Р Е Ш Е Н И Е № 146

гр.Стара Загора 20.05.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на десети май

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря С.Х.

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 32 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от К.А.В.,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправни бездействия на служители в Следствения арест гр.Стара Загора за периода 25.10.2014г-24.02.2015г, включващо сумите 4 800лв за лишаване от достатъчна жилищна площ, 12 000лв за лишаване от достъп до санитарен възел, 6 000лв за лишаване от задължителен минимален престой на открито, 4 800лв за лоши хигиенни условия в килията. Твърди, че в резултат от поставянето в причиняващи неудобство и незачитащи човешкото достойнство условия е претърпял болки и страдания. В съдебно заседание лично и чрез определения адвокат за предоставяне на безплатна правна помощ поддържа предявения иск.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на К.В. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че нормативно въведените изисквания за минимална плоощ на едни лишен от свобода и за санитарно помещение и течаща вода в спалнот опомещение на са част от действащото законодателство към исковия период. Излага доводи, че произтичащите ограничения в притока на естествена светлина, постоянна осветеност от изкуствена светлина през нощта, установен порядък чрез графици за обслужане нуждите на задържаните лица са свързани с изискванията за сигурност и охрана, които са еднакви за всички задържани лица /обвиняеми и подсъдими/. Обосновава, че неосигуряването на достатъчна жилищна площ на ищеца не е е в резултат от умишлени действия. Счита, че Вълев не е ангажирал доказателства за лоша битова хигиена в арестните помещения и за неосигуряване престой на открито, както и за установяване на претърпените от него реални вреди. По изложените съображения и при липса на доказателства за конкретно увреждане на здравето на ищеца като пряка последица от неговото пребиваване в ареста Стара Загора моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Предлага да бъде оставен без уважение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът К.В. е задържан за 72 ч на 26.10.2014 год. в Следствения арест гр. Стара Загора с постановление на прокурор от Районна прокуратура Стара Загора. С определение № 706/ 29.10.2014г по ч.н.д.№ 1910/ 2014г по описа на Районен съд Стара Загора му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража” като е пребивавал в ареста до 24.02.2015 год. 15.10 ч., когато е приведен в Затвора Стара Загора. В периода на задържане в ареста гр.Стара Загора е настаняван в килии № 3 с площ 9.60кв.м. и 2 с площ 9.60 кв.м., получавал е храна и дрехи 8 пъти, извеждан е за престой на открито като 18 пъти е подписвал деклариции за отказ от такъв престой, видно от представената и приета като доказателство справка вх.№ ДЗ-179/ 28.03.2016г, изготвена от Тодор Дешлиев КО арест Стара Загора. Арестът гр. Стара Загора се намира на седмия етаж в сградата на ОД на МВР Стара Загора, като е с капацитет от 16 килии с 49 легла, като в килии № 2 и 3 има по 4 легла. Килиите са снабдени с масичка, шкаф и химическа тоалетна. Налично е едно общо санитарно помещение с 2 бр санитарни възли, 4бр мивки и 4 бр душове. Осветлението е от естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите към арестния коридор и изкуствена светлина, с осветителни тела тип „луна”. Престоят на открито се провежда в специално обособено помещение с пряка естествена светлина и въздух. Тези обстоятелства са описани в приетата като доказателство справка вх.№ ДЗ-178/ 28.03.2015г1 изготвена от Тодор Дешлиев КО арест Стара Загора.

От показанията на разпитания по делото свидетел П.А., който е пребивавал с ищеца в килия № 2 се установява, че в килията няма санитарен възел и използвали кофа, чието съдържание се изхвърляло само по време на тоалет. За тоалетна ги извеждали 2 пъти дневно, а за ползване на баня - веднъж седмично, но позволеното време било крайно недостатъчно за всички техни нужди. В килията нямало шкаф и храната се съхранявала под леглата. Получили само одеала, а близките им предоставили чаршафи. Липсвала пряка слънчева светлина, само слаба такава, идваща през прозорци през коридора. Ищецът често имал главоболие от миризмата в килията и от изкуственото осветление. От вентилацията капела вода, което наложило един задържан да спи на пода, а ищецът да поиска да бъде преместен. В помещението за престой на открито имало пряка слънчева светлина, но от прозорци. Сами си почиствали килията с препарати, почиствала и външна фирма.

Свидетелят Минмо М. споменава същите факти относно условията на живот, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в килия № 3 в Ареста гр.Стара Загора – липса на санититарен възел и свързаното с това ползване на кофа, недостатъчно време за тоалет два пъти дневно, липса на пряк достъп до слънчева светлина и достатъчно въздух. Според свидетеля ищецът спял на земята поради теч от отдушника, имал здравословни проблеми от миризмата и залежаването. Рядко се случвало да не ги извеждат за престой на открито, но той бил кратък /в рамките на минути/ и се провеждал в помещение с високо разположен прозорец. Ищецът отправял молби да почиства килията, на които било отказвано.

По делото са приети като доказателства Справки за средната населеност в арест Стара Загора – 2 броя; Протокол от 07.12.1998 г. за проверка състоянието на Ареста гр.Стара Загора; Седмичен график за разпределение на времето в арест Стара Загора; Договор за ДДД дейности от 29.12.2014 г. В сила от 05.01.2015г; фактура № 1070/ 04.09.2014г за извършена дезинфекция в Следствен арест Стара Загора; Фактури за закупени лекарства в периода м.октомври 2014г-м.февруари 2015г – 7 бр.; Фактури за закупени хигиенни и дезинфекциозни материали в периода м.октомври 2014г-м.февруари 2015г – 6 бр.; Писмо изх. № 10-11-4570/18.04.2016 г. на Община Стара Загора, Медицинска справка за К.В. при постъпването в арест Стара Загора и разписка за получени вещи.

Във връзка с представеното писмо от Община Стара Загора за адресната регистрация на ищеца в съдебно заседание на 10.05.2016г 10.05.2016г К. Ваосилев дава обяснения относно условията, при които е живял преди задържането, а именно в две стаи от къща на ул.”Вихрен” № 61 в гр. Стара Загора с вътрешен санитарен възел. По отношение отказите да излиза за престой на открито заявява, че с оглед мястото на провеждане на престоя нямало разлика дали ще остане в килията или ще излезе.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Независимо, че ищецът сам е формулирал претенцията си поотделно за всяко неблагоприятно условие, съдът счита, че тя не представлява обективно съединени искове, а с оглед търсеното обезщетение за неимуществени вреди от конкретно противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законово задължение за периода 25.10.2014г-24.02.2015г, всъщност се касае за един иск за обезвреда на причинени щети, който следва да бъде разгледан в общия му размер от 27 600лв /погрешно посочен в исковата молба като 33 600лв/.

Предявеният иск е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.

В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в следствен арест от 25.10.2014г-24.02.2015г Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от К.В. претърпени неимуществени вреди, като последица от липса на достатъчно жилищна площ в килията, на достъп до санитарен възел, на престой на открито и лоши хигиенни условия в килията.

В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.

Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция на §13 от ПЗР на ЗИНЗС ДВ бр.103 от 2012г/ изрично е посочено, че тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 / предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за миниламна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, за пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, не са част от действащото законодателство за периода на исковата претенция. Макар формално да не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода съдът счита, че администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които К.В. е бил поставен за времето на пребиваването му в Следствения арест гр.Стара Загора в изпълнение на мярка за неотклонение, сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

По делото е безспорно обстоятелството, че спалните помещения, в които е настаняван В., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което съгласно установения режим включва три пъти дневно личен тоалет. Извън тези интервали от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана кофа. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Следствения арест гр.Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил конкретни факти и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограничения по брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане на лична хигиена. Наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража” и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни права на В. /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.

От доказателствата по делото се установява, че за периода на задържане ищецът е бил настанен в две килии, всяка с площ от около 10 кв.м., оборудвана с четири легла като не е превишаван капацитетът за настаняване - Справки за средната населеност на ареста за периода и показанията на свидетелитеАсенов и М.. Въпреки това очевидно жилищната площ в спалните помещения за всеки от задържаните е била под 4 кв.м. Съдът приема за доказан факта и факта, че през исковия период В. е спял и на пода в килия № 3, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля М., пребивавал в същото помещение. Тези показания не се опровергават от други доказателства по делото. На следващо място се установява, че осветеността в килията е слаба като се осигурява главно от осветителни тела – тип „луна”, т.е. в помещението не е осигуряван достатъчен достъп на дневна светлина. Не е спорно и обстоятелството, че помещението, в което се е осъществявал «престой на открито» всъщност не е на открито, а представлява обособена част от последния етаж на сградата с разположен високо прозорец.

Неоснователно е твърдението в исковата молба, че администрацията на ареста не е предоставила необходимото постелъчно бельо. От неоспорената разписка за получени вещи е видно, че ищецът е получил такова, което е удостоверил с подписа си. Не се установи по безспорен начин бездействие на служителите на ответника по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с почистване и наличие на насекоми. В тази връзка съдът кредитира представените писмени доказателства - договор с почистваща фирма и фактури за закупени санитарни материали, които кореспондират с показанията на свидетеля А..

Изложените обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално помещение от около 10 кв.м. и свързаната с него липса на двигателна активност, преспиване на пода, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение и престой на открито/ в своята съвкупност и преценени с оглед 4-месечния период на пребиваване в Следствения арест гр.Стара Загора, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на К.В. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази мярка за неотклонение. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен К.В. при пребиваването му в Следствения арест гр.Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и изтезание.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само фактите относно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Следствения арест гр.Стара Загора: недостатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на пряка слънчева светлина, на естествено проветрение и на реален престой на открито. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС /решение от 09.06.2005г И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г Калашников срещу Русия/. Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода/задържане под стража - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на К.В., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. А жизненият стандарт на лицето преди задържането му не може да бъде възприет като мерило за стойността на паричното обезщетение, дължимо от администрацията за нарушаване на основни човешки права. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че К.В. е пребивавал 120 дни в Следствения арест гр.Стара Загора, където е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 700лв.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 27 600 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според изхода на делото на ответника не се дължат разноски по аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на К.А.В., ЕГН **********, Затвора гр. Стара Загора,, сумата от 700.00 /седемстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в Следствения арест Стара Загора, за периода 25.10.2014г-24.02.2015г.

ОТХВЪРЛЯ иска К.А.В. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 27 600 лв като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: