Р Е Ш Е Н И Е

№ 187 11.07.2016г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар П.М. и с участието

на прокурор като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 56 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Г.Г.Г. ***, подадена чрез пълномощника й адв. К. А. ***, против Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 195, ал.6 от ЗУТ, на Г.Г. е разпоредено да премахне собствен обект за стопанска дейност /пивница/, отразен в плана на гр. Стара Загора като полумасивна жилищна сграда с размери 20.00м/ 12.00м, разположена в УПИ VII – 3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а, представляваща имот с идентификатор 68850.509.5569.1 по КККР на гр. Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в заповедта не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за разпореденото премахване на обекта при прилагането на чл.195, ал.6 от ЗУТ. Твърди, че не са налице законово регламентираните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.195, ал.6 от ЗУТ и за издаването на административен акт с разпореждане за премахване на строежа. Излага доводи, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения – не е спазено изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица и не са обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на релевантните за случая факти обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и до неправилни от гл.т на материалния закон правни изводи за наличието на подлежащ на премахване строеж. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото от събраните по делото доказателства в т.ч. от заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на чл.195, ал.6 от ЗУТ, в съответствие и при правилно приложение на закона с оспорения акт е разпоредено премахването на обекта. Излага доводи че обжалваната заповед, като издадена от административен орган в кръга на неговата компетентност; при спазване на процесуалните правила и в съответствие и при наличие на нормативно регламентираните основания за упражненото правомощие, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство - Г.Г.Г., е собственик на сграда – обект за стопанска дейност /пивница/, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Казански”, с площ от 125.30кв.м, с идентификатор № 68850.509.5569.1 по КККР на гр. Стара Загора, заедно с отстъпено право на строеж за построяване на сграда за стопанска дейност /пивница/ в ПИ с идентификатор № 68850.509.5569, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 51, том II, рег. № 2391, дело № 204/ 2011г., вписан в Службата по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 1914, акт № 177, том № V, дело № 1020 от 07.03.2011г.

На 13.10.2015г. Комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповеди № 10-00-2085/ 18.09.2013г., № 10-00-1098/ 10.06.2014г. и № 10-00-1840/ 24.08.2015г., е извършила проверка като е направила оглед в УПИ VII-3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора – собственост на Община Стара Загора, съгласно АЧОС № 07483 от 12.11.2008г. и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а – публична общинска собственост, по повод сигнал вх. № 647/ 17.09.2015г., постъпил на електронната платформа на Община Стара Загора. Комисията е констатирала, че към момента на проверката в УПИ VII – 3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а, е ситуирана полумасивна жилищна сграда с идентификатор 68850.509.5569.1 по КККР на гр. Стара Загора, която е разрушена – в имота са останали само части от външните й стени; липсва цялата покривна конструкция, като развалината е застрашена от самосрутване, опасна е за здравето и живота на гражданите. На основание направените констатации Комисията е предложила да бъде издадена заповед от Кмета на Община Стара Загора, в интерес на сигурността, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, сградата да бъде премахната, тъй като същата е опасна за здравето и живота на гражданите, негодна е за ползване, застрашена е от самосрутване, създава условия за възникване на пожар и е вредна в санитарно-хигиенно отношение.

Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен протокол от 13.10.2015г., с приложен към него снимков материал. Протоколът е изпратен на Грозданка Г. приложено към писмо изх. № 10-11-12120/ 16.10.2015г. на ВрИД Кмет на Община Стара Загора, като изрично е указано, че във връзка с чл.196, ал.2 от ЗУТ, Г. има право на изслушване в 7-дневен срок от получаване на писмото.

Жалбоподателката Г.Г. е подала писмено възражение до Кмета на Община Стара Загора с вх. № 10-04-228/ 06.11.2015г. против обективираните в съставения Констативен протокол от 13.10.2015г. фактически констатации и направеното предложение за издаване на административен акт за премахване на обекта. Изразено е становище че обектът не е негоден за ползване, нито е застрашен от самосрутване, като се твърдят предприети действия по извършване на основен ремонт на покрива.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 195, ал.6 от ЗУТ и Констативен протокол от 13.10.2015г. на Комисия, назначена със Заповеди № 10-00-2085/ 18.09.2013г., № 10-00-1098/ 10.06.2014г. и № 10-00-1840/ 24.08.2015г., на Г.Г. е разпоредено да премахне собствен обект за стопанска дейност /пивница/, отразен в плана на гр. Стара Загора като полумасивна жилищна сграда с размери 20.00м/ 12.00м, разположена в УПИ VII – 3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а, представляваща имот с идентификатор 68850.509.5569.1 по КККР на гр. Стара Загора. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че при извършена проверка от служители на Община Стара Загора е установено, че в УПИ VII – 3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а, е ситуиран обект за стопанска дейност /пивница /, отразен в плана на гр. Стара Загора като полумасивна жилищна сграда с размери 20.00м/ 12.00м, която е полуразрушена – в имота са останали само части от външните й стени, липсва цялата покривна конструкция, като развалината е застрашена от самосрутване и е опасна за здравето и живота на гражданите.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, добросъвестно и обективно. Съгласно заключението, към момента на извършения оглед на място е констатирано, че процесният обект е в полуразрушен и в необитаем вид и не би могъл да функционира като обект за стопанска дейност съгласно техническите, хигиенните и противопожарните норми в РБългария, като има следи от опожаряване в североизточната част на обекта. Останалата му част от носещата конструкция са ст. бетонови основи – единични фундаменти под метални колони, ивични ст. бетонови основи под ограждащи и преградни стени, метални колони с корозия, както и част от носеща покривна конструкция. В заключението подробно е описано състоянието на конструктивните елементи на строежа, като е посочено, че носещата конструкция – основи и метални колони, са силно корозирали от атмосферните условия; липсват цялата покривна конструкция, преградните стени, част от ограждащите стени, таваните, подовете, цялата дограма – врата и прозорци, както и всички довършителни работи – настилки, облицовки, боядисване, ВиК, Ел и ОВК инсталации. Според изпълнилото експертизата вещо лице – инженер ПГС - конструкции, въз основа на установеното от строителната документация на обекта /че металната носеща конструкция е монтирана преди 20г./ и фактическото състояние на обекта и състоянието на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа към момента на огледа, има опасност от самосрутване на обекта, с което той става опасен за здравето и живота на гражданите. Съгласно заключението за извършването на ремонтни или възстановителни работи е необходимо да се извърши ново проектиране, при което да се прецени дали останалата носеща конструкция от обекта би могла да се заздрави и възстанови или да бъде премахната и заменена с нова носеща конструкция съотв. дали могат да се запазят и заздравят съществуващите ограждащи стени или да бъдат разрушени и заменени с нови такива.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от заинтересовано лице – адресат на Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г., в нормативно установения срок /считано от датата на връчване на заповедта/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган – Кмета на Община Стара Загора, при упражняване на правомощието му по чл. 195, ал.6 от ЗУТ.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за постановяването на заповедта /чл.195, ал.6 от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Обективираните в обстоятелствената част на оспорения акт мотиви /че при извършена проверка от служители на Община Стара Загора е установено, че в УПИ VII – 3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а, е ситуиран обект за стопанска дейност /пивница /, отразен в плана на гр. Стара Загора като полумасивна жилищна сграда с размери 20.00м/ 12.00м, която е полуразрушена – в имота са останали само части от външните й стени, липсва цялата покривна конструкция, като развалината е застрашена от самосрутване и е опасна за здравето и живота на гражданите/, обосновават в необходимата и достатъчна степен наличието на обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти, запълващи състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на обекта. Ето защо съдът приема, че административният орган е изпълнил задължението си да издаде акт, удовлетворяващ изискванията на закона за неговата мотивировка като единство от фактически и правни основания, даваща възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Обосновано е както наличието на материалните предпоставки за издаването на заповед с правно основание чл.195, ал.6 от ЗУТ, така и упражняването на предвидената в закона административна компетентност, насочена и целяща да се осигури и обезпечи сигурността, безопасността, живота и здравето на гражданите.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателката съществено формално нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК при издаването на заповедта, поради което по отношение на оспорения административен акт липсва отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.

При постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК, които обективно да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателката. По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповеди № 10-00-2085/ 18.09.2013г., № 10-00-1098/ 10.06.2014г. и № 10-00-1840/ 24.08.2015г. на Кмета на Община Стара Загора. Въз основа на проверката е съставен и подписан Констативен протокол от 13.10.2015г., съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация Стара Загора досежно състоянието на строежа, така и предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите. Действително нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията, като задължителна част процедурата и предпоставка за издаването на заповедта. Безспорно Г.Г., като собственик на разпоредения за премахване обект, е заинтересовано лице по см. на чл.196, ал.2 от ЗУТ, като няма данни същата да е била изслушана от комисията. Но предвид обстоятелството, че съставеният Констативен протокол от 13.10.2015г. е съобщен на Грозданка Г. с писмо изх. № 10-11-12120/ 16.10.2015г. на ВрИД Кмет на Община Стара Загора с изричното указание, че съгласно 196, ал.2 от ЗУТ, Г. има право на изслушване в 7-дневен срок от получаване на писмото, както и с оглед на упражненото от жалбоподателката право да подаде възражение против обективираните в съставения Констативен протокол от 13.10.2015г. фактически констатации и направеното предложение за издаване на административен акт за премахване на обекта, съдът приема, че жалбоподателката не само е била уведомена за извършената проверка и за образуваното административно производство по издаване на оспорената заповед, но й е била предоставена възможност да участва в това производство и да защити интересите си - да бъде изслушана преди издаването на заповедта, да изрази становище, да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения и т.н. Съществено нарушение на административно-производствените правила е това нарушение, когато създава вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици т.е такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Развилото се съдебно производство и събраните доказателства налагат извод, че дори Г.Г., като участник в спорното административно правоотношение, да беше изслушана от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ преди съставянето на Констативния протокол по чл.196, ал.2 от ЗУТ/а не след неговото съставяне/, това не би довело до установяване на фактическа обстановка и до обосноваване на правни изводи и резултат, различни от възприетото административно решение – т.е допуснатото нарушение не е повлияло върху съдържанието на обжалвания акт. Ето защо в случая, с оглед извършеното съобщаване на съставения от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ Констативен протокол от 13.10.2015г. с предоставена на Г.Г. възможност да бъде изслушана преди издаването на заповедта и предвид упражнените от жалбоподателката на предоставените й от закона процесуални права, в качеството й на страна в административното производство, чрез подаденото от нея възражение срещу констативния протокол, съдът приема, че неизпълнението на задължението за изслушване на заинтересованото лице от Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ преди съставянето на констативния протокол, не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно-производствените правила – Г.Г. е била уведомена за започналото производство по чл.195, ал.6 от ЗУТ и съответно не е била лишена от възможността да участват в това производство.

Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Следователно за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ, законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) строеж, който поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно- хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен.

В случая от събраните по делото доказателства в т.ч. от заключението на изпълнената съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че процесната сграда е полуразрушена и самосрутваща се - без покрив, с останки от стени, без врати и прозорци, неподдържана, изоставена, необитаема, негодна за използване, като с оглед фактическото състояние на обекта и състоянието на основните части, конструкции и конструктивни елементи на строежа /по-голямата част от които са разрушени и продължават да се рушат под влияние на атмосферните условия и корозионни процеси/, несъмнено има опасност от самосрутване на обекта, с което той става опасен за здравето и живота на гражданите. Всъщност съществуващата опасност за здравето и живота на гражданите следва от самото местонахождение на обекта – в УПИ отреден за жилищно строителство и КОО, с изпълнено жилищно строителство и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а. Установените по делото обстоятелства несъмнено сочат наличието на фактическо основание, запълващо първата материалноправна предпоставка по чл.195, ал.6 за издаване на заповед с разпореждане за премахване на строежа, станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване. Констатациите на изпълнилото експертизата вещо лице, че процесният строеж е в полуразрушен и в необитаем вид и че не би могъл да функционира като обект за стопанска дейност съгласно техническите, хигиенните и противопожарните норми в РБългария, като останалите части от носещата конструкция - ст. бетонови основи - единични фундаменти под метални колони с корозия и ивични ст. бетонови основи под частично липсващи ограждащи и изцяло липсващи преградни стени, потвърждават съществуването на обстоятелства по чл.195, ал.6 от ЗУТ, като материалноправно основание за упражняване на административното правомощие.

Съдът намира, че е налице и втората материалноправна предпоставка по чл.195, ал.6 от ЗУТ за издаването на заповед за премахване на строежа – строежът не може да бъде поправен или заздравен. Съгласно заключението за изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза, с оглед на установеното фактическо състояние на обекта, съотнесено с техническите, хигиенните и противопожарните изисквания за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария, за извършването на ремонтни или възстановителни работи е необходимо да се извърши ново проектиране. Очевидно поради разрушаването на основни конструктивни елементи от сградата и продължаващия процес на саморазрушаване, целта на закона не може да бъде постигната с издаване на заповед на основание чл.195, ал.4 от ЗУТ, с която собственикът на сградата да бъде задължен да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. На практика в случая сграда, която да бъде „поправена или заздравена”, не съществува, като с оглед на частично наличните, силно корозиралите елементи от носещата конструкция, възстановяването на обекта се свързва с изграждането на нов строеж, въз основа на ново проектиране, а не само с извършването на основен ремонт на покрива /в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателката/. Този извод не се променя от обстоятелството, че при новото проектиране, частично останалите носеща конструкция и оградни стени, по преценка на проектанта биха могли да се използват след тяхното заздравяване и възстановяване, без да е необходимо премахването им и замяната с нови. Хипотетичната възможност за използването на наличните конструктивни елементи след тяхното поправяне, заздравяване и възстановяване, за изграждането на нов строеж, сама по себе си не е достатъчна за да се приеме, че съществуващият в полуразрушено състояние обект може да бъде поправен или заздравен. А и жалбоподателката не е доказала положителния факт на предприети от нея действия по саниране на обекта, за извършването на каквито се твърди в подаденото до Кмета на Община Стара Загора възражение с вх. № 10-04-228/ 06.11.2015г. против Констативния протокол от 13.10.2015г.

Фактическата, правна и доказателствена обоснованост на кумулативното наличие на материалноправните предпоставки по чл.195, ал.6 от ЗУТ, с които законът свързва упражняването на административното правомощие от кмета на общината за издаване на заповед за премахване на строежа, обуславя извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт.

С оглед на гореизложеното Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г. на Кмета на Община Стара Загора, като издадена от компетентен орган; в предвидената от закона форма; в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с разрешението, дадено с ТР № 3/ 13.05.2010г. по т. дело № 5/2009 г. на ВАС, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Г.Г. следва да бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора сумата от 600лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.Г. ***, против Заповед № 10-00-2525/ 25.11.2015г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 195, ал.6 от ЗУТ, на Г.Г. е разпоредено да премахне собствен обект за стопанска дейност /пивница/, отразен в плана на гр. Стара Загора като полумасивна жилищна сграда с размери 20.00м/ 12.00м, разположена в УПИ VII – 3182, жилищно строителство и КОО, кв.318 по плана на гр. Стара Загора и в улична отсечка с о.т.896а и о.т. 869а, представляваща имот с идентификатор 68850.509.5569.1 по КККР на гр. Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***, ЕГН **********,*** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: