Р Е Ш Е Н
И Е
№136 25.05.2016 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, седми състав
на двадесет и
шести май през
две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател:
Михаил Русев
Секретар З.Д. като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №45 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Б.В.Д. *** против приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил рег. №ЕН 4175 ВР,
собственост на жалбоподателят. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, които по същество се свеждат до постановяването му в
противоречие на материалноправните
разпоредби. Жалбоподателят счита, че автомобилът не е бил паркиран в нарушение
на ЗДвП, нито в нарушение на ППЗДвП. Макар и в Наредбата за обществения ред при
използването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара
Загора да съществува забрана за паркиране на автомобили на местата обозначени
за спиране на таксиметрови автомобили, според него липсата на необходимите
табели, указващи за евентуалното преместване биха имали възспиращ ефект върху
водачите. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на наложената
ПАМ.
Ответникът по жалбата – Валентин Димитров Вълков, старши полицай в звено „Общинска
полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като
неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената ПАМ от 02.02.2016
год., постановена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран
паркираният лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна”, рег. №ЕН 4175 ВР,
собственост Б.Д.. От фактическа страна е обоснована с паркирането на МПС на 02.02.2016
год. в 12.25 ч. на бул.”Цар Симеон Велики”№143 на местата, обозначени с пътна
маркировка като таксиметрова стоянка в гр.Стара Загора /чл.57, ал.1, т.11 от
Наредбата/, за което е съставена докладна записка №129/03.02.2016 год. от
ответника Валентин Димитров Вълков, старши полицай в звено „Общинска полиция” –
Стара Загора към ОД на МВР гр. Стара Загора и са направени снимки с дата 02.02.2015
год. и час – 12:15 и 12:18 ч..
От показанията на служителя на Община Стара Загора И.Ч.,
разпитан в качеството на свидетел, се
установява, че той участва в репатрирането на автомобили, посочен му от
дежурния полицай. Помни че автомобила е бил паркиран на такси пиацата и затова
е бил репатриран. Първоначално водачът не е бил в автомобила и е дошъл
по-късно, но е отказал да заплати таксата на място, поради което се е наложило
и репатрирането на лекия автомобил. При появяването си на място, жалбоподателят
е оказал съдействие за репатрирането на автомобила, като го е преместил леко
назад. Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не съществува
между страните.
След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от
АПК съдът направи следните правни изводи:
Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в
специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен
със закон за това.
Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че
улиците в гр. Стара
Загора, в частност бул.”Цар Симеон Велики”, са публична общинска собственост,
съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Със Заповед №РД-25-472/13.03.2012 год.
на Кмета на Община Стара Загора /стр.29 от делото/ полицейските служители от
звено „ООР” – Община при ОД на МВР са определени да осъществяват принудителното
преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б”
от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства
и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна и на
интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши
полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред
и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара
Загора, видно от приложената по делото служебна бележка на стр. 28 от делото. В
утвърдената му длъжностна характеристика /стр. 31-32 от делото/ е предвидено да
осъществява контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и
административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и
наредбите на общинския съвет. Звено „ООР” – Община при ОД на МВР Стара Загора съответства на „Общинска полиция”
Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред
и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара
Загора.
За мярката по чл.171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква
писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е
устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Доколкото принудителните административни мерки от този
вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са
допустими всички доказателствени средства, влючително снимков материал, какъвто
е приложен към преписката.
Разпореждането е извършено в съответствие с материалния
закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП,
приложима като материално правно основание за налагане на конкретната ПАМ, са
три:
1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
2. когато създава опасност и
3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните
предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган
налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не съществува
правна възможност за административният орган да осъществи във всеки конкретен
случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането
или не принудителната административна мярка.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на
ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената
принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на
автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.
В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание
за репатрирането „чл.57, ал.1, т.11”. От това отбелязване, съпоставено със
свидетелските показания на служителя И.Ч. и снимковия материал, може да се изведе, че в случая процесната ПАМ е
наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. първо ЗДвП, което кореспондира
с чл.57, ал.1, т.11 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни
средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят,
наложил ПАМ, е имал предвид, че автомобилът е паркиран върху пътната маркировка,
обозначаваща мястото като таксиметрова пиаца, т.е. върху което място е
допустимо спирането на таксиметрови автомобили, изчакващи наемането им от
клиенти. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното
обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство.
Нормата на чл.94, ал.3, изр.първо от ЗДвП регламентира възможността
за престой и паркиране в населените места, като пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. В случая ответникът е представил достатъчно
доказателства, от които да се заключи, че към момента на налагане на ПАМ
действително са осъществени предпоставките на чл.171, т.5, б.”б”, пр.3 ЗДвП. От
снимковия материал по делото ясно се вижда от снимката, че автомобилът е бил
паркиран на място обозначено като такова за престой на таксиметров автомобил,
обозначено по надлежен ред със съответната маркировка. Всъщност спор относно
начина на паркиране на автомобила не съществува между страните. От друга
страна, разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП, предвижда участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Доколкото положената пътна маркировка предполага възможността
за престой единствено и само на автомобили, обозначени като таксиметрови,
очевидно е че паркирането /което е различно от престой, виж./ на личния
автомобил на жалбоподателят на процесното място е в нарушение с положената
пътна маркировка, т.е. в нарушение на правилата за движение – хипотеза на
чл.171, т.5, б.”б”, предложение първо.
В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.11 от Наредбата за
обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора, която забранява паркирането на автомобили на места,
определени за спиране на таксиметрови автомобили. Касае са нормативна
разпоредба, от подзаконов нормативен акт, приет от Общинския съвет Стара Загора
и приложим на територията на гр. Стара Загора. Доколкото същата е общодостъпна
/намира са на сайта на Община Стара Загора/, то не може да се приеме като основателен
извода на жалбоподателят, че незнанието й е оправдание за поведението му. Макар
и при провеждането на курсовете за придобиване на правоспособност да се
управлява автомобил, да не се провежда обучение на издадените от Общината
наредби, това не води до извода, че разпоредбите им не следва да се спазват.
Наредбата е подзаконов нормативен акт, който намира пряко и непосредствено
приложение на територията на Община Стара Загора. Дали същата съответства за
законовите разпоредби или не, не може да се установи в настоящето производство.
Реда за оспорване на тази разпоредба е различен от настоящия и се разглежда от
различен състав.
Дори и да се приеме, че гореизложеното е неприложимо в
случая, то разпоредбата на чл.94, ал.3, предл. първо от ЗДвП, предвижда възможност
за паркирането на автомобили в населено място, като същите се спират най вдясно
в платното за движение и успоредно на оста на пътя. В конкретния случай,
автомобилът е паркиран вдясно на платното за движение, но не е успоредно на
оста на пътя , а перпендикулярно на него. Това обстоятелство се потвърждава от
приложеният снимков материал, а и не се отрича от жалбоподателят. Това е
основание да се приеме, че е паркирането в случая е в нарушение на правилата за
движение.
Гореизложеното обосновава изводът, че е налице неправилното
паркиране на автомобила и че същото е в нарушение на чл.94, ал.3, изр.първо от
ЗДвП.
Репатрирането на самият автомобил предполага техническото му
преместване, като самият процес изисква технологично време за безопасното му
осъществяване. От друга страна процеса на репатриране се преустановява ако водача на неправилно
паркираното МПС дойде на място, преди потегляне на специализирания автомобил. В
случая е безспорно, че водача Д., се е явил на мястото преди потеглянето на специализираният
автомобил, дори преди качването на личния му автомобил на специализираният
такъв, но е отказал да заплати таксата от 20.00 лв
По така изложените съображения съдът намира за доказан факта,
послужил като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил
е паркиран в нарушение на правилата за движение, с оглед на което процесната
ПАМ се явява наложена в съответствие със законните изисквания, съставляващи
материалноправни предпоставки за постановяването й.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е формално и материално законосъобразна,
издаването й съответства на целта на
закона -
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен
от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б.В.Д.
*** против принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик” за лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна”, рег. №ЕН 4175 ВР, приложена на 02.02.2016
год. с разпореждане от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора
към ОД на МВР гр. Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.