Решение по Административно дело 58/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125 19.05.2016 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 58 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.45 ал.5 от Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на Кмета на Община Павел баня против Решение № 101 по протокол №6 от 05.02.2016 г на Общински съвет Павел баня /ОбС/, с което: по т.1 определя срок на валидност на Разрешението за извършване на таксиметров превоз - 12месеца; определя общия брой автомобили извършващи таксиметров превоз на територията на община Павел баня на 20; по т.3. разпорежда разпределението на автомобилите между превозвачите: на един превозвач да се издава разрешение за максимум 20/двадесет/броя автомобили; по т.4 разпорежда на предния десен калник и на задната страна на автомобила да има трайно залепен, водоустойчив светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец, с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година; по т.5 и т.6 определя местостоянки за лицензирани таксиметрови автомобили; по т.7 - определя максимални цени за таксиметров превоз на пътници за км пробег на територията на община Павел баня: дневна тарифа – 0.80 лв /км пробег, нощна тарифа — 1.00 лв /км пробег, по т.8 - определя годишна цена за таксиметрова стоянка в размер на 50/петдесет/ лв за автомобил и цена за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, ведно с два стикера с холограма в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение. Съображенията за нищожност се основават на това, че на посочената в протокола дата - 05.01.2016г не е имало заседание на ОбС Павел баня. Излага и съображения, че ако се установи невярно датиране на протокола поради грешка, то това засяга съществен реквизит от съдържанието и формата на акта. Съображенията за незаконосъобразност поради нарушения на процесуалните правила се основават на твърдения, че актът е приет без въпросът да е бил включен в предварително обявения дневен ред и без да е бил обсъден от комисиите на ОбС, както и не е придружен със становище на кмета, нарушения съответно на чл.65 и чл.125 от Правилника на ОбС Павел баня за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Счита наличие на противоречие с материалния закон в следните насоки: определения с т.1 срок на валидност на разрешението по чл.24а ал.1 Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ 12 месеца бил по-кратък от определения в чл.24а ал.3 минимален срок от 3 години. Счита волеизявлението по т.2 за несъответно на чл.24а ал.4 ЗАвтП. Извършеното с т.3 разпределение било в противоречие с предходната т.2. Определеното с т.4 място на поставяне на трайно залепен, водоустойчив светлоотразителен стикер, защитен с холограма, било извън компетентността на общинския съвет. Определените с т.5 и т.6 места за стоянки за таксита изтъква, че разположението им е в близост до кръстовища - в нарушение с правилата на Закона за движението по пътищата, а разположението им в имот частта държавна собственост било в нарушение на Закона за държавната собственост. Максималните цени за таксиметров превоз, счита незаконосъобразни при липса на минимални цени за такъв /т.8 от оспорения акт/. По т.8 —определената годишна цена за ползване на таксиметрова стоянка и за издаване разрешение за таксиметров превоз счита приети в противоречие с чл.9 от ЗМДТ и общинската наредба, която не предвиждала такива такси. Иска се прогласяване за нищожно или отмяна като незаконосъобразно на Решение № 101 по протокол №6 на Общински съвет Павел баня.

Ответникът - Общински съвет Павел баня, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище Председателят на ОбС Павел баня излага съображения за неоснователност на оспорването на Решение №101 в частта му от т.2 - до т.8 и в тази част иска отхвърляне на жалбата. Признава, че в частта по т.1 актът е незаконосъобразен поради несъобразяване с актуалната редакция на чл.24а ал.3 от ЗАвтП. Сочи още, че протокола от проведеното заседание на общинския съвет, на което е прието оспореното решение, поради грешка била посочена дата 05.01.2016г вместо вярната 05.02.2016г. Изтъква, че решението е мотивирано с необходимостта от такъв вид превоз и регламентация, въпросът е разглеждан и обсъждан неколкократно на заседания на ОбС и постоянните комисии.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

С покана рег.индекс № ОС-52/29.01.2016 Председателят на ОбС Павел баня е свикал заседание на общинския съвет, като е определил дата, час и място за провеждането му на 05.02.2016г, от 9ч, в зала на НЧ „Напред-1903” /л.96/. В първоначално обявения дневен ред на въпросите, предвидени за разглеждане, не е бил включен този за броя на таксиметровите автомобили и цените за таксиметров превоз на територията на община Павел баня. Този въпрос е внесен с предложение рег.инд.№ОС—80/04.02.2016г на Председателя на ОбС с проект на решение относно: „определяне броя на таксиметровите автомобили и администриране на максималните цени за таксиметров превоз на територията на община Павел баня” и съдържание в 8 точки /л.44—45/. Въпросът не е обсъждан от постоянните комисии, видно от представените два протокола от 03.02.2016г от заседания съответно на „ПКБФИП” и на „ПКУТИСТТОС” /л.86 и л.92/.

Заседанието от 05.02.2016г на ОбС Павел баня е протекло от 9:00 ч в зала „Младост” при НЧ”Напред-1903”, гр.Павел баня, в присъствие първоначално на 16 от общо 17 общински съветници, впоследствие станали 15, протоколирано в протокол №6, воден ръкописно и възпроизведен в напечатан вид — /на л.7 и л.98 по делото/. В ръкописния протокол е отразена дата 05.02.2016г, а в печатния дата 05.01.2016г. Датата 05.01.2016г е поправена с последващо решение на ОбС Павел баня — Решение №107/29.02.2016г, т.3 , взето с единодушие на всички 17 общински съветника — л.39-40 по делото.

Въпросът, предмет на оспорения акт, е приет за разглеждане с допълване дневния ред на заседанието от 05.02.2016г —с решение №97/05.02.2016г, взето с 16 гласа”за”, като е предвидена допълнителна точка 4 за разглеждане на предложение вх.ОС—80/04.02.2016г. В протокол №6, по т.4 от дневния ред е отразено обсъждането на предложение вх.ОС—80/04.02.2016г относно таксиметровите услуги на територията на община Павел Баня. Като мотиви за приемане на решението са възприети изложените от вносителя относно „изключителната необходимост” от извършване на таксиметрови услуги на територията на общината. Прието е допълване на предложението с изброяване на всички села, в които е предвидено да има стоянки за таксита. Разискванията са били съсредоточени относно възможността за определяне по-ниски цени на този вид превоз за ученици и пенсионери и по които е прието отделно решение.

В оспореното Решение №101, взето по т.4 от дневния ред на заседанието от 05.02.2016г на ОбС Павел баня, е: с т.1— определя срок на валидност разрешението за извършване на таксиметров превоз по чл.24а ал.1 от ЗАвтП —12месеца, на основание чл.24а ал.3 от ЗАвтП и чл.24 ал.3 от Наредба №24 /06.12.1999 г за таксиметровите превози; с т.2— определя общия брой автомобили извършващи таксиметров превоз на територията на община Павел баня —20 броя, на основание чл.24а ал.4 от ЗАвтП, по т.3 —разпорежда разпределението на автомобилите между превозвачите да се извърши както следва: на един превозвач да се издава разрешение за извършване на таксиметрова дейност на община Павел баня за максимум 20/двадесет/броя автомобили, включени в списъка към удостоверението за регистрация /чл.24 ал.4 Наредба №34 /06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници/; с т.4— разпорежда на предния десен калник и на задната страна на автомобила да има трайно залепен, водоустойчив светло отразителен стикер, защитен с холограма по образец, с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година, на основание чл.24 ал.1, вр.с чл.21 ал.1 т.8 и т.16 от Наредба №34/06.12.1999г ; по т.5 и т.6 определя местостоянки за лицензирани таксиметрови автомобили с издадено разрешително от общината, на основание чл.47 ал.1 от Наредба №34 /06.12.1999г, както следва: на двадесет метра от Автоспирка Павел баня, на паркинга на „Про”ЕАД, на Паркинга на ул.”освобождение и ул.”Димчо Дебелянов, на жп спирка Павел баня, както и на двадесет метра от Автоспирки в места на територия на община Павел баня— с.Осетеново, с.Манолово, с.Александрово, с.Тъжа, с.Габарево, с.Търничени, с.Турия, с.Виден, с.Долно Съхране, с.Горно Съхране, с.Асен и с.Скобелево; по т.7 —определя максимални цени за таксиметров превоз на пътници за км пробег на територията на община Павел баня: дневна тарифа – 0.80 лв /км пробег, нощна тарифа — 1.00 лв /км пробег (чл.21 ал.2 вр.с чл.21ал.1 т.23 ЗМСМА и чл.24а ал.5 от ЗАвтП), по т.8 определя годишна цена за таксиметрова стоянка в размер на 50/петдесет/ лв за автомобил и цена за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, ведно с два стикера с холограма в размер на 50 /петдесет/ лв, като тази точка е с правно основание чл.21 ал.2 вр.с чл.21ал.1 т.23 и т.7 от ЗМСМА.

Решението е прието с поименно гласуване, 15 гласа „за” –единодушно от присъстващите 15 общински съветници спрямо общия брой— 17.

По делото са приети като доказателства документите, образуваща преписката по приемане на оспореното решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законсъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно с чл.45 ал.5 изр.1 ЗМСМА, кметът на общината може да оспорва незаконосъобразните пред административния съд. Оспорването, като изхождащо от кмета на община Павел баня —лице, процесуално легитимирано по силата на визираната правна норма, в срока по чл.179 ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорения акт е приет от ОБС Павел баня, като материално и териториално компетентен орган, предвид правомощията, дадени му съгласно разпоредбите на чл.24а ал.3, ал.4 ал.5 от ЗАвтП /в редакция ДВ бр.60/2014г, действала към 05.02.2016г/, чл. 47 ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г за таксиметров превоз на пътници, чл.21 ал.1 т.7 и чл.6 от ЗМДТ. С чл.24а ал.3 ЗАвтП на общинските съвети е предоставено правомощие да определят срока на валидност на разрешението за таксиметров превоз, на което правомощие кореспондира волеизявлението по т.1 от Решение №101. В правомощията на ОбС е да определят броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, условията и реда за разпределението им между превозвачите, съгласно ал.4 на чл.24а ЗАвтП, в каквато насока са обективираните в т.2 и т.3 от Решение №101 волеизявления. Определеното с т.4 от оспорения акт местонахождение на трайно залепен, водоустойчив светло отразителен стикер, защитен с холограма и по образец възпроизвежда изискването към лекия таксиметров автомобил по чл.21 ал.1 т.16 от Наредба № 34/1999г. Съгласно чл.47 ал.1 от наредба № 34/1999г, общинския съвет определя броя, местонахождението и сигнализирането на таксиметровите стоянки на територията на общината, като съдържанието на волеизявлението по т.5 и т.6 от оспореното решение се свързва с упражняване на първите две от визираните правомощия. Определянето с т.7 от Решение №101 максимални цени за таксиметров превоз е с оглед предоставеното в чл.24а ал.5 от ЗАвтП /ДВ 60/2014г/ правомощие с такова съдържание. В правомощията на общинския съвет е и това да определя размера на местните такси и цени на услуги /чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА и чл. 6 и чл.8 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, относими към правомощието, упражнено с волеизявлението по т.8 от оспорения акт —да определи „цена” за таксиметрова стоянка и „цена” за издаване на разрешение за таксиметров превоз и холограмни стикери.

Решението е валидно взето, отразява волеизявлението на колективния орган на местно самоуправление, като заседанието на ОбС Павел баня е редовно свикано и проведено, при наличие на кворум /15 от общо 17 общински съветника/ и с единодушие от тези 15 присъствали. Спазени са изискванията за мнозинство, включително квалифицирано—повече от половината от общия брой съветници, каквото предвид чл.27 ал.4 вр.с чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА се изисква за определянето на местните такси и цени на услуги, какъвто характер има т.8 на оспорения акт.

Обстоятелството, че в представения напечатан протокол №6 е отразена дата 05.01.2016г не опорочава решението. От съдържанието както на този протокол, така и на ръкописния се установява, че заседанието е било проведено на 05.02.2016г и тази е датата на акта. Допуснатата в печатния вариант на протокол №6 грешка относно датата на заседанието е поправена по реда на чл.94 от Правилника за организация на дейността, с решение №107, взето с единодушие от всички съветници на заседание на ОбС Павел баня, проведено на 29.02.2016г.

Оспорения акт е в надлежна писмена форма.

Решение №101 /05.02.2016г на ОбС П.баня обаче е взето при липса на относими към съдържанието му мотиви, при допуснати нарушения на относимите към приемането му административно-производствени правила и в противоречие с материалния закон, което обуславя незаконосъобразността му.

Съгласно чл.24а ал.3 от ЗАвтП, в редакция ДВ бр. 60/2014г, срока на валидност на разрешението за извършване на таксиметрови превози следва да е не по—малко от 3 години. В противоречие с тази разпоредба е определения в т.1 на Решение №101 /05.02.2016г срок на валидност от 12 месеца.

Законовата разпоредба на чл.24а ал.4, пр.второ ЗАвтП делегира на ОбС възможността да създаде правила за поведение, които да се прилагат за разпределяне между отделните превозвачи на определения за територията на общината общ брой таксита. Предвидената с т.3 от оспореното Решение №101 /05.02.2016г възможност за разпределение и на всички таксита на един превозвач не представлява правило за поведение, което да е приложимо във визираната хипотеза и не изпълнява изискването на чл.24а ал.4, пр.второ ЗАвтП.

Съгласно чл.21 ал.1 т.16 от Наредба №34/06.12.1999г, като изискване към лекия автомобил за таксиметрови превози е поставено и това —на предния десен калник и на задната страна на автомобила да има трайно залепен водоустойчив, светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец (приложение № 10а), с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година. Волеизявлението по т.4 от Решение №101 /05.02.2016г възпроизвежда цитираната норма. Така посочения стикер, по описание съответства на посочения в т.16 по чл.21 ал.1 т.16 от Наредба №34/1999г и за който е налице образец —приложение 10а. В тази част оспорения акт не изпълнява предоставената делегация по силата на т.8 на чл.21 ал.1 от Наредба №34/1999г, на общинските съвети относно холограмата, която лекия автомобил за таксиметрови превози следва да има ако общинския съвет реши това—„..залепена на видно отвън място, вдясно на предното стъкло холограма, ако за въвеждането на това изискване има решение на общинския съвет; образецът на холограмата се утвърждава от общинския съвет”. С т.4 от оспорения акт не е утвърден образец на холограма, нито определеното място на поставяне се отнася за тази холограма /разпореждането се отнася за стикер/. Визираната като относима към съдържанието на тази точка норма на т.8 чл.21 ал.1 от Наредба №34/1999г неправилно е приложена.

С т.2, т.5 и т.6 от оспореното решение №101— ОбС Павел баня е определил брой таксита и местонахождението на стоянки на таксита, каквато възможност е налице съгласно чл.47 ал.1 от Наредба №34 /1999г за таксиметров превоз на пътници. Тази преценка на общинския съвет не е поставена в зависимост от вида собственост —държавна или общинска, нито се установява по делото, че е в нарушение на правилата за движение по пътищата, както твърди жалбоподателя.

Към приетите с т.7 от оспореното решение максимални цени на таксиметров превоз на пътници по дневна и нощна тарифа, съответно на предвиденото в чл.24а ал.5 от ЗАвтП /ДВ бр.60/2014г/ правомощие, няма изискване за съпоставимост с минималните такива. Само по себе си неопределянето на минимални цени на този вид превоз не е нарушение на закона, тъй като предполага определянето им на принципа на свободния пазар /чл.5 ал.1 от ЗАвтП/.

За да се извърши обаче дължимата от съда проверка по чл.169 от АПК по отношение на т.2, т.5, т.6 и т.7 от оспорения акт, а именно дали органа не е излязъл извън границите на предоставената му оперативна самостоятелност и дали е решил предоставените му за решаване въпроси при спазване на принципите по чл.4 и чл.6 от АПК, се следва излагане на мотиви и спазване на процесуалните правила. В случая мотиви не са изложени, не е и осигурено участието на заинтересованите лица и изследване на относимите към този род обществени отношения факти и обстоятелства. Това представлява съществено нарушение, опорочаващо издадения акт и обуславящо отмяната му като незаконосъобразен /чл.146 т.2 и 3 АПК/. Това е така, тъй като се създава риск от надхвърляне границите на позволения административен контрол на този вид стопанска дейност.

В случая не се твърди, нито установява от доказателствата, въпросите, предмет на оспореното решение да са били предварително разгласени и обсъдени от лицата, които извършват таксиметров превоз на територията на общината - водачите на автомобили за извършване на таксиметрови превози, извършващи дейността от името на регистриран превозвач и регистрираните превозвачи с такъв предмет на дейност /чл.24, във вр.с чл.24а ал.1 от ЗАвтП/. Участието на заинтересовани лица в производството по издаването на акта би било от значение за преценката за целесъобразност, каквато се следва към съдържанието на волеизявлението по т.2 -за броя на такситата, по т.3 — за условията и реда за разпределението им между превозвачите, по т.5 и т.6 — за броя и местонохождението на стоянките за таксита, по т.7—за определянето на максималните и минимални цени на услугата. По принцип тези обществени отношения биха се регулирали по правилата на свободния пазар и свободната стопанска инициатива, но с оглед съображения за наличие на нужда от защита на по-висш интерес, вкл. за защита на стопанската дейност и правата на потребителите, в нормите на чл.24а ал.4 и 5 от ЗАвтП ДВ бр.6/2014, законодателят е допуснал административното им регулиране като е предоставил на общинските съвети да определят броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, условията и реда за разпределението им между превозвачите, както и минималните и максимални цени на таксиметров превоз на пътници за километър пробег.

Обема на следващото се административно регулиране на посочения кръг обществени отношения /чл.24а ал.4 и 5 от ЗАвпП, ДВ бр.14/2015г/ в случая е ограничен от изискването за съразмерност, принципите и целите, регламентирани в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Според чл.3 ал.1 от ЗОАРАК, при административно регулиране на стопанската дейност се вземат предвид разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания, възможностите за упражняване на ефективен административен контрол и разходите, свързани с него. Според ал.2 недопустими са изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничение на конкуренцията, а съгласно ал.3 ограничения и тежести, които не са необходими за постигане целите на закона. В процесния случай не са спазени процесуалните гаранции за проявлението на посочените принципи, тъй като нито заинтересованите субекти са уведомени, нито е осигурено право на достъп до преписката на тези субекти, не е определена формата на участието им в производството и оттам самата им възможност да участват в него. Посоченото е достатъчно да обуслови незаконосъобразност на решението в процесните му части, тъй като не са спазени императивни процесуални правила, гарантиращи в пълен обем правата на субектите, които са адресати на оспорения акт. За преценка дали с обективираното в оспорения акт волеизявление по регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставяне на услуги по таксиметров превоз на пътници на територията на община Павел баня, са спазени принципите за законност, съразмерност и изискванията на чл.3 от ЗОАРАК, от съществено значение е мотивирането на акта и изпълнението на процесуалните правила по приемането на акта. Неизпълнение на тези изисквания при вземане на Решение №107 /05.02.2016г от страна на ОбС П.баня не позволява осъществяване в пълнота на съдебния контрол за законосъобразност в насоките по чл.168 ал.1 и чл.169 от АПК и обуславя неговата незаконосъобразност.

В частта по т.8, решението също е незаконосъобразно, но по други съображения.

В чл.6 ал.1 от ЗМДТ са изброени видовете услуги за които се следват местни такси. Съгласно ал.2 на чл.6 ЗМДТ за всички услуги и права, вкл.тези по ал.3 предоставяне от общината, с изключение на тези по ал.1, общинския съвет определя цена. За да притежава ОС материалноправна компетентност да определя цени, а не такси, следва да се касае за услуги и права, предоставяни от общината. С т.8 от оспореното решение №101/05.02.16г е определена „годишна цена за таксиметрова стоянка в размер на 50/петдесет/ лв за автомобил”. Като вид насрещна престация за предоставеното за ползване място на таксиметрова стоянка, съдът намира определянето на „цена” за правилно. Таксиметрова стоянка следва да се определи като място, определено за "чакащи" таксиметрови автомобили и е обозначено с пътен знак "Такси", от което пътник може да наеме таксиметров автомобил. Ползването на таксиметрова стоянка е отклонение от общите правилата за престой и паркиране в населено място и е предназначено да обслужва дейността на определени стопански субекти - таксиметрови превозвачи. Предоставянето на такива места е "услуга" по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, която се предоставя от общината, за която се дължи принципно цена, определена от компетентния административен орган - общинският съвет.

Неправилно като вид, е определена в т.8 „цена” за издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на територията на тази община, ведно с два стикера с холограма. Издаването на такова разрешение и стикери представлява административна услуга по смисъла на чл.6 ал.1 б.”е” от ЗМДТ и за него се следва „такса”, а не „цена”. В тази част актът е в противоречие с чл.6 ал.2 и ал.1 б.”е” от ЗМДТ.

Относно размера - в случая не се сочат разходите за услугите, няма план-сметка за разходи и приходи, анализ на относими факти и обстоятелства, което не позволява да се прецени правилно и законосъобразно ли е определен размера на дължимото плащане за издаването на разрешение за таксиметров превоз.

Съгласно чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, посочена от органа като относима към т.8 от решението, на общинския съвет е предоставено да определя размерите на местните такси. Според чл.9 във връзка с чл.6 общинския съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на предоставяните услуги. Вида на оспорения акт в случая не съответства на визирания в чл.9 от ЗМДТ, което е основание за незаконосъобразност на Решение №101 и в частта по т.8.

С оглед на изложеното, жалбата на кмета на община Павел баня е основателна, оспореното Решение №101/05.02.2016г на ОбС Павел баня, като прието при липса на мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Кмета на община Павел баня Решение № 101 по протокол №6 от 05.02.2016 г на Общински съвет Павел баня /ОбС/, с което: по т.1: определя срок на валидност на Разрешението за извършване на таксиметров превоз по чл.24а ал.1 - 12месеца; по т.2: определя общия брой автомобили извършващи таксиметров превоз на територията на община Павел баня —20 броя, по т.3: разпорежда разпределението на автомобилите между превозвачите да се извърши както следва: на един превозвач да се издава разрешение за извършване на таксиметрова дейност на община Павел баня за максимум 20/двадесет/броя автомобили,включени в списъка към удостоверението за регистрация; по т.4: разпорежда на предния десен калник и на задната страна на автомобила да има трайно залепен, водоустойчив светлоотразителен стикер, защитен с холограма по образец, с посочен номер на разрешението, издадено от кмета на съответната община, валиден за съответната година; по т.5 и т.6: определя местостоянки за лицензирани таксиметрови автомобили с издадено разрешително от общината, както следва: на двадесет метра от Автоспирка Павел баня, на паркинга на „Про”ЕАД, на Паркинга на ул.”освобождение и ул.”Димчо Дебелянов, на жп спирка Павел баня, както и на двадесет метра от Автоспирки в местата на територия на община Павел баня— с.Осетеново, с.Манолово, с.Александрово, с.Тъжа, с.Габарево, с.Търничени, с.Турия, с.Виден, с.Долно Съхране, с.Горно Съхране, с.Асен и с.Скобелево; по т.7: определя максимални цени за таксиметров превоз на пътници за км пробег на територията на община Павел баня: дневна тарифа – 0.80 лв /км пробег, нощна тарифа — 1.00 лв /км пробег и по т.8: определя годишна цена за таксиметрова стоянка в размер на 50/петдесет/ лв за автомобил и цена за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, ведно с два стикера с холограма в размер на 50 /петдесет/ лв, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: