Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 26.04.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 35 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба на Д.И.Д. от гр. Стара Загора против приложена на 22.01.2016г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - репатриране на лек автомобил „Сеат” с рег.№ СА3544ВН от мястото на паркиране до Общинския специализиран паркинг „СБА”, разпоредена от полицейски служител – старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка по съображения за прилагането й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е налице нито една от законово регламентираните материално правни предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка като твърди, че по начина и на мястото на паркиране на моторното превозно средство, нито е извършила нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата, нито е възпрепятствала по какъвто и да е било начин движението. Направено е искане за отмяната като незаконосъобразна на оспорената принудителна административна мярка.

Ответникът по жалбата – полицейски служител Христо Петков Кънев - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че принудителната административна мярка е приложена при съществуване на нормативно регламентирана материалноправна предпоставка за това, предвид установеното и доказано наличие на затруднено движение на превозните средства по улицата, вследствие на паркирания автомобил на жалбоподателката.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Обжалваната принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, е приложена на 22.01.2016г. по устно разпореждане на Христо Петков Кънев - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора. Полицейският служител е разпоредил принудителното преместване на автомобили, вкл. на лек автомобил марка ”Сеат”, ДК № СА3544РН, управляван от жалбоподателката, в качеството й на лизингополучател, съгласно договор за финансов лизинг № Н222 от 01.11.2013г. Автомобилът е бил паркиран на ул.”Цар И. Шишман” срещу № 58-еднопосочен път, видно от подадена от ст. полицай Кънев от 22.01.2016г. докладна записка рег. № 80/ 25.01.2016г. до Началника на сектор „ООРТП” при ОД на МВР - Стара Загора (л. 7 от делото). В докладната записка като основание за налагане на принудителната административна мярка е посочено „чл.57 ал.1 т.6”.

Автомобилът, управляван от Д.Д. е бил натоварен на репатриращия автомобил на общината и оставен за съхранение на Общинския специализиран паркинг „СБА”. Видно от представения от жалбоподателката касов бон, същата е заплатила сумата от 61.20лв. в полза на Община Стара Загора, наказателен паркинг „Община Стара загора, бул.”Никола Петков”20.

От представеното от Община Стара Загора писмо – удостоверение изх. № 10-11-3184/ 18.03.2016г. е видно, че движението по ул. ”Цар И. *** до ул.”Св.Княз Борис” е еднопосочно с посока на движение от север на юг. На ул.”Цар И. *** до ул.”Пазарска”са налични три броя койтенери за битови отпадъци тип „бобър” като същите са разположени на площадка в уширение на западното платно на ул.”Цар И. шешман” срещу административен адрес ул.”Цар И. Шишман”№58. На изхода от уширението, разположено от западната страна на ул.”Цар И. Шишман”, е монтиран пътен знак В27 и табела, указваща репатрирането на паркираните в нарушение автомобили.

По делото е представен и приложен снимков материал, онагледяващ паркирания автомобил № СА3544РН и мястото на неговото паркиране – на платното за движение, пред контейнер за битови отпадъци, разположен в уширение до тротоара, и преди поставения знак В27, въвеждащ забрана за престой и паркиране /снимки на л.8 и л.13 от делото/.

От показанията на И.С.Ч., разпитан в качеството на свидетел, се установява, че като служител на Община Стара Загора свидетелят е участвал в репатрирането на автомобили. Преценката за това кой автомобил да бъде вдигнат и репатриран била на полицейския служител. След предявяване на приложения по делото снимков материал заявява, че в конкретния случай са вдигнали автомобила, защото на мястото е имало пътен знак, че е забранено паркирането и отдолу е бил сложен знак, указващ тяхното принудително репатриране.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По делото не е спорно, че ул. „Цар И. ***, като част от общинската пътна мрежа, е собственост на Община Стара Загора. Община Стара Загора, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни превозни средства без знанието на техния собственик. Със Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „ООР” – община при ОД на МВР са определени да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна на интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „старши полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, видно от представената служебна бележка от 09.03.2016г. на Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД на МВР Стара Загора. В утвърдената му длъжностна характеристика е придвидено да осъществява контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. С оглед на което съдът приема, че предвид заеманата от полицейския служител Христо Кънев длъжност и по аргумент от чл.168, ал.1, предложение второ от ЗДвП във вр. със Заповед № РД-25-472/13.03.2012г. на Кмета на община Стара Загора, обжалваната принудителна мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б” от ЗДвП.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при прилагането на обжалваната принудителна мярка, обуславящи отмяната й на това основание. Приложението на мярката следва като последователност на фактическите действия реда, регламентиран в чл. 55 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора (НОРИПСОПТОСЗ).

Оспорената принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б. „б” от ЗДвП обаче е приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се налага в три хипотези: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

В случая с оглед обстоятелството, че приложената ПАМ е изразена чрез действие, то за обуславящите я мотиви се съди от съставената за прилагането й докладна записка рег.№80/ 25.01.2016г и от снимковия материал, онагледяващ паркирането на лек автомобил ДК № СА3544РН /л.7-13/. Съгласно относимото към този автомобил описание и видно от снимковия материал, на 22.01.20164г, в 15:00ч същият е паркиран на ул.”Цар И. Шишман” срещу № 58 - еднопосочен път. На това място няма забрана за паркиране, доколкото видно от приложените на л.8 и л.13 от делото снимки, знак В27 и поставения под него друг знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркираните автомобили, се намират непосредствано след мястото, на което е бил паркиран управлявания от жалбоподателката автомобил. Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната принудителна административна мярка. По делото нито се твърди, нито има данни, че репатрираното МПС е било паркирано по начин, създаващо опасност за преминаването на другите участници в движението. Наличието на такава опасност не се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо съдът приема, че липсва и втората хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

С оглед подържаната от ответника по жалбата теза, очевидно принудителната административна мярка - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - репатриране на л.а рег. № СА3544РН, управляван от Д.Д., е приложена в хипотезата на чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП. Законово регламентираната материалноправна предпоставка в тази хипотеза свързва прилагането на ПАМ, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на тази материалноправна предпоставка, като основание за прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. Въпреки дадените от съда указания за разпределението на доказателствената тежест, ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването на фактическото основание и за изпълнението на законовите изисквания при прилагането на оспорената ПАМ.

От фактическа страна по делото не е спорно, че в деня и часа на репатрирането, л.а рег. № СА3544РН е бил паркиран на ул. ”Св. Княз Борис”, на платното за движение, срещу административен адрес ул.”Цар И. Шишман”№58. От събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът е бил паркиран на западното пътно на улицата, диагонално на тротоара, като на отсрещната страна на улицата /източната бордюрна лента на ул.”Цар И. Шишман”/ са били обособени успоредно на тротоара три места за престой на таксиметрови автомобили с изпълнена хоризонтална пътна маркировка в жълт цвят. Действително с оглед на мястото и по начина на паркиране на репатрирания автомобил с рег№ СА3544РН, съществува вероятност същият да създаде известни затруднения при преминаването на автомобили с по-големи габарити, но такива хипотетични затруднения не осъществяват визираната в закона хипотеза — паркираното ППС „да прави невъзможно преминаването”, с настъпване на която законодателят е обвързал прилагането на принудителното отстраняване на превозното средство (чл.171 т.5 б.”б” пр.трето ЗДвП). В този смисъл за прилагането на ПАМ не е достатъчно да се установи, че паркираното МПС затруднява или може да затрудни преминаването на другите участници в движението, а е необходимо да има за последица невъзможност за преминаване на другите участници в движението. Без съмнение и в хипотезата на „затруднено преминаване” и в хипотезата на „невъзможно преминаване”, паркираното превозно средство създава пречки за движението, но в първия случай това възпрепятстване е с по-нисък интензитет, доколкото само ограничава преминаването, а във втория – води изцяло до невъзможност за преминаване. Текстовото съдържание на регламентацията по чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП сочи, че законодателното разрешение свързва налагането на ПАМ - „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач ” единствено със случаите, когато преминаването на другите участници в движението би било невъзможно, без паркираното ППС бъде преместено. Отнасянето на случаите на „затруднено преминаване” към хипотезата на „невъзможно преминаване” по чл.171, ал.1, т.5, б.”б”, предложение трето от ЗДвП, би било разширително тълкуване на материалноправното основание за прилагането на ПАМ, което е недопустимо. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Именно с оглед този характер на принудителните административни мерки, е недопустимо да се извършва разширително тълкуване на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи и подчинена на принципа за законност. Материалноправните норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезите им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. Затова, за да бъде законосъобразно прилагането на мярката „принудително преместване на паркирано пътно превозно средство", следва да е налице фактическо обстоятелство, сочещо осъществяване на диспозицията на правната норма на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП – т.е прилагането на ограничението следва да е единствено в изрично и изчерпателно изброените в закона случаи.

Във връзка с посоченото в подадената от ст. полицай Кънев Докладна записка вх. рег. № 80/ 25.01.2016г. основание за приложената на 22.01.2016г. принудителна административна мярка репатриране на л.а рег. № СА3544РН, съдът счита за необходимо да отбележи следното:

Соченото в докладната записка основание за прилагане на ПАМ - ”чл.57, ал.1, т.6”, очевидно е по регламентацията, съдържаща се в приетата от Общински съвет - Стара Загора Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора. Съгласно посочената разпоредба се забранява паркирането и принудително се отстраняват автомобилите паркирани така, че спират или затрудняват движението по улицата или тротоарите. Както вече беше отбелязано, по своята правна същност принудителното „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик”, представлява принудителна административна мярка. Съгласно императивната разпоредба на чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. По силата на посочената нормативна регламентация и с оглед обстоятелството, че ПАМ се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, уредбата им с подзаконов акт е недопустимо. Нито съдържанието на разпоредбата на чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, нито друга законова норма сочат, че основанията за прилагането на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” не са изрично и изчерпателно изброени в закона, поради което не е налице нито неуредено положение, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов акт, каквато е приетата от Общински съвет – Стара Загора НОРИПСОПТОСЗ. В случая в разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НОРИПСОПТОСЗ са регламентирани като основания за прилагането на ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” случаи, които не са предвидени в закона като материалноправна предпоставка за налагане на това ограничение. Доколкото хипотезата на „паркирало МПС, затрудняващо движението по улицата”, не е сред посочените такива в чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, се налага извод, че чл. 57, ал.1, т.6 от НОРИПСОПТОСЗ противоречи на закона, поради което и при съблюдаване на принципа по чл.5, ал.1 от АПК, като материалноправни основания за прилагането на ПАМ от вида на обжалваната, следва да се приемат единствено тези, регламентирани със законовата норма на чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. След като предвиденото в подзаконовия акт като материалноправна предпоставка фактическо основание за прилагането на ПАМ разширява, като недопустимо допълва регламентираните в закона случаи за налагане на ограничението, за материалната законосъобразност на оспорената ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” - репатриране на л.а рег. № СА3544РН, собственост на д.Д., е ирелевантно дали и доколко е била налице хипотезата по чл. 57, ал.1, т.6 от НОРИПСОПТОСЗ.

С оглед на гореизложеното и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че приложилият обжалваната ПАМ орган – ответник по жалбата, не установи и не доказа при условията на пълно главно доказване наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. Нещо повече – не бе доказано по категоричен начин /а само като евентуална вероятност/, че на мястото и по начина, по който е било паркирано МПС, управлявано от жалбоподателката на 22.01.2016г., са били създадени конкретни обективни пречки за движението по улицата и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението. От приложения снимков материал е видно, че независимо от начина на разположение на паркирания автомобил и наличието на спрян таксиметров автомобил срещу него /на източната част от пътното платно/, не е съществувала пречка за движението на автомобилите по еднопосочната улица, включително е било възможно и преминаването на репатриращия автомобил между тях /л.9 и л.12 от делото/. Свидетелските показания също не установяват конкретна опасност, невъзможност или създадени пречки за преминаването на другите участници в движението вследствие на паркирането на репатрирания автомобил.

Ето защо необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице материалноправното основание по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната административна мярка се явява приложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б от ЗДвП, е за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения /чл.171, ал.1 от ЗДвП/. В случая не се установяват нито извършено административно нарушение, което налага прилагането на ПАМ за неговото преустановяване, нито обстоятелства, обуславящи необходимост да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата чрез налагането на мярката по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП. С прилагането на ПАМ е нарушен и един от основните принципи на административния процес, регламентиран в чл.6 от АПК, а именно принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане. В случая нито прилагането на обжалваната ПАМ е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, нито мярката се основава на доказано съществуване на законово регламентирана хипотеза по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната принудителна административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като приложена в нарушение и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.Д. сумата от 310лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 067584 от 08.03.2016г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Д. ***, приложена от полицейски служител Христо Петков Кънев - старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора на 22.01.2016г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач ” - репатриране на лек автомобил ДК № СА3544РН, управляван от д.И.Д., от мястото на паркиране до Общинския специализиран паркинг „СБА”, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на Д.И. Дюлгероваот гр. Стара Загора, ул. „ ул.”Боруйград”№2, ет.2, ап.12, ЕГН **********, сумата от 310 /триста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: