Р Е Ш Е Н И Е

№164 01.06.2016г. Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесет и първи май 2016г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар:И.А.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 48 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 128 и сл. от АПК във връзка с чл.405 от Кодекса на труда, образувано по жалба на Института по розата и етерично маслените култури град Казанлък против Задължителни предписания, дадени с протокол №ПРО49341/02.12.2015г. на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора. Със задължителните предписания е наредено на ИРМК гр. Казанлък да начисли на С. И.А. разликата между полученото трудово възнаграждение и полагащото му се трудово възнаграждение за периода 24.03.2014г до 05.06.2014г., в размер на основното трудово възнаграждение за длъжността „главен експерт, финансов контрольор” плюс не по-малко от 50% от основното възнаграждение за работата на „Главен счетоводител” при вътрешно съвместителство, съгласно сключен БКТД и КТД, на основание чл.128 ал.1 т.1 във връзка с чл.259 ал.1 от КТ.

За да наложи принудителната административна мярка по чл.404 ал.1 т.1 от КТ, Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора се позовава на следните факти, въз основа на които е приела, че е нарушена разпоредбата на чл.259 ал.1 от КТ:

На 15.01.2014г. С.И. Тодоров е назначен на длъжността „Главен експерт финансов контрольор” на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ с трудов договор №2/15.01.2014г., с основно трудово възнаграждение в размер на 530лв. Трудовия договор влиза в сила на 16.01.2014г., съобразно уговорената дата за началото на неговото изпълнение. Със Заповед №017/24.03.2014г., работодателя нарежда на А. да изпълнява длъжността „Главен счетоводител”, считано от 24.03.2014г. до приключване на конкурса за назначаване на лице на същата длъжност. По време на заместването същият ще изпълнява и своята длъжност. Със заповед №021/16.04.2014г. работодателя нарежда, считано от 24.03.2014г. и до приключване на конкурса за назначаване на лице на длъжността „Главен счетоводител” на ИРМК” на А. да бъде начислявано и изплащано по ведомост, трудовото възнаграждение, което Главния счетоводител е получавал до прекратяване на трудовото му правоотношение с Института. Въз основа на представените ведомости за заплати за месеците март, април и май 2014г., Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора заключава, че за месец март на А. е изплатено трудово възнаграждение на база основна заплата от 530лв. т.е. на база възнаграждението, уговорено по трудовия договор за назначаването му на длъжността „Главен Експерт, финансов контрольор”, за месеците април и май 2014г. възнаграждението е изчислено на база основна заплата от 680лв. /колкото е била основната заплата на Главния счетоводител до прекратяване на трудовото му правоотношение с института/, като за месец април му е начислена и еднократна сума от 59.85лв., представляваща доплащане за месец март.

Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, счита, че въз основа на разпоредбите на чл.259 ал.1 от КТ и нормите на чл.30 ал.2 от Колективния трудов договор и чл.29 ал.4 от Браншови колективен трудов договор на работещите в системата на Селскостопанска академия, които са повторение на законовото правило, Работодателя е длъжен да начисли трудовото възнаграждение по основния трудов договор – в случая за Главен експерт, финансов контрольор плюс не по-малко от 50% от трудовото възнаграждение за Главен счетоводител или 580 лв. плюс 340лв. за периода от 24.03.2014г. до 05.06.2014г.

Жалбоподателя- ИРМК гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител поддържа доводи за незаконосъобразност на дадените предписания и иска от съда да ги отмени поради липса на компетентност на ИА „ГИТ” да разрешава трудово правни спорове, подсъдни на общите съдилища и разглеждани по реда на ГПК. На второ място се поддържа становище, че въпреки вписването на чл.259 ал.1 от КТ като правно основание за издаване на заповедите за изпълняване на длъжността „Главен счетоводител” от служителя, назначен на длъжността „Главен експерт, финансов контрольор”, тази хипотеза не е налице, тъй като длъжността „Главен счетоводител” е освободена. Не се касае за отсъствие на титуляра, а за липса на лице, назначено на тази длъжност, във връзка с което се провежда и конкурс. Сочи се още, че решението на ИА „ГИТ”, постановено по реда на административния контрол върху ИАА, почива изцяло на практика на ВКС относно въпроса за вътрешното заместване. Излагат се подробни доводи и за недействителност на трудовото правоотношение между ИРМК Казанлък и А. досежно длъжността „Главен счетоводител”, която не може да се упражнява едновременно с длъжността „Финансов контрольор” , поради забраната по чл.12а от Правилника за прилагане на държавния вътрешен финансов контрол, който служителя е длъжен да знае, а поради това е бил и недобросъвестен, ако се приеме, че е съществувало правоотношение с предмет изпълнението на длъжността „Главен счетоводител”. Претендира разноските по делото в размер на 300лв., възнаграждение за един адвокат, за което представя и списък.

Ответника Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, представлявана от юрисконсулт Лекина, иска от съда да отхвърли жалбата по доводите, изложени в решението на ИА „ГИТ” гр. София, приложено по делото.

Заинтересованата страна С.И.А. поддържа становището и искането на Дирекция „ Инспекция по труда” Стара Загора.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е основателна, а издаденото Предписание по протокол № ПРО049341/02.12.2015г. от Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора е незаконосъобразно. При налагане на принудителната административна мярка не е взето предвид, че се касае за трудово правен спор, възникнал във връзка с дължимостта, а не във връзка с изплащането на начислени трудови възнаграждения. ИА „Инспекция по труда” е компетентна да налага принудителни административни мерки с цел преустановяване и предотвратяване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за отстраняване на вредните последици от тях, но не може да разрешава трудово правни спорове. Кои спорове са трудово правни посочва разпоредбата на чл. 357 ал.1 от Кодекса на труда, а именно, трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. След като страните спорят относно дължимостта на допълнително трудово възнаграждение, в случая за изпълнение на работата по незаета в предприятието длъжност, то се касае за спорове по смисъла на чл.357 ал.1 от КТ, които на основание чл.360 ал.1 от същия кодекс са подсъдни на общите съдилища по реда на ГПК. представлява спор относно изпълнението на трудовото правоотношение. Следователно Дирекция "Инспекция по труда" не е компетентна да разрешава трудови спорове / такива, които отговарят на определението на чл.357 ал.1 от КТ относно трудовото правоотношение/ между работници или служители и техните работодатели. От съществено значение за определяне компетентността на Инспекцията по труда е съществуването на спор по съществуването и изпълнението на трудово правоотношение, като в случая се спори по дължимостта на допълнително трудово възнаграждение. Не се касае за начислено, но неизплатено трудово възнаграждение, за да се приеме, че е налице нарушение на разпоредби от публично правен ред, чрез които държавата осъществява задължението си да гарантира правата на работниците, установени с чл.48 от Конституцията на Република България. Следователно, ИА „ГИТ” има правомощията да санкционира, чрез принудителни административни мерки по чл.404 ал.1 т.1 от КТ, нарушенията на трудовото законодателство, уреждащо задължения на работодателите, установени с норми от публично-правен ред. Когато се касае за трудово правен спор в тесен смисъл, по определението на от чл. 357 ал.1 от КТ, ИА „ГИТ” няма компетентността да го разрешава, чрез принудителни административни мерки. Тя се намесва, тогава, когато работодателя не изпълнява онези свои задължения, които без да са част от индивидуалния трудов договор, са негово задължение по силата на императивни законови разпоредби, предоставящи дължимата от държавата охрана на правото на труд, въведено с чл.47 от Конституцията на РБ.

Само за пълнота следва да се каже, че предписанията не са в полза и на работника, защото има разлика между начисляване на допълнително трудово възнаграждение върху по-високия размер от 680лв. за длъжността „Главен счетоводител” и върху по-ниския размер от 530лв. за длъжността „Главен експерт, финансов контрольор”. Ако се начисли половината от 680лв. върху 530лв. се получава резултат от 870лв., обратно ако се начисли половината от 530лв. върху 680лв се получава резултат от 945лв. Работодателя е начислил за месец април и май 2014г трудово възнаграждение на база заплатата от 680лв., поради което възниква въпроса за волята му, изразена в трите последователни заповеди. С първата нарежда изпълняване едновременно на две длъжности, с втората да се изплаща възнаграждение само за длъжността „Главен счетоводител”, която се изпълнява временно, а с трета заповед нарежда на А. да влезе в длъжността по основния си трудов договор. Възниква съответно спор за точната воля на работодателя, за липсата на съгласие на А. да съвместява и двете длъжности, който спор може да разреши гражданския съд като вземе предвид и доказателства за това коя длъжност действително е изпълнявана през посочения период. Дирекция „Инспекция по труда” не изследвала изобщо въпроса дали действително са изпълнявани едновременно и двете длъжности, което лесно може да се установи от документите, издавани от счетоводителя, съответно от контрольора. Този въпрос не е изследван от контролните органи, а съда не повдига служебно спор по фактите, нито събира служебно доказателства. Дава указания, че за някои от фактите, на които страните се позовават липсват доказателства. В настоящия случай обаче, предвид правилото за преценка законосъобразността на акта към момента на неговото издаване и въз основа на фактическите и правните основания, посочени от органа за издаване на неблагоприятен за лицата акт, съдът няма правомощия да довършва работата на контролните органи по установяване на действителната фактическа обстановка и воля на страните по трудовия договор.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на Института по розата и етеричномаслените култури град Казанлък Предписание по протокол №ПРО49341/02.12.2015г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора да заплати на Института по розата и етеричномаслените култури град Казанлък сума в размер на 300лв/триста/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: