Р Е Ш Е Н И Е

№ 100 03.05.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурора като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 50 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.Р.Д. ***, против Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на старши инспектор Д.Р.Д. – Началник на Участък - Павел баня /ИП/ при Районно управление – Казанлък, за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не е допуснал вмененото му нарушение на служебната дисциплина като материалноправно основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност. Обосновава, че в оспорената заповед е налице несъответствие между фактическото описание на поведението, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР и посочената като нарушена разпоредба чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР. Твърди, че не са спазени законово регламентираните срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност, като дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок от датата на откриване на твърдяното нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на виновно извършено от ст. инспектор Д.Д. нарушение на служебната дисциплина – дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Излага доводи че заповедта, като издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните в ЗМВР административно-производствени правила и при съблюдаване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

От назначена със Заповед № 8121з-1132/ 14.09.2015г. на Министъра на вътрешните работи Комисия, е извършена проверка в ОД на МВР – Стара Загора във връзка с изнесени данни в сигнал вх. № 489702-2499/ 08.09.2015г. от Христо Мантуров – мл. инспектор в Участък Повел баня на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, за неправомерни действия на ръководни служители от ОД на МВР – Стара Загора. Изготвена е Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г., обективираща резултатите от извършената проверка – фактическите констатации въз основа на проверените документи и снетите писмени сведения от полицейски служители; направените изводи и предложения. Във връзка с твърденията на мл. инспектор Хр. Мантуров за ползване от страна на ст. инспектор Д.Д. на автомобил, предоставен от Община Павел баня, за лични цели, е констатирано, че в Участък Павел баня на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, се ползват два автомобила, предоставени за ползване от Община Павел баня, в т.ч л.а. марка „Лада”, модел „Самара” с рег. № СТ4202СХ, въз основа на Договор рег. № 126 от 22.03.2013г. за заем за послужване. Установено е, че не са съставяни документи във връзка със заприхождаването, зачисляването, управлението и отчетността по ползването на предоставения автомобил. Прието е, че до момента на проверката, ст. инспектор Д. Д. не е предприел действия, иницииращи привеждането и експлоатацията на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2109 с рег. № СТ4202СХ, съгласно изискванията на Инструкция рег. № I–125/ 02.07.2004г. за отчетността на материалните активи /ДМА и МЗ/ в МВР, каквито задължения са му вменени в чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР, което сочи на нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Направено е предложение до Директора на ОД на МВР – Стара Загора при спазване на изискванията на чл.206, ал.1 – ал.4 от ЗМВР, да вземе отношение с оглед наличните данни за извършено от старши инспектор Д.Д. – Началник на Участък - Павел баня към Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, дисциплинарно нарушение по см. на чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. С вх. № 349р-1638 от 20.01.2016г. е постъпило сведение от ст. инспектор Д.Д. с което заявява, че поддържа дадените от него до момента сведения по справка рег. № 8121р-38628/ 29.10.2015г. и че няма какво повече да добави по случая. Сведението е прието от Директора на ОД на МВР – Стара Загора на 22.01.2016г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г., Директорът на ОД на МВР - Стара Загора, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган, след запознаване с обстоятелствата по случая и оценка тежестта на нарушението, на основание 204, т.3 и чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, е наложил дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на старши инспектор Д.Р.Д. – Началник на Участък - Павел баня /ИП/ при Районно управление – Казанлък, за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР. От фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че е извършена проверка съгласно МЗ № 8121з-1132 от 14.09.2015г., приключила със справка № 8121р-3862 от 29.10.2015г., в която е констатирано, че за времето от 30.10.2014г. до 29.10.2015г. старши инспектор Д.Д., Началник на Участък - Павел баня при РУ – Казанлък, не е предприел действия, иницииращи привеждането и експлоатацията на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2109, с рег. № СТ4202СХ, съгласно изискванията на Инструкция рег. № I – 125/ 02.07.2004г. за отчетността на материалните активи /ДМА и МЗ/ в МВР, като по този начин служителят не е изпълнил задължението, вменено му с чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР – а именно началникът на участъка отговаря за стопанисването на предоставените на управленията и участъците имоти и вещи – държавна собственост. Въз основа на което дисциплинарно-наказващият орган е направил извод, че с поведението си ст. инспектор Д.Д. е допуснал нарушение на служебната дисциплина – дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 предл. първо от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”.

По делото е представена образуваната преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща: Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г. до Министъра на вътрешните работи; писмени сведения на полицейски служители, Договор за заем за послужване рег. № 126 от 22.03.2013г. /л.49/, съгласно който Община Павел баня, в качеството си на заемодател, е предоставила на ОД на МВР – Стара Загора, в качеството на заемател, л.а. марка „Лада”, модел „Самара” с рег. № СТ4202СХ, за временно и безвъзмездно ползване за нуждите на Участък Павел баня на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора; Сведение /обяснение/ УРИ: 349р-1638 от 20.01.2016г. от ст. инспектор Д.Д.; длъжностна характеристика за длъжността Началник на Участък при РУ на ОД на МВР и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г. е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно-наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директорът на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г. съдържа всички законово изискуеми реквизити – посочени са разпоредбите, които според дисциплинарно-наказващия орган са били нарушени и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според органа обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в „неизпълнение на служебни задължения” - дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Посочен е и документът /Справка УРИ: 8121р-38628 от 29.10.2015г./, приет от наказващия орган като доказателство, въз основа на което е установено извършеното от санкционираното лице дисциплинарно нарушение.

При провеждането на дисциплинарното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията, регламентирани в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министъра на вътрешните работи, на основание чл.215а от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган е следвало да изпълни процедурата и нормативно вменените му задължения по чл. 16 и чл.18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. – да назначи с писмена заповед проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, с която заповед да запознае държавния служител срещу подпис, както и да запознае служителя с писмената справка, с която тази проверка приключва. В случая тези изисквания не са спазени. Следва да се отбележи, че изготвената Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г. от Комисията, назначена със Заповед № 8121з-1132/ 14.09.2015г. на Министъра на вътрешните работи, относно извършена проверка в ОД на МВР – Стара Загора, не представлява справка във връзка с извършена проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР и чл.16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г., доколкото очевидно проверката е извършена и съотв. Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г. е изготвена преди образуването на дисциплинарното производство срещу държавния служител.

Всъщност на практика налагането на дисциплинарно наказание на ст. инспектор Д.Д. – Началник на Участък - Павел баня при РУ – Казанлък, ОД на МВР - Стара Загора, не е в резултат на извършена от дисциплинарно-наказващия орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора преценка досежно наличието на дисциплинарно нарушение, като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Обжалваната Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г., при описанието на дисциплинарното нарушение и при обосноваването на дисциплинарното обвинение от фактическа и правна страна, изцяло възпроизвежда констатациите, изводите и заключенията, обективирани в Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № 8121з-1132/ 14.09.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Посочената справка съдържа не само констатации относно установените факти и обстоятелства и изводи досежно основателността на подадения сигнал, но и заключение за наличието на дисциплинарно нарушение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. В този смисъл изпратената до Директора на ОД на МВР – гр. Стара Загора Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г., съдържа не само предложение за образуване на дисциплинарно производство въз основа на констатирано в хода на извършената проверка нарушение на служебната дисциплина, но е посочена и правната квалификация на нарушението и следващото се по вид дисциплинарно наказание, с разпореждане „за изпълнение” на предложението „да се вземе отношение спрямо лицето”, което е недопустимо. На практика преди образуването на дисциплинарно производство е налице становище дали с действията /бездействията/ си държавният служител Д.Д. е допуснал нарушение на служебната дисциплина; какво точно дисциплинарно нарушение е извършил и какво наказание следва да му бъде наложено. Налице изземване на правомощия на дисциплинарно-наказващия орган за установяване наличието на нарушение, обуславящо реализиране на дисциплинарна отговорност, като е нарушен основен принцип, регламентиран в чл. 10, ал.1 от АПК – за самостоятелност на ръководещия административното производство орган. На практика проведеното срещу ст. инспектор Д.Д. дисциплинарно производство е било с предопределен краен резултат, доколкото дисциплинарно-наказващият орган е бил лишен от възможността да прецени дали и доколко е налице съставомерно деяние, като основание за налагане на дисциплинарно наказание, а е бил длъжен да изпълни обективираното в Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № 8121з-1132/ 14.09.2015г. на Министъра на вътрешните работи. След получаването на посочената справка, компетентният дисциплинарно-наказващ орган не е извършил каквито и да е било действия, изключая запознаването на ст. инспектор Д. Д. с тази справка.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на преклузивния срок по чл.195, ал.1, предл. първо от ЗМВР. При прилагането на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР и с оглед на посочените дати на обективираните резолюции върху Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г., следва да се счита, че заповедта за ангажиране дисциплинарната отговорност на ст. инспектор Д. Д. е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушението.

Обжалваната заповед е постановена и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколкото същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

В случая нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на ст. инспектор Д.Д. - Началник на Участък - Павел баня при РУ – Казанлък, е квалифицирано като такова по 194, ал.2, т.1 във вр. с чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”. Доколкото вмененото на ст. инспектор Д. Д. дисциплинарно нарушение се свързва с „неизпълнение на служебни задължения”, очевидно е налице неправилна правна квалификация – по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР вместо по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Нормата на чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР определя „неизпълнението на служебните задължения” като дисциплинарно нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. В случая твърдяното нарушение от правна страна е обосновано с неизпълнение на нормативно установено задължение по чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР. Посочената разпоредба регламентира че началникът на участъка отговаря за стопанисването на предоставените на управленията и участъците имоти и вещи – държавна собственост. Описаното в обстоятелствената част на Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г. поведение на санкционираното лице, възприето от дисциплинарно-наказващия орган като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР, се изразява в това, че „за времето от 30.10.2014г. до 29.10.2015г. старши инспектор Д.Д., Началник на Участък - Павел баня при РУ – Казанлък, не е предприел действия, иницииращи привеждането и експлоатацията на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2109, с рег. № СТ4202СХ, съгласно изискванията на Инструкция рег. № I – 125/ 02.07.2004г. за отчетността на материалните активи /ДМА и МЗ/ в МВР. Направен е извод, че „по този начин служителят не е изпълнил задължението, вменено му с чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР”. Този извод обаче се явява фактически и доказателствено необоснован, доколкото нито е ясно, нито е установено, какви според дисциплинарно-наказващия орган са били необходимите действия, които старши инспектор Д. Д. е следвало да предприеме за „иницииране” привеждането и експлоатацията на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2109 с рег. № СТ4202СХ съгласно изискванията на Инструкция рег. № I – 125/ 02.07.2004г. за отчетността на материалните активи /ДМА и МЗ/ в МВР и в какво точно действие или бездействие се изразява съставомерното поведение, санкционирано като дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР. Липсата на конкретни установявания в посочения смисъл не дава възможност да бъде извършена преценка дали действията, които дисциплинарно-наказаното лице е следвало да предприеме по инициирането привеждането и експлоатацията на лекия автомобил, са такива, включени в предметния обхват и в обема на служебните му задължения, определени с длъжностната характеристика за заеманата длъжност и нормативно разписаните такива и съотв. дали непредприемането на тези действия представлява неизпълнение на служебни задължения и неправомерно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарна санкция по чл. 200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР. Отделно от това соченото като неизпълнено задължение по чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР – „началникът на участъка отговаря за стопанисването на предоставените на управленията и участъците имоти и вещи – държавна собственост”, по никакъв начин не се свързва със служебно задължение на ст. инспектор Д. Д. - Началник на Участък Павел баня при РУ – Казанлък, във връзка с привеждането и експлоатацията на лек автомобил марка „ВАЗ”, рег. № СТ4202СХ. От доказателствата по делото се установява, че посоченият автомобил, въз основа на Договор за заем за послужване рег. № 126 от 22.03.2013г. /л.49/, е предоставен от Община Павел баня, в качеството й на заемодател, на ОД на МВР – Стара Загора, в качеството на заемател, за временно и безвъзмездно ползване за нуждите на Участък Павел баня на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора – т.е автомобилът несъмнено е общинска, а не държавна собственост. Съгласно Справка рег. № 8121р-38628 от 29.10.2015г. на Комисията, назначена със Заповед № 8121з-1132/ 14.09.2015г. на Министъра на вътрешните работи, е установено и че „автомобилът не е вписан от сектор ФО в задбалансовата стойност за счетоводни нужди и в регистъра, съгласно действащата нормативна база в МВР; за него няма изготвен приемо-предавателен протокол и не е заприходен с квитанция образец 13; за същия не са издавани отчетни документи и не е правено предложение за вписването му в щата на техниката, числяща се на ОД на МВР – Стара Загора”. При липсата на съставени документи във връзка със заприхождаването, зачисляването и управлението на предоставения за ползване на ОД на МВР – Стара Загора лек автомобил – собственост на Община Павел баня /отговорност за което не носи ст. инспектор Д. Д., а Директорът на ОД на МВР – Стара Загора/, очевидно дори няма как санкционираното лице да предприеме вменените му като неизпълнени действия по привеждането и експлоатацията на незачисления като материален актив на МВР автомобил.

В този смисъл описаното в обжалваната заповед поведение на ст. инспектор Д. Д., обективно не би могло да бъде разглеждано като такова, нарушаващо изискванията на Инструкция рег. № I – 125/ 02.07.2004г. за отчетността на материалните активи /ДМА и МЗ/ в МВР и неизпълнение на служебно задължение по чл.26, ал.2 и ал.3, т.5 от ПУДМВР и съотв. не е налице основание за определянето на това поведение като нарушение на служебната дисциплина, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при неправилно приложение на материалния закон дисциплинарно-наказващият орган е приел, че с описаното в заповедта поведение ст. инспектор Д.Д. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се „неизпълнение на служебни задължения”. Това има за последица и неправилност на извода за осъществен състав на дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР, като основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Жалбата се явява основателна, а оспорената Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, като издадена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Р.Д. ***, Заповед УРИ: 349з-248 от 25.01.2016г., издадена от Директора на Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на старши инспектор Д.Р.Д. – Началник на Участък - Павел баня /ИП/ при Районно управление – Казанлък, за извършено дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: