Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

         №  148       06.06.2016г.      град Стара Загора

 

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                           

 

                                                                                   СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  З.Д.                                                                     и с участието  на прокурор                                                                                                               като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 34 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на П.Н.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, е постановено временно спиране от движение на МПС, за срок от 30 дни. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК досежно неговото съдържание. Жалбоподателят поддържа, че издадената заповед и приложената с нея принудителна административна мярка, са необосновани от фактическа страна. Твърди, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.  

                       

            Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20394/ 2013г. от 01.11.2013г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора /л.29 по делото/, на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя в настоящото производство – П.Н.Д., е наложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на МПС”, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. ЗППАМ № 20394/ 01.11.2013г. е връчена на П.Д. на 13.01.2016г., като на същата дата П.Д. е предал свидетелството за управление на МПС № 258719413.

            На 13.01.2016г. на П.Н.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г218919/ 13.01.2016г.  Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че П.Д., на 13.01.2016г., около 10.30ч., в гр. Стара Загора, по ул. „Августа Траяна” до № 70 в посока изток, управлява л.а с рег. № СТ9567АМ, собственост на Даниел Сашев Цветков от гр. Стара Загора, като лицето е неправоспособен водач. След справка с ОДЧ на МВР е установено, че СУМПС № 258719413, което Д. представя, е обявено за изземване със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20394/ 2013г. от 01.11.2013г., като СУМПС е с изтекъл срок на валидност от 14.03.2012г. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.150 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, на П.Н.Д. е наложена „санкция” временно спиране от движение на моторно превозно средство, за срок от 30 дни. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2, б.и” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите на съставения АУАН № Г218919/ 13.01.2016г., като е посочено, че на 13.01.2016г. в гр. Стара Загора, по ул. „Августа Траяна” до № 70 в посока изток, П. Д. управлява л.а с рег. № СТ9567АМ, без да притежава СУПМС. В заповедта е посочено и че собственикът на лекия автомобил Даниел Сашев Петков е починал.  

 

Представени и приети като доказателства са документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г., в т.ч. АУАН № Г218919 от 13.01.2016г.; Справка за нарушител/водач за П.Н.Д.; Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20394/ 2013г. от 01.11.2013г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора и др.  

           

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентния административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

 

            Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г. е издадена при неспазване на изискването по чл. чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, за посочване на фактическите основания за издаване на акта. За да се счита изпълнено това изискване, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправните предпоставки по възприетото от административния орган правно основание за упражнената от него компетентност. В случая обективираното в акта като „мотиви” /вкл. и изложеното в АУАН № Г218919/ 13.01.2016г., посочен като основание за издаване на заповедта/, представлява непълно и неясно изложение на факти, от което не може еднозначно да се установи, въз основа на какво е прието, че П.Д. е управлявал лек автомобил с рег. № СТ9567АМ без да притежава СУМПС – дали защото лицето е неправоспособен водач или защото притежаваното от Д. СУМПС № 258719413 е обявено за изземване със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20394/ 2013г. от 01.11.2013г. /която заповед му е връчена на 13.01.2016г. т.е в деня на съставяне на АУАН и съотв. в деня на постановяване на обжалвания административен акт/ или защото СУМПС № 258719413 е с изтекъл срок на валидност. На следващо място с оглед на посоченото материалноправно основание за прилагането на обжалваната ПАМ - чл.171, т.2, б. ”и” от ЗДвП, липсва обосноваване на наложеното ограничение с описание на релевантните факти и обстоятелства, обуславящи извод за допускане или предоставяне от собственика на автомобила управлението на моторното превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.

Отделно от това заповедта е издадена и при допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК – в разпоредителната част на административния акт не е посочено и не е конкретизирано моторното превозно средство, по отношение на което е постановено спиране от движение за срок от 30 дни.

 

Оспорената заповед е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:   

 

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, е издадена на основание чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство” за срок до един месец на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. При тази нормативна регламентация следва извода, че в хипотезата на чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, принудителната административна мярка се налага на собственика на автомобила не защото той е управлявал МПС без свидетелство за управление и/или след употребила на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, а защото е допуснал или предоставил управлението на превозното средство на друго лице, непритежаващо СУМПС и/или употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество.

В случая разпореденото с обжалваната заповед „спиране от движение на моторно превозно средство”, от фактическа страна се основава на това, „че на 13.01.2016г. в гр. Стара Загора, по ул. „Августа Траяна” до № 70 в посока изток, П.Д. управлява л.а с рег. № СТ9567АМ, без да притежава СУПМС”, като е посочено, че собственикът на лекия автомобил Даниел Сашев Петков, е починал.  Съгласно представената от ОД на МВР справка относно лек автомобил рег. № СТ9567АМ, същият е регистриран като собственост на Даниел Сашев Цветков. Това обстоятелство се потвърждава от приложеното Свидетелство за регистрация на МПС № 003417919, част І, в което като собственик на МПС е посочено лицето Даниел Сашев Цветков. От служебно изисканото и представено по делото от Община Стара Загора Удостоверение за наследници изх. № 2149 от 21.04.2016г., е видно, че Даниел Сашев Цветков е починал на 13.05.2015г., като наследници по закон /по съребрена линия, четвърта степен/ са лицата П.Н.Д. и Маргарит Н.Д.. Въз основа на тези доказателства съдът приема за установеното, че към датата на съставяне на АУАН № Г218919/ 13.01.2016г. и издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г., при настъпило по силата на закона универсално правоприемство, управляваният от П.Д. л.а с рег. № СТ9567АМ, е придобит от П.Д. по наследство от Даниел Цветков, в съсобственост с другия наследник Маргарит Д.. Следователно на П.Д., като собственик /съсобственик/ на л.а с рег. № СТ9567АМ,  управлявал на 13.01.2016г. посоченото МПС, не може да му бъде наложена принудителна административна мярка на основание и при прилагането на чл. 171, т.2, б.”и” от ЗДвП, доколкото както беше посочено, в хипотезата на чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, мярката „временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок до един месец” се налага на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на друго лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. На собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество, законът предвижда налагането на принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок до един месец” в хипотезата на чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП. Но разпоредбата на чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП, нито е посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, нито обжалваната заповед от фактическа страна е обоснована с приложението на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2, б.”з” от ЗДвП. А съдебният контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите запълват състава на материалноправната предпоставка по посоченото в заповедта правно основание за прилагането на принудителната административна мярка. Следователно предмет на съдебна проверка е не дали изобщо е налице някакво основание за налагане на ПАМ, а осъществено ли е посоченото в административния акт основание за прилагане на ограничението, индивидуализирано от фактическа страна чрез описание на поведението, съставляващо фактическо основание за издаването на заповедта, а от правна – с посочената като приложена законова разпоредба за налагането на ПАМ. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл.171, т.2, б. „и” от ЗДвП/, са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,  по повод неправомерно поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила и материални изисквания за тяхното прилагане. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на основанието за налагане на ПАМ, било то от фактическа или от правна страна, опорочава административния акт и е основание за неговата отмяна.

 

            Ето защо съдът приема, че необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице възприетото материалноправно основание по чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП за прилагане на ПАМ по отношение на П.Н.Д., доколкото на посочените в обжалваната заповед за налагане на ограничителната мярка дата и място П.Д., в качеството си на собственик на л.а с рег. № СТ9567АМ, нито е допуснал, нито е предоставил управлението на автомобила на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

 

            Отделно от това недоказано се явява и обстоятелството, че на посочената дата и място П.Д. е управлявал МПС без да притежава СУМПС. В съставения АУАН № Г218919/ 13.01.2016г., посочен като основание за издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г., е отразено, че като доказателство се изземва СУМПС № 258719413 и свидетелство за регистрация на МПС № 003417919. В акта за установяване на административно нарушение изрично е и посочено, че това СУМПС № 258719413 е обявено за изземване със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20394/ 2013г. от 01.11.2013г., която заповед обаче е връчена на 13.01.2016г. т.е в деня на съставяне на АУАН № Г218919/ 13.01.2016г. и на датата на издаване на обжалваната заповед. Следователно управлението на автомобила без СУМПС освен че е фактическо необосновано, се явява и недоказано.

 

           С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, като  издадена при неспазване на формалните изисквания досежно нейното съдържание и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена.

 

   Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.Д. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1228-000021 от 13.01.2016г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2, б.”и” от ЗДвП, е постановено временно спиране от движение на МПС, за срок от 30 дни, като незаконосъобразна.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                 

                                                                                              СЪДИЯ: