№ 142 30.05.2016г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 37 по описа за 2016год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Пламена
Дианова Димитрова, в качеството й на председател на Сдружение с нестопанска цел
/СНЦ/ „Заедно за животните - България”, подадена чрез адв.К.С., срещу отказ за
предоставяне на достъп до информация, обективиран в т.I от Решение №10-22-2/ 26.01.2016г. на Кмета на Община
Стара Загора. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за
постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗДОИ и
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че в случая исканата информация представлява
обществена такава и не са налице регламентираните в чл.37 от ЗДОИ основания за
отказ за нейното предоставяне. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания отказ.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че в конкретния
случай ЗДОИ е неприложим, тъй като в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/
съществувал специален ред за получаване на исканата информация, а именно чрез
участие на сдружението в съвместна проверка с Българската агенция по
безопасност на храните /БАБХ/ имало възможност да разгледа всички документи на
приюта, в т.ч. дневника на приюта за безстопанствени животни и графика за
почистване на клетките.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със заявление от Пламена Димитрова –
Председател на УС на СНЦ „Заедно за животните – България”, подадено по
електронна поща и регистрирано в Община Стара Загора с рег.№ 10-01-247/
14.01.2016г., е направено искане на основание ЗДОИ да й бъде предоставена
следната информация: 1. копие от дневника на приюта за безстопанствени животни,
общ.Стара Загора. 2. Копие от график за почистване на клетките, а в случай, че
такъв отсъства – до се удостовери това обстоятелство. 3.Копие от договор с
ветеринарно лечебно заведение. В случай, че в договора има клаузи,
представляващи търговска или друга тайна – да се удостовери, че такъв договор
има и да се посочи името на лечебното заведение. 4. Сведение какви материали за
приюта са закупени за 2015г – дървени скари, колибки, постелки, съдове за хранене.
5. Сведение за това какви видове и количества храна са закупувани за нуждите на
приюта за 2015г и 6. Сведение за това с кой екарисаж има договор приютът.
С т.I на оспореното Решение № 10-22-2/ 26.01.2016г. на
Кмета на Община Стара Загора, е постановено да не се предоставят копие от
дневника на приюта за безстопанствени животни и копие от график за почистване
на клетките. От фактическа страна отказът е обоснован с обстоятелството,
че направеното по т.1 и т.2 от
подаденото заявление искане за предоставяне на документи не съставлява искане
за достъп до обществена информация, тъй като не съдържа описание на желаната за
предоставяне обществена информация, предвид чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице – адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до
информация и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност. С оглед на което оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното Решение № 10-22-2/ 26.01.2016г. на Кмета
на Община Стара Загора е издадено от материално компетентния административен
орган по см. на чл.28, ал.2 във вр. с чл.3, ал.1 от ЗДОИ; в предвидената от
закона форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ
и чл.59 от АПК.
Решението, в обжалваната му част, обаче е постановено
в противоречие с приложимия материален закон.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/; правилно ли са квалифицирани и
респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици.
В случая отказът за предоставяне на достъп до
информация, обективиран в т.I на Решение №
10-22-2/ 26.01.2016г. на Кмета на община Стара Загора, е основан на
обстоятелството, че направеното искане за предоставяне на документи не съставлява
искане за достъп до обществена информация, защото не съдържа описание на
исканата обществена информация по аргумент от чл.25 ал.1 т.2 от ЗДОИ.
Правото
да се търси и получава информация е сред основните права на гражданите,
регламентирано в чл. 41 от
Конституцията и обхваща задължението на държавните органи да
осигуряват достъп до общественозначима информация, доколкото тя не е държавна
или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в
ЗДОИ. Както в Конституцията
на Република България, така и в посочения закон правото на информация
е въздигнато като принцип, а ограничението му е изключение от този принцип,
като то е възможно и допустимо, само при изрична законова регламентация и въз
основа на изчерпателно изброени основания.
В процесния случай поисканата от жалбоподателя с т.1
и т.2 от заявление рег.№ 10-01-247/ 14.01.2016г информация е „обществена” по
см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като с оглед нейния предмет – предоставяне
на копия от дневника на приюта и графика за почистване на клетките, принципно би
било възможно съставянето на собствено мнение относно дейността на задължения
субект във връзка с организацията и дейността на стопанисвания от
община Стара Загора приют за безстопанствени животни /арг.чл.41 от ЗЗЖ/. Информацията е
служебна по смисъла на чл. 11 от
ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с
дейността на кмета на общината в изпълнение на чл.41, ал.3 от ЗЗЖ да отговаря
за дейността на приютите за безстопанствени животни. По правилото на чл. 13, ал. 1
от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с
изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2
от ЗДОИ, които предпоставки в случая не са налице.
Единственото съображение, на което се основава
постановения отказ за предоставяне на достъп до информация, е че направеното
искане за предоставяне на документи не съставлява искане за достъп до
обществена информация, защото не съдържа описание на исканата обществена
информация. Този извод на решаващия административен орган е неправилен.
Действително, за да възникне задължение за субекта по чл.3 от ЗДОИ да
предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно
упражнено по реда на чл.24 и сл. от ЗДОИ от заявителя, както и да съдържа
описание на исканата информация /чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ/. За да се счита, че
е изпълнено нормативното изискване по чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ е достатъчно
исканата със заявлението информация да бъде посочена по начин, който да дава
възможност на органа да разбере с искане за предоставяне на каква точно
информация е сезиран. По аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗДОИ,
регламентираща, че информацията по чл.2, ал.1 от ЗДОИ е обществена независимо
от вида на нейния материален носител, следва да се приеме, че самият закон
поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в един документ и
самия документ като неин материален носител. Съгласно константната съдебна
практика искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане
за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се
иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно
самата информация, е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите
предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне.
В случай, че за органа е съществувала
неяснота относно предмета и/или съдържанието на исканата от заявителя
информация с оглед на направената в заявлението формулировка, е имал
възможността по реда на чл.29 от ЗДОИ да
изиска уточняване на информацията, предоставянето на
която се иска. Като не е използвал тази
законова възможност, а е постановил
изричен отказ за предоставяне на
формалното основание, че съдържанието на заявлението не отговаря на изискването
на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ, органът е нарушил материалния закон.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че възприетите от административния орган и
изложени като мотиви в оспорения акт фактически основания, са необосновани,
недоказани и не релевират съществуването на законово регламентирано в чл.37 от
ЗДОИ материалноправно основание за постановения отказ за предоставяне на информация
по т.1 и т.2 от подаденото от жалбоподателя заявление с рег.№ 10-01-247/
14.01.2016г.
За пълнота на
изложеното и с оглед наведените от процесуалния представител на ответника
доводи за наличие на специален ред, регламентиран в Закона за защита на животните,
по който жалбоподателят може да получи достъп до исканите документи, следва да
се отбележи, че такива мотиви за отказа да се предостави исканата информация
административният орган не е изложил, а съдът не може да излезе извън
предметния обхват, очертан от оспорения индивидуален административен акт и
неговите фактически и правни основания, чиято законосъобразност контролира. И
това е така, тъй като съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката дали са налице установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.
Недопустимо е да се преценява законосъобразността на един административен акт
от гледище на други фактически и правни основания по издаването му, различни от
тези, които е посочил административният орган. Недопустимо е и едва в съдебното
решение да се излагат съображения, с които се конкретизират, изясняват или
допълват неговите мотиви.
По
тези съображения съдът намира, че формираният и обективиран в т.I на Решение №
10-22-2/ 26.01.2016г. на Кмета на Община Стара Загора отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация по т.1 и т.2 от заявление с рег.№ 10-01-247/
14.01.2016г., подадено от СНЦ „Заедно за животните – България”, като постановен
при неправилно приложение на закона, е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен, а преписката следва да бъде върната на Кмета на Община Стара Загора,
за разглеждане и ново произнасяне. При
новото разглеждане на заявление с рег.№10-01-247/ 14.01.2016г. и направеното в т.1 и т.2 от него искане за
предоставяне на копия от дневника на приюта за безстопанствени животни, община
Стара Загора и график за почистване на клетките, водещият производството
административен орган следва да извърши преценка /при необходимост и след
изискване на уточнение от заявителя/, с оглед съдържанието и значението на
исканата информация за правния субект, кой е приложимият материален и
процесуален закон за разглеждането и произнасянето по искането. В зависимост от
направената правна квалификация на искането /като искане за предоставяне на
достъп до обществена информация или за получаване на информация по предвиден в
друг закон специален ред/, да се произнесе със съответния акт по подаденото
заявление и съотв. за съществуването на претендираното от СНЦ”Заедно за
животните – България” право да получи исканата информация, при съобразяване с
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
При
този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 10лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, във
връзка с чл.173 ал.2 и чл.174 о АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразен, по жалба на Пламена Дианова Димитрова, в качеството й
на председател на Сдружение с нестопанска цел
„Заедно за животните - България”, отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация, обективиран в т.I от Решение №10-22-2/ 26.01.2016г.
на Кмета на Община Стара Загора.
ВРЪЩА
административната преписка на Кмета на Община Стара Загора за произнасяне по
т.1 и т.2 от заявление рег.№ 10-01-247/ 14.01.2016г., подадено от Пламена
Дианова Димитрова, в качеството й на председател на Сдружение с нестопанска
цел „Заедно за животните - България”,
при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Заедно за
животните – България” гр.Стара Загора, БУЛСТАТ 176842443, сумата от 10 лв
/десет лева/ - направени разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: