Загора до датата на депозиране на исковата претенция. По делото са събрани доказателства, че действително практиката в Затвора Стара Загора е лишените от свобода, които са наградени с удължено свиждане, да осъществяват същото в барчето на Затвора Стара Загора, което се намира в корпуса на Затвора. В този смисъл са показанията на свидетелите Е. и В., като и двамата заявяват, че когато са били наградени с удължено свиждане от Началника на Затвора Стара Загора, са провели свижданията си в барчето на Затвора Стара Загора, а всички останали свои свиждания са провеждали в обособеното за тази цел помещение.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е продиктуван от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона.

В конкретния случай относимите материално правни разпоредби са следните – чл.98 от ЗИНЗС и чл.73, 91 и 214 от ППЗИНЗС.

На първо място е безспорно, че ищецът изтърпява наказание доживотен затвор. Съгласно чл.197, ал.1 от ЗИНЗС, наказанието се изтърпява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори. С. е настанен във втора група, в която са настанени лицата изтърпяващи наказанието доживотен затвор. Съгласно чл.73, ал.1 от ППЗИНЗС, свижданията се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията, като свиждането се провежда по ред, определен от Началника на Затвора. Доколкото изтърпяването на наказанието доживотен затвор изисква определена изолацията на осъдените лица, то тази изолация се спазва и при свиждането – чл.214 от ППЗИНЗС. Свиждането на настанените лица в заведения от закрит тип, какъвто е и Затвора Стара Загора, се провежда в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана – чл.73, ал.9 от ППЗИНЗС. За подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани с удължено свиждане за срок до 4 часа – чл.98, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, което удължено свиждане се провежда в подходящо обзаведени отделни помещения – чл.91 от ЗИНЗС.

Не са спорни обстоятелствата между страните, че ищецът С. е провеждал свиждания през процесния период, които са подробно описани в отговора на исковата молба, които свиждания са провеждани в помещението, което е оборудвано с преградни стени и съгласно изискванията, посочени в чл.73, ал.9 от ППЗИНЗС. От момента си на настаняване в Затвора Стара Загора до настоящия момент С. не е бил награждаван с удължено свиждане до 4 часа. Не е спорно също така, че лишените от свобода, които са наградени от Началника на Затвора Стара Загора с награда удължено свиждане провеждат това свиждане в лафката на Затвора Стара Загора, находяща с в корпуса на самия Затвор. Спорният момент е дали, при така установената фактическа обстановка е налице акт на непряка дискриминация от страна на Началника на Затвора Стара Загора спрямо ищецът П.С. по отношение на мястото на провеждане на разрешените му свиждания в сравнения с провежданите свиждания на лишените от свобода, наградени с удължено свиждане.

Настоящия съдебен състав, намира, че такава дискриминация не е налице. От събраните доказателства по делото не се установи дори и едно разрешено свиждане на лишен от свобода да е било проведено в помещение което е различно от това, в което е провеждал свижданията си С.. Единствено и само наградата удължено свиждане, с която са поощрени лишените от свобода, е провеждана в лафката на Затвора. Не се установи също така и различие при реализирането на тази награда – всички наградени са провеждали удълженото си свиждане в процесната лафка. От друга страна, законодателят е предвидил, че това удължено свиждане се провежда в подходящо обзаведено отделно помещение. Какво следва да е това помещение, не е предвидено, нито е предвидено как същото следва да бъде устроено. Безспорно е, че се касае за различно помещение от това, в което се провеждат редовно разрешаваните свиждания и което следва да отговаря на условията, посочени в чл.73, ал.9 от ППЗИНС. Това следва от систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.73, ал.9 от ППЗИНЗС и чл.91 от ППЗИНЗС. Дали лафката на затвора Стара Загора, в която Началникът на Затвора Стара Загора е предвидил като помещение, в което да се провеждат удължените свиждания, отговаря на законовите изисквания е ирелевантно за настоящия спор. Това е така, доколкото ищецът не е бил награждаван с удължено свиждане, която награда да е ползвал в лафката и спрямо него да са наложени други ограничения, в сравнение с останалите наградени лишени от свобода. Всъщност от исковата молба не е ясна на кой признак, от тези предвидени от тези в чл.4, ал.1 от ЗЗДиск, счита С. че спрямо него е била осъществена дискриминация. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът не установи да е било осъществена каквото и да е била дискриминация спрямо С. от Началника на Затвора, във връзка с провежданите от него свиждания, основана на някой от признаците - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

За възникване правото на обезщетение за вреди и ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ, към който ред препраща нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, е необходимо кумулативното осъществяването на следните предпоставки на фактическия състав: незаконен акт - действие или бездействие, на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, нанесена вреда на физическо лице /в случая ищеца/ и причинна връзка между вредата и незаконния акт. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на вредите и поради това, при изпълнение хипотезата на горепосочения фактически състав, се ангажира безвиновната имуществена отговорност на държавата, респективно на общината. В конкретния случай, съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, и същата като недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и отхвърлянето на исковата претенция, съдът намира същото за основателно. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГД”Изпълнение на наказанията” - гр. София в размер на 440.00 лв. съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на ОС на колегиите на ВАС.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.С. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Й.С. да заплати на ГД”ИН” – гр. София сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: